ЧИЙЗКЕЙК И ВТОРИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА

ЧИЙЗКЕЙК

Наскоро правих любимия си сладкиш – ягодов чийзкейк. Приготвих си необходимите продукти – какаови бисквити, краве масло, орехи, заквасена сметана, желатин, крема сирене, ванилена есенция, захар, пресни ягоди и малко вода.

Ако предложа на един материалист парче от моя ягодов чийзкейк и поискам от него да обясни възникването на чизкейка, той може да се обърне за помощ, примерно, към физик, химик, микробиолог, ботаник, технолог и всеки от тях би анализирал парчето чийзкейк от гледна точка на своята си специалност.
Физикът би анализирал характеристиките на отделните съставни части – консистенция, агрегатно състояние, степен на термична обработка и т.н.
Химикът би анализирал химичните елементи и съединения, химичните реакции, които евентуално са протекли при синтеза на органичните вещества, съставляващи градивните елементи на чийзкейка.
Микробиологът би обяснил процесът на заквасването на сметаната, съсирването на млякото и желирането.
Ботаникът би обяснил произхода на орехите и ягодите, тяхното развитие от семе до възрастно растение и плод и дори начинът на отглеждането им.
Технологът би направил разбор на вида на съставните части, количественото им пропорциите и процесите, довели до крайния резултат – чийзкейк и техните параметри. Би направил предположение за използваните уреди и инструменти при приготвянето.

Но никой от тях няма да знае със сигурност кой е направил чийзкейка, ако този, който го е направил, или очевидец на приготвянето му не им разкрие това.
Въпросът за произхода, просто не е в полето на техните компетенции.

Естествено, всеки, дори под средно ниво на  интелигентност човек, би си направил извода, че НЯКОЙ, все пак, е направил чийзкейка. Едва ли бихте преположили, че той е следствие на случайни процеси и енергия.

Очевидният извод е, че методологичната наука (науката, която се занимава с изследване на обекти, системи и процеси, които могат да се докажат експериментално, чрез опити и повтарящи се  резултати от тях) може да даде отговори на много въпроси, но е безсилна да даде отговор на въпроса за произхода.
Защо?

Защото въпросът за произхода е обект на съвсем друго ниво, на съвсем друг тип обяснение.
Например – можеш да обясниш една сграда със строителни материали и строителни технологии, но можеш да я обясниш и с архитекта. И това е съвсем друго ниво и тип на обяснение. Но самите строителни материали и технологии, сами по себе си, не дават информация за това, кой е архитектът.

Ако си човек с материалистично НЕобременен ум, логичното ти заключение, като видиш една сграда, е да предположиш, че тя има архитект-проектант.

Странното е, че дори материалистично обременени умове достигат до същото заключение, когато видят сграда, а когато видят човешки организъм, който е несравнимо по-сложен –по-сложно устроен и по-сложно функциониращ от една сграда, казват – "следствие на сляпа случайност..."

ВТОРИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА

Наричан и "Закон за ентропията" е един от основните принципи в термодинамиката, според който ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие, нараства с времето, като достига максималната си стойност при достигане на равновесие. Друга формулировка на закона е, че температурите на системи, намиращи се в контакт една с друга, се стремят да се изравнят, като в процеса на изравняване се извършва работа, но при този процес се губи топлина за сметка на нарастване на ентропията.

За да си изясним този закон, трябва да знаем, какво е ентропия:

Ентропия във физиката е мярка за безпорядъка (хаоса) в една термодинамична система.Думата има гръцки произход: εν (en - вътре) + τρέπω (trepo - преследвам, бягам, въртя) и е величина, характеризираща състоянието на една термодинамична система, т.е. изразяването на броя на възможните конфигурации или подреждания на градивните частици на системата. Ентропията е критерий за това колко близко до термодинамично равновесие е дадена система. Тя е по-голяма, когато хаосът, а следователно и неговата вероятност, са по-големи.

[Цитатите за Закона за ентропията и за ентропията са от Wikipedia.  Обикновено не ѝ се доверявам 100%, но проверих и други източници – определенията са същите. ]

Тоест всяка система, оставена сама на себе си, се променя от ред, към хаос. За да се създаде ред от хаоса, трябва да се приложи външна, за системата енергия.


