сряда, 9 юли 2014 г.

ДА ПОЗНАВАШ БОГ


ВЪПРОС НА ОТНОШЕНИЕ

Винаги е било въпрос на отношение. Още от самото начало, от самото Създание. Винаги, отношение на хората към БОГ е било решаващо за тяхната съдба. Ако Го разпознават, като Бог, те го почитат, покоряват Му се, благодарят Му и живеят в Неговото присъствие и близко общение – те са в състояние на ЖИВОТ. В първия момент, в който те се усъмнят в сърцата си, че Той е БОГ, лавинообразно следват – недоверие в Неговите Думи, гордост, непокорство, грях, бунт и ... форма на съществуване извън Божието присъствие, без близко общение с Него:

"Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува." Исая 59:2

Исус определи тази форма на съществуване като СМЪРТ, като нарече отделените от Бога мъртви! (Матей 8:22)
Бог е Източникът и начинателят на Живота. Само и единствено в Него има Живот. Всеки, който е отделен, откъснат от Бога е мъртъв, чужд на Живота от Бога (Ефесяни 4:18), защото по тази връзка тече Живот от Източника на Живота към творението Му.
Бог никога не е прекъсвал тази връзка от Своя страна. Човекът го направи.

ВРЪЗКАТА БОГ-ТВОРЕНИЕ

Защо умряха Адам и Ева? Защото ядоха от плода? Защото не се покориха на Бога?
Те умряха, защото излязоха от връзката, от взаимоотношението Бог-творение – взаимоотношението, в което Бог се грижи съвършено за творението Си, а творението Го почита, като Бог. Адам и Ева скъсаха тази връзка от своя страна и не само те, но и цялото творение, поради тях беше обречено на смърт. (Битие 3:17; Римляни 8:20, 21; Откровение 20:11)

ФИЗИЧЕСКА СМЪРТ И СМЪРТ

Голямо недоразумение на човешките същества е, че бъркат физическото съществуване с Живот.
Живеем само, когато сме свързани с източника на Живота – Бог. Ако сме свързани с Него, физическата смърт е само преход от от една обкръжаваща среда, в друга. (Йоан 11:25)
Откъснем ли се – сме като откъснато цвете. Колкото и да се стараем да го запазим в първоначалното му състояние, то умира. Смъртта става неговата съдба, в момента, в който е откъснато, и този процес е необратим.
Ако сме свързани с Бога към момента на физическата си смърт, ние ще продължим да живеем, макар и в друга, неимоверно много по-добра среда. (Римляни 2:7) 
Ако сме откъснати от Бога към момента на физическата си смърт, ние ще продължим да сме мъртви, макар и в друга, неимоверно много по-лоша среда. (Марк 9:43-48)

НЕСПРАВЕДЛИВО? – ТА ТИ ПОЛУЧАВАШ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ!

Ето това е, което универсалистите, хуманистите, либералите и подобни на тях пропускат. Човекът излезе от това взаимоотношение по собствена воля. Не беше Бог, който прекъсна връзката, а човекът сам реши да се откъсне от Източника на Живота, въпреки, че беше предупреден. (Битие 2:17) И от тогава насам, човекът продължава да решава да стои далеч от Бога, продължава да се отдалечава от Бога, дотам, че това му състояние става нормално за него. Нормалното му състояние е да бяга и да се крие от Бога. Нормалното му състояние е да НЕ Е и да НЕ ИСКА да бъде свързан с Бога на светлениата, а да върши делата на тъмнината. (Исая 29:15; Йоан 3:19; Римляни 3:10-18) И когато разбере, че в Словото Си Бог е определил място за тези, които не искат са са с Него и това място е описано, като ужасно и вечно, човекът изведнъж решава, че БОГ бил несправедлив към него?!?

