понеделник, 26 октомври 2015 г.

ПО ВЪПРОСА ЗА БЕЖАНЦИТЕ



Повод да напиша това беше едно предаване на радио "Светлина", с гост, моя съгражданин, пастор Иводор Ковачев. В предаването, ситуацията с бежанците беше разгледана двустранно – като заплаха и като възможност за разпространение на Християнството, на Божието Царство сред тях.

Добрич е малко встрани от трасето основния бежански поток, но се случи така, че и тук влязохме в съприкосновение със съдби, на макар и малко от тези хора. Това не ни прави експерти и не ни дава основание да даваме съвети на хората, които реално се сблъскват с проблема, ежедневно, но не ни пречи и да кажем какво мислим по въпроса. Освен това, не се знае, дали в бъдеще, този проблем няма да стане много реален и за нас и по тази причина трябва да сме готови не да реагираме, а да действаме адекватно.

Много е важно да имаме вярната информация и правилното знание, а още по-важно е как ние, християните би трябвало да действаме, имайки информацията, знанието и християнския характер (ако го имаме, разбира се).


ИСЛЯМЪТ

Нашата представа за исляма е от мюсюлманите, които са родени в България и тя е много далеч от същността му. Тук, от нашите мюсюлмани, ние виждаме само религиозната фасада на исляма и то дори не в нейната цялост. Имам предвид петте стълба на исляма – Шахада (Символ на вярата), Салят (Молитвата), Хадж (Поклонение), Саум (Пост), Зекят (данък-милостиня). И за мнозинството мюсюлмани, това е ислямът, който познават.
Много накратко, истинският ислям е религио-политическо-военна система, която цели да създаде световен халифат и да установи ислямския закон (шериата) по целия свят. Думата "ислям" означава подчинение и то не само подчинение на индивида на волята на Аллах, в  чисто религиозен смисъл, но и подчинение на всички хора на Аллах. Когато това става посредством мисионерска дейност, в страни с преобладаващо немюсюлманско население, се изтъкват мирните, по-философските аспекти на исляма, залегнали повече в първата му, по-ранна част, Меканската. Но когато ислямът има мнозинство, или реална военна мощ, ислямът се налага, чрез джихад – свещена война. Налага се принудително, като на завладените народи се дават три възможности – 1. Да приемат исляма; 2. Да плащат данък джезие и да се примирят с второстепенния, почти робски статут в държавата, или 3. Да бъдат убити, а жените и децата да се превърнат в роби.
И ние виждаме тази практика в историята на арабския халифат, по-късно на Отоманската империя, включително и в нашата, Българска история.
В основата на джихада са по-късните, Медински сури (глави) на корана, които директно призовават към агресия, насилие и принудително налагане на исляма. В самия коран е написано правилото, че по-късно получените (низпослани) стихове (аяти) отменят, или обезсилват по-ранните, когато третират един и същ проблем.
За да разграничите двете части на корана, трябва да намерите хронологията на низпославане и да прочетете корана по нея, а не по класическата му подредба.
След падането на Отоманската империя и ограничаването ѝ до рамките на днешна Турция, тази насилствена, агресивна практика на джихад не изчезва, но остава в някои по-изолирани общества в Азия и Африка в и в по-малък мащаб.
Новата стратегия, която е от около 50 години е културният джихад – завладяване на западните общества отвътре, чрез създаване на ислямски общности в тях, като приоритетно мъжете мюсюлмани си вземат жени от старните-домакини и увеличават общността си, чрез висока раждаемост. Докато се стигне до критично голям процент на ислямското общество, което да позволи претенции за особени права, несъобразяване със законите на страната и постепенно, все по-широко въвеждане на шериата.

Другото важно нещо, което трябва да знаем е, че за мюсюлманите, това, че си роден в мюсюлманска държава, или семейство, автоматично те прави мюсюлманин. Така за тях, ако си роден в християнска държава, или семейство, това автоматично те прави християнин и съответно враг номер едно на Аллах (заедно с евреите, разбира се, ние сме хората на Книгата, които са основен обект на омраза и агресия във втората част на корана) Така че, дори да си атеист, в техните очи, ти си християнин и съответно, голям враг на Аллах. Естествено, атеистите също спадат към неверниците, така че, те също са врагове.