Казва физиката. Но този закон (принцип) на термодинамиката, описва промяната в една система, когато към нея се прилага/не се прилага външна енергия. Но не дава информация за източника на външнaта енергия, нито за процеса, направляващ прилагането/неприлагането ѝ, нито за намерението и целта на прилагането ѝ.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Имаме една затворена система – група продукти, изброени в началото на статията, поставени на плота в моята кухня, без определен порядък.
Внасяйки енергия в тази система, аз, превръщам една хаотична група продукти в подредена система – чийзкейк. Блат от бисквити, масло и орехи, върху него, крем от желирана  сметана и крема сирене и желирани ягоди, отгоре, подреденеи в концентрични окръжности, около центъра.

Трябва да уточня, обаче, че освен чиста енергия, аз внасям и информация, като направлявам целенасочено и интелигентно и волево влагането на енергия в точно определена последователност, вид, начин, метод и параметри, според определени указания, наречени "рецепта за ягодов чийзкейк", прекарвайки тази информация през ума и допълвайки я с решения, базирани на знания и опит, за времетраенето на процесите, уредите и приборите, които да използвам.

Какво би станало, ако вместо мен, затворим в кухнята – котката. Дори ще ѝ оставим рецептата за чийзкейка. Да речем, (просто заради аргументацията), че котката има неограничено време в кухнята и продуктите са с неограничена трайност. Колко ли време ще ѝ трябва да направи чийзкейк? Дали ще ѝ стигнат 4,5 милиарда години?

Виждам усмивките на лицата ви, но нещо подобно по абсурдност твърдят материалистите, относно произхода на живота.

Да предположим, че същите тези продукти останат неограничено време в кухнята, без никаква намеса отвън. Всички продукти имат вътрешна, кинетична и потенциална енергия, от гледна точка на физиката. Колко ли време ще е необходимо, тези енергии да се самоорганизират и да организират матерята си в чийзкейк? Според закона за ентропията, а и според нашите наблюдения, ако никой не се намеси в затворената система (моята кухня, с продуктите на плота), скоро в тази система ще започнат изменения:

Ягодите ще започнат да се окисляват от наличния кислород в помещението и ще започне гнилостен процес. Заквасената сметана, кравето масло и сиренето ще се окажат благоприятна среда за развитие на гъбични образувания. Бисквитите и орехите ще бъдат нападнати от насекоми и скоро ще бъдат изядени от ларвите им. Захарта, желатинът и есенцията, ще променят структурата си, а водата ще се абсорбира от атмосферата.
Скоро, дори това, което ни се е струвало хаос – група продукти в една кухня, ще се превърне дори в още по-голям хаос.

"О, но ако приложим външна енергия?", би казал материалистът.
Добре, нека поекспериментираме:

Ако сложа всички продукти, така както са, с опаковките,  в гореща фурна, дали след известно време ще изкарам чийзкейк от там? Или пък, може би в хладилника?

А какво ще кажете да взема точилкта и да започна да удрям по продуктите – прилагам енергия. Дали след известно време ще ги "подредя" в чийзкейк?

Добре, нека приложим много енергия – нека сложим малко динамит и взривим кухнята. Дали, като се уталожи пушилката, ще се появи един ягодов чийзкейк отнякъде?

ИЗВОДИ

1.

Нито методологичната наука, нито учените от сферата на методологичната наука биха могли, със своя инструментариум да дадат достоверна информация за произхода на едно парче чийзкейк, а какво остава за произхода на Вселената.

Кой би могъл? Може би криминалистичната лаборатория?

Какво може да изследват тези учени, относно произхода на чийзкейка?
Могат да разберат преди колко време е направен. Могат да открият моите отпечатъци от пръсти върху чинийката, но това би доказало само, че аз съм поднесла чийзкейка. Могат да разпитат свидетели, но ако съм била сама в кухнята, при приготвянето на чийзкейка, а там няма инсталирана камера и това ще е задънена улица за тях.

Те също са учени, но са представители на така наречения дял от науката – исторически науки. Такива са науките история, археология, палеонтология, лабораторната криминалистика, криминалистиката и др.