ГОРДОСТ, АРОГАНТНОСТ И БЕЗУМИЕ

Вместо да потърси да разбере дали има начин да бъде свързан с Бога, човекът обвинява Бога в липса на любов, в липса на справедливост, в липса на мъдрост и в жестокост. Все качества, присъщи на грешното човешко нормално състояние.
Чуете ли тези думи, изговорени за Бога от Библията, бъдете уверени, че тези, които ги изговарят НЕ ПОЗНАВАТ БОГА! Те разсъждават за Бога от собствената си грешна, човешка, себецентрична, ограничена и извратена гледна точка.
Извратеността се състои в това, че човекът, въпреки желанието си да е далеч и отделен от Бога, си мисли, че заслужава Божията абсолютна любов, всякаква грижа и пълно покровителство, все едно никога не е излизал от връзката си с Него. То е, все едно да искаш да имаш правата от Едемската градина и да си там, но да не изпълняваш условията да си там. Но кой е БОГ, в крайна сметка? Кой определя правилата?


ПАРАДИГМАTA

Грешната парадигма на човека за Бог е, като за човек. Нещо повече, човекът се поставя на мястото на Бога и започва да определя, какъв трябва да бъде Бог, какво да прави и как да се отнася към хората, че дори и да Му държи сметка!?! (Йов 40:8) 
Но Всемогъщият, всезнаещ, всесилен, вездсъщ, вечен Бог-Творец не е оставил на ограничените във време, пространство, умствен капацитет, способност и възможност хора, които дори нямат връзка и  взаимоотношение с Него, които нито Го виждат, нито Го познават, да Го определят от собствените си объркани и жалки умозаключения и от ограничената си перспектива.
Първо, Бог е дал възможност на хората да разберат за Неговото съществуване ясно чрез творението Му. (Римляни 1:19, 20)
И второ, Бог вече е открил на хората Кой е Той, какъв е, какво прави и какво е отношението Му към тях, в Своето Божествено Слово.
Преди Мойсей, Словото Му беше директно.
След Мойсей, Словото Му е и Писание и директно.
След Исус Христос...
Момент!



НОВАТА ЕРА

След Исус Христос, вече е ДРУГА ЕРА.
Какво стана, какво беше това събитие, че раздели времето? Защо летоброенето до тогава е обратно, а от тогава, направо?
Това епохално събитие е от такава важност, че заслужаваше обратно броене до настъпването му. Божиите хора изследваха Писанието, търсеха, анализираха и отброяваха според пророчествата, още колко време има до Месията!
И най-после, това се случи!
На един човек от Ерусалим – Симеон, който "чакаше утехата на Израиля" му бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа [Месията] Господен". Когато видя Месията той възкликна:
Лука 2:
"29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;    
30 Защото видяха очите ми спасението,    
31 Което си приготвил пред всички люде;    
32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил."


Това беше толкова дългоочаквано и величествено събитие!
Самият Божи Син, беше въведен в нашата материална вселена във формата на малко човешко същество и въпреки, че хората са направени по-долни от Ангелите, всички Божи Ангели Му се поклониха! (Евреи 1:6)

Бог прие образ на човек човек – Божият Син стана и Човешки син.

Всемогъщият Бог, въпреки, че човекът Адам  прекъсна връзката си с Него по собствено желание, Бог възстанови връзката с потомството му. Той даде това обещание на много Свои пророци. Но въпреки, че бяха мощно засвидетелствани чрез вяра, те не получиха изпълнението на обещанието. (Евреи 11:39)
Ние го получихме.
Ако преди това, Бог е установявал връзка с отделни хора, или с един народ, то сега, Той даваше възможност на хора всички народи да могат да влязат във връзка с Него и да Го чуят, чрез Неговия Син. И на Своя Син:  
"Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете" (Евреи 1:1,2)
Сега вече човечеството имаше ходатай между себе си и Бога – Богочовекът Исус Христос. (1 Тимотей 2:5) 

След Исус, Словото на Бога е Исус, Писанието и директно!
Но връзката с Бога – само в Исус!

"Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." Йоан 14:6 

ВРЪЗКАТА БОГ-ЧОВЕШКИ СИН

На народа, който Бог избра да бъде Негов и от него да се роди обещания Спасител на света, Бог подробно беше разяснил и установил, какво е отношението Му е към греха. Адам и Ева съгрешиха само веднъж и това беше достатъчно да бъде прекъсната връзката им със Святия БОГ. Няма нищо общо между тъмнината и Светлината! Те са несъвместими, непримирими, не могат да се смесват, не могат да са заедно. (2 Коринтяни 6:14) Не защото такъв е законът, или правилото, или така е решил Бог – Свят Бог и грешен човек са две различни същности. Ето защо, следствието на греха (всяко действие, което не съответства на Божия закон) е смърт – отделяне от Бога, чиято същност е СВЯТОСТ. (Исая 59:2) За да покаже нагледно това на народа Си, Бог установи тази система на принасяне на жертви за греховете. Ако си съгрешил, трябва да умреш физически, да се пролее кръвта ти. Ако не искаш да умреш и искаш Бог да ти прости греха, някой друг трябва да умре на твое място, неговата кръв да се пролее:

"И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение." Евреи 9:22

Но дори да ти е простен греха, ти все още си отделен от Бога. Трябва да направиш и примирителна жертва, или принос, според закона – да се помириш с Бога, след като си възстанал, възпротивил срещу Него. Когато Адам и Ева съгрешиха, животни умряха заради тях, за да не умрат те веднага физически. (Битие 3:21) Но Бог не ги допусна обратно в Градината. (Битие 3:23)

Ето това направи Исус Христос на Кръста. Той стана жертва за грях заради нас – умря физически за нашите грехове, проля кръвта Си и едновременно с това беше и примирителна жертва – възстанови връзката ни с Бога, с Когото бяхме в състояние на  бунт и непокорство. Само и единствено Исус можеше да изпълни условията за такава жертва, защото, като Човешки син, Исус представляваше човешкия род, а като Божи син, стойността, цената  на жертвата беше достатъчно голяма, за да плати за всичко това. (Откровение 5:3 и 9)

Ето защо, ние, като представители на човешкия род, нямаме никаква друга възможност за прощение на греховете и за примирение с Бога, освен В ХРИСТОС ИСУС. (Ефесяни 1:7) Ако представим сами себе си пред Бога, облечени с нашите добри дела, само за секунда пред Него и вече ще сме видели, как всъщност сме в мръсни дрипи... (Исая 64:6) Но ако се представим с дрехата на праведност, дадена ни от Исус Христос, ние, всъщност не представяме себе си, а Исус и само Неговата праведност е достатъчна, за да бъдем приети от Бога. Само тази дреха ни дава достъп до сватбената вечеря. (Матей 22:11, 12) 
Как получаваме дрехата? Всичко започва с един вятър, който не знаеш откъде идва и накъде отива, но го усещаш. Когато чуеш и разбереш че си пленен, окован, в тъмница и много далече от Бога, но Този Исус Христос, който е едновременно Човек и Бог е дошъл  на земята и е пролял кръвта си за, за да освободи, пленените, оковани затворници, нещо вътре в теб ти подсказва – "това е за мен, аз съм такъв, Исус направи това за мен! Аз вече мога да съм свободен, само ако повярвам в това! Вярвам го, приемам го, искам го! Искам тази свобода и това възкресение от мъртвите! Искам да съм жив! Искам Исус да управлява живота ми!
Повярвал си в сърцето си и си изповядал с устата си, че Исус е Господ и Бог Го е възкресил от мъртвите:
"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява." Римляни 10:9, 10)

Бог възстанови връзката с човека В ИСУС ХРИСТОС. В Него! В Исус имаме опрощение (Ефесяни 1:7) и оправдание (Римляни 4:25)  и достъп до престола на благодатта (Евреи 4:16). 


СВОБОДА И СЛЕДВАНЕ

""Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените" Лука 4:18

Свободата, която получаваме, когато оковите на греха паднат от нас и когато вратата на тъмницата, в която противникът ни е държал в плен, е вече отключена – е свободата да излезем от там. 

