сряда, 2 септември 2015 г.

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – НОВАТА РАСА



От самото начало предназначението на човека е да принадлежи на Бога, да бъде Негово дете и да Го почита, като свой Баща и Бог. Човекът отказа тази велика привилегия и предпочете неясна илюзия, представена от противника, като красива и желана алтернатива. Тази илюзия никога не се изпълни. Само продължава да бъде стръвта на въдицата – красивата илюзия, че човекът може да бъде бог сам за себе си.
Човешкото естество стана смъртно, смъртта и разложението влязоха в него. То стана неспособно да се покорява на Бога, а желанията му се ограничиха в желания на плътта, противоположни на желанията на духа, който е Божията субстанция в човека. А духът му премина в латентно състояние, вече не управляваше желанията на човека. Всичко, цялото творение се задвижи от ред, от съвършенство, към хаос и смърт.

На петдесятница, обаче, започна раждането на нова раса. Раса, родена от Божия Дух, с друго естество – свято. Раса, с жив дух, чийто желания са да се покорява на Бога.

Нашият Господ ни даде описание, каква щеше да бъде тази нова раса – тя е расата на нищите по дух, на скърбящите, на кротките, на гладните и жадните за правда, на милостивите, на чистите по сърце, на миротворците.
И тъй като тази раса щеше да се различава от останалото човечество, тя щеше да бъде преследвана и гонена, заради Правдата, на която служи.
Това е расата, която беше призована да съдейства на Бога за промяната на хора от човешката раса от врагове на Бога, в Божии помазаници.


Характерни черти

Тази нова раса е с характеристики, съвсем различни, дори противоположни на обичайните за човешката раса. Толкова е различна, че изглежда невъзможна, нереална, извънземна.
В божието Царство, принципите са много различни, дори противоположни на принципите в света. Това неизбежно щеше да доведе до разрив, разделение, като с нож, между двете раси. И това разделение щеше да е по-силно дори от кръвната връзка:
Матей 10:34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. 35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; 36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.
Исус Христос предвиди, че отношението на света към тази нова раса щеше да обезпокои Неговите последователи, затова им каза, че не само не бива да се безпокоят за това, но напротив, това е повод за радост и върховно блаженство:
Матей 5:
1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки: 3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. 4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. 5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. 8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. 10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. 11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; 12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Това са характеристиките на хората от новата раса, когато Божият Дух промени същността ни, чрез действието Си вътре в нас.
Тогава ставаме

Нищи по дух

Какво означава да си нищ, беден по дух?
Определно не означава да имаш нищожен дух, да си слаб, или малодушен.
Означава да осъзнаваш Неговото всемогъщество и да съзнаваш нищожността си, спрямо Бог, пълната си зависимост от Него.

Да си беден, в смисъла, в който е думата на гръцки, не означава просто да имаш малко. Означава да имаш дори по-малко от нищо – да си в дълг и да нямаш никакъв шанс да го изплатиш, освен да се хвърлиш на милостта, на този, към когото имаш дълг.

Да си беден по дух, означава да осъзнаваш, че си в огромен дълг към Бога и че нямаш никакъв шанс да платиш дълга си, освен да се оставиш на Неговата милост.

Означава да Го почиташ, както подобава да се почита БОГ, а това е свързано с откровението какво означава БОГ, кой е Той и какъв е Той.
Тази нова раса е от хора, на които Бог се е открил и те осъзнават разликата между тях и Него – разлика между Бог-Създател и творение, както и приликата между тях и Него – прилика, която определя взаимоотношенията между тях и Бог – отношение на Негови деца, към Техния Бог и Баща.
Сатана излъга хората, че могат да са богове на себе си, а Новата раса разбира, че има само един Бог – творецът на всичко и че тя не е раса от богове, а творение, което Бог е благоволил да даде тази велика привилегия да ги осинови и благослови с всички благословения в небесни места.