 
Те изследват улики, веществени доказателства, документи, следи, отпечатъци и на базата на тези изследвания, опит с подобни случаи и способността си за дедукция, те съставят хипотези за това, как са протекли събитията на определено място в близкото, или далечното минало.
Дали хипотезите им ще се докажат недвусмислено, или ще останат хипотези, зависи от многобройни фактори. Колкото по-назад във времето са предполагаемите събития, толкова по-малка е вероятността да се разбере какво и как се е случило.
Например, криминалистите дедективи, ограждат местопрестъпленито и се стараят никакви външни фактори да не влияят върху уликите, следите и отпечатъците, точно поради закона за ентропията.
И освен веществените доказателства, следите, уликите и отпечатъците, за да докажат достоверност на хипотезите и теориите си, те търсят още мотив, възможност и средство.

Но материалистите отказват да търсят в посока на мотив,  по въпроса за произхода на Вселената и живота и въпреки, че всичко наоколо крещи "целесъобразност" и "изпълнено намерение", те си затварят очите и повтарят, като мантра "сляяяпа случааайноооост".
А възможност и средство, приписват на процеси и механизми, които сами по себе си, без внесената отвън информация в тях, не биха могли да се осъществяват.

А в историческите науки няма абсолютни доказателства. Има хипотези и теории, с различна степен на вероятност.

2.

Ядрото на материализма – еволюцията на видовете, или промяната организмите от по-низши към по-висши, от по-прости към по-сложни – директно противоречи на втория закон на термодинамиката.

Съжалявам, материалисти, но законът за ентропията е наблюдаван емпирично, повторен в лабораторни условия с многократни потвърждаващи го резултати. Този закон е верен и действащ.
Като се прибави това,  че вкаменелостите показват голямо разнообразие преди и изчезване на видове сега и че обемът на генетичната информация намалява, а не се увеличава, посредством мутациите -- следва, че теорията за този механизъм не издържа на доказателствата на научните открития и противоречи на самите научни закони.

Еволюционната теория на видовете, или т.нар. макроеволюция, не е просто  малковероятна, тя е невъзможна.

 

3.

Нито един закон, или принцип в науката не може да обясни произхода на чийзкейка, а какво остава за произхода на Вселената. Те само описват функционирането на вселената, но нито обясняват произхода ѝ, а още по-малко могат да причинят появата ѝ. (Както твърди една от най-големите научни икони Стивън Хокинг)

Пак е далеч от истината, въпреки брилянтния си ум, но поне е изоставил чисто материалистичното мислене и е започнал да търси метафизично обяснение. :)
Законите, които учените са установили, в смисъл, разбрали са, че описват функционирането на определени процеси в системите, не предизвикват появата на системите, нито управляват, сами по себе си процесите. 
По законите на аритметиката, 1+1=2, но  тези закони няма да поставят 2 лева в джоба ми. 
Законът за гравитацията може да обясни защо ще тежа различно на морския бряг, на планината и в космоса, но няма  нито да прибави, нито да отнеме и грамче от телесната ми маса, нито пък дължа натрупаната си телесна маса на този закон.
Законът за сеенето и жъненето може да ти обясни, защо, като посееш пшеница ще пожънеш пшеница, а не царевица, но няма нито да произведе, нито да ти засее пшеницата.

Ще простим тази безсмислица на Стивън Хокинг, все пак, той не е философ, нито историк – той е теоретичен физик, въпреки, че се опитва да навлезе в сферата на философията в търсенето на "Теория за всичко". Това просто е въпрос от друго ниво и друг тип – надхвърля системата Вселена и сферата физика.

НО самият факт, че има закони и принципи, ни дава логическа основа да мислим, че има и ЗАКОНОДАТЕЛ.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Е, в края на краищата, ще си призная, че аз съм направила чийзкейка. Мога да опиша подробно и дори да демонстрирам как го правя. 
(Между другото, който се интересува, може да намери рецептата в Бележки на стената ми във ФБ)
Мога дори да ви кажа, ЗАЩО съм го направила. Нещо, за което можете да имате много предположения, но само аз мога да ви дам автентичен отговор.

Ето така стои въпросът с произхода на Вселената.
Особено за събития, станали преди 4,5 милиарда години, според материалистите. 
В само относително затворената система Земя може да са се намесили милиарди по милиарди външни фактори. Можем да имаме много предположения, но нито един човек не е бил свидетел на това. Дори Адам и Ева са били създадени, след всичко останало.
И ако ТОЗИ, Който е създал, земята или някой очевидец не ни каже, те ще си останат предположения, хипотези и и теории.

Когато гледаме творението, ние разбираме, че има Творец. Нямаме извинение, че не е кристално ясно! Разбираме още, че има Законодател!