Грешката на повечето от нас е, че ние не се възползваме от тази свобода. Да, спасени сме – спасени от Божия гняв, освободени от робството на греха и на сатана, изцелени в раните на Христос. Това е съдържанието на думата спасение.
Но спасението, в смисъла, в който сме свикнали да го разбираме, е само началото, то не е крайната цел за нас. Когато един цар отиде и освободи пленените си сънародници, той естествено очаква те да го последват обратно в неговото царство. Естествено очаква те да му служат и да бъдат негови поданици, а не да останат във вражеската страна, където, рано или късно пак ще попаднат в плен.

Така и Исус ни освободи, за да Го последваме, да бъдем Негови поданици и да установяваме Неговото Царство. Нали това декларирахме, когато Той ни спаси – че Го приемаме за наш Господар!

Той не ни принуждава за това, само ни увещава:

"Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва." Матей 16:24 

"Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва." Лука 9:23 

"Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота." Йоан 8:12 

"и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене." Матей 10:38

Другата грешка, която често правим е, да си мислим, че можем да живеем неутрално, независимо, някак нито под властта на противника, нито под властта на Исус, а както на нас ни изглежда добре и правилно. Но това е заблуда! Или сме под княза на този свят, или сме подвластни на Исус – следваме Него, слушаме Него, покоряваме се на Неговата воля и вършим това, което Той ни каже.
"Но това е невъзможно да се изпълнява винаги!" – ще възрази някой.
Да, така е! Затова ни е дадена благодатта! Да искаме и да можем да изпълняваме Божията воля.

Както, когато ходеше по земята, така и сега, Исус има много различни хора, които Го следват. Някои следят само думите за Него, слуховете, разказите за Него. Други Го следват на някоя и друга проповед, ако имат късмет да улучат, могат и да се нахранят със свръхестествено умножен хляб, но после си тръгват по домовете и чакат да отидат на друга проповед. Други го следват за известен период от време, но ако чуят някое "тежко слово", се отказват. Но има такива, които са разбрали, че само в Исус има думи на вечен живот. Само Той е истинският хляб, който е слязъл от Небето. Те са ученици. Изпълнили са условието да са ученици:
"И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик." Лука 14:33
Исус им преподава теория, нагледно им показва какво да вършат и ги праща на практика по по двама.
Те ходят с Него, хранят се с Него, живеят с Него. Стават Негови приятели, Негови пратеници, работници на Неговата Нива, за Неговото Царство, дори Негови мъченици.
Но който устои докрай му се дава да яде от плодовете на дървото на Живота, бива облечен със слава, получава специално име, награди и корони.

Как искаме да следваме Исус? Ние от кои сме? От кои искаме да бъдем?

Какво ще чуем, при срещата си лице в лице с Исус?

"Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си!"

или

"Истина ви казвам: Не ви познавам."

ДА ГО ПОЗНАВАШ И ТОЙ ДА ТЕ ПОЗНАВА

Спасението ни дава само свобода и достъп до престола на благодатта. То не е билет за Небесното Царство, нито запазено място...

"А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил." Йоан 17:3 

Тук "да познаят" означава да познаваш отблизо, както, като живееш с някого го познаваш и той теб.
"Ако не си изял с някого една торба сол, не го познаваш," – казва една българска поговорка.

Може да си млад, стар, богат, беден, началник, подчинен, няма значение. Единственото, което има значение е, като чуеш: "Ела и Ме следвай!" да не се огорчиш, да не се натъжиш, че оставяш толкова много неща заради Исус, защото си струва да Го познаваш! Струва повече от награди, корони, дори от вечния живот. Не бързай да си тръгнеш! Чакай!

Матей 19:
25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

29 И ВСЕКИ, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.



Няма по-превъзходно нещо от това – да познаваш Исус Христос!

Питай Павел!


Няма коментари:

Публикуване на коментар