И това е първата противоположност на  двете раси – едната желае да се постави на мястото на Бога и става противник на Всемогъщия Бог. Този, който измами човешката раса, че е възможно да бъдат богове, както беше и неговото желание, му донесе отхвърляне и изгнание от страна на Бога. Същата е съдбата на всички, които тръгнат по неговия път.
Другата съзнава мястото и нищожността си и получава власт и наследство от Бога.
Едната се въздига и бива свалена, другата се снишава пред Бога и бива въздигната от Него.
Парадоксът е в желанията и целите – когато целта е въздигане, резултатът е падение. Когато целта е снишаване, резултатът е издигане.
Когато отношението към Бог е гордост, резултатът е позиция на противник на Бога. Когато отношението към Бога е смирение, резултатът е позиция в благодат от Бога. (Яков 4:6; 1 Петрово 5:5)

Ето защо нищите по дух са блажени – щастливи и благословени, защото Божието Царство е тяхно. Те са наследници на Бог, сънаследници с Христос и царе в това Царство.


Скърбящи


Ако първата разлика е парадокс, то втората е още по-голям парадокс – как са щастливи нещастните?

Думата, употребена тук, означава да скърбиш за загуба на любим човек, или да скърбиш, изпитвайки вина.
Основно действие на Святия Дух в нас е да ни изобличи за грях. Когато сравним Святостта на Бога с нашата греховност, сърцата ни се изпълват със скръб по Бога, защото грехът ни разделя от Него. Но точно скръбта по Бога ни докарва спасителното покаяние и утехата, че има изход от нашето положение на разделени от Бога.

2 Коринтяни 7:10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

Ето така са блажени скърбящите – тяхната скръб докарва утеха в нежната ръка на Бог, а скръбта в света докарва смърт.
Утешат, тук означава, че ще бъдат приближени до Бога, ще бъдат насърчени и окуражени.

Кротки


Кротки са хората, които действат, не реагират. Хората, които не се водят от емоции, които не дават воля а гнева си, които не си отмъщават, които се оставят да бъдат онеправдани, които не търсят правата си.

И това е следващият парадокс. Бог има противоположно мнение за това, кой е успешен и кой е достоен да му бъде поверена отговорност и власт.

В очите на света те са глупаци, но в очите на Бог, те са тези, на които може да се повери отговорността за управлението на земята. И затова те са блажени.

Откровение 5:9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ 10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.
Да сме кротки, не означава да се оставяме да бъдем подритвани насам-натам, не означава да сме слаби. Всъщност, същата дума се използва и за укротяване, обяздване на коне. Целта не е да се отнеме силата на коня, а да може тази сила да бъде контролирана.
Да сме кротки, означава да имаме пълен контрол над себе си, себеобуздание.


Гладни жадни за правдата

Гладните и жадните за Божието оправдание, тези, които разбират, че няма друга възможност за тях да се явят пред Бога и Той да ги види праведни, освен в оправданието, което самият Бог изработи за тях, те ще се наситят. Те ще получат правдата от Бога. И освен правдата, ще получат и бонус – никога няма да са в нужда – няма да са гладни, или жадни, или ще им липсват дрехи:


Матей 6:31-33
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Да търсим Неговата правда, означава да търсим, да желаем, да копнеем, не само да бъдем оправдани пред Бога за нашите престъпления, но и да живеем праведно, да бъдем святи, както е свят Бог. Това означава да имаме абсолютно нетолерантно и безкомпромисно отношение към греха.

Милостиви

Всички изброени досега характеристики на новата раса са характеристики на нашия Господ Исус Христос
и целта на Бога е Неговият характер да се изобрази в нас.

Матей 11:29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
На кръста премина през кръщение в скръб, но радостта от раждането на новата раса, Му даваше сила да издържи. Изпълни правдата, която докара нашето оправдание. В милостта Си към нас, жертва живота Си, за да можем ние да живеем с Него.