И вместо да мъдреем в невежеството, неспособността и ограничеността си, по-добре да открием Кой е този Творец и Законодател и какво иска от нас!


Имаше един човек, описан в Божието Слово – Библията, който се опита да предизвика Бога да му отговори на много важни за него въпроси. Ето какъв отговор получи:

Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Йов 38:1-5

От всички кандидати за богове, познати на човечеството,  няма нито един, който сам си признава, че е сътворил земята. Има митове и легенди, в които разказвачите им твърдят, че някой я е сътворил, но НИКОЙ от тях не казва 

"Аз съм!!!"

Освен Този, Който е – Вечносъществуващият! Творецът на Небето и Земята! Този, Който е разпрострял звездите и ги назовава по име! 

Ако искаш да Го опознаеш, Той е дал тази възможност, освен чрез Творението Си и чрез Своето Вечно Слово.

Свързани статии:
ХАЙДЕ, ЗАСТАНЕТЕ КАТО МЪЖЕ ПРЕД МЕНЕ И МИ ИЗЯВЕТЕ

ОТНОВО И ПАК ЗА ЛЮБОВТА

Вдъхновението да пиша отново за любовта не дойде от празника Свети Валентин, а от едно поучение за единството на Тялото Христово, което случайно беше точно на 14-ти февруари.
И от едно подбуждение да споделя тези размисли, в помощ на хората, които имат отчайваща нужда от това послание.

Обикновено, като чуя захаросани послания, наблягащи само и единствено на любовта на Бога към нас, не се сдържам да внеса малко баланс със святостта на Бога.
(ЗА СВЯТОСТТА И ЛЮБОВТА)

Още повече, когато в тези захаросани послания, Бог е представен по един извратен начин и оприличен повече на Дядо Мраз – изпълнява всички желания на хората, стига те да имат "правилната вяра".

Та, защо да размишляваме отново и пак за любовта?
Защото "любовта на Бога, изляна в сърцата ни, чрез дадения нам Святи Дух" (Римляни 5:5) е основната движеща сила на едно новородено сърце, единственият правилен мотив за нашите действия.(ОТНОВО ЗА ЛЮБОВТА) и единствената реалност за нас, Неговите деца. (Римляни 8:37-39)

ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ

Защото, когато като Божии деца, ни се случи да съгрешим, или когато се отдалечим от Бога, когато охладнеем и горящите, преди обещания в сърцата ни, се превърнат в пепел, ние сме склонни да мислим, че сме изгубили Божията любов, че никога вече няма да изпитаме тази любов, която ни е загръщала, като топло одеяло и ни е давала сигурността на малко дете в прегръдката на Татко.
Защото, след като сме съгрешавали съзнателно и сме усещали, че сме наскърбявали Святия Дух, и как сме пренебрегвали изобличението Му – после се чувстваме толкова виновни, че не смеем дори да погледнем към Бога и толкова омърсени, че не се чувстваме достойни, дори да помолим за прошка...
Защото ни постига отчаянието, че Бог е скрил лицето Си от нас и понеже не "чуваме" да ни говори, както преди, не усещаме нежното Му присъствие, решаваме, че ни е изоставил безвъзвратно, че се отказал от нас, окончателно.

Проблемът ни в такива случаи е, че мислим, че Бог би реагирал подобно на нас – с отхвърляне. Но Бог не е човек.
Той е нашият Баща.
Той е съвършеният Баща, несравнимо повече Баща и от най-добрите земни бащи и точно, както бащата от притчата за блудния син, ни очаква да се завърнем при Него и да ни прегърне отново силно.

Ако сега, скъпоценни братко или сестро, си в подобна ситуация и ако си новородено дете на Бога, но не "усещаш" Божията любов, ако си отчаян и съкрушен и потопен в скръб, знай, че точно тази скръб по Бога ще те доведе до спасителното покаяние. (2 Коринтяни 7:10)

Не просто, защото така пише, говоря от опит, защото съм била на това място и съм се усещала по същия начин. Защото вече знам, че дори да не "усещам" Неговото присъствие, аз продължавам да съм в Неговата ръка и нищо не е в състояние да ме грабне от там. (Йоан 10:28,29) Понеже съм уверена,

"че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ." (Римляни 8:38, 39)

И ако на своя народ Израил, Бог е обещал:

"Оставих те за малко време; Но с голяма милост ще те прибера. В изобилието на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг; Но с вечна благост ще се смиля за тебе, Казва Господ Изкупителят ти." (Исая 54:7,8)

