ЗАВЕЩАНИЕТО НА ПАВЕЛ

Това е прощалното слово на Павел, преди да отиде в Ерусалим, където щеше да бъде арестуван и после в Рим, където щеше да бъде екзекутиран. В него има много важни препоръки и предупреждения за опасностите, грозящи Христовите последователи и ценни съвети и заръки, за които сам Павел беше дал пример сред тях.

Ако тогава опсностите, за които Павел предупреждава са били толкова голяма заплаха, то сега те са вече широко-разпространена реалност, за съжаление.

Деяния 20:"25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв."

В тези стихове, Павел първо декларира, че е имал дързостта да изяви "цялата Божия воля" – без да спестява на вяраващите нищо, дори доктрините, които не биха се харесали  на някои, без значение дали с Истината, която проповядва ще угоди на човеците, или не. И именно това е причината да е "чист от кръвта на всички"!
С това Павел ни казва, че ако тези, които пасат Божието стадо, пропуснат да изявят ЦЯЛАТА БОЖИЯ ВОЛЯ, то тогава кръвта на погиналите заради тези техни пропуски ще бъде на главите им!
Толкова голяма е отговорността за хората на Бога, които Христос придоби със СОБСТВЕНАТА СИ КРЪВ.
Затова е толкова извънредно МНОГО ВАЖНО епископите, или надзорниците над придобитото със скъпоценната Христова кръв стадо да ВНИМАВАТ първо на себе си, а после и на цялото стадо, над което Светият Дух ги е поставил.
Заръките на Павел потвърждават думите на Исус в Йоан10:

Йоан 10:
"11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир ЖИВОТА СИ ДАВА за овцете."

С мъка на сърцето, но твърде убеден в реалната опасност, Павел ни изявява:

Деяния 20:
"29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;"

Точно за това предупреди Исус, изявявайки разликата между наемника и овчаря:

Йоан 10:"12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете."

Павел беше пример за овчар. Всеки път, когато се появеше вълк, той се впускаше да събира разпръснатото стадо – с тояга, с укор, с увещание, с умоляване.
А това се случваше много често. В действителност, веднага след заминаването на Павел от едно място, там нахлуваха вълците.

Но имаше друга опасност, много по-коварна дори от свирепите вълци – това бяха вълците в овчи кожи, тези, които се преправяха на свои, но всъщност бяха врагове.
Истинските, своите поучават СЪС СЪЛЗИ на очи, ден и нощ, без да престават, всеки един от учениците и  водят стадото към ТЕХНИЯ ДОБЪР ПАСТИР.
А чуждите, враговете отвличат учениците СЛЕД СЕБЕ СИ и говорят ИЗВРАТЕНО.

Деяния 20:
"30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени."

Опасността е неизбежна и единственото, което Павел може да направи, е да издигне учениците в молитва към Бога, да ги препоръча на Божията протекция и благодат. Да се изграждат, чрез това Слово на благодатта, за да могат да влязат в наслеството си.

Последното, на което наблегна Павел в прощалната си реч, беше учениците да следват неговия пример, в отношението му към финансите, материалните блага и как те да се използват.

Деяния 20:
"33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях."

Това беше своего рода Павловото завещание за неговите ученици, Христовите последователи.

Обобщено, ПАВЛОВОТО ЗАВЕЩАНИЕ може да бъде синтезирано в следните точки:

1. Да изявяват ЦЯЛАТА БОЖИЯ ВОЛЯ, защото, ако пропуснат, ще бъдат виновни пред Бога за гибелта на хората.

2. Да внимават, осъзнавайки огромната си отговорност, за себе си и за повереното им от Светия Дух стадо, защото то е изкупено със скъпоценната кръв на Исус.

3. Да пазят стадото от свирепите вълци, като ги прогонват, защото ако не го направят, вълците няма да пожалят стадото.

4. Да поучават със сълзи на очи, ден и нощ, без да престават, всеки един поотделно, за да предпазят стадото от вълците с овчи кожи.

5. Да разпознават вълците в овчи кожи, по извратеното говорене и по отвличането на овцете и да водят стадото към неговия Добър, Истински Пастир Исус, Помазаника.

6. Да се молят за поверените си.

7. Да ги насърчават към лично общение с Бога и Словото на Божията благодат, което ще ги изгради по пътя към тяхното наследство.

8. Да не пожелават ничие злато, сребро, или облекло.

9. Да се трудят с ръцете си за своите нужди и за нуждите на своите съслужители.

10. Да помагат на немощните.

11. Да не забравят, че е по-блажено да дават, отколкото да получават.

Само хипотетично – ако сравним по тези критерии нашите надзорници и проповедниците, на които се доверяваме за духовната ни храна, колко от тях ще преминат теста на Павловото завещание?

А ако приложим теста на себе си?

Господи, колко много сме се отдалечили от истината...

НЕВЕЖЕСТВОТО ЗА И НА ТРИТЕ МОНОТЕИСТИЧНИ РЕЛИГИИ

И трите твърдят, че се молят на единствения истински Бог;
И трите твърдят, че това е Богът на Авраам, Исаак и Яков;
И трите твърдят, че притежават истинското Боговдъхновено Писание

НО
И трите групи, като цяло се мразят една друга;

Едната, смята втората за секта и е била мразена, преследвана и избивана от другите две;
Втората, смята първата за отхвърлена отживелица и я демонизира, а третата смята за безобидна полуистина;
Третата се кълне в братство мир пред другите две, а на саме – да ги изтреби и двете, дори с цената на живота си;

КЪДЕ Е ИСТИНАТА?

И кой лъже?

Има едно безопасно твърдение, в което, със сигурност няма да сбъркаме:
БОГ от Библията казва Истината, а Сатана лъже!
Има ли някой, който не е съгласен с това твърдение?

Е, някои от третата група са се опитвали да докажат, че Библията е променена и опорочена, но в процеса са се уверявали в точно обратното.

Някои от втората група, се стараят да не изглеждат толкова архаични в този свръх модерен век и се отричат от много Истини, написани, особено в първата част на Библията. Това, напоследък е много модерно. Други, пък, направо не се занимават със Стария Завет – за тях той е отживелица на отхвърлената отживелица.  Но ако тази група, сама не си вярва в Писанието, няма как да убеди другите две групи да му вярват...

