ЗАВЕЩАНИЕТО НА ПАВЕЛ

Това е прощалното слово на Павел, преди да отиде в Ерусалим, където щеше да бъде арестуван и после в Рим, където щеше да бъде екзекутиран. В него има много важни препоръки и предупреждения за опасностите, грозящи Христовите последователи и ценни съвети и заръки, за които сам Павел беше дал пример сред тях.

Ако тогава опсностите, за които Павел предупреждава са били толкова голяма заплаха, то сега те са вече широко-разпространена реалност, за съжаление.

Деяния 20:"25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв."

В тези стихове, Павел първо декларира, че е имал дързостта да изяви "цялата Божия воля" – без да спестява на вяраващите нищо, дори доктрините, които не биха се харесали  на някои, без значение дали с Истината, която проповядва ще угоди на човеците, или не. И именно това е причината да е "чист от кръвта на всички"!
С това Павел ни казва, че ако тези, които пасат Божието стадо, пропуснат да изявят ЦЯЛАТА БОЖИЯ ВОЛЯ, то тогава кръвта на погиналите заради тези техни пропуски ще бъде на главите им!
Толкова голяма е отговорността за хората на Бога, които Христос придоби със СОБСТВЕНАТА СИ КРЪВ.
Затова е толкова извънредно МНОГО ВАЖНО епископите, или надзорниците над придобитото със скъпоценната Христова кръв стадо да ВНИМАВАТ първо на себе си, а после и на цялото стадо, над което Светият Дух ги е поставил.
Заръките на Павел потвърждават думите на Исус в Йоан10:

Йоан 10:
"11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир ЖИВОТА СИ ДАВА за овцете."

С мъка на сърцето, но твърде убеден в реалната опасност, Павел ни изявява:

Деяния 20:
"29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;"

Точно за това предупреди Исус, изявявайки разликата между наемника и овчаря:

Йоан 10:"12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете."

Павел беше пример за овчар. Всеки път, когато се появеше вълк, той се впускаше да събира разпръснатото стадо – с тояга, с укор, с увещание, с умоляване.
А това се случваше много често. В действителност, веднага след заминаването на Павел от едно място, там нахлуваха вълците.

Но имаше друга опасност, много по-коварна дори от свирепите вълци – това бяха вълците в овчи кожи, тези, които се преправяха на свои, но всъщност бяха врагове.
Истинските, своите поучават СЪС СЪЛЗИ на очи, ден и нощ, без да престават, всеки един от учениците и  водят стадото към ТЕХНИЯ ДОБЪР ПАСТИР.
А чуждите, враговете отвличат учениците СЛЕД СЕБЕ СИ и говорят ИЗВРАТЕНО.

Деяния 20:
"30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени."

Опасността е неизбежна и единственото, което Павел може да направи, е да издигне учениците в молитва към Бога, да ги препоръча на Божията протекция и благодат. Да се изграждат, чрез това Слово на благодатта, за да могат да влязат в наслеството си.

Последното, на което наблегна Павел в прощалната си реч, беше учениците да следват неговия пример, в отношението му към финансите, материалните блага и как те да се използват.

Деяния 20:
"33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях."

Това беше своего рода Павловото завещание за неговите ученици, Христовите последователи.

Обобщено, ПАВЛОВОТО ЗАВЕЩАНИЕ може да бъде синтезирано в следните точки:

1. Да изявяват ЦЯЛАТА БОЖИЯ ВОЛЯ, защото, ако пропуснат, ще бъдат виновни пред Бога за гибелта на хората.

2. Да внимават, осъзнавайки огромната си отговорност, за себе си и за повереното им от Светия Дух стадо, защото то е изкупено със скъпоценната кръв на Исус.

3. Да пазят стадото от свирепите вълци, като ги прогонват, защото ако не го направят, вълците няма да пожалят стадото.

4. Да поучават със сълзи на очи, ден и нощ, без да престават, всеки един поотделно, за да предпазят стадото от вълците с овчи кожи.

5. Да разпознават вълците в овчи кожи, по извратеното говорене и по отвличането на овцете и да водят стадото към неговия Добър, Истински Пастир Исус, Помазаника.

6. Да се молят за поверените си.

7. Да ги насърчават към лично общение с Бога и Словото на Божията благодат, което ще ги изгради по пътя към тяхното наследство.

8. Да не пожелават ничие злато, сребро, или облекло.

9. Да се трудят с ръцете си за своите нужди и за нуждите на своите съслужители.

10. Да помагат на немощните.

11. Да не забравят, че е по-блажено да дават, отколкото да получават.

Само хипотетично – ако сравним по тези критерии нашите надзорници и проповедниците, на които се доверяваме за духовната ни храна, колко от тях ще преминат теста на Павловото завещание?

А ако приложим теста на себе си?

Господи, колко много сме се отдалечили от истината...