ПРОКЛЯТИЕТО, КОЕТО ПРЕНЕБРЕГВАМЕ

“Така казва Господ:
„Проклет да бъде онзи човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа. Защото ще бъде като изтравничето в пустинята и няма да види, когато дойде доброто, а ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и необитаема страна.”” Еремия 17:5-6

Виждали ли сте омаяните, изпълнени с благоговение погледи на аудиторията към човека на сцената. Когато на мен ми попадне видео с подобна картина ми става абсолютно ясно, че става въпрос за действие на чародейство и идолопоклонство.

Възможно е, някога проповедникът да е започнал в Духа, но поради изкушението от "тщеславието на живота" (1 Йоан 2:16) служението му е преминало в плътта. Опиянението от човешкото одобрение и възхищение заробва проповедника и той се старае да угоди повече на хората, правейки компромис с Божието послание, заменяйки го с такова, което да привлича повече поклонници (негови) и да им гали ушите.

И тъй като Силата на Святия Дух вече я няма, той няма друг избор, освен да прибегне към силата на собствената си мишца, на плътта, а от там и на чародейството. Събранията придобиват изгледа на театрални постановки, на шоута. Със славата, като прикачени вагончета идват и останалите две изкушения от 1 Йоан 2:16 – похотта на плътта и пожеланието на очите. Веднъж усладили се, измамливото човешко сърце копнее за повече и повече от тях. 

Много често самото обкръжение на този проповедник е толкова прехласнато от дарбите му, че започва да го издига по-високо, дори от Бога. (Спомнете си тъжната история на Уйлям Бранхам.)

Аудиторията толкова разчита на него, че постепенно спира да поддържа собствените си взаимоотношения с Бога и с Божието Слово, очаквайки, като малки голишарчета да получат сдъвкана и преработена храна от "майката". Но тази храна вече е примесена с чародейната отрова и резултатът е едно омагьосано събрание…

За съжаление, това е картината на повечето християнски събрания, особено в мега-църквите и големите телевизионни служения. Хората от аудиторията никога не порастват, никога не политат към Бога, а остават приковани към столовете и хипнотизирани от ЧОВЕК, който засенчва Божията Слава.

Каква е отговорността на проповедника – ДА НЕ ДОПУСКА ТОВА. Да се покори на Святия Дух за избор и изграждане на екип, да учи хората да уповават на Бога във всичко, да не пречи, когато Святият Духът създава обстановка и атмосфера за действието, което осъществява свръхестествения растеж в християните и в църквата. Да прекарва достатъчно дълго време във вслушване в Божия глас, в пропиване на същността си със Словото

А ако осъзнае, че се е случило хората да уповават на него – да падне по очи в покаяние и да проси милост и мъдрост от Бога какво да прави. Може да му се наложи и да напусне сцената. (ОХ!!! Съзнавам, че това граничи с фантазия и може би е по-лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото такъв проповедник да слезе от сцената, но невъзможното за човека е възможно за Бога!)

Проблемът е, че такъв проповедник или се самозаблуждава, че върши Божията воля и помага на хората, или си мисли, че ще му се размине гнева на Бога. Но…

Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае? Аз, Господ, изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му. Еремия 17:9-10

Една добра предпазна мярка е, да няма еднолично управление. Едноличното управление, рано или късно се превръща в култ, или както го наричаме в България – секта. Всъщност, в много случаи, само външно изглежда еднолично – обикновено, зад „лидера” стои една Езавелка, която дърпа конците. „Дето няма мъдро ръководене, народът пропада, А в многото съветници има безопасност..” Притчи 11:14

Друга предпазна мярка би била, всеки помазан служител на Бога да се обгради с хора, които са верни на Бога, а не на него; по-добре да има обективни критици, отколкото ласкатели около себе си; истински приятели, които да му кажат истината с любов (Е, може и да го позаболи понякога), отколкото лицемери.

Жалка картинка са сервилните „служители”, които посвещават живота си на ЧОВЕК и после се чудят откъде им е дошло проклятието…

Каква е отговорността на аудиторията – ако успее да се събуди да падне по очи в покаяние и да проси милост и мъдрост, за да излезе от проклятието.

Да прекарваме достатъчно дълго време във вслушване в Божия глас, в пропиване на същността си със Словото. Да бъдем чувствителни към Божия избор на приятели – хора, гладни и жадни за Бога.

Скъпи братко, сестро, които четете това, предизвиквам ви да се вгледате в проповедника и публиката на най-обичаните от вас служения и да прецените, човекът от сцената към Исус ли привлича вниманието, или към себе си. А хората, от Исус ли са въодушевени, или от проповедника.

Човекът, колкото и велик да е, пак си остава само човек, пръст, трева, лъх... Както казваше един мой покоен шеф "Какво, като е Еди-Кой-Си, нали и той е човек и той ходи в тоалетната." Спърджън говори за това, как човекът се бори с Господа със самите дарове от Него и ги използва да впримчва в капан други хора. Самата аз съм имала периоди на омайване от хора, възхвалявала съм ги, защитавала съм ги, препоръчвала съм ги. Но в един момент, ставам свидетел на издънка от този човек, после на още една и на още една и НЯКОЙ ми отваря очите и започвам да се срамувам от действията си. Оказва се, че тооолкова специалният човек, все пак, не е толкова специален...

Колко такива уроци трябва да ни предаде Бог, за да го вземем този изпит – ПРОКЛЕТ, който разчита на човек?

А ето къде са благословението, безопасността, плодоносността:

“Благословен да бъде онзи човек, който уповава на Господа и чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока и няма да се бои, когато настане пекът, а листът му ще се зеленее, и няма да има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод.” Еремия 17:7-8

Убедена съм, че живеем във време, в което истинската Божия Църква, истинската Невяста, истинското Тяло Христово се сглобява и свързва от Святия Дух. Очаквайте разтърсване и пренареждане и прегрупиране. Понякога, както казва Павел в 1 Коринтяни 11, разделенията са необходими, "за да се яви, кои са одобрените помежду ви." Времето на индивидуалните Супергерои премина, дори в Холивуд.

Вече всички сме героите, призовани да прославим БОГ.

Бог да ви благослови!