То на нас, които сме в Христос,  казва: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя". (Евреи 13:5)
А нашият Господ ни обеща: "и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века." (Матей 28:20)

Защо имам увереността в Божията любов? Защото лично Той я доказа, като умря за нас, още, когато бяхме грешници:

"Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас." (Римляни 5:8)

Защото "Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13)

И сега, ако скърбиш поради греховете си и защото си наскърбявал Божия Дух, то е точно, защото Божията любов те държи в прегръдката Си. Защото не те е оставила да се закоравиш в греховете си дотолкова, че да ги обикнеш повече от Него и да не искаш да се върнеш при своя Баща.

Можеш да изгубиш вяра в себе си, в съдбата си, в хората, в приятелите, дори в най-близките си, в бъдещето – всичко това се променя. Но единственото нещо, в което можеш да бъдеш уверен, единствената действителна реалност е Божията любов.

Ако дори за миг се усъмниш в нея, погледни към кръста...

Не спирай да чакаш, не спирай да Го искаш, не спирай да Го търсиш, не спирай да хлопаш! (Матей 7:7,8)
Дори нищо да не чуваш, дори нищо да не чувстваш, Исус е до тебе.Той плаче с тебе, страда с тебе, моли се с тебе и ходатайства за тебе. (Евреи 7:25)
Той умря за тебе... 

Толкова много те обича.
Не спирай, защото, точно когато си мислиш, че всички са те изоставили, че си съвсем сам и отхвърлен, Той ще намери и ще ти изпрати някого, с посланието на Неговата любов, на Неговата грижа, на Неговата милост, на Неговата прошка. Ще ти даде Слово, което ще се вреже в сърцето ти и ще знаеш, че е точно за теб, точно за този момент. Ще те подхване и ще те издигне над бурята и над бушуващите води и ще те постави в безопасност, защото си познал Името Му. (Псалм 91:14)

Тогава пак ще заплачеш, но вече няма да си съкрушен от греха и проблемите, а защото ще недоумяваш, защо...

Защо въпреки всичко, Той пак те обича, пак проявява милост към тебе, пак се грижи за тебе. Защо, въпреки че ти си бил неверен, Той пак е верен към тебе.

Тогава сърцето ти, разлято, като восък ще отговори: "Говори, Господи, защото слугата ти слуша."

ОПАСНОСТТА ОТ ГРЕШНАТА ПАРАДИГМА (Версия за атеисти)

Парадигмата, най-общо е модел на мислене -- система от разбирания и методи за постигане на определена цел.
Парадигмата е като карта на местността. Имайки картата, човек сравнява характерни обекти, пътища, посоки, изобразени на нея с обектите, пътищата и посоките в местността и по този начин се ориентира за местоположението си и за дестинацията си.

Какво става, обаче, когато имаш грешната карта?
Тотално объркване! Дори да намериш комбинация от обект, път, посока от картата, съответстваща на част от местността, то останалите ориентири не съответстват. Такъв човек, просто се е загубил. Но има и по-тежка форма на загубване – когато човек, недопускайки възможността да е взел грешната карта, започва да вижда местността не такава, каквато е, а да предефинира ориентирите от местността, нагаждайки възприятията си за тях, според картата си. По този начин той вече няма реална представа за местоположението и посоката си. С колкото повече несъответствия се сблъсква, толкова повече деформира действителността в съзнанието си и толкова повече се отдалечава от способността да я види види реално. Такъв човек е тотално загубен.

Така е и с грешната парадигма за Бога, за света и за живота.

Единственият Бог-Създател е дал на творението Си, не само вярната карта, но дори атлас от верните карти и обширен пътеводител в лицето на Неговото Слово – Библията. Само и единствено Бог, който е Господар и създател на пространството и времето и хората, е автор на верния атлас от карти и на достоверния пътеводител.

Грешните парадигми за Бога, света и живота са плод на жалки, и немощни опити на миниатюрните, нищожни (в сравнение с Бога) хора, на базата на това, което виждат около себе си, за ограниченото време в което го наблюдават, да нарисуват карта на местността от собствената си гледна точка.

Съжалявам, че трябва да съобщя това на всички горди, себецентрирани, самодостатъчни и "мъдреещи" представители на човешкия род, но ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО!!!