Джихадът не се популяризираше много сред мюсюлманите, които са малцинства в определена страна, но започва да се разпространява много бързо в последните години, чрез изграждане на много джамии, изпращане на ислямски духовници и изграждане на ислямски духовни училища, в които далеч не се изучава само учението на Мохамед от Меканския му период, но и практикуването на джихад, залегнало в корана от Мединския му период. В много западни страни и в Русия, това резултира в терористични актове. В България, засега има само един успял такъв акт – на летището в Бургас, през 2012. (Независимо, каква е официалната версия.)
Но обучението на млади хора кипи с пълна сила в Родопите и в други райони, където има компактно турско население.

Това е, което трябва задължително да знаем за исляма. Но какво трябва да е отношението ни към мюсюлманите? Как да гледаме на тях – като на носители, или като на жертви на исляма?
Нашето отношение към тях е много важно, защото то определя дали нашата позиция съвпада с позицията и отношението на Бог към тях.

МЮСЮЛМАНИТЕ

ВСИЧКИ мюсюлмани ли са джихадисти?
Не, разбира се, но много от тях, особено от неграмотните, умишлено държани в невежество, тъмнина и страх маси, са потенциални такива. Нека не забравяме нацистка Германия. Много малко германци са били в националсоциалистическата работническа партия на Хитлер, но в момента, в който спечели изборите, през 1933, Германия тръгна по пътя на фашизирането и това доведе до смъртта на 73 милиона души в периода 1937-1945.
С това далеч не искам да всявам страх, а по-скоро да насоча вниманието към реално съществуваща, или реално режисирана бъдеща опасност.

НО същевременно не бива да забравяме, че това са хора, които са заблуждавани умишлено, заради властови, или имприалистически цели на ислямските им водачи.
ТЕ СА по-скоро ЖЕРТВИ на исляма. Много от тях са страдащи вътре в него, но без спасителна алтернатива. Много мюсюлмани са избивани от мюсюлмани или заради шериата, или заради вътрешни борби за власт, или заради враждуването между сунити и шиити. Да не говорим за статута на жените в исляма.
Мюсюлманите са жертви на една изкуствено създадена, точно за завоевателни цели религио-политическо-военна система, датираща от 7-ми, 8-ми век. (Имам предвид не самия Мохамед, а използването на учението му и него, като пророк за създаване на религия за завоевателните войни на халифите след него.) Това е перфектна система за война, както е забелязал Гьобелс.
Ако зъл гений би искал да създаде войска от перфектни войници и перфектно общество за тоталитарен режим, би използвал точно исляма. Войниците му с радост са готови да умрат, да напуснат мизерния, пълен с ограничения земен живот, за да се отдадат на всякакви наслади в ислямския рай. А чрез шериата, обществото се самоконтролира и "самопрочиства" от всеки индивид, който дръзне да промени статус-квото. Затова виждаме клипове със саморазправи, по улиците на мюсюлманските страни.
Много от мюсюлманите осъзнават противоречията в исляма, средновековната му закостенялост и варварска бруталности в действителност търсят спасение от него. Особено в страни, като Иран, Афганистан и СА, където шериатът е законът на страната.

Сляпото доверие на обикновените, необразовани мюсюлмани в техните имами и мюфтии, в резултат на системно индоктриниране от ранно детство, съчетано с голяма доза насаждан страх, че ако не вярваш в Аллах, ще отидеш в ада, а ако отстъпиш от исляма,  ще те убият членове на семейството ти, за да възстановят накърнената си чест, прави отделянето на тези хора от заблудата много трудна задача.
Но за Бог няма нищо невъзможно.

Тези хора са ЖЕРТВИ, погледнато и в есхатологичен план. Не асоциирам други хора, църкви, или деноминации с това мое мнение, но смятам, че точно мюсюлманите ще бъдат използвани, демонизирани и ЖЕРТВАНИ, като "ужасното зло", от което, светът трябва да бъде освободен, за да може Звярът-Антихрист да стане желаното решение за мир и  бъде установена неговата империя.

В този смисъл, познаването на същността на истинския ислям е много важно. От една страна, за да не позволим да бъдем заблудени относно целите му и да бъдем въвлечени в екуменически движения и обединения с него, от друга, за да не позволим знанието за целите на водачите му да се отрази на отношението ни към обикновените хора мюсюлмани. Ние трябва да знаем, че са жертва на заблуда, не повече, отколкото невярващите в Бог хора са жертви на заблудите на сатана. Ако ислямът призовава към физическо унищожение, заблудените толерантни, либерални, безбожни хуманисти действат за духовното унищожение на човечеството. И коренът на всички заблуди може да се проследи до сатана.
Какво можем да направим?
Това, което ни е заръчал Исус –да проповядваме Евангелието на всяка твар.

