БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КРЪСТЪТ

Кръстът не е просто две кръстосани дървени греди.
Кръстът не е просто римски инструмент за мъчение и убиване.
Кръстът не е просто дърво, на което се приковаваха проклетите от обществото.
Кръстът не е просто олтар, на който бе принесена съвършената жертва за греховете на човечеството.
Кръстът не е просто жезълът, на който бе издигната умъртвената змия, за да бъдат изцелявани гледащите към нея ухапани от змии хора.
Кръстът не е просто трон, на който бе въздигнат Царя.
Кръстът не е просто вододел между две епохи, маркиращ в историята посещението на самия Бог на земята в плът.

Кръстът е кръстопът на два вида пространство – физическото и духовното и на два вида време – земното – кайрос и Божието – кронос. Кръстът е входа на Светлината в една вселена, потънала в мрака на бунта и греховността.

ВРЕМЕ

Хоризонталата му събира миналото и бъдещето в кулминацията на Божието въплъщение. Не гредите, а Божиите протегнати ръце сочат назад към миналото и напред към бъдещето. Назад, защото по всяко едно време от историята до тогава, вселената и човечеството са били подготвяни за това посещение. Напред към бъдещето, защото по всяко едно време от бъдещето, до края на благоприятната Господна Година се излива милост и прошка към тези, от бунтовното човечество, които се покаят.
В него се събират алфата и омегата. Омегата бележи края на една епоха, чиято кулминация е кръстът. Алфата бележи началото на друга епоха, чиято кулминация е кръстът.
В него се зануляват времето и греховете.
Към него са отправени очите на Божиите хора от миналото и очите на Божиите хора от Бъдещето.

От него струи светлина, осветляваща Божиите пророчества в миналото и Божиите пророчества за бъдещето¹.

От него потече вечността, която ни разясни смисъла на миналото и на бъдещето.
Там беше разчупен истинският Хляб, слизащ от Небето, който дава вечен живот.
Там времето-кайрос се свързва с времето-кронос.

 

 

ПРОСТРАНСТВО

Вертикалата му събира Човешката, долната реалност и Божията, горната реалност, "през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си".
Затова можем да "пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно".
Там е отвореното Небе, "където Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син".
Там е гробницата на старото ни естество, но и място на нашето възкресение.
Там е нашето светилище, в което се покланяме на най-Величествения.
Там е нашето прибежище, където прибягваме, като под крило на майка-орлица.
Там е нашата крепост, пазеща ни от набезите на врага.
Там е нашата канара на увереност, сред океана от съмнения.
Там е истинската врата, до която се стига само по тесния път.

СВЕТЛИНАТА

От там дойде на света истинската Светлина, осветляваща всеки човек.
На там тръгнаха тези, които обикнаха Светлината и от там избягаха тези, които я намразиха.
От там тръгна Светлината и всеки, който я следва не ходи в тъмнина и знае къде отива.
Обръщайки се към Светлината, ние не оставаме в тъмнина, дори да преминаваме през долината на мрачната сянка.
От там ни просветлява Светлината, даваща ни мъдрост.
От там бяхме призовани от тъмнината в Божията чудна Светлина.
От там дойде Светлината, която даде зрение на слепите и ослепи "виждащите".
Там се обличаме в оръжието на Светлината.
Там ставаме чада на Светлината.
От там свети Светлината, която прави всяко нещо явно и осветлено.

Затова кръстът, който ни предложи нашият Господ да носим е

СЪСТОЯНИЕ

Състояние на смърт и на вечен живот, на загуба на един и намиране на другия, истинския Живот, защото Господ Исус превърна дървото на смъртта в дърво на живот.
Състояние на умиране за греха и на живеене за Бога.
Състояние на събличане на греха и обличане на Праведността.
Състояние на събличане на стария човек и обличане на новия.
Състояние на премахване на срама и на приемане на слава.
Състояние на Любов.
Състояние на Мир
Състояние на Осиновление.
Състояние – Наследство.