А първата група направо отказва да чете, последната част от Библията. Но ако случайно преодолее предразсъдъка си, с изненада открива, че там пише за нея!

Тук, вследствие на 20-годишно четене и изследване на цялата Библия и двегодишно четене и изследване на корана (Като казвам 20-годишно и двегодишно, не твърдя, че е било нон-стоп), но все пак, смея да направя още едно, не съвсем безопасно твърдение:

Цялата Библия е Истина, а коранът, като цяло е заблуда.

Знам, че е политически и религиозно некоректно, но това е истината и си залагам живота на това твърдение.

От първото и второто твърдения, логично следва третото:

Всеки, който вярва и уповава на Бога от Библията и на Библията от Бога, има много голяма вероятност да следва Истината, а всеки, който не го прави, има много голяма вероятност да следва лъжата. (Коранът не е единствената лъжа в този свят.)

От това твърдение, могат да се изведат, не пряко, но достатъчно обосновано с Библията, няколко основни, важни следствия, отразяващи най-често срещаните заблуди относно трите религии и техните свещени писания. Повечето от тези следствия са очевидни за всеки съвестен, Библейско-богословски (само-) подготвен християнин. По някои от тях вече споделих. За други, ако е рекъл Господ, предстои да споделя.

Следствия:

1. Богът от корана е сатана;
2. Тези, които следват бога от корана, служат на сатана;
3. Богът от Стария Завет, е същият и в Новия Завет;
4. Старият и Новият Завет са ЕДНА цялостна, завършена книга  – Светата Библия.
5. Ако някой ти казва едно, независимо колко голям авторитет е той, а Библията ти казва друго – Библията е права.
(Тук има един скрит капан, обаче. Предубедените, системно заблуждавани хора, виждат в Писанието само това, което искат/очакват да видят.
Много често, заблудата е толкова здрава крепост в нечии умове, че е е необходима ракета на хамас, и изключен "Железен Купол", за да се разруши...
Но, все пак, за Бога няма нищо невъзможно. Само Той може да ни отвори очите за Истината в Писанието. Важното е да не се инатим в предразсъдъците си, а да се доверим на Автора.)
6. Евреите и Християните имаме един и същ Бог.
7. Този един и същ Бог, НЕ Е отхвърлил евреите, за да постави на тяхно място християните.

Много пъти съм апелирала към поддръжниците на заместителната ерес да ми дадат поне едно доказателство от Словото, че Бог е отхвърлил окончателно и завинаги своя народ Израил, но в отговор съм получавала единствено "човешки поучения, изучени папагалски".

Как да се предпазим от заблуди, как да сме сигурни, че разбираме правилно, че възприемаме правилно?
Ако ми позволите, ще споделя това, което аз самата се предизвиквам да търся – БОЖИЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА.

КОНФЛИКТЪТ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОРОЧЕСТВО НА ИСАЯ

В началото на 11-та глава, Исая определено описва идилията в 1000-годишното Царство на Исус Христос (отрасъла от Иесеевия пън).

В 10-ти стих, обаче, Бог започва да говори за корена, а не за отрасъла (Коренът е народът на Израел, а отрасълът е Исус Христос):

10 И в оня ден, към Иесевия корен, - Който ще стои като знаме на племената, - Към него ще прибягват племената; И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

Бог ни казва в това пророчество, че Израел, тоест юдеите ще стоят, като знаме на племената, към него ще прибягват племената – Израел ще е там, където е и неговият Цар. И Бог ще увенчае със слава и мир Израел на неговото място.

От 11-ти до 14-ти стих, Бог предрича, как ще бъде издигнато това знаме ЗА народите.

Исая 11:
11 И в оня ден Господ пак втори път Ще възвърне с ръката Си останалите от людете Си, Които ще останат от Асирия, от Египет, От Патрос, от Етиопия, от Елам, От Сенаар, от Емат и от морските острови.
12 И ще издигне знаме за народите, И ще събере изгонените на Израиля, И ще събере в едно разпръснатите на Юда, От четирите ъгъла на земята.
13 И Ефремовата завист ще се махне, И притеснителите в Юда ще се отсекат! Ефрем няма да завижда на Юда, И Юда няма да притеснява Ефрема;
14 Но ще налетят на рамената на филистимците към запад; Заедно ще оберат и жителите на изток; Ще прострат ръката си върху Едома и Моава; И амонците ще им се покорят,

Въпреки, че Исая не е съвременник на Вавилонския плен, в пророчествата му Бог предрича, както плена, така и завръщането от плена.

Но в това пророчество става въпрос за друго завръщане, второ завръщане – "пак втори път Ще възвърне с ръката Си останалите от людете Си". 

Завръщането е описано, че ще започне с тези, които "ще останат от Асирия, от Египет, От Патрос, от Етиопия, от Елам, От Сенаар, от Емат и от морските острови."

Просто невероятно е, с каква точност се изпълняват Божиите пророчества. Изговорени стотици години преди да се случат, те се случват точно така, както Бог е казал и се превръщат в История! На какъв мощен Бог служим!

Нека уточним първо, че това ще стане почти непосредствено, преди 1000-годишното Царство – знамето, което стои през Милениума, преди това ще бъде издигнато. Непосредствено преди Милениума, предстоят времето на Антихрист с голямата скръб и битката в Йосафатовата долина. 

А преди това Израел ще бъде издигнат, като знаме за народите. И това издигане ще бъде като знамение за света, че наближава Великия Ден Господен.

Та ето как започва това издигане. Първите завърнали се, ще са оцелелите от Северен Ирак (Асирия), от Египет, от северната част на Египет (Патрос), от Етиопия, от Иран (Елам), от Южен Ирак (Сенаар), от Сирия (Емат), от Кипър, Крит, Гърция (морските острови).

Размириците и бунтовете по време на Британския мандат (1922-1948) на територията на Светите земи, между еврейските заселници и местното население, предизвикват масови разправи и изселване на евреите от арабските и мюсюлманските страни. (Стих 11) 

По политически причини, англичаните угаждат на арабите и ограничават еврейските емигранти от Европа точно в 1934-та, дори връщат корабите с евреи от Яфа отново в Европа и по този начин обричат тези евреи на нацисткия холокост. 