БЕЖАНЦИТЕ

Няма съмнение, че истинските бежанци са използвани като Троянски кон, за ислямската инвазия в Европа. Така, или иначе, ние можем много малко да повлияем на тези процеси. Можем да кажем фактите, да изразим становище, да подпишем петиция, но нямаме контрол над ситуацията. Можем да имаме разбирането на фактите, за да не сме жертва на масовите психози в двете крайности на отношение към тях. Можем да прогласяваме фактите, като внимаваме да не всяваме омраза към самите хора и страх у нашите съграждани.
Но това, дали хората са истински бежанци, или мними такива, от християнска и евангелизаторска гледна точка, няма значение – и едните и другите носят души за спасение. И за едните и за другите Христос проля скъпоценната Си кръв. Ами ако Бог използва тази ситуация да им изяви Себе Си, чрез нас? Толкова дълго представянето на Благата вест в тези страни беше невъзможно, а сега те сами ни идват на крака. Забравили сме, сякаш, че Бог обръща изхода от лошите ситуации в добър край, обръща трудностите в победи, рисковете във възможности.
Представете си, че Бог иска да направи пробив точно в редиците на най-свирепите джихадисти? Имаме и прецедент в Библията – Савел/Павел.
Нямаме право да решаваме въз основа на нашите ограничени разсъждения и идеи, кого иска Бог да достигне и кого не. Нямаме право да решаваме вместо Бог кой е спасяем и кой неспасяем. Нима не бяхме всички ние врагове на Бога, преди да ни се открие?
И ако не можем да направим нищо по въпроса, поне да не пречим на тези, които вършат Божията воля.
Ние знаем много повече, отколкото знае и разбира светът за ситуацията. Ние имаме много по-надежден източник на информация от него.

СВЕТЪТ

От една страна, ислямската сунитска Саудитска Арабия поръчва музиката, САЩ дирижира оркестъра, а ООН тропа усърдно в един много опасен танц. От друга страна, психопатичните и социопатичните извращения на ИД  вече станаха безкрайно трудни за прикриване и оправдаване от страна на послушните медии. И това шоу можеше да продължи още дълго, ако на сцената не се бяха появили бежанците и още по-неочаквано – Русия!
Да вземем Сирия, например. Лошият Асад, който уж убивал деца с газ, се бори с още по-лошите главорези от ИД, а "умерената" опозиция срещу лошия Асад, обучавана и финансирана от СА и САЩ се коалира с главорезите. Изведнъж, старият враг-злодей, Русия започва война с явния злодей ИД и светът започна да изпада в състояние на когнитивен дисонанс –това, което са му набивали медиите в главата и превърнало се в мироглед, започва да не съответства на реалността...
Шокът ще е неизбежен, като се има предвид масовото преселение на мюсюлмани в Западна Европа. Много е вероятно светът да се люшне на другата страна, противоположна на политическата, религиозната и културна толерантност. Нефтът си е нефт, но опазването на собственото население в един момент, може би ще надделее над алчността. Или политиката на финансови интереси ще бъде принудена да отстъпи пред заплахата за самото съществуване на хората там. Ще е необходимо да се намери виновник и обикновено, той никога не е истинският...
Ще е необходимо да се намери герой, който да спаси света и както разбираме от Божието Слово, героят ще се окаже главният злодей, който е режисирал шоуто...

Има много възможни сценарии, но конфликтите са неизбежни и неизбежно ще доведат до глобален такъв.
Това го знаем, защото шоуто на героя-злодей е само един малък епизод от един огромен сценарий, който разкрива истинските лица на всички актьори.

Здравият разум много отдавна е напуснал света и най-малко можем да очакваме да се прояви във време на ескалираща криза.