Това е причината за принципните разлики между човешките философии, религии и мирогледи с Божията Истина. Това е причината, също, дори хора, които твърдят, че вярват в Бога, но НЕпреживели съживителното действие на Светия Дух, да не могат да видят Божията Истина в Неговото Слово.
Всички тези се стремят да нагодят Атласа и Пътеводителя от Бога към своята си ограничена миниатюрна карта, в резултат на което тотално загубват представа за действителността. А големи части от Словото, които изобщо не могат да се поберат в миниатюрната им карта, те арогантно обявяват за митове, приказки, легенди, или просто за ненужни.

Тъй като никога не са били удостоени с привилегията от Бога, която Той е обещал на тези, които търсят, искат и хлопат – да им покаже дори за кратко, дори част от действителността от Неговата гледна точка, те остават тотално слепи и заблудени за истинското си състояние по отношение на Бога, за позицията, в която се намират и за вярната посока, която да ги заведе до Истината.

Това е причината толкова много хора да виждат "несъответствия" и "противоречия" в Божието Слово.

Разбира се, много новородени християни, в началото на пътя си, също не разбират някои неща от Словото. Но Духът от Бога, който е съживил  техния дух и чиято функция е да ги учи, да им свидетелства за Истината, им дава увереността за нея, дори да не разбират напълно всичко. А в процеса на освещение, на обновяване на ума им, Божият Дух им разкрива все повече и повече от Своята Истина – Исус Христос:
"А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене." Йоан 15:26
Казва Исус Христос, който е пътят, ИСТИНАТА  и животът.

Каква е голямата опасност от грешната парадигма?

За непознаващите Бога, това е опасността да останат завинаги отделени от Източника на Живота – Бог.

Бог е Източникът и начинателят на Живота. Само и единствено в Него има Живот. Всеки, който е отделен, откъснат от Бога е мъртъв, чужд на Живота от Бога (Ефесяни 4:18), защото по тази връзка тече Живот от Източника на Живота към творението Му.
Бог никога не е прекъсвал тази връзка от Своя страна. Човекът го направи.

Голямото недоразумение на човешките същества е, че бъркат физическото съществуване с Живот.
Живеем само, когато сме свързани с източника на Живота – Бог. Ако сме свързани с Него, физическата смърт е само преход от от една обкръжаваща среда, в друга. (Йоан 11:25)
Откъснем ли се – сме като откъснато цвете. Колкото и да се стараем да го запазим в първоначалното му състояние, то умира. Смъртта става неговата съдба, в момента, в който е откъснато, и този процес е необратим.
Ако сме свързани с Бога към момента на физическата си смърт, ние ще продължим да живеем, макар и в друга, неимоверно много по-добра среда. (Римляни 2:7)
Ако сме откъснати от Бога към момента на физическата си смърт, ние ще продължим да сме мъртви, макар и в друга, неимоверно много по-лоша среда. (Марк 8:43-48)


НЕСПРАВЕДЛИВО? – ТА ТИ ПОЛУЧАВАШ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ!

Ето това е, което универсалистите, хуманистите, либералите и подобни на тях пропускат. Човекът излезе от това взаимоотношение по собствена воля. Не беше Бог, който прекъсна връзката, а човекът сам реши да се откъсне от Източника на Живота, въпреки, че беше предупреден. (Битие 2:17) И от тогава насам, човекът продължава да решава да стои далеч от Бога, продължава да се отдалечава от Бога, дотам, че това му състояние става нормално за него. Нормалното му състояние е да бяга и да се крие от Бога. Нормалното му състояние е да НЕ Е и да НЕ ИСКА да бъде свързан с Бога на светлениата, а да върши делата на тъмнината.(Исая 29:15; Йоан 3:19; Римляни 3:10-18) И когато разбере, че в Словото Си Бог е определил място за тези, които не искат са са с Него и това място е описано, като ужасно и вечно, човекът изведнъж решава, че БОГ бил несправедлив към него?!?

Другата опасност от грешната парадигма на човека за Бог е, да го възприема, като човек. Нещо повече, човекът се поставя на мястото на Бога и започва да определя, какъв трябва да бъде Бог, какво да прави и как да се отнася към хората, че дори и да Му държи сметка!?! (Йов 40:8)
Но Всемогъщият, всезнаещ, всесилен, вездсъщ, вечен Бог-Творец не е оставил на ограничените във време, пространство, умствен капацитет, способност и възможност хора, които дори нямат връзка и взаимоотношение с Него, които нито Го виждат, нито Го познават, да Го определят от собствените си объркани и жалки умозаключения и от ограничената си перспектива.