(Британците имат и друг грях – точно те възраждат името "Палестина" на този регион, дадено от Римската империя, като унижение на юдейския народ, след потушаването на въстанието на Симон Бар Кохба, през 135-та година. Това дава формално основание на арабите да нарекат мюсюлманите, живели там преди 1948-ма – "палестинци". В арабския език, дори няма звук "П".)

В самия край на Британския мандат, на 14-май 1948-ма, е провъзгласена държавата Израел и нейното знаме се развява за първи път. Евреите най-после имат дом и се събират с радост в него, заедно с оцелелите от холокоста "От четирите ъгъла на земята." Някои са принудени да емигрират там, изгонени от страните, в които са живеели. Дори оцелелите от нацистките лагери не могат да се върнат отново в домовете си и са прогонени от народите, току-що освободени от нацистка Германия. (Стих 12)

"Преди приемането на Резолюция 181 от ООН през ноември 1947г. и обявяването на независимостта на Израел през май 1948г., няколко арабски държави приемат дискриминационни мерки срещу тяхното местно еврейско население.

Статутът на еврейските граждани в арабските държава се влошова по време на Арабско-израелската война от 1948г. Големи анти-еврейски бунтове избухват в арабският свят през декември 1947г. и еврейските общности са ударени сериозно в Сирия и Йемен, където има стотици убити е ранени. До средата на 1948г. почти всички еврейски общности с арабските държави са жертви на атаки и тяхното състояние се влошава. Евреите под ислямските режими са изгонени от тяхното многогодишно местожителство или стават политически заложници в арабско-израелският конфликт. В резултат на това голям брой евреи напускат или са изгонени от арабските страни, както и от други мюсюлмански страни. Анти-еврейско насилие и преследване водят до първите вълни на масово изселване. В Либия евреите са лишени от гражданство, а в Ирак тяхна собственост е отнета. Египет изселва по-голямата част от своята еврейска общност през 1956г., докато Алжир отказва да даде гражданство на своите евреи след като получава независимост през 1962г. Мнозинството евреи бягат поради влошаването на политическите условия, но някой емигрират по идеологически причини.

Над 700 0000 евреи емигрират в Израел между 1948г. и 1952г., като приблизително 285 000 от тях са от арабски страни. До края на 60-те, повече от 850 000 евреи напускат родните си места в десетина арабски страни. Днес по-малко от 7 000 евреи са останали в тези държави. Собствените и общински имоти са конфискувани без компенсация. Днес, тези изселени евреи и техните потомци представляват 41% от цялото население на Израел."

(Арабско-израелски конфликт)

На възраст само един ден, младата държава е нападната от всички околни арабски страни.

Арабско-израелската война от 1948-49 е наречена от арабите "ал Накба" (Катастрофата)

По време на Гражданската война през 1947-1948 г. и през 1948 г. в арабско-израелската война, около 750 000 араби бягат или са прогонени от домовете си, срещу 850 000 евреи, прогонени от арбаските и мюсюлманските страни, намерили единствено убежище в Израел. 

Арабските страни, в които има "палестински" бежанци, продължават да не  дават гражданство, дори на поколенията родени в техните страни. Целта е да ги използват, като инструмент за унищожаване на Израел.

През 1951 г. Помирителната комисия на ООН установява, че броят на "палестинските" бежанци от Израел е около 711 ​​000 души.
Тази цифра не включва разселените араби в израелска територия.  Според оценка, основаваща се на по-ранно преброяване, общото мюсюлманско население  през 1947 г. е 1 143 336. След войната, около 156 хиляди араби са останали в Израел и са станали израелски граждани. В момента, те са около 1,5 милиона – 20% от населението на Израел.

Войната и желанието за собствена държава обединяват евреите, което е изпълнение на пророчеството в стих 13, въпреки, че по времето на пророк Исая, това изглеждало невъзможно.

В 14-ти стих се включват събитията от 6-дневната война и след това:

14 Но ще налетят на рамената на филистимците към запад; Заедно ще оберат и жителите на изток; Ще прострат ръката си върху Едома и Моава; И амонците ще им се покорят, 

В резултат на 6-дневната война, Израел завладява: 

• Ивицата Газа, която в Първата арабско-израелска война Египет завладява за себе си, а не за братята си араби, живели по тези територии. Но по време на пророк Исая,  това е земята на крайморските филистимски градове. (ще налетят на рамената на филистимците към запад);
• Западният бряг на р. Йордан, който се явява на Изток за Израел и е под владението на Йордания.
  
  (Това, всъщност са части от Юдея и Самария, които ООН е разпределил през 1947-ма, в границите на арабската държава. Евреите тогава, приемат каквото и да е разпределение, стига да има земя за тях, но арабите отхвърлят тази карта, защото нямат никакво намерение да допускат съществуването на Израелска държава. През първата арабско-израелска война, йорданската армия, водена от британски офицери, завладява за себе си, не за "палестинците", Западния Бряг и Стария град Ерусалим.  През 6-дневната война, Израел превзема тези части от Юдея и Самария и стария град Ерусалим от йорданците и го обявяват за столица на Израел. Голяма част от арабите, които живеят в тези територии, бягат от войната през р. Йордан, обратно в Йордания, изоставяйки всичко. ("ще оберат и жителите на изток")
• Синайския полуостров до суецкия канал ("Ще прострат ръката си върху Едома); Едомците, наследници на Исав, са владяли земите южно от Юдея, точно част от синайския полуостров.
• Голанските възвишения, но след войната на Йом Кипур, те се контролират от сили на ООН, поради стртегическото им значение срещу Израел.

През 1968-ма, една израелска танкова част навлиза в Йордания, за да се справи с терористичната ООП на Ясер Арафат, която атакува непрекъснато Израел през р. Йордан. За 5 часа Израел унищожават половината от терористите и обкръжават другата половина. Йорданската армия се намесва и Израел не успява да се спарави напълно с ООП. ("Ще прострат ръката си върху ... Моава") Моавците са владели земите, източно от Мъртво море по времето на Исая.

