понеделник, 16 юни 2014 г.

ФЕНОМЕНЪТ НЕВЯРВАЩИ ВЯРВАЩИ

Що е истина?


"...Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
Пилат Му каза: Що е истина?..."
Йоан 18:37,38

Що е истина, наистина?

От думите на Нашия Господ Исус Христос, разбираме, че истината не е от този свят. Тя е от един друг, съвършено различен свят – свят, от който Исус дойде, за да свидетелства за истината на истинския свят. Разбираме също, че не всички от този свят слушат гласа на истината. ("Аз съм пътят и истината и животът.") Слушат Го само тези, които са от истината – на които им е била открита истината, от Някого, Който е от света на истината. От Някого, който има достъп до умовете от този свят – това е Святият Божи Дух.

Просто казано, този ум, който е от този свят, който е вързан за земята на този свят никога не би могъл да схване истината от самосебе си:

1 Коринтпни 2:
12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;           
13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.      
14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно
15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.    
16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов.

Думите, научени от човешката мъдрост се противопоставят на думите, научени от Духа. Според човешката мъдрост, това, което е от Божия Дух е глупост. Защо? Защото човешката мъдрост няма нито капацитета да го побере, нито има способността да го разбере. Все едно, главичката на врабчето да може да побере простора, в който лети. 
Преди Елисей да се помоли и Бог да отвори очите на слугата му,  той нямаше нито капацитета, нито способността да види това, което вижда Елисей:

"И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея." 4 Царе 6:17 

Преди това, слугата виждаше само коне, колесници и голяма войска, обиколили града. За него, неоспоримата истина беше това, което виждаше с физическите си очи и твърдението на Елисей, че тези, които са с тях, важат повече от тези, обиколили града, изглеждаше глупост за слугата. Въпреки, че беше ставал свидетел на много проявления на истинската действителност върху този временен, ограничен свят, слугата нито можеше да види, нито да повярва на Елисей.

Точно това се случва с умовете на  "повярвалите", но неновородени хора:

"Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха." Евреи 4:2 


Раждането на Новото създание не е въпрос просто на чуване-повярване-решение-изповед. То е свръхестествено дело на Святия Дух (Йоан 3:6), в резултат на което човешкият дух бива съживен и става осъзнаване на Святостта на Бога и отвратителната собствена греховност; настъпва драстична промяна на посоката на желанията, на мислите, на копнежите; проявява се смяна на приоритетите, ценностите, поведението; Променя се отношението към Бога, семейството, околните.


Ако "повярването" е останало само на повърхностното интелектуално и емоционално ниво, новорождение не се е осъществило. Новото създание го няма, има само старо. Малко по-добро, може би, но непроменено в същността  си.


Ето защо сме свидетели на феномена невярващи вярващи.


Феноменът невярващи вярващи



И този феномен не е само сред обикновените църковни посетители. Той обхваща пастОри, служители, лидери на телевизионни служения и мегацъркви.

Един от белезите, по които можем да разпознаем представител на този феномен е отношението му към покаянието. Той или бърка понятието покаяние с разкаяние, или дори не използва понятието покаяние.
Използваната дума за Покаяние на гръцки означава промяна на ума. Но умовете на тези вярващи, всъщност никога не са се променили. Никога не се отделят от земята, от егото си и никога не се обръщат към Небето и към Бога. Може да се понапълнят с малко библейски термини и доктрини, но мисленето им остава същото като преди – светско, а умът им остава вързан за земята.

Вързаният за земята (за материалното, за светското) ум, няма никакъв шанс да се издигне и да види истината, докато не бъде отвързан от там свръхестествено, от Бога.

Вързаният за земята ум, ще чете Божието Слово, което е Истината (Йоан 1:14) и няма да може нито да Го побере, нито да Го разбере. За този ум, Словото, или поне части от Него са глупост. Вързаният за земята ум ще търси истината не в Божието Слово, а тук, в света, на земята, с човешката си мъдрост и винаги, или в повечето случаи ще си обяснява фактите в Божието Слово с човешки мнения, защото му се струват по-смислени. Но:
"...Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците." 1 Коринтяни 1:25 


За него човешките възприятия са меродавни и приема само текстовете от Словото, които им съответстват, а тези, които не съответстват на неговите възприятия, той отхвърля, като истина, давайки им квалификации мит, легенда, или приказка и им измисля странни, чужди и дори противоположни на Духа и цялостта на Божието Слово обяснения – защо били там, какво представлявали, кога са били писани и защо.
"Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.     
Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?" Еремия 8:8,9

Като доказателства за твърденията си, той посочва отново мнения на хора, и то на такива, които мразят Бога, или отхвърлят Христос. И е убеден в себе си, че сърцето му е право пред Господа...
"Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?" Еремия 17:9 

