неделя, 26 август 2018 г.

МАЛКО РАЗМИСЛИ ОТНОСНО ВРЕМЕТО НА ГРАБВАНЕТО






Ако още някой се съмнява, че Грабването ще е СЛЕД Голямата скръб, ако иска, може да прочете Откровение 4-та, 5-та, 6-та и 7-ма глава.

В тази статия НЕ става въпрос за предсказване на някакво време, като година, ден, час, а за мястото на събитието Грабване в последователността от събитията на най-последното време и спрямо Голямата скръб.


(Както знаете, оригинално, Библията не е била разделена на глави и стихове, това е сторено само за улеснение на изследователите ѝ.)

Това е свидетелство за пребиваването на Йоан в Тронната зала на Небето и е непрекъснато, така че можем да проследим кой присъства там в последователността от събития, описани в тези глави.

В 4-та глава:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;


В 5-та глава:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;
-АГНЕТО.

В 6-та глава, когато Агнето отваря 6-те от 7 печата:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;
-АГНЕТО;
-душите на закланите под олтаря; (5-ти печат)


Откровение 6:12 "И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: СЛЪНЦЕТО ПОЧЕРНЯ като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

Този текст директно кореспондира с
Матей 24:"29 А веднага СЛЕД СКРЪБТА на ония дни, СЛЪНЦЕТО ЩЕ ПОТЪМНЕЕ, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ЩЕ СЪБЕРАТ ИЗБРАНИТЕ МУ от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

В 7-ма глава:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;
-АГНЕТО;
-ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.

И за да няма НИКАКВО съмнение кои са тези хора от това голямо множество, един от страците сам повдига въпроса, за да привлече вниманието на Йоан:

"Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?"

Естествено, Йоан знае, че това реторичен въпрос и очква обяснението:

"Това са ония, които ИДВАТ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.16 Няма да огладнеят ВЕЧЕ, нито да ожаднеят ВЕЧЕ, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;17 защото АГНЕТО, Което е пред средата на престола, ЩЕ ИМ БЪДЕ ПАСТИР и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ЩЕ ОБЪРШЕ ВСЯКА СЪЛЗА от очите им."

Излиза, че и според Откровение, Грабването ще стане след 5-ти и 6-ти печат, СЛЕД Голямата скръб.


Като направим паралел между текстовете в Матей 24 и Откровение 6, можем да видим, че началото на страданията, описани в Матей 24:7 и 8 – "ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове", съответства на първите 4 печата – Появата на Антихрист (1-ви конник), войни (2-ри конник), глад (3-ти конник), епидемии (4-ти конник).


При петия печат (Откр. 6:9-11) ни се казва за закланите мъченици, които чакат отдавна възмездие, но им се казва да почакат още малко, докато се изпълни числото на съслужителите им, които ЩЕ БЪДАТ УБИТИ, КАТО ТЯХ.


Този текст съответства на

Матей 24:9 Тогава ЩЕ ВИ ПРЕДАДАТ НА МЪКИ и ЩЕ ВИ УБИЯТ; и ЩЕ БЪДЕТЕ НАМРАЗЕНИ от всичките народи поради Моето име.
10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ЩЕ СЕ ПРЕДАДАТ, и един друг ще се намразят.


Когато е разчупен 6-тия печат, това на земята е началото на Великия ден на Божия гняв. Грабването е непосредствено преди него.


Следователно, Грабването ще е след 5-тия и 6-тия печат, след преследването и убийствата на Божиите хора и ПРЕДИ изливането на Божия гняв.

Ние не знаем каква ще продължителността на този период на голяма скръб. Господ Исус ни казва, че заради избраните, тези дни ще се съкратят.

При всички случаи, надяваме се това да е в началото на установяването на властта на Антихрист. Той вече ще е спечелил войните, ще е установил мир, кето ще заблуди мнозина, че е Месията-Христос, човечеството ще се върне към нормалните си занимания – ще ядат, ще пият, ще се женят и развеждат и ще си казват: "Мир и безопасност".


Но верните на Бога ще разпознаят Антихрист и ще предупреждават народите. Точно това ще е причината той да ги преследва и убива, но те ще го победят "чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт."

И точно, когато никой не очаква, освен верните, трезвени и будни, останали живи Божии слуги, то ще се случи.


Какво се случва след грабването?

Това разбираме, като продължаваме да следим какво се случва в тронната зала, по разказа на Йоан. И така стигаме до Откровение 19, където разбираме, че ще слезем на земята заедно с нашия Цар и ще управляваме с Него 1000 година, както е описано в 20-та глава.