НИЕ

Но на нас Бог е дал да разбираме по-дълбоко процесите, дал ни е също да знаем тайната на Божията воля – да се събере в Христс всичко небесно и земно. Ние имаме привилегията да бъдем участници в изпълнението на това, когато се изпълнят времената.  Няма нищо, което да се извършва извън контрола на Бог. Не съм фаталистка, нито детерминистка. Бог променя обстоятелста, когато се молим. Стига да се молим, разбира се. И когато се молим да го правим в съответсвие с Неговата воля, която сме познали от опит. Нека не се съобразяваме с този погиващ вече свят и с неговите истерии, а да търсим какво Бог отнапред е опредлил да вършим в Неговия план за изпълнението на Неговата воля.

Господи, Молим Те, в Името на Исус да ни отвориш очите да проумеем какво става в действителност и да намерим мястото си в Твоята голяма картина и ролята си в Твоя вечен план.

вторник, 20 октомври 2015 г.

ЕДИН НОВ ЧОВЕК



За Бог има само две групи хора в света -- Израил и езичници -- две групи, два отдела. И Той знае много добре кой какъв е -- Бог определя ДНК-то и Той го съхранява. Нито евреин може да мине пред него за езичник, нито езичник за евреин. И Бог определя до каква степен идентичността по плът да счита за принадлежност.

Двете крайности в отношението на вярващите към евреите са или пълно отхвърляне, или идентифициране с тях. Някои, в противоречие с многобройните обещанията към Израил в Словото, отричат съществуването на нацията им, като твърдят, че съвременните евреи не били такива, а езически племена -- хазари, приели юдаизма. Едва ли не, вече не е останал  нито един евреин. Едва ли не,  в Израел вече няма нито един Израилянин. Сякаш Бог не е в състояние да си запази народа. А какво, ако Бог е решил да прибави малко езическа кръв към еврейската? Дори в родословието на Исус има две жени от езически произход -- Рахав и Рут. Естествено, че при разпръсването им е невъзможно да не бъдат примесени изобщо с други народи. Но въпреки това, поради гоненията, те все пак са се запазили, като нация, със специфични език, обичаи, култура и религия. Това е било възможно, поради затварянето им в отделни общности, въпреки пръснатостта им, въпреки малкия им брой. Най-много са атакувани ашкеназите, тези, които са се заселили в централна и източна Европа. Но точно от тази група има най-много жертви в холокоста. Те са били прекарани през пещите на концентрационните лагери, както е пророкувано.
Исая 48:10 Ето, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта.
Оцелелите не са по-малко евреи от всички други. А мъртвите са били убити, поради единствената причина, че са били евреи.
И сега, 70 години по-късно, изведнъж някой започва да разпространява лъжи, че не били евреи, че евреите не съществували, че всъщност нямало холокост?!?
И вярващите, вместо да вярват на Словото и на историческите факти, вярват на лъжи...

Повечето нации в света са разнородни. Българите, със своята 49% тракийска кръв се смятат за една от най-еднородните. Освен траки, ние сме елини, славяни, древни македонци и финикийци. Но имаме един език, едни обичаи, една култура и едно самосъзнание. И това ни идентифицира, като българска нация. Същото е и със съвременните евреи.
Не е наша работа, нито сме в състояние да разнищваме ДНК-то на евреите, нито да решаваме кой принадлежи и кой не принадлежи към тях. Бог знае най-добре. Не лъжливите сатанински медии, не псевдоучените.
От друга страна не бива и да се правим на такива, каквито не сме. Не сме евреи, та да спазваме техния Закон, да празнуваме техните празници, да се придържаме към тяхната култура и да изповядваме тяхната религия. Ние не сме под техния стар завет с Бога. Ние сме езичници, по милост приведени под техния НОВ ЗАВЕТ с Бога, по милост осиновени от Бога, по милост дарени с Израилево гражданство.
Ефесяни 2:19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;
Божието семейство беше само Израил, а сега сме приети и ние към него. Не вместо него! Ние сме СЪграждани.
Нито хазарите, нито Църквата са заменили, подменили, изместили, или асимилирали Израил. Израил съществува въпреки гоненията, въпреки погромите, въпреки кланетата, въпреки холокоста. Единствено този народ говори своя древен език, въпреки че той е бил употребяван 1800 години само в религиозните им служби. Няма нация в света, обект на такава ирационална завист, злоба и омраза, обвинявана в такива абсурдни престъпления, подложена на такова изтребление и въпреки това, оживяла от пепелта:
Исая 61:
3 Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.    
4 И ще се съградят отдавна запустелите места, Ще се издигнат досегашните развалини. И ще се обновяват пустите градове Опустошени от много родове.
И това само едно от десетките изпълнени пророчества за началото на възстановяването на Израил. Пълното му възстановяване ще е накрая, когато се изпълни числото на повярвалите езичници.
Бог възстановява Израел не заради самия него, не заради това което прави, или не прави, а заради СЕБЕ СИ. Заради Името Си, заради Словото Си, Заради Завета Си. Бог ги обича не защото заслужават, а заради Авраам, Исаак и Яков. Бог не ги изоставя, защото дарбите и призванията им са неотменими. (Римляни 11:28, 29)
В момента има около 12 милиона по света, които се идентифицират с еврейската националност. Около 6 милиона от тях са в Израел. От всичките 12 милиона има вероятно няколко десетки индивида, които, според поклонниците на конспиративните теории, управляват света и забогатяват за сметка на цялото население на земята. Дори да съществува такъв световен "елит", допускам, че е така, дори всички те да са с някаква еврейска жилка, (макар че точно с еврейските фамилии са най-светлокожи) а определено не всички са евреи, дори всичко това да е истина, какво общо имат те с народа на Израил? Етносът им ли определя действията, или чистата алчност и жажда за власт? Религията юдаизъм ли определя действията им? Ако изобщо я изповядват. Същата религия, която е основата на Християнството?