Йорданците много скоро разбират, че са направили голяма грешка, като са защитили Арафат. Той прави държава в държавата, съединява се с политици, противни на краля и правят опит за покушение срещу Хюсейн. Но след като ООП  извъшва международен терористичен акт (1970), отвличайки 4 граждански самолета и взривява един от тях, заедно със заложниците вътре, на Хюсейн му идва много и тръгва с войската си срещу Ясер Арафат.

Сирия нахлува на помощ на Ярафат в Йордания с танкове, обявявайки, че това били танкове на ООП. Лъжата не минава – на всички им е ясно, че ООП нямат танкове. Хюсейн иска помощ от САЩ и те правят една маневра със 6-ти американски флот, като го приближават до конфликта, но искат Израел да реагира на сирийската атака, по възможно най-мирен начин. (Руснаците са ги заплашили с ядрен удар, ако се намесят, или ако позволят на Израел да се намеси.) Четири израелски самолета прелитат ниско над танковете и Сирия се прибира обратно. 

Точно преди войната на Йом Кипур, арабите искат от Хюсейн да се присъедини към тях в поредната война срещу Израел. Веднъж вече загубил хора и бойна техника заради нелоялната политика на Египет, Хюсейн отказва и на връщане отива директно при Голада Меир и я предупреждава. ("И амонците ще им се покорят"). Столицата на Йордания Аман и седалище на краля, е наименована по името на амонците.

За съжаление, Меир не му повярва и това води до много загуби за Израел, поради осъществилата се изненадваща атака, точно в деня на празника Йом Кипур.

След два дни, обаче, Израел се мобилизира и след четири дни обръща хода на войната – обгражда Трета египетска армия, минавайки от другата страна на суецкия канал и се оказва на 100 км от Кайро.

За пореден път руснаците спасяват протежетата си Египет и Сирия с дипломация.

След дълги преговори, при посредничеството на Запада, Израел се съгласява да върне Синайския полустров  след 17 години владение на Египет срещу мир. Нещо, което Израел беше предложил на Египет, веднага след 6-дневната война и щеше да бъде много по-лесно за Израел, ако арабите се бяха съгласили на това тогава, а не след 17 години, след като Израел вече имаха гранична инфраструктура и селища там.

Въпреки този урок, Израел, под натиска на външните сили, прави още една сделка земя срещу мир – за Газа. 

Газа беше под управлението на Израел между 1967 и 2005 – за 38 години. Израел изсели почти насилствено жителите си от ивицата Газа, като остави на арабите, наричащи се "палестинци" цялата инфраструктура, жилищата, предприятията, фермите и оранжериите. "Палестинците" разрушиха всичко, само защото е израелско и вместо да използват милиардите долари, дадени им като помощ, за да си развият своя структура, те оставят жителите си да живеят в мизерия. Единствените свестни постройки там са на ООН. А парите използваха да си купят ракетни установки, ракети и оръжия, с които да нападат и тормозят цивилното население на

Израел без прекъсване от 2005 година до сега. Но първо се справиха с предшествениците си от Фатах.
Така че, тази отстъпка на земя срещу мир, всъщност беше огромна грешка, защото Израел даде земя, а вместо мир, получи война... 

Поради извънредно увеличилия се брой на ракетните удари от Газа срещу цивилното население на Израел, армията ѝ най-после започна да отвръща.

На 16-ти юли 2014, Израел решиха отново да "налетят на рамената на филистимците към запад".

Последните два стиха от това пророчество не се отнасят до Израел, а до Божиите хора, повярвали в Христос и събитията, описани там още не са се изпълнили, но има голяма вероятност да се изпълнят в най-скоро време:

15 И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море; И чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата, И ще го раздели на седем потока, Та ще направи да го минават с обуща.

16 И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, Които ще оцелеят, Както имаше за Израиля В деня, когато възлезе от Египетската земя.
От 16-ти стих, става ясно, че "людете Му, Които ще оцелеят" са различни от Израил. 

По времето на Исая, Асирия вече е завладяла, или е в процес на завладяване на териториите на Египет, Етиопия, околните на Израил народи, Сирия, част от съвременна Турция, както Иран и Ирак. Това са точно страните, където сега се извършват гонения и унищожение на християни.

Не знам, колко ще оцелеят там, но за оцелелите Бог ще направи изходен път, подобно на излизането на Израел от Египет.

Слава да бъде на единствения Бог. Няма друг, като Него, от началото да изявява края!

Само Неговите пророчества се превръщат в история!

КАК ДА ОТГОВАРЯМЕ НА БЕЗУМНИЯ?

Притчи 26:4
"Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему."
Притчи 26:5
"Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи."

Тези два стиха, обикновено се включват в списъка с така наречените "противоречия" в Библията. Но в Словото се казва, че на ОНИЯ ВЪНШНИТЕ, се говори в притчи, а на вътрешните Си, Бог разкрива тайните Си:
Марк 4:11
"И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;"

Дори само с обикновена човешка логика, можеш да си направиш извода, че трябва да се реагира според случая. Ако има опасност с отговора си да стигнеш и ти почти до безумие, не му отговаряй според безумието.
Но ако има опасност безумният да се възгордее, че те е надхитрил и те е провокирал да отговориш безумно, трябва да му отговориш с Божията мъдрост така, че да забрави да се прави на мъдър вече пред тебе.

Дори фактът, че тези два стиха са поставени един след друг, ни показва, че Бог иска да разсъдим и да видим разликата между тях. А ако не ни достига мъдрост, имаме обещанието, че Бог ще ни даде и няма да ни укорява, когато поискаме от Него. (Яков 1:5)

Исус Христос илюстрира тези две притчи съвършено в Евангелието от Марк:
Марк 8:11,12
"И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна."

В този случай, Исус подейства според стих 4. Божият Син нямаше нужда да се доказва пред тези, които така или иначе вече бяха решили в сърцата си, че Той не е Месията. Всъщност, дефиницията за "безумие" е, да кажеш в сърцето си, че няма Бог. А супер безумие е, да си изследвал писанията, да виждаш изпълнението им от самия Бог в плът пред очите ти и да казваш в сърцето си, че не е Той! Никакво знамение не би изкарало безумието на тези фарисеи:
Притчи 27:22
"Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него."