Вързаният за земята ум, дори да казва, че приема Исус, си затваря очите за многобройните свидетелства от Него самия и от учениците Му за истинността на Писанието.
Отхвърляйки думите на Господа, свидетелстващи за Истината, той отхвърля Самия Спасител, Исус Христос.
"Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден." Йоан 12:48 

Изобщо, вместо да остави Божието Слово да го съди, той застават на съдийския стол и съди самото БОЖИЕ СЛОВО – самото въплъщение на Словото – Исус Христос!
 "Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?" Йов 40:8

Вързаният за земята ум е толкова извратен, чрез своето мъдруване, че се опитва на напъха представата за Бога в своята ограниченост.
"Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.
Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли." Исая 55:8,9 

Вързаният за земята ум е толкова помрачен, че остава сляп за Истината.
 "Те не знаят нито разсъждават; Защото са замазани очите им, за да не гледат, И сърцата им-за да не разбират" Исая 44:18

Вързаният за земята ум е фокусиран на земния си живот, както всички останали от света, а не на вечния.
"(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави." Матей 6:32,33 

Вързаният за земята ум се заблуждава, че като служи в църква, служи на Бога.
"Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски" Исая 29:13

Вързаният за земята ум НЕ ПОЗНАВА СЛОВОТО, макар да демонстрира познания.
"Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?" Марк 12:24

Вързаният за земята ум НЕ ПОЗНАВА БОГА, макар да има претенциите за това,
"Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;     
и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му." Йоан 8:54,55

Вързаният за земята ум НЕ ПОЗНАВА ИСТИНАТА, макар да е убеден, че я притежава.
"Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него." 1 Йоаново 2:4

Вързаният за земята ум НЕ ПОЗНАВА СВЯТИЯ ДУХ, макар да твърди, че Той му дава откровения. Но всъщност, "откровенията" му са от фалшив дух, а мъдростта, която му предава е земна, животинска, бесовска...
"Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава." Йоан 14:17

Човекът с вързан за земята ум е не само жертва, но и инструмент в ръката на противника, защото сее заблуди и лъжи. Тъй като не приема за достоверно Святото Божие Слово, изповядва един бог, който не е от Словото, а идол, изваян по свой образ и подобие. Изповядва друго благовестие, вярвайки, че има и друг начин за спасение, освен вярата в спасителното действие на Исус Христос. Изповядва друг Исус, защото омаловажава, или отхвърля Неговата жертва. Друг бог, друго благовестие, друг Исус...

"Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет." Галатяни 1:8,9

Дори да заблуди целия свят, че е вярващ, това няма да го ползва, защото не може да заблуди Бога.

Ако някога Бог благоволи да се смили над такива умове и да ги просветли те биха изповядали:

"Станахме престъпници и неверни към Господа, И отвърнахме се да не следваме нашия Бог; Говорихме насилствено и бунтовно; Заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи. Затова правосъдието отстъпи назад И правдата стои далеч; Защото истината падна на площада, И правотата не може да влезе"
Исая 59:13,14



петък, 13 юни 2014 г.

СТАНИ, СЪБУДИ СЕ!


"Колкото по-малко познаваме Бог, толкова повече Го оприличаваме на себе си..." Л. Я.


Ето това е основният проблем! Не познаваме Бога. Дори не знаем какво е БОГ... въпреки че...


"това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение."
Римляни 1:19, 20

Дори да имаме някога, някакъв проблясък в нашето съзнание за това, предпочитаме да стоим надалеч, не искаме да Го познаваме:

"И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч."
Изход 20:18

Предпочитаме, като Израел пред планината да кажем на някой "Мойсей":
"Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем." Изход 20:19 

И после забравяме "гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина", полагаме главите си на една надуваема възглавница "Спасен съм, защото казах молитвата"; лягаме върху удобния, мек, възприемащ формата на тялото матрак "Бог ме обича"; Завиваме се с пухена завивка "Бог изпълнява всичките ми мечти и желания" и потъваме в сладък сън, под приспивните песни на нашия "Мойсей", когото сме си наели да ни гъделичка ушите. Междувременно, обаче, той  се е оказва един от фараоновите магьосници-имитатори, хипнотизиращ ни с реклами за възглавницата, матрака и завивката...

Докато един ден не се събудим от "гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата" и не чуем най-страшните думи: "Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене..."



Скъпи братко, скъпа сетро, ако си от тези спящите в картонения хотел "Мир и безопасност", но чуваш в просъница тътена на  димящата планина, СЪБУДИ СЕ!  Стани и бягай от Помпей! Излез от там навън, на улица и виж! Знеш ли какво е Помпей? Ако си чувал за Содом и Гомор, може да добиеш представа. Знаеш ли, че там войниците от легионите са получавали награда и почивка, под формата на удоволствия на плътта... с робини от завладениете народи. И не само, такива, но и всякакви други забавления...
Поглдедни и виж!
Това е твоята реалност.
...