Но вярващите пригласят на "антиконспираторите", които въз основа на оскъдната информация и морето от дезинформация си донаждат "факти" и измислят истории, а за разлика от нас, дори нямат идея каква е голямата картина на Бога за света и неговото бъдеще!
А вярващите вярват на тях, а не на Божието Слово, където тази картина е ярко изобразена. И вярващите крещят срещу "заплахата" от "евреите", насаждайки омраза (което по принцип противоречи на Христовото учение) не към тази шепа слуги на сатана, а към избрания от Бог народ на Израил.
Вярващите се кооперират със сатана и наливат масло в огъня му, който той отдавна подклажда, за да може, след организирания от него лов на вещици, да изгори на кладата двата си основни опонента на земята, двете основни заплахи за него -- евреи и християни. (Матей 24:9,10; 15-22; Откровение 13:7; 12:13-17) Защо сме толкова късогледи, че не виждаме очевАдното?


Винаги приемам за меродавни истините в Божието Слово, пред някакви научни изследвания. Особено напоследък, когато лъжата е основен инструмент в средствата за масова (дез-)информация. Практиката досега потвърждава, че науката е тази, която догонва знанията в Словото, а не обратното. Научните открития са тези, които се менят и новите отричат старите, а Божието Слово е непроменимо и непроменено.
И то казва, че Израил присъства с 12-те си племена (с една малка промяна -- племето Дан е заместено с племето на Манасия, големият син на Йосиф) и през Милениума и в Новия град Ерусалим.

Да, в момента, това, което познаваме, като Израил по плът, вероятно не съвпада напълно с Божия Израил, с обещания остатък. Но Божият Израил е в състава на Израил по плът (Римляни 9:6-16) и може би голяма част от Божия Израил е в състава на Израел, като държава.
Точно както в света има жито и плевели, които Бог оставя да растат заедно, така е и с Израил.
Това не означава, че Божият Израил вече се е обърнал към Бога, или към Месията си. Но от Божия гледна точка, това е неизбежно. Както е неизбежно изпълването на числото на езичниците, които ще последват Бог. (Римляни 11:25; Откровение 5:9)

Както нямаме никакво право да отсъждаме, или решаваме кой принадлежи на Бог и кой е за ада, а имаме задължението да говорим Евангелието на ВСЯКА ТВАР, така е и с Израил -- нямаме право да отсъждаме кой ще се спаси и кой не; кой е от Божия Израил и кой не е -- това е единствено във властта на Бога, но имаме поръчение да НЕ СЕ гордеем срещу тях, защото клони от тях (не всички) бяха отсечени, за да бъдем присадени ние на тяхно място, на тяхното култивирано от Бог дърво. Ние сме присъединени към тях! Не са премахнати напълно, та да да сме на тяхно място. Не сме ново дърво, а сме присадени на тяхното дърво. Но ако Бог може да присади нас, дивите клони, много по-лесно може да присади отново същинските клони на маслината. И ако не е пожалил истинските, още по-малко би пожалил нас, ако изпаднем в неверие. (Римляни 11:17-24)

