БОЖИЕТО ПО ИЗБОР НАМЕРЕНИЕ

 БОГ Е..

Това са стихове, които се откроиха пред очите ми, когато поисках да разбера за Божието намерение и Неговия ИЗБОР. Не съм използвала ничие чуждо изследване. Просто преминах през Евангелието на Йоан и четейки, свързах стиховете с други стихове от Словото, защото Божите Слово се тълкува и потвърждава от Себе Си.

Божият ИЗБОР е така пропит в посланието на Йоан, че е невъзможно да не се забележи и да се игнорира. Освен това, БОГ ДАДЕ НА ИСУС ХОРА, на които Той да даде вечен живот и да ги опази е повторено толкова много пъти, че спираш да мислиш за друга възможност. Посланието е ясно и недвусмислено, изразено в прав текст, за да няма спекулации с тълкувания.

Йоан 3:4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?     
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.       
8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Не можеш да предизвикаш вятъра да духа, нито да предизвикаш посоката му, защото духа, където си ЩЕ!

Както казва Павел в Римляни 9:16 – „И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.”

И още: „макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих". (Римляни 9:11-13)

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,          
15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот. 
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот

В 10-та глава обяснява КОЙ МОЖЕ ДА ПОВЯРВА В НЕГО – само овцете. Но не и козите, които ще отдели от овцете. Както ще събере само житото, а плевелите ще хвърли огъня. Тези, които не са овце, нямат СПОСОБНОСТТА ДА ПОВЯРВАТ.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.          
19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

Това е ситуацията – всички са вече осъдени. От            тези, които са вече осъдени, Отец си е избрал още преди създаването на света хора, (овце), царско свещенство, които ще спаси за СЕБЕ СИ:

„както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля” (Ефесяни 1:4,5)

Не знам как може да бъде пропуснато и игнорирано това Слово!

20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;        
21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

Никой не може да постъпва според Истината и да върши дела, отивайки към светлината, ако те не са ПО БОГА.

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 1:8-10)

Спасението е дар от Бога и няма нищо общо с усилията, решенията и делата на спасените ЗА ДА НЕ СЕ ПОХВАЛИ НИКОЙ!!!

29 Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

В еврейската традиция БАЩАТА ИЗБИРА НЕВЕСТАТА ЗА СИНА СИ!

36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него

Отново – по надолу в 10-та глава Исус изяснява кой може, кой е способен да повярва в Него. И отново – всички хора са под осъждение и под Божия гняв, освен, тези, които са избрани да повярват.

Йоан 4:
10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?

Ако би знаела…би поискала! Ако не знаеш, не можеш да поискаш. А ако не ти се открие Исус, колкото и да ти казват за него не можеш да повярваш. Както не повярваха повечето от юдеите, въпреки думите и делата на Исус. Хората НЕ ЗНАЯТ кой е Исус и не могат да поискат Божия Дар, докато Той самият не им се открие:

26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

Едва тогава жената остави стомната и отиде да свиделства на хората за Него и мнозина повярваха от нейното свидетелство.

Йоан 5:21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

Дори няма нужда от коментар!

28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,          
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Добро може да се върши само по Бога, докато зло – всички вършат зло, независимо, че някои от делата им да не изглеждат зли в очите на хората – Бог знае мотивите на сърцата им, знае, че всичките и помисли от младостта им са само ЗЛО!

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.      
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.          
39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,         
40 и пак НЕ ИСКАТЕ ДА ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ, за да имате живот.     
41 От човеци слава не приемам;
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. 
43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.          
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.       
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.    
46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.        
47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

Защо не можеха да повярват фарисеите? Въпреки, че познаваха Словото, изследваха Писанията, виждаха с очите си чудесaта и знаменията на Исус, чуваха Думите Му, които идваха директно от Небето, от Отца! Защо не искаха да дойдат при Него за да имат ЖИВОТ? Ето отговорът:

Исая 6:9-109 И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.  
10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

Защото това пророчество се изпълняваше тогава:

Матей 13:14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.    
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".  
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

Както казва Павел в Римляни 9:6 –

„не всички ония са Израил, които са от Израиля;”

И още:

"И тъй, към КОГОТО ЩЕ, Той показва милост, и КОГОТО ЩЕ закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, ПРИГОТВЕНИ ЗА ПОГИБЕЛ, и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е ПРИГОТВИЛ ОТНАПРЕД за слава -  над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?" (Римляни 9:18-24)

Йоан 6:37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, И който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;        
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.   
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.        
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

От Исая и от Матей вече знаем, че Бог запушва уши, затваря очи и прави сърца да затлъстеят на тези, които не е дал на Исус. И това ясно се вижда в роптаенето срещу Него в следващите стихове.