Знам, че си ужасен от покварата, която те е заобикаляла. Знам, че след толкова продължителен сън, свикналите с мрака очи сега болят от Светлината, откриваща ти уродливостта на пейзажа, знам, че те смазва жестоката действителност.
Погледни и виж димящата планина. Скоро всичко тук ще се стопи, ще се превърне в пепел...

Но докато все още е ден... На смрачавене е, но все още имаш шанс да избягаш, ДА СЕ СПАСИШ.



Не вярвай на лъжеца, на бащата на лъжата, че няма шанс за тебе, че си окончателно отхвърлен от Бога, че дори да намериш сили да избягаш, Той няма да те приеме. Не вярвай на това! Кой мислиш, че ти отвори ушите да чуеш тътена? Кой мислиш, че те събуди? Кой мислиш, че ти отвори очите да видиш какво става в Помпей?
Бягай, бягай към Него!
Какво ще Му кажеш ли? Ето това, например:
"Татко, съгреших пред Небето и пред Тебе..."

Нямаш сила да станеш? Обвит си в савани и си положен в гроб? Зарадвай се! Точно гробът е мястото на възкресението! Знаеш ли каква сила има в думата "Излез!", излязла от Неговата уста – превръща разлагащата се плът в нова, здрава, изправя те и те изкарва навън от гроба.  Това е същата сила, която възкреси Него – Богът, който поиска да стане човек, (в огромен контраст с жалките човечета, поискали да станат богове), за да те избави, спаси, освободи, приемайки да бъде принесен на олтаря, като жертвен агнец, заради тебе...

Спомняш си, нали? Ти си чувал това Слово преди. Но сега сърцето ти е разкъсано, като с нож:

"Как пренебрегнах едно толкова велико спасение?" – казваш си – "Как ще избегна Божия гняв заради това, че обърнах гръб, че счетох за нищо тази върховна, скъпоценна жертва? Самият Бог, самият Господар и Повелител на вселената стовари върху Собствения Си, Възлюбен, единороден Син, целия Си гняв, предназначен за мен... а аз Го забравих, пренебрегнах, презрях, отхвърлих...
Не знаех, че е толкова кърваво, жестоко и страшно...
Как можах да си помисля, че за такава огромна, неизмеримо тежка цена, Той купува за мен ... надуваема възглавница, матрак и завивка?
...
Знаех, знаех, че е БОГ, но нито Го прославих, като Бог, нито Му благодарих... но съм се извратил, чрез моите мъдрувания, и несмисленото ми сърце се е  помрачило... заменил съм истинския Бог с лъжлив... такъв, който прилича на мен..., който харесва на мен...
Горко ми!
Горко ми, ако ангелите не избегнаха наказанието за непокорството и престъпленията си, как ще избегна аз?

Спасителят беше платил за всички мои грехове, някои Му дадох, но други си запазих. Защото си ги обичах...
И ето ме сега в Помпей, под димящата планина, с тежък товар на гърба – греховете, които отказах да дам на Този, Който плати за тях.  Ето ме, дишащ пепелта от димящата планина, с никаква сила в плътта от дългия сън. Земята под мене се люлее и тресе. Как ще избягам с този товар? Безнадеждно е! Никога няма да успея! Господи, къде си..."
...
Най-после! Разбра ли сега? Не става въпрос за твоята сила, а за Неговата! Не става въпрос за твоята праведност, а за Неговата! Не става въпрос за тебе, а за НЕГО!
Е, какво реши? Още ли мислиш, че като е димяла планината и друг път, че като тресяла земята и друг път сега няма да изригне? Готов ли си да предадеш вече този товар?

Погледни и виж! Мрачния, мръсен, покрит с пепел Помпей и ... Спасителя, с протегнати прободеи ръце. Богът, който те обича толкова много, че умря за теб...

"О, не! Не, Господи... не заслужавам Твоята обич... Господи, прости... Господи, как Ти, Който Си толкова Велик и огромен и страшен, се занимаваш с мен, червея? И ме обичаш? Защо...?"
...
Сърце съкрушено и дух разкаян... Ти няма да презреш.
...
Кой, мислиш, че ти показа каква чудовищност е престъплението ти?

"О, каква глупост! Какво невежество! Каква арогантност! Каква слепота! Как ни търпиш, Господи?!

Само Ти, Господи си достоен за цялата почит, слава и благодарение! Само Ти заслужаваш цялата любов и покорство на сърцето ми! Само Ти заслужаваш целия ми живот! Само Теб да придобия, всичко останало е...

Къде е всичко останало?"

Няма нищо друго, само...

ЙЕШУА ХА МАШИАХ.

В Него е събрано ВСИЧКО – небесно и земно...


Забрави ли? Това е    т а й н а т а    на Неговата воля, която Той ни откри, че ще се се "приложи когато се изпълнят времената."
изпълнят времената...
времената...
време...

МАРАНАТА!





вторник, 10 юни 2014 г.