Църквата НЕ Е Израил. Нито духовен, нито физически. Никъде в Словото думата "Израил" от всичките 2333 пъти НЕ Е употребена за Църквата -- винаги за народа на Израил. И само веднъж, в Галатяни 6:6, за Божия Израил:"...на тях и на Божия Израил". И пак става въпрос за  две различни групи.
Божият план за спасение на хора и от двете групи е отдавна в действие. А Исус Христос на кръста унищожи враждата между тези две групи, за да създаде в Себе Си от двете ЕДИН НОВ ЧОВЕК
Ефесяни 2:
13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.    
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,    
15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в ЕДИН НОВ ЧОВЕК, и тъй да направи мир,    
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Никога едната група не е замествала, или измествала напълно другата. Само частично и дори това частично е само временно. (Римляни 11:25)
Дори сред последователите на Христос, дори когато бяха съединени, чрез кръвта в Христос, пак имаше разлика в това, което беше препоръчвано за едната и за другата група и практикуваното от тях. (Деяния 15 и 21:23-26)
Те имат различни функции. Бог употребява едните за другите и обратно.
Бог употреби Израил, за спасение на езичниците и употребява нас, за спасение на Израиляни, като ги подбужда към ревнивост (Римляни 11:11,14). Малко по-трудно е за Израил, защото, ако езичниците са заслепени само от сатана, то тяхното заслепяване и закоравяване е и от Бога. (Матей 13:15-16)
Но накрая, целият остатък от Израил ще бъде спасен,  не от нас, разбира се, а от техния Месия, техния избавител от Сион. (Римляни 11:26).
Накрая ще има ЕДИН НОВ ЧОВЕК. В него ще има части и от двете групи, но ще функционира, като един организъм.
Никой не е в правото си да се хвали и да се гордее пред други, че той е избран за част от този ЕДИН НОВ ЧОВЕК, а други не са. Това е висша форма на арогантност и неблагодарност. Докато е жив човек, има възможност да бъде присаден и има опасност да бъде отсечен. (Римляни 11:19-21; Йоан 15:4-6) Затова, нека не високоумстваме, а да се боим и да се закрепваме във вяра и в истинската лоза.

вторник, 13 октомври 2015 г.

КОЙ УБИ ИСУС?



Не мога да разбера, коя Библия четат "християни". които твърдят, че евреите убили Исус Христос.

Защо дойде Исус на земята? Защо беше изпратен? Защо трябваше да се въплъти в човешко същество? Защо трябваше да пострада и да умре? Какво се случи на кръста – трагедия, или триумф?


Трагедия, или триумф?


Ако християните не знаят отговорите на тези въпроси, те не са НИКАКВИ християни!

Ако сте истински християни, ще знаете, че причината Исус да умре на кръста ... СМЕ ВСИЧКИ НИЕ – ХОРАТА! Цялото човечество!
С нашия бунт срещу Бога, с нашите грехове и престъпления, с нашето непокорство и непочитане на БОГА.






Исая 53:4 Той наистина ПОНЕСЕ ПЕЧАЛТА НИ, И със СКЪРБИТЕ НИ СЕ НАТОВАРИ; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен. 5 Но Той биде наранен ПОРАДИ НАШИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, Бит биде ПОРАДИ НАШТЕ БЕЗЗАКОНИЯ; НА НЕГО дойде НАКАЗНИЕТО докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И ГОСПОД ВЪЗЛОЖИ НА НЕГО БЕЗЗАКОНИЕТО НА ВСИЧКИ НИ.

И това беше Божият план за НАШЕТО спасение, който сам Бог състави и изпълни!
Деяния 4:
27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,
28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.


Кой уби Исус на кръста?
10 Но ГОСПОД БЛАГОВОЛИ той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш ДУШАТА МУ ПРИНОС ЗА ГРЯХ, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И ТОВА, в което ГОСПОД БЛАГОВОЛИ, ЩЕ УСПЕЕ в ръката Му.

Когато Авраам вдигна ръката си с ножа над Исаак, Бог го спря.
Но на Голгота, БОГ ОТЕЦ САМ вдигна ръката Си над Своя единороден възлюбен Син и НЕ СПРЯ. Божият Агнец, Който понесе греха на света беше заклан, заради НАС.

Исая 59:16Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи.
Исая 63:5
Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

Защо Бог закорави евреите?