43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.        
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.        
45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.  46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

Е, от това по-ясно и недвусмислено – няма накъде! НИКОЙ  НЕ  МОЖЕ ДА  ДОЙДЕ  ПРИ  ИСУС, АКО  НЕ ГО  ПРИВЛЕЧЕ  ОТЕЦ!!! Ако някой не вижда, не чува и не разбира това, значи се е закоравил и Бог не го е привлякъл..

И за да ги пресее окончателно, каза им за яденето на плътта и пиенето на кръвта Му. Е, това съвсем ги съблазни и те Го напуснаха. Останаха само учениците. Не че те разбираха за плътта и кръвта, не разбираха какво им казва Исус, но Отец ги беше научил, че само в Исус има думи на  вечен живот! „Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но ОТЕЦ МИ, Който е на небесата.” (Матей 16:17)

Плът и кръв не могат да дават откровение за Божия Син, само Отец може!

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,       
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.    
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Йоан 8:21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

Не зависи от търсещите… Дори да потърсят Исус, пак НЕ МОГАТ да дойдат при Него и ще умрат в греховете Си…

           

41 Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога. 
42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.    
43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.          
44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. 
45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

Само и единствено тези, чийто Отец е Бог могат да обичат Исус и да вярват в Него. останалите НЕ МОГАТ да слушат учението на Исус. Останалите са от баща дявола – защото чрез един човек влезе греха в тях и с него и смъртта…

54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;    
55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

Казват, че Бог е техен Бог, но пак не са Го познали, защото не разпознаха собствения си Месия, не видяха Славата, с която Отец го увенча!

Йоан 9:30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите. 
31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.          
32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.        
33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

Един неук, сляпороден, на когото Исус даде не само физическо, но и духовно зрение ГО РАЗПОЗНА! А учените, „просветени” фарисеи останаха СЛЕПИ  за Него…

39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.    
40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?      
41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

Още веднъж се потвърждава изпълнението на Исаевото пророчество!

Йоан10:
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,         
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

За втори път – не ЗА ВСИЧКИ, А САМО ЗА ОВЦЕТЕ! Исус не умря за всички хора по принцип, а само за овцете!

Ако  решите да противопоставите на това 2 Коринтяни 5:14 и 15, не бива да забравяме, че там Павел говори на новородени вярващи, за тях, а не по принцип. Това става ясно от 15-ти стих: "и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал." Става въпрос само за живите, тези, които Исус е съживил, за да не живеят за себе си. За тях Исус е умрял и възкръснал! Тези думи не могат да се отнасят и до неспасените!

25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.         
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.        

САМО ОВЦЕТЕ на Исус МОГАТ ДА ПОВЯРВАТ В ИСУС.

27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.    
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.          
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

Вечен живот се дава само на ОВЦЕТЕ, които Отец ДАВА на Исус.

Йоан 15:16 Вие не избрахте Мене, но АЗ ИЗБРАХ ВАС, и ви ОПРЕДЕЛИХ да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

В прав текст – не се нуждае от тълкуване – АЗ ИЗБРАХ ВАС, АЗ ВИ ОПРЕДЕЛИХ! Ншкои биха възразили, че това се отнася само до апостолите, но по-надолу в 15-та глава, Исус уточнява, че не се моли само за тях, но за всички, които биха повярвали от тяхното послание. Освен това Ако Исус е първороден между братята, какво отличава апостолите от братята?

Както Павел казва в Римляни 8:29-30 – "Защото, които ПРЕДУЗНА, тях и ПРЕДОПРЕДЕЛИ да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;  а които ПРЕДОПРЕДЕЛИ, тях и ПРИЗОВА; а които ПРИЗОВА, тях и ОПРАВДА, а които ОПРАВДА, тях и прослави." Тук думата "предузна" в гръцкия текст не означава "предвидя", а "позна предварително". Като "позна" има значение на позна в библейския смисъл – позна от близко, интимно, възлюби. За "предвидя", в гръцкия има съвсем друга дума.

Йоан17:1 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,      
2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

Вечен живот на всички, които Отец е дал на Исус – още веднъж, както е в 10-та глава.

11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.  
12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

Исус не прави нищо от само Себе Си, а само това, което е Волята на Отец. Отец избира и дава на Исус хора.

24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

Ако едно нещо се повтаря много пъти в Библията, по-добре да внимаваме какво е и да му вярваме. Особено, когато е излязло от устата на самия ИСУС.

Йоан 18:8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;      
9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

Просто не може да се пропусне нещо, което е повторено толкова пъти!

И това е само в Еванелие от Йоан.

Ето и нещо от Евангелие на Лука 4:

25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;         
26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.          
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

Исус обяви, че Бог ИЗБИРА на кого да покаже милост. И това ужасно разгневи юдеите в синагогата.

Странното е, че и сега доктрината за избора продължава да ядосва заслепени от егоизъм хора, които си мислят, че според заслугата на тяхното решение Бог ги е спасил...

Както Бог избра Израел, едно малко племе за Свой народ, така е избрал и сред езичниците кого да присади на маслината.

Исая 41:8
Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,Исая 41:9
Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,Исая 44:1
Но сега слушай, служителю Мой, Якове, И Израилю, когото Аз избрах:Исая 44:2
Така казва Господ, Който те е направил, И те е създал в утробата, и ще ти помага: Не бой се, служителю Мой Якове, И ти, Есуруне, когото Аз избрах,Езекиил 20:5
Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -Агей 2:23
В оня ден казва Господ на Силите, Ще взема тебе, служителю мой Зоровавелю сине Салатиилов, казва Господ, И ще те положа като печат; Защото те избрах, казва Господ на Силите.

Бог избра Давид:

3 Царе 8:16
От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

Бог избра Соломон:

1 Летописи 28:6
и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.

Бог избра племето на Юда и града му Ерусалим:

3 Царе 11:13
Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.3 Царе 11:32
(ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);3 Царе 11:36
А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.4 Царе 21:7
И ваяният идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който Господ каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;
БОГ ИЗБРА ИСУС да извърши спасението на хората Му:Исая 43:10
Вие сте Мои свидетели, казва Господ, И служителят Ми, когото избрах, За да Ме познаете и да повярвате в Мене, И да разберете, че съм Аз, - Че преди Мене не е имало Бог, И подир Мене няма да има.
Матей 12:18
"Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

Това е начинът по който Бог действа – Той ИЗБИРА! Не ние, а ТОЙ!

Кое ни кара да мислим, че ВСЕМОГЪЩИЯТ СУВЕРЕНЕН БОГ трябва да реагира на нашето отношение, или решение да Го изберем, а Той да няма право на избор, дори за Невестата на единородния Си Син?

Как можем да държим на НАШЕТО право на избор, а да отричаме правото на Избор на Бога?

Ех, дано Бог ни отвори очите и да ни се открие, та да не си въобразяваме небивалици.

Постарах се да изложа Божието Слово пред вас по тази тема – «Бог избира към кого да покаже милост» Става въпрос за Божия избор в сотирологичен аспект (от гледна точка на спасението)

Вярвам, че Бог е обещал спасение освен на избраните и на техните домове, защото го има в Словото.

Вярвам, че Бог «ИСКА да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.», защото го има в Словото. Но ИСКА не еднозначно със ЩЕ. Но също тъй знам, че няма да се спасят всичките човеци, защото и това го има в Словото (овце-кози, жито-плевели; изливането на Божия гняв върху хората, представено в книгата Откровение).

Но това, което абсолютно ПРЕОБЛАДАВА в Словото е БОЖИЯТ ИЗБОР. И този факт не може да бъде игнориран! Това ПРИСЪСТВА масирано и недвусмислено в Библията!

Няма нужда всичко да си подредим идеално в главите. Бог не иска това от нас, Бог иска да Му се доверим. А когато му дойде времето, ще ни се изясни всичко.

Бог да ви благослови!

P.S. Не претендирам за всеобхватно изследване. Използвах за основа само едно Евангелие. Има още много стихове, които разкриват Божия избор. Ако сте от тези, чиито уши и очи Бог е отворил и ако си четете Словото, ще се уверите.

АКО БИ ЗНАЕЛА ...

 Йоан4:

„10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?”

           

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?         

12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

           

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;        

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

           

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.”

Обикновено така става, когато не знаем КОЙ Е ИСУС. 

Исус говореше на жената за духовни неща, а тя ги разбираше по един прагматичен начин – нещо, което ще ѝ послужи, ще я улесни, ще ѝ бъде полезно на нея.

Това, което отличава всички религии от Християнството е, че при тях боговете им приемат подкупи, за да им вършат добро. При Християнството, самият Бог стана откуп за нас, за да имаме вечен живот. А през този живот, благословенията и доброто, което Бог дава на изкупените Си, са доста различни от светските представи за добро и благословение. Това не са само прагматичните неща – просперитет, здраве, благоденствие в един временен отлитащ, като миг във вечността живот. Това са всички неща, които съдействат за добро на тези, които обичат Бога. Но това добро е целта – изграждане на Богопдобност и Вечен, истински живот – ЗОЕ. А до постигане на тази цел, Бог поставя много различни неща в живота ни, които не винаги биха се нарекли „добро”, според светските разбирания. Дори много лоши и страшни неща, случили се на хора, се оказва, че са имали съществено значение в живота им за тяхното изграждане, за живота им за Божията Слава и за Небесна награда. И това е, което виждаме в личностите, белязали и оставили отпечатък в хилядолетната Християнска  история. Общото между всички смирени, но мощно използвани от Бога хора е, че те са ЗНАЕЛИ КОЙ Е ИСУС.  И понеже не само са знаели, но са и Го познавали, те с радост са приемали мъчения и дори смърт заради Него.

От около 160 години насам, (и преди са се появявали спорадично, но тогава вече доста агресивно, масово и дори доминиращо) се появиха странни доктрини, чужди на здравото Библейско и историческо богословие. Началото на тази сатанинска атака срещу Божието Слово намери повод в Дарвиновата теория за еволюцията. Най-после враговете на Библията и на Християнската вяра намериха основание и оправдание да се отърват от Бога. Голямата трагедия, обаче е , че тези, които се наричат с името на Бога, вместо да застанат твърдо срещу тези атаки, много от тях отстъпиха и започнаха да търсят начини да помирят Словото с най-новите, тогава, „научни открития”. Отстъпиха пред подигравките на така наречените „учени” и „интелигенти”, които всъщност, в мъдростта си глупееха. Нещо повече, дори от своя страна започнаха да се подиграват на тези верни Божии хора, които вярваха безусловно в истинността на Божието Слово. И ако тогава на обикновените хора аргументите на "учените" са изглеждали логични и разумни, то сега, със задълбочаването на знанията и откритията, вече става все по-трудно, дори невъзможно да се обяснят вселената и живота без Бога.

Но злото вече беше сторено... От този период в Християнството навлезе отстъплението, за което говори Павел във 2 Солунци 2:3.

От тогава навлезе и прагматизмът – това, което ни върши работа, което ни съдейства да си живеем весело, мирно, безгрижно, безпроблемно, което ни улеснява, което прави църковните ни сгради и  царствата-господарствата да се пълнят. А ако някой ни каже, че и Бог отчаяно иска да ни послужи за тези неща, това така преборва съвестта ни, че направо я праща в нокаут.

Прагматични измамници яхнаха това течение, злоупотребявайки с нуждите на изстрадалите хора и си изградиха фабрики за промиване на християнски мозъци, носещи им огромни печалби.

Какво правят те – проповядват един Бог, който е средство за постигане на човешко, земно щастие. Откъсват, като цветчета в полето различни стихове, без контекст, за да си подкрепят философията и да ѝ сложат „библейска”  маска. Те почти никога не говорят за КРЪСТА, за ИЗКУПИТЕЛНОТО ДЕЛО НА ИСУС, за ГРЕХА на падналото човечество. Могат да ги споменат, или да ги представят в погрешна светлина, или  като ги изопачат според разбиранията си – с една дума проповядват ЕРЕС. Богът в техните послания е СРЕДСТВО,  а не ЦЕЛ на човешкото съществуване и стремеж.

Хвалят се с факта, че не говорят за греха, че са приятелски настроени и загрижени за хората, а всъщност са ЖЕСТОКИ  ВЪЛЦИ  ГРАБИТЕЛИ, защото ги ограбват от единствената надежда за спасение – да познават ИСУС ХРИСТОС. Хвалят се, че множества приемат Исус Христос за спасител, като отправят призив за това на събранията си, но този Исус, когото тези хора приемат НЕ Е ИСУС ХРИСТОС! Заблудените хора си мислят, че повтаряйки някакви думи, като заклинание ще им даде достъп до Небето, но след смъртта си, ще чуят Истинския Исус да им казва: „Никога не съм ви познавал, идете си от мен!”

Исус, за когото те знаят е измислен от тези проповедници и представян пред тях, като един дух в лампа, чийто господари сме ние и ако имаме достатъчно вяра – тоест, ако знаем как точно да разтъркаме лампата, той ще излезе и ще ни каже: „На вашите услуги, Господарю! Вашите желания са закон за мен!”  Всичко се свежда, според тях до това, да притежаваме ЛАМПАТА – вяра. Те я разглеждат, като най-важно условие за постигане на целите на хората. В нея се съдържа силата, според тях, дори самия бог е в нея. Ако я имаме, тази лампа-вяра, според тях, значи сме уловили бога в нея и той е на наше разположение!

Току-що ви описах в груби щрихи философията на проповедниците от „Слово на вяра” – съвременните представители на отстъпническата църква-блудница, флиртуваща и блудстваща със света.

ИСТИНАТА

А каква е ИСТИНАТА, която четем в Словото – Бог съживява хората, които са мъртви в греховете си:

Ефесяни 2:1
„И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове”

Как ги съживява?

Праща Святия Си Дух до тях и Той дава Божествения живот ЗОЕ на техния дух и така техният дух вече може да вижда и разпознава Своя Създател. Така Бог им се открива.

Казва им КОЙ Е ТОЙ и какво е направил за тях и те са способни да Го разберат:

Еремия 31:33
„Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;”

Ще сключи Завет, с тях, като им разясни всички клаузи. Ще им покаже как е било възможно изобщо да има такава милост за тях. Ще им разкрие Бащиното Си Си Сърце, което ДАДЕ в жертва единородния Си Син на кръста на Голгота, за да изкупи за СЕБЕ СИ Народ. Народ, на чиито сърца да запише закона Си и Той да им бъде БОГ и те да са НЕГОВИ хора. И така със скъпоценната кръв, да бъде подписан и подпечатан този завет:

Евреи 9:20

"Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас."

Ще им покаже и те ще разберат, че бидейки в Завета, трябва и те, като Възлюбения Син на Бога да преминат през СМЪРТТА НА КРЪСТА,  за да участват и във  Неговото ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

Римляни 6:5
Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;

Йоан 12:24
Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

Ще им демонстрира жертвата Си на Кръста и те ще разберат какво е струвало това на Отец и на Сина.

1 Петрово 1:18,19

„като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист”

Ще им каже лично, какво означава смърт, подобна на Неговата:

Матей 10:39

Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Матей 16:25

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Марк 8:35

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

Лука 9:24

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

Лука 17:3

Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Йоан 12:25

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

И че това е толкова важно, че тези думи на СПАСИТЕЛЯ са предадени и в четирите Евангелия, а в две от тях са повторени!
А измамниците-лъжеучители заблуждават ленивите да си четат Словото, че могат да си задържат техния живот и едновременно с това да имат и Божия Живот?!? След като самият Исус казва ясно и недвусмислено точно обратното!

Какво означават всъщност тези думи? Означават, че животът, който имаме, всъщност не е наш, ние принадлежим на Бога – ние сме негова собственост, Негов народ, изкупен от смъртта с ЦЕЛ. И тази цел НЕ Е да си изживеем жалкия кратък земен живот  за себе си, според нашите желания, а да го изживеем за НЕГОВА СЛАВА:

Ефесяни 1:12
тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,

Ще ни каже лично, какво е вечен живот:

Йоан 5:24
Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Йоан 6:40
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

Йоан 6:47                
Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

Йоан 12:50
И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Йоан 17:3
А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Ще ни се изяви и ще ни се открива, така че да Го познаваме лично:

Еремия 31:34

„И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.”

СЕЛА

Докато не знаеше Кой е този, Който ѝ говореше на кладенеца, Самарянкта приемаше прагматично само подаръците, които си мислеше, че Исус и предлага. Но когато Той и се изяви:

Йоан 4:26

Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

„Остави стомната си, отиде в града и каза на хората:     

Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?”

Забрави за какво е дошла на кладенеца, остави стомната, заедно със земните си грижи и отиде да свидетелства на хората, че е намерила Месията, за когото тя знаеше, че като дойде, ще открие всичко на хората:

„39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.”

Така и всички хора, на които Исус не им се е открил, които не Го познават лично, а само по изопачени изкривени говорения на безсмислени „учители”, биха искали от Него само земни, материални, прагматични неща, такива, чрез които животът им да стане по-лесен, по-удобен, по-привлекателен, да са щастливи тук, на земята!

Но когато Бог им се открие, когато разберат КОЙ Е ТОЙ, КАКВО Е НАПРАВИЛ, тяхната реакция ще е ПОЧИТ, БЛАГОГОВЕНИЕ, ПОСВЕЩЕНИЕ, ЛЮБОВ, ПОКОРСТВО, ПЪЛНО ПРЕДАВАНЕ.

Блясъкът и привлекателността на този свят, на този земен живот ще се стопят и изгубят в СВЕТЛИНАТА НА ЕДИНСТВЕНИЯ, ИСТИНСКИ БОГ, който е благоволил в човеците. Тогава ще се почувстват абсолютно недостойни и ще възкликнат, като Давид:

„Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?”   
(1 Летописи 17:16)

Защото ще разберат, че са удостоени с най-великата милост и привилегия – да са осиновени от самия Създател, от Самия БОГ! И най-голямото благословение за тях е самият БОГ с тях!

БОГ С НАС, ЕМАНУИЛ!

Това е истинското богатство, истинското благословение, истинското благоденствие, истинското благополучие – Бог, който е с нас – винаги – и в добро и в зло, в глад и ситост, в оскъдица и изобилие, в болка и здраве, в мъка и в щастие, в бедност и богатство...

Този който е измислил българската дума „Бог-ат”, явно е познавал Бога, защото тя, всъщност означава „Такъв, който има много от Бога”.

Това е истинското богатство...

ИСУС ХРИСТОС

Него да придобием, а всичко останало е ... измет! 

Поне така казва Павел, а той знае какво говори...

ЗАКОРАВЯВАНЕ

или

КАК ПОНЯКОГА НЕ РАЗБИРАМЕ БОЖИЕТО ПОСЛАНИЕ

Историята, която ме заинтригува е от 2 летописи 28. Това е историята на нечестивия юдейски цар Ахаз.

„1 Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,     
2 но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.     
3 При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.  
4 И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.       
5 Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.”

По нататък историята е такава: Бог проявява милостта си към  пленените юдейски войници, като праща пророк Одид да каже на израилияните да пуснат братята си  от Юда. После едомци и филистимци също нападат териториите на Юда.

„19 Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа.”

 Ахаз праща да поискат помощ от асирийския цар. Но той, вместо да го подкрепи го притеснил, въпреки, че Ахаз оголил Господния Дом и царската къща и първенците и дал всичко на асирийския цар.

„22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.
23 Защото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.”

Трудно ни е да си представим по-голяма глупост! Ахаз възприе Божието послание абсолютно противоположно! Вместо да се смири, той се закорави.

Когато четем се възмущаваме от цар Ахаз, без да съзнаваме, че често вършим същите глупости.

Колко пъти, когато до нас е идвало притеснение, или загуба, след като за дълго време сме били потопени в светската заетост и суета, дори грях, сме се замисляли дали това нещо Бог не го допуска за нас, за да ни смири, или да ни събуди от отстъпническото ни поведение? И вместо да паднем на колене, да изпитаме живота си, сърцата си, мотивите си, ние тръгваме да търсим помощ от светски източници. Било то заеми, кредити от банки, после нови кредити, за да погасим старите, най-добрите лекари, най-добрите болници, най-добрите адвокати…докато съвсем се омотаем в светската система за реагиране на бедствия, започвайки да и се кланяме и да я боготворим, да и жертваме, оголвайки Господния дом, който сме самите ние (Евреи 3:6) от молитва, от поклонение, от почит, оголваме си къщите и роднините, за да решим проблем, чието решение е само и единствено в ГОСПОДА.

Проблемите с духовни причини имат само ДУХОВНО решение.

Нека само да уточня, че Бог може да използва светски материални и човешки ресурси, за решение на проблемите ни, но след като сме Го потърсили, след като сме се смирили и сме Го помолили за помощ и водителство.

Но ако се закоравим, това само може да ескалира дори до похулване и отричане на Бога и до натрупване на Божия гняв върху нас:        

„24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.    

25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.”

Ето и предупреждението в Евреи 3-та глава:

«7 Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,     
8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;      
11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".       
12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.         
14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:         

15 докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".»

Преогорчаваме Бога, когато роптаем, когато ревем, като бебета да ни нахрани, да ни напои, да ни облече, (Сякаш не знае, че имаме нужда от това...) да ни смени памперса, защото не се чувстваме комфортно, да ни подуха на коляното, което сме наранили, играейки си на нашите игрички, гонейки нашите си дребни цели...
Преогорчаваме Бога, като Го изпитваме, искайки да ни задоволява всички нуждички и прищевки, а в същото време, точно като бебета, изобщо не се сещаме, че може ТОЙ да иска нещо от нас.
Преогорчаваме Бога, когато изповядваме със суеверно настървение финансов пробив, победа, успех...
и като не стане точно така, както сме изповядвали, Му навираме Библията в лицето, сочейки с пръст стихчета, които Той НИКОГА не отделял и изискваме да си изпълни обещанията...

Изобщо сме станали по-зле от децата на Израил в пустинята, които Бог дундурка 40 години, докато измряха всички незрели себелюбиви и робстволюбиви, които така и на можаха да откъснат погледите си от собствените си отражения в сребърните си огледала и да видят накъде и към какво ги беше повел Бог.

Дали при тези условия можем да очакваме по-различна съдба?

Отец изпрати Господ Исус Христос на земята да приеме човешка плът, да обитава между нас, хората, да влезе в нашата кожа, да живее живот на човек, да бъде изкушаван с всяко изкушение, което изкушава и нас, хората и въпреки това да изживее безупречно свят живот.
Не в охолство и богатство, не в царски палати и в меки дрехи облечен, а скитащ се по прашните пътища на Юдея и Самария, без да има къде дори глава да подслони.
Нашият Господ беше отхвърлян, презиран, подиграван, бит и разпнат от същите хора, които дойде да спаси.
Няма НИЩО, лошо, отвратително, трудно, което сме преживели, което нашият Господ Исус Христос да не е изпитал. Той изпи чашата до дъно. Натовари се с всичките ни грехове и проклятия.
ЗАЩО?
Просто за да размени нашата позиция в бедност, болест и унижение с Неговата на богатство, здраве и слава?
Просто, за да си преживеем живота на земята добре, щастливо и самодоволно?

Господ Исус премина през изпитания, през унижения, мъки и кръстна смърт, за да ни даде пример. За да няма нито един, който да може да каже, че Той не е изпитал, или не бил в неговата ситуация. За да утъпче пътя през кръста за нас. За да ни преведе през кръста, през смърт, подобна на Неговата, през гроба на себето към възкресение, подобно на Неговото, чрез което да се родим отново от вода и Дух за един НОВ ЖИВОТ –
ЖИВОТ ОТ НЕГО;
ЖИВОТ ЧРЕЗ НЕГО;
ЖИВОТ ЗА НЕГО!

Има Царство за установяване!
Ако градим нашите си малки жалки царства, нашите малки, жалки, нищожни щастийца, ще пропуснем съдбата, за която сме били призвани...
Точно както израиляните я пропуснаха, като се закоравиха в собствените си желания и преогорчиха Бог.
Защото търсеха своето, а не Божието...
Защото не разбраха Божието послание – че Той е обещал да снабдява нуждите им НЕ по техния път, а по пътя, който води към БОГА.
Този, тесния, стръмния, каменистия.

ОТКЪДЕ ДУХА ВЯТЪРЪТ?

(Размисли по Йоан 3:1-17)

„1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.   

2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.”

 Никодим дойде при Исус нощем, от една стана,защото се страхуваше от неодобрението  на останалите фарисеи, а от друга страна, имаше един въпрос, нещо, което не му даваше мира и гонеше съня от него. Беше му ясно, че „никой не може да върши тия знамения, които [Исус] вършиш, ако Бог не е с него.”, а в същото време, хората, носители на учението, в което Никодим  винаги е вярвал, че ще му осигури място в Божието Царство бяха срещу този Божи учител и не Го приемаха!  Това внасяше смут в душата на Никодим, изпълваше го със съмнения, разклащаше сигурността под краката му за най-важното нещо за него – какво ще се случи с душата му?  Дали е на парвилен път, или се е отклонил от Истината? Нима, това, в което е бил уверен през целия си живот може да се окаже грешно? Дали това, на което е бил учен от малко дете е цялата истина, дали не е пропуснал нещо толкова съществено, че да му струва вечния живот, в който фарисеите вярват?

Исус чу развълнуваните думи на Никодим и разбра какво, всъщност го вълнува. Това, че го признава за учител от Бога, не беше въпрос, а констатацията, изводтът от наблюдението на Никодим, поводът за смущението и съмнението му. Исус му отговори, знейки въпроса, който занимаваше ума му:

„3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.”

 Този отговор разбърка още повече грижливо подредената доктрина на Никодим, където имаше закони, правила, ритуали, стриктни заповеди, традиция, тълкувания – изобщо всичко беше регулирано и регламентирано до най-малката подробност, дори относно десятъка от джоджена и седефчето. И сега изведнъж – да се роди след като вече е бил роден веднъж  и отгоре? Как може да стане това? Никодим не се съмнява в достоверността на Исусовия отговор, особено след думите „Истина, истина ти казвам...”  Единственото, което истински го вълнува е КАК?

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?      

Коментарите, които обикновено слушаме, са в повечето случаи иронични за наивното и натуралстично разбиране на Никодим, но въпросът му, всъщност е абсолютно основателен, с оглед важността на проблема. Никодим е образован фарисей, на възраст, юдейски началник. Знае много добре какво означава да се роди човек. Трудно му е само да съчетае принципите на естественото раждане с „раждането отгоре”.  Никодим е твърдо решен да разбере КАК може да стане това.