КАК ЩЕ БЪДАТ СЪДЕНИ ЕЗИЧНИЦИТЕ


Сблъсках се с този проблем, когато един много близък човек, отпаднал от вярата заради многобройни разочарования ми цитира Римляни 2:14, като оправдание за това, че не било задължително да се вярва в Исус Христос. Бог щял да съди невярващите според закона на сърцата им и според тяхната съвест.
Тъй като видях, че и вярващи хора разбират този стих погрешно, не мога да подмина тази заблуда, защото се отнася до самото естество на вярата в Исус Христос.

Само този стих, откъснат от контекста заблуждава, че има друг начин на спасение, че има друг път, освен Христос, че има шанс за езичниците, които не са чули за Христос. Но това не е посланието на Павел в Римляни 2.

Първо, никога не трябва да си изграждаме доктрина въз основа само на един стих и второ, за да избегнем недоразумения, трябва да четем контекста.

В първите три глави на Римляни Павел разяснява греховността на човечеството, отношението на Бог към греха, ролята на закона при съденето от Бога и разликата между вярващи и невярващи  юдеи и езичници.

Специално във втора глава, Павел разяснява ролята на закона при съденето на юдеи и езичници. В стих 12 става въпрос за НЕНОВОРОДЕНИ юдеи и езичници:
"12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да ПОГИНАТ; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат СЪДЕНИ."

И едните и другите ще погинат. Защо? Защото съдените под закон юдеи, не могат да се оправдаят чрез закона, ако са само слушатели, а не и изпълнители. (Стих 13). А е достатъчно една само заповед от закона да не изпълниш и си ОСЪДЕН.


В стихове 14-16 става въпрос за НОВОРОДЕНИ езичници:
"14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона НАПИСАНО НА СЪРЦАТА ИМ, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците СПОРЕД МОЕТО БЛАГОВЕСТИЕ."

Изречението не свършва в края на 14-ти стих, а в края на 16-ти. Това са езичниците, на които Павел е предал Благовестието, на които той е апостол (Римляни 11:13).
Освен това, единствените хора, за които в Словото е казано, че законът ще бъде написан на сърцата им са тези, с които Бог сключва НОВИЯ ЗАВЕТ:
Еремия 31
"31 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом НОВ ЗАВЕТ;
32 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
33 Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ЩЕ ГО НАПИША НА СЪРЦАТА ИМ; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;"

За да избегнем объркване, Новият завет не е сключен с езичниците, а с "Израилевия дом и с Юдовия дом". Езичниците са присадени на питомната маслина, поради отсичане на клони от нея. (Римляни 11:17-24). Исус Христос дойде точно там, където са тези домове. Изпълва ни със силата на Святия Дух, за да бъдем свидетели за Него, като се започне от Ерусалим, цяла Юдея, Самария... и тогава до края на земята (Деяния 1:8).

Защо новородени хора искат да вярват, че стих 14 се отнася до НЕновородени езичници? От грижа и съжаление към езичниците, които не са чули Благата вест? Да съхранят репурацията на Бога, ако някой си помисли, че Бог е несправедлив, поставяйки някои да се родят в такива страни, където трудно може да се чуе и почти невъзможно да се изповядва Христос?


Ако си толкова загрижен, скъпи братко за нечулите за Христос езичници, иди им разкажи за Него!
Бог Е справедлив, независимо от това дали ние разбираме Неговите мисли, начини и пътища!
Но това не може да бъде причина да си измисляме, или да вярваме в доктрина, която не е Библейска. Не е причина, да умаловажаваме, или отричаме спасителното дело на Исус Христос на кръста, защото точно това е резултатът от тази заблуда.

Йоан 14:6 
"Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; НИКОЙ не дохожда при Отца, освен чрез Мене."

Няма друг път, освен ИСУС ХРИСТОС!
Няма друга истина, освен ИСУС ХРИСТОС!
Няма друг живот, освен ИСУС ХРИСТОС!
Няма друга врата, освен ИСУС ХРИСТОС!

неделя, 8 юни 2014 г.

TRUE PREACHERS OF GOD




God's Word is our basic spiritual food. It is more important even than the physical food we eat, it is a necessary condition for us to live because "not on bread alone does man live, but by every Word that proceeds from the mouth of God." Nothing can replace this food.

But because of technology and unlimited access to any information often the busy people prefer to hear more sermons than to dwell in Scripture. But sermons are revised (digested) Word, often refracted through the prism of beliefs, doctrines and theology of the preacher.