Не можем да сме част от новата раса от помазаници, без да сме като Помазаника и Неговия Баща, който се представи на Мойсей така:
Изход 34:6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,
Затова са блажени милостивите, защото са като своя Бог и на тях ще се покаже милост.
На пръв поглед, това блаженство изглежда, като сделка – ако ние сме милостиви към другите и Бог ще е милостив към нас. Но, всъщност, става въпрос за Божия вид милост. Не просто милосърдие, като добродетел, или благодеяние, а незаслужена милост.
Заслужаваме ли деня, слънцето, живота – всичко това ни е дадено от Бога по милост. И Неговите милости към нас са нови всяка сутрин.
Исус илюстрира тази милост в притчата за самарянина. Самаряните бяха презирани от юдеите и си го знаеха. Когато самарянинът помогна на ранения на пътя, той беше напълно наясно, че юдеинът можеше дори да не му благодари за това. И въпреки това му помогна.
Ето за тази милост говори Исус тук. За същата милост, която ни показа, още когато бяхме Негови врагове и Той пак умря за нас...

Чисти по сърце

Грехът заслепява. Такава е слепотата, че ние дори не можем да осъзнаем, че сме съгрешили, а какво остава да търсим, или гледаме в посока на Бога. Има святост, без която никой не може да види Бога.
Марк 7:21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
Християнството е религия на сърцето. Тя не е нещо, което си слагаме отвън, като дреха, а нещо, което започва отвътре.
А Бог не гледа, както хората, Бог гледа преди всичко на нашите сърца. Сърцето е първото, което отговаря на Евангелието – "Ако повярваш със сърцето си..."
И сърцето е мястото, където става истинското поклонение на Бога, не с устните ни.
Сърцето в Библията отговаря на това, което ние си представяме, като нашия вътрешен човек – нашите мисли, емоции, воля и мотиви.
Нашата религия не е само религия на сърцето, но и религия на чистотата.
Ако в Левитския Закон, ударението беше на чистите ръце, в псалмите, Давид вече говореше за чисти ръце и чисто сърце. А тук Исус ни говори за чисто сърце и беше критикуван, че оставя учениците си да ядат с нечисти ръце...
Чисто сърце, означава сърце, в което няма други, смесени мотиви, няма двуумене. Сърце с  чистия мотив да желае Бог заради самия Него, сърце, без нечисти желания.
И тези хора ще видят Бога. Дори тук, на земята, във всичко, което гледат.
Псалми 51:10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,
И един ден ще имаме възможност да видим Бога директно, не като през огледало, не само през Словото, не само през Творението. 

Миротворци

За кои миротворци, говори тук Исус? За тези, които не са конфликтни личности? За тези, които са популярни и никой не се кара с тях? За пацифистите? Или за тези, които обичат мира и се стремят към него на всяка цена?
Блажени са миротворците! И това може да означава нещо различно от изброените. Еремия беше миротворец.  Лъжепророците викаха "Мир, мир...", а Еремия казваше "Няма мир!".
Исая каза, че няма мир за нечестивите, Исус каза, че не е дошъл да донесе мир, а меч.
Това е поредният парадокс с представите на света и представата в Божието Царство за това, какво е мир и какво е миротворец. И е още едно потвърждение, че Божието Царство е обърнат модел на света. По-скоро, светът е обърнат модел на Божието Царство.
Миротворците не са тези, които помиряват две воюващи страни и им осигуряват мирно съвместно съществуване. Миротворците са тези, които носят примирение на Бога с хората, на основата на изкуплението, което извърши Исус Христос на кръста. Където има човек, който призовава хора към примирение с Бога, там е миротворецът. Може да не бъде признаван за такъв, но е миротворец, от гледна точка на Бога.
2 Коринтяни 5:18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
Където и да отидеше Павел с Евангелието, ставаха размирици. Християнството разбуни цялата Римска империя! Евреите и досега не признават Исус за Месия, защото са очаквали Месията да им донесе мир.
И въпреки това, Християнството е религия на примирението, а Исус Христос, е наречен Княз на Мир. Истински мир има само в Княза на мира. Никакви човешки религиозно-екуменически, политически, социални, психологически усилия не са в състояние да донесат мир, докато хората не се смирят в Княза на Мира.
В Исус имаме мир в душите си, независимо от обстоятелствата, имаме мир между братя и сестри.
Поне така трябва да бъде...