Ако трябва да мразим някого за смъртта на Исус, то това е нашето старо, грешно естетсво. Не евреите! Бог нарочно заслепи очите им, запуши ушите им и закорави сърцата им, за да се изпълни ВСИЧКО, което беше казл, чрез пророците, точно така, както го беше решил:

Исая 6:10
НАПРАВИ да затлъстее сърцето на тия люде, И НАПРАВИ да натегнат ушите им, и ЗАТВОРИ очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

Закоравяването им беше наказание за техните предишни престъпления и средство Бог да изпълни плана Си – СПАСЕНИЕТО НА НАС, ЕЗИЧНИЦИТЕ:


Римляни 11:25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че ЧАСТИЧНО ЗАКОРАВЯВАНЕ сполетя Израиля, само ДОКАТО влезе ПЪЛНОТО ЧИСЛО на езичниците.

Да мразим евреите, защото Бог ги е закоравил, докато спасява НАС е наглост, нсъгласие с Божията воля и груба неблагодарност.

Бог, още в началото на историята на Израи ги държа 430 години в робство, докато търпеше беззаконията на езичниците и едва когато тези беззакония стигнаха върха си, едва тогава изведе народа Си от Египет. Остави Своя народ да страда, докато търпеше беззаконните народи:
Битие 15:16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

Така и сега, Бог оставя народа Си в тъмнина и закоравяване, защото търпи беззаконията на света и ще ги изведе на светло, ще отвори очите им, едва накрая, (Захария 12) точно преди да излее последната порция гняв и наказание над земните жители и да установи Царството на Христос на земята. Царството, в което милиони възкресени светии ще царуват с Него:
Римляни 11:12 А, ако тяхното ОТКЛОНЕНИЕ значи БОГАТСТВО ЗА СВЕТА и тяхното ОТПАДАНЕ - БОГАТСТВО ЗА ЕЗИЧНИЦИТЕ, колко повече тяхното пълно възстановяване!
...
15 Защото, ако тяхното ОТХВЪРЛЯНЕ значи ПРИМИРЕНИЕ НА СВЕТА, какво ще бъде приемането им, ако не ОЖИВЯВАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ?

Ако светът е сляп за Божиите намерения, за Неговата Воля, ако за тях тази тайна е забулена, то на нас, Бог ни я е открил – Тайната на Божията Воля. (Ефесяни 1) Открит ни е и планът за осъществяването ѝ, защото ние сме участници в него.
Със сигурност, ако бяхме на мястото на Бог, нямаше да сме в състояние да измислим толкова съвършен план. Още по-малко имаме право да Го съветваме какво и как да извърши.
Но ако се противопоставяме на плана Му, не вършим Божията Воля и няма да влезем в Небесното Царство, колкото и да сме викали: "Господи, Господи". (Матей 7:21)

...33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! 34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" 35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

петък, 9 октомври 2015 г.

ЗАЩО ПАВЕЛ НАПИСА ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ?



Много от нас са чували израза, че Посланието към Римляните е най-близкото нещо до систематично Богословие в Библията. Но Павел изобщо не го е писал с тази цел.

Ключът към разбирането на Библейските книги, освен в откровението от Святия Дух е и в информацията кой ги е писал, защо са били написани, кога, и до кого са адресирани.

За посланието към Римляните това е особено важно, защото по онова време се е появил зародишът на така наречената, заместителна теология, която в последствие доведе до разрив, стена на омраза и отхвърляне между християни и народа на Израел. Точно тази стена, която Исус Христос със Своята жертвата на кръста рзвали, за да примири ПЪРВО Своя народ и после езичниците с Отец. (Ефесяни 2:11-22)