Първо, Бог е дал възможност на хората да разберат за Неговото съществуване ясно чрез творението Му. (Римляни 1:19, 20)

И второ, Бог вече е открил на хората Кой е Той, какъв е, какво прави и какво е отношението Му към тях, в Своето Божествено Слово.









Увереността в истинността и непогрешимостта на БОЖИЕТО СЛОВО – Библията е първата и основна предпоставка за притежание на правилната парадигма.

Защото Богът, който е създал всичко, Който е Всезнаещ, Всемогъщ, Всевластен, Всеможещ, Вездесъщ, Всевишен има достатъчно потенциал да остави на Творението Си инструкция за начин на употреба на този велик дар – ЖИВОТ, която инструкция, дори да има отпечатъци от пръстите на хората, които е овластил и вдъхновил да я запишат, все пак си остава НЕГОВАТА ИНСТРУКЦИЯ!

Как Божието Слово се превръща в твоята карта, за твоя живот? Накъде ще те заведе, при Кого ще те заведе? През какво ще те преведе? Какво ще стане с теб, ако тръгнеш по Пътя, да търсиш Истината на Живота?

Нямам търпение да ти разкажа, само поискай!

НИТО ПОД ЗАКОН, НИТО БЕЗ ЗАКОН

1 Коринтяни 9:20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.  

21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

 Павел ни говори тук за похватите, които използва, за да придобие души за Христос. Но освен това виждаме тази, на пръв поглед странна комбинация – Павел казва, че не е под закон, но не е и без закон, спрямо Христос.
За да разберем за какво става въпрос, може да ни помогне словото от Евреи 7-ма глава, където авторът ни описва разликата в първосвещеническото служение преди и след Исус Христос:

Евреи 7:12
Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

И така, това, че не сме вече под Мойсеевия закон, не значи, че сме без закон, просто този закон вече е друг, не е Мойсеевият, а Христовият, защото го дава самият Христос. И този закон не е вече НАД нас, че ние да сме под него, а ВЪТРЕ в нас, ние го носим в себе си, той е органично свързан с нас, както Христос е в нас.

В Евангелие от Матей, 5-та глава Исус Христос ни показва разликата между двата закона:

Матей 5:21 Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд". 22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

...27 Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай". 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 

...31 Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо 32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.  

33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си". 34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога; 

...38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб". 39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. 

...43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Определено законът е променен, при първосвещенството на Исус Христос! И ако някой си е мислел, че Мойсеевият закон е бил строг, то Христовият закон е още по-строг!
Защо?
В Мойсеевия закон, греховете можеха да бъдат изкупвани, чрез кръвта на животни, а при определени грехове на обществото беше заповядано да умъртви грешника.
В Христовия закон, ако някоя от телесните ти части дори само те изкушава, без още да си съгрешил – сам трябва да се погрижиш да я отстраниш – да си извадиш окото и да го хвърлиш, да си отсечеш ръката и да я хвърлиш. (Матей 5:29, 30). Това означава, че нито една част от тялото ти, нито здравето и целостта ти не са по-важни от това да не съгрешаваш.

Ако трябва да дадем сравнение между двата закона – Мойсеевият е "детеводител" (Галатяни 3:24), а Христовият е ЕКЗЕКУТОР!
Ако в Новия Завет Мойсеевият закон остана само с функцията да ни показва що е грях (Римляни 3:20), то Христовият закон е с функцията да ни екзекутира – да погуби нашия живот, за да може Исус да ни даде Неговия живот и то ИЗОБИЛНО! (Римляни 6:8; Галатяни 2:20; Йоан 10:10)

Ако някой си е мислел, че Мойсеевият закон е труден за изпълнение, то Христовият закон е НЕВЪЗМОЖЕН за изпълнение! Не и с нашите усилия. Кой е успял с решение на волята си да не мрази тези, които му вършат зло и да се моли за тях? Но с Божията благодат, до която имаме достъп, през разкъсаната завеса  – плътта на Исус Христос, това е възможно. (Евреи 4:16; Евреи 10:20)

Ако същината на закона и пророците (Старият Завет) се състоеше в тези две заповеди (Матей 22:37-39):

 "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".   

"Да възлюбиш ближния си, както себе си".