Of course, there are many examples of God's true preachers who do not impose their own beliefs, do not make the listeners dependent on them, and shed light on God's Word, wake our interest to the Word and encourage our personal relationship with God, persuade us to look for God as for a hidden treasure, what He is for them.
These are the preachers that God has crushed many times during their lives, led them through many trials, breaking them and moulded them anew, according to His will. They are humble, steadfast in their faith, confident in their own powerlessness, totally dependent on God, trusting in Him in their ways relying on Him as a source of strength, anointing means of life and ministry.
They do not praise or exalt themselves. They do not flaunt their ministry nor advertise books and CDs, do not invite us to support them financially, do not manipulate for filthy lucre, convincing, how God will return a hundredfold if  we "sow" in them. They are not ashamed of their reputation and recognize their past mistakes in order to protect others after them. They are not afraid to admit powerlessness, because it manifests God's Power …



They do not doubt God's love for them, because He was showing  it to them both in blessing and in punishment. They do not use the grace of God in vain, but labor harder than everyone but not themselves, but the grace of God in them. They are filled with godly sorrow, they have God's heart, God's eyes. They see the danger and shout to alert and people consider them insane. They weep for the captives and perishing deceived by the enemy  God's children, and people consider them weak and powerless. They are shouting and weeping preachers ...
They preach not just with words, but with power. Truth in their messages can expose us, can hurt, but if we are not with  burnt conscience, it will bring repentance to salvation to us.


They have fruits and heritage, by which they can be recognized. With everything in their life and teachings, they suggest, show, praise, glorify Jesus and give all the glory to Him.
But most importantly - they know God personally and this  immediately becomes clear to the born of by the Spirit listeners.

Such preachers it is not only safe to listen to, but it is useful and building, sobering awakening, eye-opening. Of course, this does not justify us to neglect our own communion with the Word and with God.

As dedicated one mightily used by God man is, he is still a man and is not insured against mistakes and stumble. Right attitudes would be for us not to raise these preachers in a cult, but to accept correction and learning from them and strengthen our relationship with God, because that is their goal, this is their example - to be imitators of Jesus Christ. And this is eternal life - to know Jesus Christ and the Father who sent Him.



ИСТИНСКИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ НА БОГА






Божието Слово е нашата основна духовна храна. То е по-важно, дори от физическата храна, която приемаме, То е необходимо условие за да живеем, защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божиите уста”. Нищо друго не може да замени тази храна.

Но при съвременното развитие на технологиите и неограничения достъп до всякаква информация, много често забързаните заети хора предпочитат да слушат повече проповеди, отколкото да задълбават в Писанието. Но проповедите са преработено Слово, много често пречупено през призмата на разбиранията, доктрините и Богословието на проповедника.

Разбира се, има много примери на истински Божии проповедници, които не натрапват собствените си разбирания, не правят слушателите си зависими от тях, а хвърлят светлина върху Божието Слово, предизвикват интереса ни към него, насърчават ни за лични взаимоотношения с Бога, умоляват ни да Го търсим, като скрито съкровище, каквото е Той за тях.

Това са проповедници, които Бог е съкрушавал многократно през живота им, прекарвал ги е през много изпитания, разчупвал ги е и ги е извайвал наново, според волята Си. Те са смирени, твърди във вярата си, уверени в собственото си безсилие, изцяло зависими от Бога, уповаващи на Него в пътищата си, разчитащи на Него, като източник на сила, помазание, средства за живот и служение.
Те не се хвалят, нито се превъзнасят. Те не парадират със служението си, не правят реклама на книги и дискове, не ни подканват да ги подкрепим финансово, не манипулират за гнусна печалба, убеждавайки, как Бог ще ти възвърне стократно, ако „посееш” в тях. Те не се страхуват за репутацията си и си признават миналите грешки, за да предпазят другите след тях. Не се страхуват да признаят безсилието си, защото в него се проявява Божията Сила.

Те нямат съмнение в Божията любов към тях, защото се е изявявала към тях, както в благословение, така и в наказание. Не използват напразно Божията благодат, но се трудят повече от всички, но не те самите, а Божията благодат в тях. Те са изпълнени със скръб по Бога, те имат Божието сърце, Божиите очи. Те виждат опасностите и викат, за да предупредят, а ги смятат за безумни. Те плачат за пленените и погиващи, измамени от противника Божии деца, а ги смятат за слаби и безсилни. Те са викащи и плачещи проповедници…

Те проповядват не просто с думи, а със сила. Истината в посланията им може да ни изобличи, може да ни заболи от нея, но ако не сме с прегоряла съвест, това ще ни докара спасително покаяние.
Те имат плодове и наследство, по които могат да се разпознаят. С всичко в живота си и с проповедите си, те сочат, показват, разкриват, хвалят, величаят ИСУС и отдават цялата слава на Него.
Но най-важното – ТЕ ПОЗНАВАТ ЛИЧНО БОГА и това веднага става ясно на родените от Духа слушатели.

Такива прповедници не само, че не е опасно да слушаме, но и е полезно и изграждащо, отрезвяващо, събуждащо, отварящо очите. Разбира се, това не ни оправдава да занемарим собственото си общение със Словото и с Бога.

