Текстът за днешния молитвен ден е от Евангилие според Йоан, глава 5, стихове от втори до девети:
Докато още не можеше да осъзнае напълно незаслужената милост, проявени към него, дойде първото изпитание към съвестта му – "Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си." – упрекнаха го юдеите, игнорирайки факта, че е станало чудо.
Естествено, нашият човек, вместо да прослави Исус отново се заоправдава: "Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?" (Това прилича на едни други оправдания – в Едемската градина.) Дали това не е причината, чудотворно изцелени хора да загубят изцелението си – нежелание да се покаят и да благодаря на Бога? Четейки по-нататък, че е отишъл в храма, първоначално си мислим, че може би най-после съвестта му е проговорила и е тръгнал за покаяние и благодарност...
Когато Исус го намери в храма, знаейки, че се е оправдал с Него и Го е обвинил пред юдеите, отново прояви милост и му каза: "Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо." Но човекът пренебрегна предупреждението, "отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.", въпреки, че беше абсолютно наясно, че юдеите мразят Исус. Ех, колко познато. Каквото и чудо да видиш или да преживееш, не поискаш ли да замениш грешната си природа с Божията, то тази грешна природа все ще те води към грях...
Макар да не го пише в Библията, мисля, че се досещам какво е станало с човека – все пак беше предупреден от самия Помазаник...
ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СЛЯПОРОДЕНИЯ ЧОВЕК
Когато учениците видяха просещия слепец, попитаха Исус за греховете му. Това беше обичайно вярване в тогавашната юдейска култура – обикновено болестите и изобщо нещастията се считаха, като следствие от грях. Но Исус ги изненада с отговора си.
2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.Исус отиде при паралитика в милостта Си и го попита: "Искаш ли да оздравееш?" Отговорът беше по-скоро извинение, оправдание, отколкото ентусиазъм за дългоочаквано изцеление. Понякога и ние използваме оправдания, за да прикрием с тях гузната си съвест за извършен грях. Исус беше наясно със ситуацията и въпреки това го изцели. В еуфорията на неочакваното си изцеление, човекът изпълни без да се замисли заръката на Исус – стана, вдигна постелката си и си тръгна. Забрави за греховете, извиненията и оправданията си, защо не може да се добере до изцелението си. Но оправданията му не го напуснаха,, те го съпроводиха, заедно с постелката, която беше вдигнал и носеше.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
Докато още не можеше да осъзнае напълно незаслужената милост, проявени към него, дойде първото изпитание към съвестта му – "Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си." – упрекнаха го юдеите, игнорирайки факта, че е станало чудо.
Ето така ни мами противникът, първо беше мамил човека дълги години, че грехът му е толкова непростим, че всички го бяха изоставили и нямаше кой да го спусне в къпалнята, затова тръгна да се оправдава пред Исус.
Второ, както мамеше юдеите, така противникът мами и нас, като ни навира в очите дребни проблеми и по този начин скрива истинските, важните неща, които Бог върши.
Естествено, нашият човек, вместо да прослави Исус отново се заоправдава: "Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?" (Това прилича на едни други оправдания – в Едемската градина.) Дали това не е причината, чудотворно изцелени хора да загубят изцелението си – нежелание да се покаят и да благодаря на Бога? Четейки по-нататък, че е отишъл в храма, първоначално си мислим, че може би най-после съвестта му е проговорила и е тръгнал за покаяние и благодарност...
Когато Исус го намери в храма, знаейки, че се е оправдал с Него и Го е обвинил пред юдеите, отново прояви милост и му каза: "Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо." Но човекът пренебрегна предупреждението, "отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.", въпреки, че беше абсолютно наясно, че юдеите мразят Исус. Ех, колко познато. Каквото и чудо да видиш или да преживееш, не поискаш ли да замениш грешната си природа с Божията, то тази грешна природа все ще те води към грях...
Макар да не го пише в Библията, мисля, че се досещам какво е станало с човека – все пак беше предупреден от самия Помазаник...
ИЗЦЕЛЕНИЕТО Е ИЗРАЗ НА БОЖИЯТА МИЛОСТ, ТО САМО ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕТО НИ КЪМ БОГА.
А ДАЛИ ЩЕ ПРИЕМЕМ И ОПРАВДАНИЕТО ЗА ГРЕХОВЕТЕ СИ И ДАЛИ ЩЕ СЕ ОБЪРНЕМ ОТ ВРАГОВЕ, КЪМ ДЕЦА НА БОГА, ТОВА РЕШЕНИЕ Е ОСТАВЕНО НА НАС.
Бог ни е хвърлил спасителния пояс, когато се давим в греховете си, но дали ще протегнем ръка да се заловим за него, зависи от нас. Иначе цялото спасение е от Него – не само поясът с въжето, но и спасителният кораб и изваждането ни от водата.
А изцелението – то е като свирката на кораба. То ни обръща погледа, вниманието към Бога.
Изцелението е по Божията милост. Дори когато тази милост сама ни намери, без дори да сме я търсили, нашето отношение към Този, който я проявява зависи от нас.