Дали ще са наистина 1000 години?

Нямаме никакво основание да не вярваме на Словото, че ще са 1000 години. Навсякъде в Библията, където намираме словосъчетанието 1000 години, става въпрос за буквални 1000 години. Дори, когато апостол Петър казва, че за Бога 1000 години са като един ден, а един ден, като 1000 години, пак става въпрос за буквални 1000 години, които за хората са 1000, а за Бог са като един ден. Освен това, в Откровение 20 това словосъчетание се използва 6 пъти, в три от които е членувано – "хилядаТА години". Значи става въпрос за точно тези 1000 години, а не за някакви символични такива. Трябва някой да е налял в главата ти, че 1000 години са символични, защото от четене на Библията, няма как да стигнеш до това заключение.

вторник, 8 май 2018 г.

ЗА МОЛИТВАТА НА ЯВИС





1 Летописи 4:10 И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.

Ако погледнем в непосредствения контекст, а той не е голям, само и предходния стих,
9 А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис, като думаше: Понеже го родих в скръб.
...ще видим, че имаше специфична причина Явис да се моли с тази молитва – майка му го е нарекла "Скръбен", или още по-точно – "човек, който причинява скръб". Това означава името му, а в древността имената са били определящи за съдбата на човека.
Спомнете си, че и Рахил нарече втория си син Венони – син на скръбта ми, а Яков го промени на Вениамин – син на десницата ми, точно защото това е било вярването – името носи тежест и информация за съдбата на човека.
Господ Исус също даде ново име на Петър – от Симон – тръстика, на Кифа – камък, скала.

За да сме сигурни, че даден текст от Словото и особено молитва може да се отнася и за нас, трябва да сме убедени първо, че ситуацията там е много сходна с нашата.
За новородените християни е необичайно да се молят с молитвата на Явис, защото при новорождението ние вече сме благословени и освободени от родови проклятия. Някак е обидно да се молиш Бог да те благослови действително, след като по-действително благословение от това да си в Христос, няма накъде. Това означава, че човекът е неуверен в действителността на това велико благословение, което е получил при новорождението си и очаква нещо по-действително. Може би нещо по-осезаемо, по-видимо, по-материално?
(Това не означава, че не бива да се молим по принцип за благословение.)


Преди известно време тази молитва беше много популярна сред харизманиачните среди и беше популяризирана така, сякаш, ако я изречеш, Бог е длъжен да я изпълни. Да се използва едва ли не, като заклинание, като абра-кадабра. Даже излезе книга с това заглавие "Молитвата на Явис" от Брус Уилкинсън и стана много бързо бестселътр в християнските книжарници. Книгата е пълна с бла-бла-просперитетни глупости от рода на "Назови го, заяви го, избърбори го и грабни го!"
Според автора излиза, че ако не се молиш с тази молитва, не можеш да ОСВОБОДИШ, ти, чудотворната сила на Бог, който копнеел да излее извънредна мярка от божествено благоволение, помазание и защита!?! Точно това казва авторът в резюмето на книгата си.
Горкият бог, толкова безсилен да защито своите, че има нужда те да освободят силата му, за да ги пази и благославя...
Ами, не, съжалявам, че ще ви разочаровам, но това не е така. Така действат окултистите – казват правилните думи и очакват резултата. Не защото вярват и уповават в Бог, а защото са избръщолевили някакви думи.

Висшата проява на Божието благоволение към хората е това, че изпрати Своя Син, като жертва на кръста, за да ни помири със Себе Си. И единственото условие Бог да снабдява нуждите ни е "Търсете първо Божието Царство и Неговата правда..."

Смисълът на текста за молитвата на Явис е, че независимо какво определение, възпитание, или среда ни дават нашите родители, Бог е в контрол на всичко и може да промени това в наша полза. 
Това е. Ако човек се усеща в подобна ситуация, или състояние – няма проблем да се моли с тази молитва, вероятността да бъде отговорена е много голяма.
Но да се използва тази молитва, като универсално хапче, което да ни гарантира благословение и да ни имунизира срещу скръб е нереалистично. Молитвата се намира в историческа книга, в раздел с родословия. Тя няма предписателен характер, а ОПИСАТЕЛЕН.