ПОРТАЛ КЪМ ВЕЧНОСТТА

КАК РАБОТИ ДУХОВНОТО СЪБЛАЗНЯВАНЕ

2 Царе 15:1 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.
3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.
4 Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!
5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.
6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

Чували ли сте християните да казват, че еди-кой си проповедник им ХАРЕСВА, или че проповед на еди-кой си им харесва, и даже им помогнала? И обикновено това се отнася за лъжеучител. Защо? Защото това им е предназначението – да се харесат.
Ужасната действителност сега е, че критерият днес нещо да е от Бога е това, че нещо, или някой се харесва...

Забравете, милички! Това, че нещо ви харесва, или че ви се СТРУВА, че ви помага, НЕ означава НЕПРЕМЕННО, че е от Бога.

Разбира се, че няма нищо лошо в насърчителните и привдигащи проповеди – те безспорно са необходими. Но ако са само такива, нещо не е наред – някой просто иска да се хареса. И то с определена ЦЕЛ.

Искат власт, пари и слава за СЕБЕ СИ.


Ето техниката на съблазняване на Авесалом, разкрита ни от Словото.

Първо, Авесалом си ПРИГОТВИ колесници и коне и петдест мъже, които да тичат пред него. (стих 1)
Имиджът, представянето, сцената са много важни. Трябва да има блясък, трябва да се придаде важност на "служението". Трябва да ВПЕЧАТЛЯВА! И после – рекламата! Трябва да има хора, които да тичат пред прелъстителя и да го хвалят.

Второ, демонстрация на лична заинтересованост към хората. (стих 2) Не че наистина се интересуват, но също като змията в Едем, се представят на заинтересовани за благополучието и успеха на хората, които искат да съблазнят.

Трето, самоизтъкване на съблазнителя, че има решението на проблема на съблазнявания и това решение в никакъв случай не от Царя. Не е от Бог. Не, реално, съвременните съблазнители не го казват директно, само се подразбира – зависи от ТВОЯТА вяра. От това, колко добре можеш да се самоубедиш. Много често карат аудиторията да повтаря в хор техни твърдения, манипулирайки по този начин съзнанието им да работи в съвсем друга посока на Христовото послание.
Също, както и змията в Едем прокара идеята в Адам и Ева, че Бог задържа нещо от тях, не има дава всичко, което им се полага. Но ТЕ, самите, с помощта на змията могат да компенсират това. В края на краищата, те ЗАСЛУЖАВАТ да са като Бога – продължава с внедряването на идеи змията.

Четвърто, издигат авторитета си над този на Царя. (Стих 4) Всячески се стремят да предотвратят хората да достигат до лична среща с Царя. Вместо това, им представят един измислен и старателно описан пред хората бог, доста различаващ се от този в Двореца – Небето. Представят един бог, който е приятелчето от горния етаж – готово да им се притече на помощ, всеки, път, когато свършат захарта, или кафето. Представят им един заместител на бог, някакъв захаросан, ухилен като тях образ, кукла, холограма, на която хората да се покланят и да ходят при нея да си искат "полагаемото". А този измислен бог, съществува, според съблазнителите, единствено да изпълнява желания.

Пето, ласкателство. (Стих 5) Ще ви нарекат скъпоценни, ще ви нарекат скъпи, ще ви прегръщат, ще ви целуват, ако трябва. Ще ви издигат егото до небето. Ще ви накарат да се чувствате специални. По-специални дори от Бога – все пак, той съществува, за да ви служи! Ще ви накарат да мислите, че всичко зависи от вас, от вашата вяра, от вашето позволение Бог да действа.

Ето така лъжеучителите подмамват сърцата на Божиите хора.

Вместо да им казват това, което самият Господ Исус им казва – Да търсят Първо Божието Царство и Неговата правда, а всичко останало ще им се прибави, те им казват да търсят ПЪРВО техните си царства, техните си владения и притежания, изпълнение на техните желания, а Божието Царство ... е, то е, което щяло да им се прибави...

Дали?

Разбирате ли заместването, изместването, подмяната?

Надявам се Божиите хора да разберат.