Какво е отношението на света, към тази нова раса?

Ще бъдат третирани, като нашественици, като врагове на всичко установено дотогава. Светът ще мрази тази нова раса от Христоподобни същества, точно, както мразеше и Христос:

Йоан 15:18
Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
Но това, което според всички светски критерии е повод за страх и безпокойство, в Божието Царство е причина за щастие, блаженство, повод за радост и веселие и носещо награда:

10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. 11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; 12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Спомням си един разказ на една мисионерка в Африка – Хайди Бейкър, където хората в събранието плакали, че не те, а други били удостоени с честта да пострадат за Христос и да бъдат хвърлени в затвора...
Поредният парадокс...

Какво е влиянието на тази нова раса върху света?


Сол

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
Солта се е използвала тогава, освен за овкусяване на храната, за дезинфекция на бунищата, за да не се разпространяват болести от тях. От там и тази нова раса е предназначена да ограничава и потушава злото и инфекциите му в света и да насърчава развитието на доброто.

Химиците, които четат този текст се учудват, защото, химически, да обезсолее солта не е възможно – тя си остава солена сол. Солеността ѝ може да се промени, само когато бъде примесена с нещо друго. И тъй като по времето на Исус солта се е използвала, като средство за разплащане, имало е недобросъвестни хора, които са правели това. Тогава, който се оказвал с такава сол у дома, просто я изхвърлял на улицата и тя се е тъпчела от хората.
Ето защо, истинските християни са мразени и преследвани от света, но светът ги уважава и има респект към тях. А на християните, които се стремят да се смесят със света се подиграва и ги презира...

Светлина

14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата

Другата функция на новата раса е да бъде светлината в този мрачен свят. Да отразява светлината на Бог сред хората, чрез добрите дела, за които е призована, които са в пълен контраст със злите дела на хората от света. Те затова и oбичат мрака, защото делата им са зли:
Йоан 3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

И това е още една причина светът да мрази новата раса – защото изобличава, осветлява, показва наяве злите им дела, дори само с присъствието си.
Но не можеш да си изложен дълго време на светлината и да не започнеш да осъзнаваш, предимствата ѝ пред тъмнината. Не можеш дълго време да отхвърляш доброто, което ти е сторено.
Ето това е целта на отнапред определените дела, които сме призвани да извършим – да привлекат хора към Бога, не за наша, а за негова Прослава!



Сигурно докато четяхте ви направи впечатление колко много качествата на тази нова раса, носещи блаженство и наслада се припокриват с плодовете на Духа.
Не е случайно!
Това са качествата и характеристиките, които ние сами не можем да си изработим. Те стават част от нашата същност, когато Святият Дух подмени каменните ни сърца, когато обнови духа ни.
Но наша е отговорността да поддържаме изпълването си със Святия Дух, за да могат тези качества да бъдат ярко изявени в нашия характер.

По-нататък в текста Исус ни дава да видим, как реално, на практика функционира тази нова раса, с ново естество в реалния живот.

Това, обаче е другата тема за новата раса на Божието Царство.







Господи Исусе, когато четем, какви трябва да бъдем, това ни се струва невъзможно. Още по-невъзможно ни се струва да вършим това, което Ти ни казваш...
Как да си вадим очите и да си сечем ръцете?
Затова те молим да ни отваряш очите на сърцата и да ни даваш мъдрост и откровение и Твоята изобилна благодат, за да желаем и имаме сила да бъдем, това, което трябва да бъдем, според изискванията на Царството.


Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?