Освен всичко, част от тази молитва противоречи на думите на Господа в Неговата първосвещеническа молитва, че в света ЩЕ ИМАМЕ скръб (Йоан 16:33). Но важното е, че Той е с нас в тази скръб. И не само това, но и ни е обещано блаженство в тази скръб – Матей 5:4, 10-12.
Господният брат по плът, апостол Яков също ни съветва да се радваме, когато попаднем в изпитни, защото те ни водят към твърдост и съвършенство. (Яков 1:2-4)
За апостол Петър участиети в страданията на Христос е повод за радост и страданията са били нещо естествено тогава:
1 Петрово 4:13
но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.
1 Петрово 5: 
8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. 
9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.
За апостол Павел страданията и славата са неотделими:
Римляни 8:17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
Но в тях имаме и утехата: 2 Коринтяни 1:5; 2 Коринтяни 1:6; 2 Коринтяни 1:7; Филипяни 3:10; Колосяни 1:24; 2 Тимотей 1:8; 2 Тимотей 2:3.


Така че, от тази молитва няма смисъл за нас. Ако сме в Христос, Бог вече ни е благословил действително, вече е разширил пределите ни:
1 Коринтяни 3:
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

И не само ръката на Бог е с нас, а сам Бог живее в нас. Самият Божи Дух обитава вътре в сърцата ни. Това, че имаме Святия Дух в нас, който да ни учи, урешава, направлява и окуржава е много по-привилегировано състояние, отколкото е било възможно за хората от Стария Завет, като Явис да бъдат водени от Божия Дух. Той е бил пращан само на определени много малко хора и то не за през цялото време.
Галатяни 4:6
И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
Това е все едно Бог да ти е дал супер мощен камион, а ти да се молиш за детско колелце с три колелца.

Човекът, който знаеше със сигурност как да се молим на Бог е Господ Исус Христос. Ако ще се учим да се молим, би следвало ПЪРВО да видим как научи Той учениците си да се молят. Даже им даде молитвата. Господ имаше предвид да се молим с този текст всеки ден. Ако го правим няма да сбъркаме изобщо. Няма да сбъркаме и ако разширим и развием тази молитва в основните ѝ теми. Тя обхваща всичко, което имаме нужда да казваме на Бог всеки ден. Можем и да специфицираме за конкретни неща, ако е необходимо. Но това е основната конструкция, план-схемата, така да се каже на ежедневната ни молитва.

Молитвата на Явис е малко стъкълце, в сравнение с огромния диамант, който е тази молитва – Молитвата на която Господ Исус ни научи.

В нея Господ научи учениците Си да се молят Отец да ни пази от лукавия. А през каквото и зло да преминаваме, Бог го обръща да съдейства за наше добро – за нашето изграждане, за изобразяването на Христовия характер в нас. Дори да пострадаме, както и нашият Господ пострада, ние имаме утехата на Господа и това е нещо, което ни води към твърдост, съвършенство, слава и победа, а не към погибел. Това е повод за радост и блаженство, а не за тревога и страх.
Не казвам, че трябва да се молим да имаме скръб – така или иначе ще имаме. Но когато сме в скръбта, молитвата ни по-скоро би трябвало да е благодарност. Благодарност за утехата и действието на Бога вътре в нас, който ни пречиства, изгражда и усъвършенства.


Пречистването на скъпоценните метали става през огън.

понеделник, 26 март 2018 г.

ЗА ЕДИНСТВОТО




Интересна тенденция е звладяла мейн-стрийм християнството – единство. Наистина ли сме призовани към единство на всяка цена? Кой определя критериите за единство?
На пръв поглед единството изглежда Библейско, дори съгласно Христовото учение, но нека погледнем контекста, в който се говори за него в Словото – първосвещеническата молитва на Господ Исус в Йоан 17 и за какво точно единство става въпрос.

11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да БЪДАТ ЕДНО, КАКТО СМЕ И НИЕ.
12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
13 А сега ида при Тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, КАКТО И АЗ не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
16 Те не са от света КАКТО И АЗ не съм от света.
17 ОСВЕТИ ГИ ЧРЕЗ ИСТИНАТА; ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНА.
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.
24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.
26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

КАКТО

Една от ключовите думи в този текст е "КАКТО". Единството не е нещо формално, нито нещо случайно. То е КАКТО единството между Отца и Сина. (стих 11)
Много често ние забравяме, че Църквата НЕ е човешка организация, а Тяло Христово, с глава самият Господ Исус Христос. Не сме ние, които определяме критериите за единство. И в Христовото Тяло дори не става въпрос само за единство, а и за единност, единение, еднаквост, изключителност, единодушие, непроменчивост. Точно това включва значението на еврейската дума
אