събота, 5 декември 2015 г.

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Наближи Рождество Христово и отново започнаха дебатите за и против празнуването му.
И сега, както и миналата година, мнението ми остава все същото – ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, НЕ ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, ЗА ГОСПОДА ДА Е!

Проблемът с парзниците не е нов. Той е от времето на първите църкви. В Римляни 14, например, тази тема е разгледана от Павел много подробно. Ключът към правилното разбиране на проблема е:
Римляни 14:
14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

Сами по себе си празниците не са нечисти, освен, ако някой ги смята за нечисти, то те са нечисти за самия него.
Ако някой смята, че ще се оскверни, като празнува Рождество 3 дни след езическия празник на зимното слънцестоене (което, между другото никой отдавна не празнува) – да не го празнува.
Ако някой смята, че Рождество Христово е най-светлият празник по това време на годината, че е повод да говори на близки и далечни за Христос – нека го празнува!
Който смята, че в този празник става въпрос за празнуване на рожден ден на Исус и този рожден ден не тогава – да не празнува! Но ако знае, кога Му е рождения ден, да го празнува поне тогава! (Закачка!)
Който смята, че празнува Рождения ден на Исус, въпреки че не е на точната дата – да го празнува!
Който смята, че празникът не е за рожден ден, а за началото на една Нова епоха – времето, когато сам Бог слезе, за да обитава сред нас, хората – да празнува с пълна сила и от сърце!
Независимо, че други били празнували някога си нещо друго 
по същото време!

Принципът е един и същ – едно нещо е нечисто за някого, само, ако го смята за нечисто!
Но, няма право да съди другите защо празнуват, или не празнуват. Защото не всички са достигнали до съзнанието, че дори да има, така наречени богове, дори някога да са се празнували техни празници – за нас има само един Бог и Творец на всичко! (1 Коринтяни 8:5-7)

Просто някои хора още не са се освободили от съзнанието за другите, така наречени богове, за да остане в тях съзнанието само за ЕДИНСТВЕНИЯ БОГ.

 Римляни 14
4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Потвърждение на този възглед на Павел е писмото му до Колосяните.

ПИСМОТО ДО КОЛОСЯНИТЕ

Когато Павел пише това писмо, той е под домашен арест в Рим. Църквата в Колос не е основана от него, но в нея има случжител, който е повярвал от Павел, докато апостолът е бил в Ефес и е пренесъл Евангелието в Колос. Това е Епафрас.

Та Епафрас, загрижен за състоянието на църквата в Колос, поради различни проблеми, възникнали в нея, търси съвет и помощ от Павел.
Тъй като Павел не е основал тази църква, не е посял той вярата там, затова е много внимателен, учтив и любезен с колосяните, за разлика от писмата до Глатяните, или до Коринтяните, или до Римляните например, като се старае първо да им припомни основните положения, това, което е важното и същественото. Защото проблемите, както разбираме, четейки между редовете и от това, което отговаря Павел, са свързани с езическото обкръжение и с обстновката в Колос – смесица от много езически вярвания и юдаизъм, които влияят на християните там и те са мамени и завличани в две посоки – едната е законничество, другата – свободия.
Юдаистично настроените ги карат да спазват празници, новолуния, съботи, диети, езически настроените, ги завличат да празнуват с тях езически празници и на езически божества.
Едните заблуди и измами идват от страна на Закона, а другите, от "първоначалните учения на света"

Ето какво дава Павел, като решение на проблемите и споровете, възникнали в църквата в Колос, по повод на това, че едни спазват календари, други не, едни ядат и пият, не спазват забрани, а други се въздържат и спазват забрани – НИЩО ОТ ТЕЗИ НЕЩА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!

Защо?

Защото са външни, несъществени!
Защото всичко, цялата същност на вярата и на живота е само и единствено в ХРИСТОС.
Ако има празници, то те са за Него!

Колосяни 2:1 
Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично, 
2 за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа, 
в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.
Винаги, когато Павел споменава "тайна", той ни я разкрива. Тайните, които Павел ни разкрива, не са в смисъл на нещо, забранено да се знае от всички, а по-скоро на мистерия, чийто смисъл е скрит при повърхностно четене, но е се разбулва при откровение от Бога.
И тайната, която Павел разкрива тук на Колосяните, пък и не само на тях, защото иска писмото му да се прочете и на други места, е БОЖИЯТА ТАЙНА – ХРИСТОС, в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.
Какво иска да ни каже Павел?
Търсете Христос, дълбайте в Христос за съкровищата на премъдростта и на знанието! А не в закона, нито в "първоначалните учения на света"!
Търсете всичко, което иската да знаете в Христос, а не вън от него, не встрани от Него!
Защо?
Защото ако търсите знание и мъдрост извън Христос, ще бъдете измамени:

4 Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи.
Колкото и убедително да ви изглежда, колкото и "Библейски" да ви изглежда, ако не от Христос, ако не е в съзвучие с Неговото учение, с Христовия Дух – е измама!
И Павел започва сега усърдно да ги увещва да се върнат към това, което са приели в началото, което е в Христос:

5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас, и се радвам като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христа. 
6 И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него, 
вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение. 

И отново предупреждение за измамителите и техните философии и празни измами, които не са по Христос:

Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измамапо човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. 


ПЪЛНОТАТА И СВОБОДАТА В ХРИСТОС

Няма нужда от нищо друго, след като сме приели Христос, казва Павел. В Него обитава ВСИЧКАТА ПЪЛНОТА НА БОЖЕСТВОТО!
Какво друго ни трябва?
9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; 
10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.
Няма нещо, кава Павел, не съществува НИЩО, което да ни трябва извън Христос! Така че спрете да търсите другаде! Спрете да се завличате по измаммици, които с убедителни думи ви карат да търсите нещо друго, ОСВЕН ХРИСТОС!!!

И сега Павел ни припомня какво направи Бог за нас:

11 В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; 
12 погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. 
13 И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; 
14 и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; 
15 и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него. 

Това е важното, това е същественото! Това помнете, към това се придържайте!
А всичко друго, което ви карат да прибавяте, като обрязване на плътта, спазване на диети, празници, новолуния и дори съботи – това не е по Христос, а по враждебния, прикован на кръста закон, който е махнат изпосред нас!
Така че, сега сме свободни –
Можем да се обрязваме, или да не се обрязваме;
Можем да ядем и пием определени неща, но можем и да не ядем и пием;
Можем да спазваме календари, празници и съботи, но можем и да не спазваме!

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

16 И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; 
Защо?
Защото не са съществени, а само сянка и подобие на това, което трябваше да дойде – Главното, Главата на всичко дойде! ХРИСТОС дойде! Още преди 2000 години!

17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. 
Сега, в 21-ви век, не става въпрос толкова за юдаистичните празници, новолуния, или съботи, колкото до Рождество Христово и Възкресение Христово, но принципът си остава същия.
Празниците са сянка и подобое на Истинското нещо – Исус Христос и Той е главният, същественият, центърът, фокусът!
Исус Христос е празника!

И двата празника са изместени, като дати за празнуване от датите, когато са се случили събитията.
Възкресение, знаем защо е изместено – за да не съвпада с юдейската Пасха, за да се разграничи църквата от евреите. (?!?)
Защо е изместено Рождество – ще чуете най-различни обяснения, от поради обикновено незнание, през поради решение на църковен събор, до поради... напълно абсурдни...

Но не е важна външната форма, а съдържанието, същността, която влагаме в тази форма! Стига същността да е ХРИСТОС!
Стига същността на празника да е ХРИСТОС!

18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, 
19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога. 
Ето това е много важно и актуално днес.

Хора се опитват да надничат с плътски ум в духовното и виждат неща, които ги НЯМА ТАМ. Съществувст само в съзнанието им. Вероятно и параноята, всявана от конспиративните теории има малък дял в това "виждане".
Но не можеш да виждаш духовното с плърски ум. (1 Коринтяни 2:14) 

Другият актуален проблем:

В стремежа си да постигнат растеж на църквата, много лидери се изкушават да прибягнат до прости правила за изпълнение, за да направят християнството по-лесно за следване и живеене и изпадат в законничество. В резултат, жристипнският живот в църквите им не само че не става по-лесен, ами и извънредно сложен! Става, както е пророкувано:

Исая 28:13Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповедПравило след правилоправило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушатДа се впримчат и да се хванат.
Даааа! Много сложно! "Ами сега, в този случай, коя заповед, кое правило да приложим? Ох, много сложно!"

Други прибягват до светски похвати за привличане на нови хора, вместо да "държат Главата Христос", от Когото идва истинския растеж на Тялото! Използват маркетинг, реклама, забавления, вицове, напоследък, даже шоута, йога упражнения и медитации.
Използват същите изкушения, които сатана закача на въдицата си, за да лови неспасените души – здраве, богатства, пари и щастието, което идва от тези неща, а не от Хрстос.

Хей, хора, спомнете си! За всички тези неща ние сме умрели вече, защо да се съживяваме отнова за тях? Защо да оставим свободата си в Христос и да се впримчваме отново в Закона, или в измислени правила, принципи и страхове?



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, разпъваната в две различни посоки църква в Колос се лута между закон и свободия.
И решението НЕ Е някъде по средата.

Решението е да държим Главата Христос, да държим фокуса, погледа, центъра на Христос!
Каквото и да правим – за Господа да го правим!


Живеем ли, умираме ли – Господни да сме!
Празнуваме ли, не прразнуваме ли – Господни да сме!


ПРАЗНУВАНЕ В НОВИЯ ЗАВЕТ

Ако в Стария Завет празниците бяха постановени, за да сочат към идването на Исус и Неговото дело, в Новозаветно време, това вече е факт.
Първото Пришествие на Бог, в образа на Исус Христос на земята е вече факт!

И това е най-важното събитие в историята на човечеството!
Толкова значимо събитие, че стана вододел на времето – раздели историята ни на ДВЕ ЕПОХИ –

ВРЕМЕТО ПРЕДИ ХРИСТОС
и
ВРЕМЕТО СЛЕД ХРИСТОС


Нима такова необикновено важно, значимо, епохално събитие не заслужава ПРАЗНИК?

Когато част от ангелите се разбунтуваха срещу Бог, Той не им изпрати спасител.
Но когато се разбунтуваха хората, Бог промисли план за нашето спасение и го осъществи!
Това събуди такова възхищение и прослава в Небето, че ангелите, дойдоха на земята да възвестят тази велика Божия милост и Божието благоволение към хората.

Лука 2:
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.


Първото Пришествие на нашия Господ Исус Христос беше БЛАГОВЕСТЕНО от ангела, като "голяма радост, която ще бъде за всичките люде."

Колко по-ясно може да го каже Словото? Това е повод за голяма радост и празнуване от всички хора!

Овчарите тогава не разбираха огромната значимост на това събитие. Но ние днес знаем какво означава това. Знаем какво направи Бог, чрез Исус за човечеството и лично за нас.
Ние имаме много по-основателен повод от ангелите да балгодарим на Бога за това събитие – да ни изпрати Спасител.
Ако ангелите слязоха на земята да прославят Бога за това, което Той направи за нас, хората, то колко повече трябва ние да прославяме Бог за това! Не само всеки ден от живота си, но и поне в един ден, в който ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, всички хора заедно да празнуваме идването на Бог сред хората. Да празнуваме Божието благоволение към нас. Благоволение, което беше отказано на ангелите...

И сега за мира...
Разнищих Лука 2:14 дума по дума в конкорданса, защото в повечето преводи нещо ме смущава. Или е преведено "на земята мир между човеците", или "на земята мир, в человеците благоволение".
Ако Исус, с Първото Си пришествие трябваше да донесе мир на земята, или между хората, значи се е провалил.

Проверих двата предлога и се оказа, че основното значение на предлога, използван преди "хората", ἐν, е "в". Второто значение и честота на употреба е "на/върху" и чак третото е "сред/между".

И с този предлог, песента звучи вече смислено:

Слава на Бога във висините, И на земята мир В човеците, в които е Неговото благоволение.

И напълно в съзвучие с целта, с която Исус дойде на земята – да даде мир в нас, въпреки враждебната обстановка, в която ни остави. (Йоан 14:27; Йоан 16:33; Матей 10:16, 17)

И да донесе МИР между Бога и хората:

2 Коринтяни 5:18
А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

Ефесяни 2:16
и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Колосяни 1:20-22 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

Ето това си струва да се празнува! Това, че Бог ни даде възможността да имаме мир с Него.
Тази възможност е дадена на ВСИЧКИ хора. И затова трябва да се празнува от ВСИЧКИ!
Дори когато НЕ всички разбират какво празнуват. И ние не винаги сме разбирали.
Но е дошъл един момент в който сме разбрали.

Този празник е най-добрият, най-подходящият, най-благоприятният повод, този момент на разбиране да дойде и за други хора и най-вече за нашите близки.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВЕСЕЛО И ЩАСТЛИВО ПРАЗНУВАНЕ НА