Но ето как реагира Исус в друг случай:
Марк 11:
"18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
...
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми. 

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това."

В първия случай, фарисеите директно се конфронтираха с Исус, но Той не им отвърна на провокацията.
Но в този случай, те бяха решили да го обвинят с хитрост -- искаха да каже на всеослушание, че върши знаменията с Божията сила и така да Го обвинят основателно в богохулство. Фарисеите бяха измислили хитър въпрос, на който, според тях, нямаше верен отговор. Ако Исус отговореше -- с Божията сила, щеше да е богохулство. Ако се смутеше в отговора -- щяха да кажат на множествата: "Ха, нали ви казахме, че със силата на сатана гони бесовете!" (Марк 3:22)

НО... Исус им отговори този път, според безумието им. Той им каза, че ако те му отговорят на един въпрос и Той ще им отговори на техния. И им зададе въпрос, на който нямаше верен отговор, поне за пред множествата хора, които бяха разпознали че Исус е от Бога.
Представям си, какво е струвало на главните свещеници, книжниците и старейшините да кажат пред всички: "Не знаем..."

Ето така се отговаря на безумните, когато искат да се изявят, като мъдри в собствените си очи!

Обичам Божието Слово!

Обичам да се наслаждавам на съвършенството и непогрешимостта Му. Обичам да гледам, как всички частички от Него си пасват съвършено, за да изобразят една голяма картина. Обичам, когато Бог взема части от Словото и ги нарежда пред очите ми в картината, която иска да ми покаже. После може да вземе същите частички и като пъзел да ми ги нареди в друга картина. Толкова е интересно и вълнуващо да четеш и слушаш Божието Слово! Както, като да откриваш нещо, като да откриваш тайни и мистерии.

А на нас е ДАДЕНО да познаваме тайните на Божието Царство.

ДЪСКА И АБСУРД

Когато бях малка, а това беше по онова далечно време, когато децата си играехa навън, майка ми ме извика за обяд от улицата. Аз казах "добре" и продължих да играя. В това време се върна баща ми и той също ме извика да се прибера. Този път си направих оглушка и пак продължих да играя на улицата. В един момент видях баща ми да идва към мен с една дъска в ръка. (Дядо ми беше бъчвар и дъски имаше навсякъде около и в къщата.) Разбрах, че работата е много сериозна и се втурнах към къщи, заобикаляйки баща ми. Най-вътрешната точка беше едно легло в дъното на кухнята, на което майка ми седеше и шиеше нещо. Както се бях засилила, с плонж се плъзнах под леглото, малко преди баща ми, с дъската  в ръка да влезе в кухнята. Уплахата и реакцията ми, явно са били доста комични, защото предизвикаха смях у родителите ми и боят ми се размина. Не мислете, че родителите ми са били деспотични и тиранични. Просто бяха строги и знаеха как да ни накарат да разберем какво искат от нас. Наказанията ни бяха повече психологични.
И аз разбрах, че когато родителите ми ми кажат да направя нещо, трябва да го приема много сериозно.

Тази случка, в която разбрах сериозността на това да си покорен на родителите си, тези, които са те създали и отгледали, е бедна, микро-аналогия на това, колко неизмерно много повече покорство дължим на нашия СЪЗДАТЕЛ, ГОСПОД И СПАСИТЕЛ.

Беше през лятото на 2010 година. От няколко години бях спряла да ходя на църква, бях спряла да чета редовно Библията, а за молитва се сещах само при проблем. Занимавах се само с бизнеса си. Така се случва много често, когато Бог ни благославя – започваме да приемаме всичко за даденост и забравяме Този, който ни благославя.
През онази юлска вечер, усетих някаква тъга и тежест. Знаех, че в живота ми в момента имаше огромна дупка от липсата на Бога в него и съвестта ми ме изобличаваше. Знаех, че трябва да направя нещо...

Застанах на колене до леглото, но дори не смеех да се моля. В един момент, усетих силно присъствие и моментално осъзнаване, че е  ОТ БОГА...
Не мога да опиша какво чувствах, само знаех, че заслужавам смъртна присъда...
Беше  изобличение за пропиляно време и пропуснати възможности. Но не само това...
Беше като че ми се отвориха очите и осъзнах, че едно нищожно червейче, като мен е дръзнало да обърне гръб на САМИЯ СВЯТ ГОСПОДАР, БОГ, СПАСИТЕЛ И СЪЗДАТЕЛ!  Нямах сила да говоря, а да прося милост, ми се струваше безсмислено.  Знаех, че за това престъпление заслужавам да отида в ада и това щеше да е справедливо.
Това е резултатът от съприкосновението с Божията святост. Моментално разбираш колко си нищожен и грешен.

Огромна мъка изпълни сърцето ми и сълзите рукнаха. След тях и сополите. Плачех, не, ревях и стенех от мъка, срам и вина. А може би мъката, която изпитвах беше част от мъката на моя Господ, заради непокорството ми. Бях охладняла към моя Спасител, пролял кръвта си за мен и вложил в мен Святия Си Дух...

Яков 4:5
Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

Не усещах вече присъствието, но не мислех, че ми се е разминало. Обадих се на сина ми да се моли за мен. Казах му, че до сутринта, Бог може и да ми вземе живота. Той изобщо не ме взе насериозно...
Започнах да се моля през сълзи. Покайвах се, молех се...
По някое време съм заспала от изтощение.

На сутринта се събудих със съзнанието за огромната милост и любов на Бога. Той беше толкова милостив да ме събуди от летаргията, да застане на пътя, по който вървях към гибелта, да ми покаже пропастта, в която щях да падна и да ми даде шанс да се върна.
Бог беше верен, дори когато аз не бях.

"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

От нощната молитва си спомних, че най-често от устата ми излизаше фразата "лека ръка", а значението на това беше да не приемам Бога с лека ръка.
Никога, никога, не можеш да осъзнаеш колко неестествено и абсурдно е ВЕЛИКИЯТ, СВЯТ БОГ да обича това жалко същество, като човека, което презира ТОЗИ, КОГОТО БОГ ОБИЧА най-много – Неговият Възлюбен син. Същият, който прие да страда, да бъде подиграван, хулен, бит, отхвърлен от същите тези хора, които изкупи с кръвта Си.