Колкото и посветен да е един човек, мощно използван от Бога, той все пак е човек и не е застрахован от грешки и залитане. Правилното ни отношение би било не да издигаме тези проповедници в култ, а да приемаме поправление и поука от тях и да задълбочаваме още повече взаимоотношенията си с Бога, защото това е тяхната цел, това е техният пример – да бъдем подражатели на Исус Христос. И това е вечен живот – да познаваме Исус Христос и Отец, който Го е пратил.




На снимките отгоре надолу:
Чарлз Спърджън; Джон Уесли; Джордж Уитфийлд; Ленард Рейвънхил; Дайвид Уилкерсън; Пол Уошър; Картър Конлън

събота, 7 юни 2014 г.

ИЗУМИТЕЛНА СЛЕПОТА





Господи, моля Те, дай на Твоите хора разпознаване.

По времето на Исус, фарисеите виждаха в действията на Исус нарушаване на закона на съботата, а оставаха слепи за изцелението, или развързването на човека.
"Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава." Йоан 9:41 
Тогавашните фарисеи изследваха писанията, мислейки, че в тях има вечен живот, но същите писания сочеха към Исус, а те останаха слепи за това, не Го разпознаха и пропуснаха вечния живот:
"Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот." Йоан 5:39,40 

Съвременните фарисеи са слепи за измамите на лъжеучителите и техните лъжеучения, но си мислят, че "виждат" прекрасно мотивите на някой, който се опита да ги подложи на съмнение.
Те остават слепи за изпитването им чрез Словото, но "виждат" завист, омраза, одумване, злоуботреба с доверие.
Остават слепи за опасността, която ги грози, следвайки човешки философии, а не Исус, но "виждат", че са в съвършеното правилното състояние, че пребъдват в Исус.
Остават слепи за пълната противоположност на посланието на лъжеучителите на посланието на Исус, но "виждат", че някой се опитвал да ги промени, да ги научел на своето си нещо, което, всъщност е Библейската доктрина, за разлика от лъжеучението, което е човешка доктрина.
Остават слепи за това, че са погиващи и заблудени, но "виждат" липса на любов в тези, които се опитват да изтръгнат погиващите измежду зъбите на противника.
Остават слепи за призива от Словото да изпитваме духовете, но "виждат" в изпитването съдене и съдят "съдещите", които, всъщност са изпитващи. Но обвинявайки в съдене, те самите съдят и попадат точно под забраната, на която се позовават, защото вършат същото, в което обвиняват другите и то несправедливо.

Исус не ни забрани да съдим, Той ни забрани да съдим другите, когато в същото време вършим същото, за което ги съдим. Исус ни забрани да бъдем лицемери.

Но ни призова да съдим и дори ни каза как:
Йоан 7:24 
"Не съдете по изглед, но съдете справедливо."



Възможна ли е такава изумителна слепота? Възможно ли е да "виждаш" едно, а реалността да се окаже съвсем различна?

Откровение 3: "17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, ТА ДА ВИЖДАШ.
19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш."

Духовната слепота е неспособността да разбираме, възприемаме и вярваме духовните Истини.
Има четири причини за духовната слепота:




  • Гордост;  Гордостта изкривява истината в нашите очи, кара ни да се чувстваме по-умни, по-интелигентни от другите,кара ни да мислим, че нашата истина е единствената истина. Божието Слово е недвусмислено за това:
"Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат"".  Яков 4:6 
    "Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч." Псалми 138:6

    ЛЕЧЕНИЕ – смирение и покорство на Бога и Неговото Слово.
    • Грях; Грехът замъглява духовната ни чувствителност. Ние може да си мислим, че сме свободни, но всъщност сме контролирани от греха. Поради греха, на нас ни харесва повече да бъдем в събрания и да слушаме проповедници, които не биха ни обвинили в грях, а биха ни научили, как да живеем комфортно в него, докато съвестта напълно бъде заглушена.
    "Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха." Йоан 8:34
    "А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения,
    чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла," 1 Тимотей 4:1,2
    "
     Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;" Римляни 8:7

    ЛЕЧЕНИЕ – Покаяние, съкрушение
    • Прекалена заетост със светски нещаП; Прекалената заетост със светски и материални неща отнема фокуса и вниманиет ни от това, което наистина е съществено – Истината и взаимоотношенията ни с Бога.  Ежедневната ни заетост, лесното ни предаване на пристрастявания от всякакъв вид – телевизия, спорт, забавления, интернет, отнемат времето и внимамието ни от Бога. Дори добри, на пръв поглед неща, като служение, взаимоотношения с приятели могат да ни отделят от Бога.
    Виждайки, че точно тези светски и материални неща, взаимоотношенията ни, са във фокуса на вниманието на хората, лъжеучителите насочват вниманието си точно върху поучения в тези сфери. В това се крие тайната на "успеха" им – в маркетинговата политика, а не във вятността им към Словото.  Техните поучения са човекоцентрирани, а не Богоцентрирани. Преподават светски бизнес и психологични практики, като ги маскират тук там с някоя съдрана кръпка от Словото.
    "Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона." Матей 6:24 