То същината на Христовия закон се състои в СЪВЪРШЕНСТВОТО.

Това означава, че ако някой си е мислел, че стандартът на Мойсеевия закон е твърде висок, то стандартът на Христовия закон е:

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

ЕТО ТОВА Е ЗАКОНЪТ НА СЪВЪРШЕНСТВО!

Това съвършенство НЕ МОЖЕ да бъде постигнато със спазване на заповеди, правила, норми, закони, съботи, новолуния, записани на камък, или на хартия...

Това СЪВЪРШЕНСТВО е процесът на освещение, дело на Святия Божи Дух, поставен вътре в нас, пишещ Христовия закон (Еремия 31:33; Ереи 8:10; 10:16) върху новите ни, меки сърца (Езекиил 36:26), така че сега не сме ограничавани отвън, от детската кошарка на Мойсеевия Закон, а отвътре, от самата ЛЮБОВ, изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден (Римляни 5:5)! 

Сега не се въздържаме от това, или онова, защото така е писано, или заповядано, а защото Исус толкова ни възлюби, че даде живота Си за нас.
Защото – как да пренебрегнем едно ТОЛКОВА ВЕЛИКО СПАСЕНИЕ? (Евреи 2:3)

Ние не сме под Мойсеевия закон, обаче имаме ДРУГ закон – Христовия закон в сърцата си – ЗАКОНЪТ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО!
Законът, чрез който Христос се изобразява вътре в нас (Галатяни 4:19; Римляни 8:29)

Свързани статии:
ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ БОЖИ ЗАКОН

ПРИНЦИПЪТ "В ТАЙНО"

Матей 6:1-6 Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]. И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

Матей 6:16-18
А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

Принципът "в тайно" ни показва нещо много съществено в нашия християнски живот – важността на правилния мотив.
Преди години имах откровение, че само правилното нещо, извършено по правилния начин и с правилния мотив НЕ е грях. Един от трите елемента да липсва, това, което вършим е грях (Пропускане на целта).

В Матей 6-та глава, нашият Господ Исус ни учи на правилния мотив.
Има огромно значение ЗАЩО вършим това, което вършим. Ако го вършим за пред хората, да се покажем, да демонстрираме нещо, да получим слава – постигнали сме СВОЯТА цел, казва Исус – вече сме получили наградата си.
Но ако го правим в тайно, значи го правим само за Него, за Негова слава, защото Той заслужава всичко от нас, защото няма по-велика привилегия от тази, да вършиш това, което е по волята на Царя на царете и Господаря на Господарите. Велика радост и удовлетворение носи покорството на Него, нашия Господ и Спасител.

Защото Той заслужава!

Много скъпи братя и сестри, съзнателно, или  несъзнателно се увличат по известни, популярни, бляскави проповедници, които правят много шум около дейността си. Правят бляскави показни шоута в огромни спортни зали, демонстрират някакви неща, които имат вид на богослужение и приемат овации от публиката.

Всичко това е в директно противоречие на принципа "в тайно", който Исус ни заповяда.
Но не се задоволяват само с овации, вземат и други неща – пари, спестяванията на хората, надеждата им, вярата им и злоупотребяват с тях.

Ако си бил изкушен да се видиш в ролята им, под светлината на прожекторите, в пълната зала, дори да си мислиш, че мотивът ти е да служиш на хората...
Послушай Яков и се огледай в огледалото на Словото:

"Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето."Евреи 4:12

Помоли Святия Дух да ти изяви истината, защото Той знае дори тайните намерения на сърцето ни – все пак, Той вижда в тайно.

"То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето."
Псалми 44:21 

Те всички КАЗВАТ, че искат да помогнат на хората...
Но Бог знае какво има в сърцата им, а те не Го познават. Затова, когато дойде времето и Той ще им каже: "Не ви познавам."

В ТАЙНО ние общуваме с Господа и се учим от опит да познаваме Волята Му.
В ТАЙНО Той ни разкрива повече от Себе Си.
В ТАЙНО имаме достъп да престола на благодатта.
В ТАЙНО можем да стоим при нозете Му, да усещаме любовта Му, да се наслаждаваме на красотата Му и когато излезем от "тайното", не само лицата ни, но и животите ни ще светят.
Няма да имаме нужда от ... мощните прожектори и одобрението на тълпите.
Те ще ни се струват безумно жалки в сравнение с това, което преживяваме...

В ТАЙНО...