Колко неестествено и абсурдно е Самият Бог да слезе на земята в образ на човек и да се предостави доброволно, като жертвен агнец за греховете на невежите, неразумни, глупави, слепи, арогантни човеци, които си мислят, че могат да живеят без Този, който държи дъха им...
Колко неестествено и абсурдно е,  дори след като са повярвали в Него, след като са били преселени от царството на тъмнината в царството на Светлината, да му обърнат гръб и да отправят взор отново към мрака, Той пак да ги обича...
Колко неестествено и абсурдно е, Той, Богът да обича, а ние, Неговото творение, които трябва да Му се покланяме и да Го почитаме – да се бунтуваме... СРЕЩУ НЕГО! Да Му обръщаме гръб, да смеем да не Му се покоряваме! Да вършим това, което на нас ни харесва!
Никога, никога няма да разбереш, колкото и да ти обяснявам, докато не Ти го открие Бог – колко неестествено и абсурдно е това!


Ние, с нашите линейни умове не можем да го проумеем – трябва да го видим, за да се втрещим, да примрем, да кажем: "Горко ми!", да ни се изпари от главата всяка идея, че можем да сме господари на живота си, че можем да заемем мястото на Единствения, който има правото на това.

Бактерия на трона на Царя!
Мравка на кормилото на колата!
Риба на сухо, която се мята и съпротивлява да я пуснат във водата.
Абсурди...

Това писание не е за всички, а за тези, които усетят ужилване в сърцето и поискат от Бог да им покаже този абсурд.
То е за тези, които са преживели подобно нещо и това е потвърждение за тях. Знам как ме е насърчавало, когато прочета подобни свидетелства.
То не е за хора, теоретици, които няма да разберат и ще съдят и анализират според знанията си. Те ще кажат: "Какво пък толкова?", или "Само Сатана обвинява!"

Публикувам това, защото знам, че има много други, като мен. Бог се е заел да събужда хора и го прави по всякакъв начин. Понякога дори посредством трагични събития, сътресения и разтърсвания. С една цел – да дойдем на себе си най-после. Да разберем преходността на този свят и Божията вечност и да се върнем към НЕГО.
Има доста работа за вършене, но това което правим извън Божията благодат – ще изгори като дърва, сено, плява.
Ще останат само делата, които сме извършили в покорство на Божията воля. Тези дела, които Той е предвидил и наредил за нас да извършим.

"Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." Ефесяни 2:10 

Ако още се съпротивляваш, спри! Обърни се, върни се! Недей да мислиш, че има още много време. Всичко наоколо крещи, че няма време. Не отлагай повече, моля те. Бог може и без нас, но ние не можем без Него. Не искаме без Него. Искаме да сме там, където е и Той.
Бог прави служителите Си като огнен пламък. Чака ни само да сме готови да горим.

ДА ПОЗНАВАШ БОГ

ВЪПРОС НА ОТНОШЕНИЕ

Винаги е било въпрос на отношение. Още от самото начало, от самото Създание. Винаги, отношение на хората към БОГ е било решаващо за тяхната съдба. Ако Го разпознават, като Бог, те го почитат, покоряват Му се, благодарят Му и живеят в Неговото присъствие и близко общение – те са в състояние на ЖИВОТ. В първия момент, в който те се усъмнят в сърцата си, че Той е БОГ, лавинообразно следват – недоверие в Неговите Думи, гордост, непокорство, грях, бунт и ... форма на съществуване извън Божието присъствие, без близко общение с Него:

"Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува." Исая 59:2

Исус определи тази форма на съществуване като СМЪРТ, като нарече отделените от Бога мъртви! (Матей 8:22)
Бог е Източникът и начинателят на Живота. Само и единствено в Него има Живот. Всеки, който е отделен, откъснат от Бога е мъртъв, чужд на Живота от Бога (Ефесяни 4:18), защото по тази връзка тече Живот от Източника на Живота към творението Му.
Бог никога не е прекъсвал тази връзка от Своя страна. Човекът го направи.

ВРЪЗКАТА БОГ-ТВОРЕНИЕ

Защо умряха Адам и Ева? Защото ядоха от плода? Защото не се покориха на Бога?
Те умряха, защото излязоха от връзката, от взаимоотношението Бог-творение – взаимоотношението, в което Бог се грижи съвършено за творението Си, а творението Го почита, като Бог. Адам и Ева скъсаха тази връзка от своя страна и не само те, но и цялото творение, поради тях беше обречено на смърт. (Битие 3:17; Римляни 8:20, 21; Откровение 20:11)

ФИЗИЧЕСКА СМЪРТ И СМЪРТ

Голямо недоразумение на човешките същества е, че бъркат физическото съществуване с Живот.
Живеем само, когато сме свързани с източника на Живота – Бог. Ако сме свързани с Него, физическата смърт е само преход от от една обкръжаваща среда, в друга. (Йоан 11:25)
Откъснем ли се – сме като откъснато цвете. Колкото и да се стараем да го запазим в първоначалното му състояние, то умира. Смъртта става неговата съдба, в момента, в който е откъснато, и този процес е необратим.
Ако сме свързани с Бога към момента на физическата си смърт, ние ще продължим да живеем, макар и в друга, неимоверно много по-добра среда. (Римляни 2:7) 
Ако сме откъснати от Бога към момента на физическата си смърт, ние ще продължим да сме мъртви, макар и в друга, неимоверно много по-лоша среда. (Марк 9:43-48)

НЕСПРАВЕДЛИВО? – ТА ТИ ПОЛУЧАВАШ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ!

Ето това е, което универсалистите, хуманистите, либералите и подобни на тях пропускат. Човекът излезе от това взаимоотношение по собствена воля. Не беше Бог, който прекъсна връзката, а човекът сам реши да се откъсне от Източника на Живота, въпреки, че беше предупреден. (Битие 2:17) И от тогава насам, човекът продължава да решава да стои далеч от Бога, продължава да се отдалечава от Бога, дотам, че това му състояние става нормално за него. Нормалното му състояние е да бяга и да се крие от Бога. Нормалното му състояние е да НЕ Е и да НЕ ИСКА да бъде свързан с Бога на светлениата, а да върши делата на тъмнината. (Исая 29:15; Йоан 3:19; Римляни 3:10-18) И когато разбере, че в Словото Си Бог е определил място за тези, които не искат са са с Него и това място е описано, като ужасно и вечно, човекът изведнъж решава, че БОГ бил несправедлив към него?!?