Какво се беше случило в Римската църква?
По времето на Клавдий, евреите бяха изгонени от Рим, защото предизвиквали размирици. Всъщност нека не забравяме, че точно евреите бяха първите последователи на Христос. Да, на петдесятница, когато Петър проповядва, се бяха събрали голямо множество дошли от много страни – и прозелити, но и разпръснатите евреи в тези страни бяха дошли да празнуват празника на "Първите плодове". (Изобщо не с лучайно, че празникът се нарича така. Всичко се случва точно по времето, което Бог отначалото е планирал.)
И така, тези новоповярвали евреи, част от 3-те хиляди, повярвали първия ден, и след това, като се върнаха обратно в страните си, започнаха да проповядват Месията Исус Христос. Но това учение, както смятаха римляните се считаше, като измяна към империята, тъй като проповядваше покорство на един единствен разпнат Бог, а не на цезаря, който беше обожествяван. И римляните възприемаха това ново учение, като заплаха за властта на цезаря. Освен това, то влизаше в конфликт с религията на ортодоксалните евреи и както четем в Деяния, неизбежно се стигаше до сблъсъци.
И така, Клавдий забранява първо събиранията им а после ги изгонва от Рим.
За изгонването на евреите от Рим пише в Деяния на апостолите 18:2.
Прискила и Акила са точно едно от изгонените семейства.
Но после идва на власт Нерон и в първите си години прави доста полезни неща за града, включително и това, с цел да съживи икономиката, да извика обратно евреите. Повярвалите евреи, включително Прискила и Акила, се връщат в обществата, които са основали, но там повярвалите езичници не ги приемат, защото "някой" ги излъгал, че вече те са Избраният народ и Израил бил отхвърлен от Бога.

Разбирайки това, Павел е много огорчен. От една страна, той води полемика и страда от действията на юдеизиращите повявали евреи, ходещи след него и проповядващи спасение, чрез обрязване и спазване на Закона, освен вяра в Исус, от друга страна, езичниците, на които по Божията воля е апостол, не приемат собствените му братя и сестри по плът, евреите. Какво да прави? Като любящ баща във вярата, първо им казва, че всички са виновни. Хваща се и нахоква и двете групи "деца" – първо евреите, после езичниците. Но и ги насърчава, първо евреите, после езичниците. И накрая ги кара да се приемат едни други, да се помирят, да си помагат и да се целунат братски (глава 16).

Ето това е накратко историята и съдържанието на посланието до Римляните.

Но значението на посланието не се изчерпва само с това, нито със систематичното си богословие.

Сърцевината на посланието е болката на Павел за неговите братя, евреите, които отхвърлят благовестието. Тази болка е изразена най-силно в главите 9-та до 11, като самата кулминация на Павловата защита на народа на Израил, е глава 11.

В нея Павел споделя тайната, която Бог му е разкрил, за Израил, за да не скърби в мъка, да не се терзае и измъчва за братята си и за роднините си по плът. Бог разкрива на Павел Своя план за спасението на Целия Израил, в определеното за това време. И как Израил е употребен от Бога, за спасението на целия свят, за хора от всеки народ, племе и език.

Римляни 11:25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая ТАЙНА, че частично закоравяване [от Бога] сполетя Израиля, само ДОКАТО влезе пълното число на езичниците. 26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; 27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".28 Колкото за благовестието, те са неприятели, КОЕТО Е ЗА ВАША ПОЛЗА, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

Бог не е човек, та да се отмята, или да не пази Заветите Си. Бог НЕ Е развалил нито един завет – нито с Ной, нито с Авраам, нито с Мойсей, нито с Давид.
Ако не вярваме в това, нямаме надежда за спасение.

Църквата не виси във въздуха, нито е без основа.

Божият храм, в който, ние, като живи камъни се вгаждаме, се гради на основата на пророците (евреи) и апостолите (пак евреи), с крайъгълен камък Исус Христос (Евреин). И връхният камък, който ще изнесе Зоровавел, отново е от евреи. И ето пак същият принцип – те са в началото, те са в края, а ние сме по средата. Те са основата, те са върха, ние сме по средата.
Вътре в тях, Бог отвори място за нас.
Бог разкъса и разпръсна тях, за да събере нас.
Бог отхвърли тях, временно, за да приеме нас.
Бог ни насади в Своето лозе – Израил, присади ни на Своята питомна мислина – Израил.
Те са първото тесто, от което втасваме ние.
Те са домакините, ние сме гостите.
Те са децата по рождение, ние сме осиновените в Христос.
На тях се дадоха Писанията, те ги предадоха на нас.
При тях дойде Добрата вест, която те, основно, чрез евреина Павел, споделиха с нас.
На тях се даде Новия Завет, в който влязохме и ние по Божията милост.
Те са 144-те хиляди, застанали с Исус на хълма Сион, първите плодове на Бога и на Агнето и пак те ще са последните плодове.

Господи, моля Те да отвориш очите ни за Твоята Истина и да ни пазиш от заблудителни еретични учения. Пази сърцата ни, Господи!


Свързана статия по темата:
Наистина ли Църквата е заместила Израел? М. Робърт Рейнълдс