Бог ни е хвърлил спасителния пояс, когато се давим в греховете си, но дали ще протегнем ръка да се заловим за него, зависи от нас. Иначе цялото спасение е от Него – не само поясът с въжето, но и спасителният кораб и изваждането ни от водата.
А изцелението – то е като свирката на кораба. То ни обръща погледа, вниманието към Бога.
Изцелението е по Божията милост. Дори когато тази милост сама ни намери, без дори да сме я търсили, нашето отношение към Този, който я проявява зависи от нас.
ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СЛЯПОРОДЕНИЯ ЧОВЕК
Когато учениците видяха просещия слепец, попитаха Исус за греховете му. Това беше обичайно вярване в тогавашната юдейска култура – обикновено болестите и изобщо нещастията се считаха, като следствие от грях. Но Исус ги изненада с отговора си.
Йоан 9:
2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
Исус направи кал от прахта по земята и слюнка, намаза очите на слепеца и той прогледна. Практически Той създаде нови очи на слепеца от кал, както Бог направи от кал целия Адам. Единственото, което трябваше да направи слепецът, беше да отиде и да измие очите си в къпалнята Силоам, което означава "пратен". Човекът се покори и се върна в града изцелен, за удивление на хората, които го познаваха. Наистина е трудно да се разпознае човек, чийто очи са липсвали и хората са свикнали да го виждат без очи. Вероятно е бил обект на често вглеждане, поради недостатъка си. И понеже очите са много характена черта на лицето, когато изведнъж се появят, това прави физиономията съвсем различна и това породи спорове между хората – той ли е, или не. Но бившият слепец не остави хората дълго да се чудят, той разказа с въодушевление какво му се беше случило:
И него фарисеите обвиниха в неспазване на съботата. И него заплашиха, но той не предаде Господа, даже говореше в Негова защита пред фарисеите. Защото някак усещаше, че е намерил по-ценно съкровище не само от зрението си, но и от живота си, който заплашваха да му отнемат, заради неговия изцелител.
11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.И този разказ човекът трябваше да повтори многократно не само на хората, които го познаваха, но и пред фарисеите.
И него фарисеите обвиниха в неспазване на съботата. И него заплашиха, но той не предаде Господа, даже говореше в Негова защита пред фарисеите. Защото някак усещаше, че е намерил по-ценно съкровище не само от зрението си, но и от живота си, който заплашваха да му отнемат, заради неговия изцелител.
15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
Исус беше заплаха за статуквото на фарисеите и омразата им към Него беше голяма, а това изцеление още повече подронваше авторитета им. Първата им реакция беше отрицание. Те не вярваха, че слепецът е бил изцелен. Извикаха дори родителите му да се уверят в това. Когато този довод отпадна, обвиниха човека, че бил роден в грях. Но и това не проработи, защото човекът беше изцелен. Последният коз на фарисеите беше да обвинят Исус в грях. Отговорът на изцеления човек направо ги разгневи:
Хората имат различно отношение към Бог, дори, когато знаят, че Той ги е изцелил. Някои, като паралитика продължават да живеят, мислейки само за себе си, загрижени само за себе си, за собствената си безопасност в конформизъм с враговете на Бога. Други, като изцеления слепец, благодарят, възхваляват Бога, защитават го от хули и хулители и Му се покланят.
На пръв поглед и двамата изцелени се покориха на Исус. И двамата направиха точно това, което има каза. Но при първата конфронтация, единият пак се заоправдава и прехвърли отговорността за постъпката си на Исус, а другият въздаде слава на Господа, въпреки, че това предизвика гнева на фарисеите.
Знам за много случаи, в които изцелени, дори от фатални болести не се обръщат към Бога и хвърлят в лицето Му проявената към тях милост.
24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите.31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън.Исус отиде при него след това, също както беше отишъл и при паралитика от къпалнята Витезда. Но разговорът беше съвсем друг, защото отношението на изцеления беше съвсем друго:
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
Хората имат различно отношение към Бог, дори, когато знаят, че Той ги е изцелил. Някои, като паралитика продължават да живеят, мислейки само за себе си, загрижени само за себе си, за собствената си безопасност в конформизъм с враговете на Бога. Други, като изцеления слепец, благодарят, възхваляват Бога, защитават го от хули и хулители и Му се покланят.
На пръв поглед и двамата изцелени се покориха на Исус. И двамата направиха точно това, което има каза. Но при първата конфронтация, единият пак се заоправдава и прехвърли отговорността за постъпката си на Исус, а другият въздаде слава на Господа, въпреки, че това предизвика гнева на фарисеите.
39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
Знам за много случаи, в които изцелени, дори от фатални болести не се обръщат към Бога и хвърлят в лицето Му проявената към тях милост.
Изцеленията са важни. Дори изглеждат, като най-важното за болния.
Но не са по-важни от познаването на Изцелителя. Не са по-важни от прошката и оправданието Му, от мира с Бога, от вечния живот.
Защото е по-добре за нас куци, сакати и еднооки да влезем в ЖИВОТА, отколкото цели и здрави в пъкъла, както ни учи Господ Исус в проповедта на планината.