При естественото раждане детето е в утробата на майка си и не участва съзнателно в процеса на раждането си. Но при възрастен човек, как става раждането на човек отгоре?

„5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.            

Отново „Истина, истина ти казвам...”  Исус обяснява, че раждането от вода и Дух е това, което осигурява възможността да се влезе в Божието Царство. Но този отговор още повече обърква Никодим, който е дошъл да разбере КАКВО ДА НАПРАВИ ТОЙ, САМИЯТ, за да влезе в Божието Царство. А Исус му отговаря за раждане от вода и Дух. За водата можем да предположим, че се е досещал, защото дори фарисеите ходеха да се кръщават в Йоановото водно кръщение за покаяние. Но какво означавеше да се родиш от Дух?

„6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.”

Тук Исус вече е по-разбираем – от човешката плът се ражда човешка плът, а от Божия Дух се ражда духът на човека, който до тогава е бил под формата на семе, зародиш, но когато се развие зародишът, идва време за разждането на Божествената субстанция, заложена в човешките същества – духът им.

Но Никодим не спира да се чуди. Той още не е разбрал КАК да предизвика този процес у себе си, че да влезе в Божието Царство. Той не знае друг подход освен този – Прави това, не прави онова, върши това, не върши другото, спазвай това, избягвай онова! Затова чака Исус да му каже правило, наставление, насока...           

„7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.      

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.”

Ето това съвсем озадачава Никодим – оказва се, че не зависи от него, а от Духа, за Когото той не знае нито откъде идва, нито накъде отива, но когато дойде, не мож еш да пропуснеш Неговото влияние. Но Никодим не се отказва, той е твърдо решен да разбере КАК да предизвика вятърът да духа към него:

           

„9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?”

Стотиците години, изпълнени със закон и трдиция са попречили на хората в Израел и особено на законоучителите, книжниците  и фарисеите       да погледнат отвъд дърветата и да съзрат гората – да погледнат над законите и правилата и да съзрат целта, с която те са били установени – да доведат до Спасителя, до Месията. Да посочат Този, който ще ги освободи от робството на закона и ще им даде спасение чрез вяра, по благодат, които се дават чрез Святия Дух –  а не по заслуги и вършене на земни дела, имащи само вид на благочестие, но отсечени от силата. От прекалено взиране в земните работи, те са пропуснали Небесните. Този път е ред на Исус да се почуди:

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?”

И тук Исус започва да говори за Небесните работи, отново с „Истина, истина ти казвам...”, за да може учен човек, като Никодим да напарави връзка с Писанията и да разбере:    

„13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.           

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,            

15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.”

Човешкият Син, който е слязъл, ще възлезе и е на Небето. Човешкият Син е всъщност вездесъщ, както Отец, Той е Бог, Който е слязъл, за да примири Бога с човеците, като стане примирителна жертва за тях. Той е слязъл, за да удовлетвори справедливостта на Отец, савайки жертва за грях заради тях. Той е слязъл за да поеме върху Себе Си Божия гняв, ставайки принос за омилостивление за греховете на човеците. И ето в това се изразява Божията велика любов – че Бог принесе единородния Си син в жертва...          

„16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:   

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.”

Исус благовести на Никодим Царството, както благовестяваше Царството навсякъде, където ходеше и служеше през земния си път, та който повярва да не погине, а да има вечен живот и да бъде спасен. Това е начинът по който Бог спасява света – давайки Сина Си в жертва, изкупвайки тези, които вярват в Неговата скъпоценна жертва.

Можем само да предполагаме, дали Никодим е разбрал и повярвал в думите на Исус. Следващия път, когато се споменава за него, той се опитва да защити репутацията на Исус, апелирайки фарисеите първо да Го изслушат, но след като бива смъмрен, си отива у дома си. Но пък за погребението на Исус носи 100 литра смес от смирна и алое.

Така че, само Бог знае!

Какво означава всичко това за нас?

ОТКЪДЕ ДУХА ВЯТЪРЪТ?

Кой е източникът му, кой определя посоката и силата му? Можем ли ние да ги предизвикаме?

Какво, всъщност сме призвани да правим?

Това, което ИСУС НИ ЗАПОВЯДА:  ДА БЛАГОВЕСТЯВАМЕ ЦАРСТВОТО!

А как, откъде, накъде, върху кого, с кава сила, с каква скорост, това ние не определяме, нито сме призвани да гадаем. Това е ДЕЙСТВИЕТО НА СВЯТИЯ ДУХ, който, както вятърът духа откъдето си ще и накъдето си ще. НИЕ САМО УСЕЩАМЕ ДЕЙСТВИЕТО МУ!