    ЛЕЧЕНИЕ – Служене на Единствения Господар на господарите.
    • Невежество; Не става въпрос за липса на интелигентност, или за неграмотност, а за духовно невежество – липсата на познаване на Бога. Лъжеучителите много усърдно се стараят да представят на слушателите си един съвсем различен Бог, абсолютно различен Исус и съвършено друго евангелие от Библейските Бог, Исус и Евангелие. Хората, посещаващи "служби" и телевизионни шоута на лъжеучители са абсолютно зависими от учителите си и занемаряват четенето на Словото, молитвата и общението със Святия Дух. 
    "Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;" Ефесяни 4: 17, 18

    "Людете Ми загинаха от нямане знание;" Осия 4:6

    ЛЕЧЕНИЕ – Задълбаване в Словото, заедно с Автора, престояване в Божието присъствие.

    Мили братя и сестри, нека не се закоравяваме срещу укор, предупреждение и поправление. Никой не е застрахован от измама. Опитайте се да преодолеете, първосигналните "табели" с несъществени дреболии, които противникът ви навира в очите, всеки път, когато Бог изпрати предупреждение към вас. Проверете това, което ви казват, може пък да се окаже и вярно.
    Ако самият Павел, докато беше Савел – този, който беше учил в нозете на Гамалиил, който беше по закон безгрешен, си мислеше, че върши Божията воля, преследвайки Божиите хора, мислите ли, че ние сме по-предпазени от него?

    Приемайте  изобличението, като израз на Божията любов: "Ония, които любя, Аз ги изобличавам". 
    Божита любов беше, поради която Бог изпрати до мен хора и проповедници на Неговата Истина с изобличение и поправление. Божията любов е, която ме изобличи, съкруши и ме доведе до покаяние. Божията Любов е, която не ми позволява да подминавам заблудите, които вече ми е открил Бог, без да предупредя за тях.

    Моля ви, проверете. Проверете дали не казвам истината... Проверете сами, не се доверявайте на "авторитети", забравете предубежденията, подложете на съмнение всичко, което има връзка с основите на вашата вяра, с познаването на Бога.

    Молете се Бог да ви даде благодат да виждате и да разбирате Божието Слово. Молете се Святият Дух да махне превръзката от очите, докато четете.


    И за Бога, не е въпрос на начин на проповядване, нито на завист, нито на омраза...

    Това е въпрос на ЖИВОТ И СМЪРТ.

    УСЪМНЕТЕ СЕ!  ПРОВЕРЕТЕ!   ИЗПИТАЙТЕ!

    И нека Бог да даде един ден да кажем всички:
    "Бях сляп, но виждам днес"

    вторник, 3 юни 2014 г.

    ЗАЩО ИМАМЕ ПРОТИВНИК?



    Два са начините, по които Бог ни учи да ходим в Пътя Му. Лесен и труден. Ако не се научим по лесния, ще се научим по трудния.

    Лесният начин е, когато Му съдействаме – когато Го обичаме и  Му се доверяваме, покоряваме и вършим това, което ни е заповядал, къде с радост, къде от страхопочитание.

    Лесно щеше да бъде и на народа на Израил, ако бяха приели съвета на Исус Навиев:
    Исус Навин 23: 
    "6 Бъдете, прочее, много храбри, да ПАЗИТЕ и да ВЪРШИТЕ всичко, що е написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно ни наляво, 7 за да се не смесвате с тия народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте; 8 но към Господа вашия Бог да сте ПРИВЪРЗАНИ, както сте били до днес. 9 Защото Господ е изгонил от пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас. 10 Един от вас е гонил хиляда, защото Господ вашият Бог, Той е Който воюва за вас, според както ви се е обещал. 11 За това, внимавайте добре да ЛЮБИТЕ ГОСПОДА, ВАШИЯ БОГ."

    И трудно, дори опасно щеше да бъде за тях, ако не приемеха съвета:
    "12 Иначе, ако се върнете някога назад та се привържете към остатъка на тия народи, към останалите между вас, и правите сватовство с тях, и се смесвате с тях и те с вас, 13 да знаете добре, че Господ вашият Бог НЕ ЩЕ вече да ИЗГОНИ от пред очите ви тия народи; но те ще ви бъдат КЛОПКА и ПРИМКА БИЧОВЕ по ребрата ви и ТРЪНИ в очите ви, догдето изчезнете из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал."

    Трудният начин за нас е, когато любовта ни към Бога охладнее, когато нехаем да Му се покоряваме, доверяваме и да вършим това, което ни заповядва. Когато се привържем към остатъка на старото създание в нас, когато се смесим със света и светът се смеси с нас.
    Не говоря само за явно непокорство и грях, а дори за това просто покорство на нежното подбуждение, на тихия глас на Святия Дух. Говоря за вършене на правилни неща, като четене на Словото, ходене на църква, молитва, ако не са по Божия начин и с правилния мотив...
    Нека не забравяме, че Бог изпитва дори тайните намерения на сърцето. 