ГОРДОСТ, АРОГАНТНОСТ И БЕЗУМИЕ

Вместо да потърси да разбере дали има начин да бъде свързан с Бога, човекът обвинява Бога в липса на любов, в липса на справедливост, в липса на мъдрост и в жестокост. Все качества, присъщи на грешното човешко нормално състояние.
Чуете ли тези думи, изговорени за Бога от Библията, бъдете уверени, че тези, които ги изговарят НЕ ПОЗНАВАТ БОГА! Те разсъждават за Бога от собствената си грешна, човешка, себецентрична, ограничена и извратена гледна точка.
Извратеността се състои в това, че човекът, въпреки желанието си да е далеч и отделен от Бога, си мисли, че заслужава Божията абсолютна любов, всякаква грижа и пълно покровителство, все едно никога не е излизал от връзката си с Него. То е, все едно да искаш да имаш правата от Едемската градина и да си там, но да не изпълняваш условията да си там. Но кой е БОГ, в крайна сметка? Кой определя правилата?

ПАРАДИГМАTA

Грешната парадигма на човека за Бог е, като за човек. Нещо повече, човекът се поставя на мястото на Бога и започва да определя, какъв трябва да бъде Бог, какво да прави и как да се отнася към хората, че дори и да Му държи сметка!?! (Йов 40:8) 
Но Всемогъщият, всезнаещ, всесилен, вездсъщ, вечен Бог-Творец не е оставил на ограничените във време, пространство, умствен капацитет, способност и възможност хора, които дори нямат връзка и  взаимоотношение с Него, които нито Го виждат, нито Го познават, да Го определят от собствените си объркани и жалки умозаключения и от ограничената си перспектива.

Първо, Бог е дал възможност на хората да разберат за Неговото съществуване ясно чрез творението Му. (Римляни 1:19, 20)
И второ, Бог вече е открил на хората Кой е Той, какъв е, какво прави и какво е отношението Му към тях, в Своето Божествено Слово.
Преди Мойсей, Словото Му беше директно.
След Мойсей, Словото Му е и Писание и директно.
След Исус Христос...
Момент!

НОВАТА ЕРА

След Исус Христос, вече е ДРУГА ЕРА.
Какво стана, какво беше това събитие, че раздели времето? Защо летоброенето до тогава е обратно, а от тогава, направо?
Това епохално събитие е от такава важност, че заслужаваше обратно броене до настъпването му. Божиите хора изследваха Писанието, търсеха, анализираха и отброяваха според пророчествата, още колко време има до Месията!
И най-после, това се случи!
На един човек от Ерусалим – Симеон, който "чакаше утехата на Израиля" му бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа [Месията] Господен". Когато видя Месията той възкликна:
Лука 2:
"29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;    
30 Защото видяха очите ми спасението,    
31 Което си приготвил пред всички люде;    
32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил."

Това беше толкова дългоочаквано и величествено събитие!
Самият Божи Син, беше въведен в нашата материална вселена във формата на малко човешко същество и въпреки, че хората са направени по-долни от Ангелите, всички Божи Ангели Му се поклониха! (Евреи 1:6)

Бог прие образ на човек човек – Божият Син стана и Човешки син.

Всемогъщият Бог, въпреки, че човекът Адам  прекъсна връзката си с Него по собствено желание, Бог възстанови връзката с потомството му. Той даде това обещание на много Свои пророци. Но въпреки, че бяха мощно засвидетелствани чрез вяра, те не получиха изпълнението на обещанието. (Евреи 11:39)
Ние го получихме.
Ако преди това, Бог е установявал връзка с отделни хора, или с един народ, то сега, Той даваше възможност на хора всички народи да могат да влязат във връзка с Него и да Го чуят, чрез Неговия Син. И на Своя Син:  
"Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете" (Евреи 1:1,2)
Сега вече човечеството имаше ходатай между себе си и Бога – Богочовекът Исус Христос. (1 Тимотей 2:5) 

След Исус, Словото на Бога е Исус, Писанието и директно!
Но връзката с Бога – само в Исус!

"Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." Йоан 14:6 

ВРЪЗКАТА БОГ-ЧОВЕШКИ СИН

На народа, който Бог избра да бъде Негов и от него да се роди обещания Спасител на света, Бог подробно беше разяснил и установил, какво е отношението Му е към греха. Адам и Ева съгрешиха само веднъж и това беше достатъчно да бъде прекъсната връзката им със Святия БОГ. Няма нищо общо между тъмнината и Светлината! Те са несъвместими, непримирими, не могат да се смесват, не могат да са заедно. (2 Коринтяни 6:14) Не защото такъв е законът, или правилото, или така е решил Бог – Свят Бог и грешен човек са две различни същности. Ето защо, следствието на греха (всяко действие, което не съответства на Божия закон) е смърт – отделяне от Бога, чиято същност е СВЯТОСТ. (Исая 59:2) За да покаже нагледно това на народа Си, Бог установи тази система на принасяне на жертви за греховете. Ако си съгрешил, трябва да умреш физически, да се пролее кръвта ти. Ако не искаш да умреш и искаш Бог да ти прости греха, някой друг трябва да умре на твое място, неговата кръв да се пролее:

"И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение." Евреи 9:22

Но дори да ти е простен греха, ти все още си отделен от Бога. Трябва да направиш и примирителна жертва, или принос, според закона – да се помириш с Бога, след като си възстанал, възпротивил срещу Него. Когато Адам и Ева съгрешиха, животни умряха заради тях, за да не умрат те веднага физически. (Битие 3:21) Но Бог не ги допусна обратно в Градината. (Битие 3:23)