    Поради непокорството на народа, Бог остави някои ханаански народи. И ги остави с три цели:

    1. За самоизпитване – за да разберат какво представляват, самите те, какво има вътре в тях.
    Да ги бодат в ребрата, да ги дразнят и така да ги предизвикват към решение с кого ще се идентифицират. А попадайки в примките на боговете им, щяха да осъзнават разликата между лъжливите богове и Техния Истински Бог и собственото си безсилие сами да се освободят от примките и капаните. Естествено, когато се осъзнаеха и извикваха към Своя Бог, Той ги избавяше.
    Съдии 2:2б,3  
    "...но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат ПРИМКА."

    2. За изпитание – да изпита верността им към Него:
    Съдии 3:1" 
    А ето народите, които Господ остави, ЗА ДА ИЗПИТА чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;"

    3. За обучение – да ги научи на бой. Въпреки, че Бог воюва за Своя народ, Той искаше те да съдействат, да съучастват в битките, за да се насладят заедно с Него на победите. В силата и властта на Бог е да изтреби всички нечестиви племена, но Той искаше да научи хората Си на Неговите пътища, начини, на Неговата справедливост, да Го познават, воювайки заедно с Него! Искаше да ги научи да Му се покоряват, като на главнокомандващ. Да уповават на Него. Искаше също да ги научи на хитростите и стратегиите на враговете, на умения да ги разпознават и да се справят с тях:
    Съдии 3:2  
    "само за да знаят и ДА СЕ НАУЧАТ НА БОЙ поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели;"

    Старият Завет е за наше поучение. Мъдростта, която можем да извлечем от всичко това за нас е безценна за нашето ходене с Бога.

    Минавал ли ви е през главата въпросът "Защо Бог не погуби дявола?". Или поне да го върже някъде, където да не ни едосажда. Защо допуска да ни атакува, да ни тормози, да ни боде в ребрата? Защо Бог не е премахнал всички изкушения в живота ни? Защо Бог не ни преобрази изцяло още в началото? Причината се корени в нашето вродено, наследено непокорство. Бог не е неутрализирал противниците ни с три цели:

    1. ЗА САМОИЗПИТВАНЕ;
    Да видим сами, какво има в нас, дали наистина в сърцата ни е подействал Святия Дух; дали сме осъзнали отвратителността на греховете си – дали сме  били чувствителни към порицанието и изобличението на Святия Дух. Дали сме осъзнали пълното си безсилие да се самоспасим.
    2 Коринтяни 13:5  
    "Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?"

    2. ЗА ИЗПИТВАНЕ НА НАШАТА ВЯРА;
    Яков 1: 
    "2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък."

    3. ЗА ОБУЧЕНИЕ В БОЙ.
    В момента, в който Исус, чрез жертвата Си на кръста, ни пресели от царството на тъмнината в Неговото Царството на светлината, ние сме подложени на атаки от много страни.
    Атакува ни плътта ни, атакуват ни силите на мрака, които не искат да  пуснат робите си без съпротива, атакува ни светът, който лежи в лукавия.
    Но най-свирепата, най-болезнената борба е с най-големия ни враг – ние самите. Тя включва такива болезнени елементи, като съпротивление до кръв на греха; отсичане на ръце, вадене на очи...(Матей 18:8,9)

    Яков 4:1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
    1 Петрово 2:11 Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; 
    Римляни 7:23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 
    2 Коринтяни 10:3-5Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. 
    1 Тимотей 1:18 Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване, 
    Ефесяни 6:12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. 
    1 Петрово 5:8,9"Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света."


    Лесен и труден начин...
    Ако не се научим по лесния начин, ще се научим по трудния.
    Когато Исус ни освободи от властта на греха и на сатана, е времето, когато имаме свободна воля да изберем, дали да се върнем при стария си господар, или да приемем Исус за наш Господар.
    Като най-съвършеният Господар във вселената, Исус ни обезпечава с всички средства и условия да Му служим, събрани в Божията благодат. (1 Петрово 5:10; 2 Петрово 1:3)

    Но ако приемем Исус за наш Господар, а не Му се покоряваме, какви са последствията? (Лука 6:46-49)

    Доколко се предоставяме на Бога да ни променя, доколко съдействаме с Бога, доколко приемаме Неговата благодат, зависи дали ще ходим по лесния, или по трудния начин:
    2 Коринтяни 6:1  
    "И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат."

    Нека не забравяме, че Бог дава благодат на смирените.

    Господи, прости ни непокорството и гордостта да се опитваме да се справим с всичко с наши сили. Научи ни да се смиряваме пред Тебе и да Ти се доверяваме за всичко.

    Амин!