Ето това направи Исус Христос на Кръста. Той стана жертва за грях заради нас – умря физически за нашите грехове, проля кръвта Си и едновременно с това беше и примирителна жертва – възстанови връзката ни с Бога, с Когото бяхме в състояние на  бунт и непокорство. Само и единствено Исус можеше да изпълни условията за такава жертва, защото, като Човешки син, Исус представляваше човешкия род, а като Божи син, стойността, цената  на жертвата беше достатъчно голяма, за да плати за всичко това. (Откровение 5:3 и 9)

Ето защо, ние, като представители на човешкия род, нямаме никаква друга възможност за прощение на греховете и за примирение с Бога, освен В ХРИСТОС ИСУС. (Ефесяни 1:7) Ако представим сами себе си пред Бога, облечени с нашите добри дела, само за секунда пред Него и вече ще сме видели, как всъщност сме в мръсни дрипи... (Исая 64:6) Но ако се представим с дрехата на праведност, дадена ни от Исус Христос, ние, всъщност не представяме себе си, а Исус и само Неговата праведност е достатъчна, за да бъдем приети от Бога. Само тази дреха ни дава достъп до сватбената вечеря. (Матей 22:11, 12) 
Как получаваме дрехата? Всичко започва с един вятър, който не знаеш откъде идва и накъде отива, но го усещаш. Когато чуеш и разбереш че си пленен, окован, в тъмница и много далече от Бога, но Този Исус Христос, който е едновременно Човек и Бог е дошъл  на земята и е пролял кръвта си за, за да освободи, пленените, оковани затворници, нещо вътре в теб ти подсказва – "това е за мен, аз съм такъв, Исус направи това за мен! Аз вече мога да съм свободен, само ако повярвам в това! Вярвам го, приемам го, искам го! Искам тази свобода и това възкресение от мъртвите! Искам да съм жив! Искам Исус да управлява живота ми!
Повярвал си в сърцето си и си изповядал с устата си, че Исус е Господ и Бог Го е възкресил от мъртвите:
"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява." Римляни 10:9, 10)

Бог възстанови връзката с човека В ИСУС ХРИСТОС. В Него! В Исус имаме опрощение (Ефесяни 1:7) и оправдание (Римляни 4:25)  и достъп до престола на благодатта (Евреи 4:16). 

СВОБОДА И СЛЕДВАНЕ

""Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените" Лука 4:18

Свободата, която получаваме, когато оковите на греха паднат от нас и когато вратата на тъмницата, в която противникът ни е държал в плен, е вече отключена – е свободата да излезем от там. 

Грешката на повечето от нас е, че ние не се възползваме от тази свобода. Да, спасени сме – спасени от Божия гняв, освободени от робството на греха и на сатана, изцелени в раните на Христос. Това е съдържанието на думата спасение.
Но спасението, в смисъла, в който сме свикнали да го разбираме, е само началото, то не е крайната цел за нас. Когато един цар отиде и освободи пленените си сънародници, той естествено очаква те да го последват обратно в неговото царство. Естествено очаква те да му служат и да бъдат негови поданици, а не да останат във вражеската страна, където, рано или късно пак ще попаднат в плен.

Така и Исус ни освободи, за да Го последваме, да бъдем Негови поданици и да установяваме Неговото Царство. Нали това декларирахме, когато Той ни спаси – че Го приемаме за наш Господар!

Той не ни принуждава за това, само ни увещава:

"Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва." Матей 16:24 

"Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва." Лука 9:23 

"Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота." Йоан 8:12 

"и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене." Матей 10:38

Другата грешка, която често правим е, да си мислим, че можем да живеем неутрално, независимо, някак нито под властта на противника, нито под властта на Исус, а както на нас ни изглежда добре и правилно. Но това е заблуда! Или сме под княза на този свят, или сме подвластни на Исус – следваме Него, слушаме Него, покоряваме се на Неговата воля и вършим това, което Той ни каже.
"Но това е невъзможно да се изпълнява винаги!" – ще възрази някой.
Да, така е! Затова ни е дадена благодатта! Да искаме и да можем да изпълняваме Божията воля.

Както, когато ходеше по земята, така и сега, Исус има много различни хора, които Го следват. Някои следят само думите за Него, слуховете, разказите за Него. Други Го следват на някоя и друга проповед, ако имат късмет да улучат, могат и да се нахранят със свръхестествено умножен хляб, но после си тръгват по домовете и чакат да отидат на друга проповед. Други го следват за известен период от време, но ако чуят някое "тежко слово", се отказват. Но има такива, които са разбрали, че само в Исус има думи на вечен живот. Само Той е истинският хляб, който е слязъл от Небето. Те са ученици. Изпълнили са условието да са ученици:

"И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик." Лука 14:33
Исус им преподава теория, нагледно им показва какво да вършат и ги праща на практика по по двама.
Те ходят с Него, хранят се с Него, живеят с Него. Стават Негови приятели, Негови пратеници, работници на Неговата Нива, за Неговото Царство, дори Негови мъченици.
Но който устои докрай му се дава да яде от плодовете на дървото на Живота, бива облечен със слава, получава специално име, награди и корони.

Как искаме да следваме Исус? Ние от кои сме? От кои искаме да бъдем?

Какво ще чуем, при срещата си лице в лице с Исус?

"Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си!"

или

"Истина ви казвам: Не ви познавам."

ДА ГО ПОЗНАВАШ И ТОЙ ДА ТЕ ПОЗНАВА

Спасението ни дава само свобода и достъп до престола на благодатта. То не е билет за Небесното Царство, нито запазено място...

"А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил." Йоан 17:3 

Тук "да познаят" означава да познаваш отблизо, както, като живееш с някого го познаваш и той теб.
"Ако не си изял с някого една торба сол, не го познаваш," – казва една българска поговорка.

Може да си млад, стар, богат, беден, началник, подчинен, няма значение. Единственото, което има значение е, като чуеш: "Ела и Ме следвай!" да не се огорчиш, да не се натъжиш, че оставяш толкова много неща заради Исус, защото си струва да Го познаваш! Струва повече от награди, корони, дори от вечния живот. Не бързай да си тръгнеш! Чакай!

Матей 19:
25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

29 И ВСЕКИ, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

Няма по-превъзходно нещо от това – да познаваш Исус Христос!

Питай Павел!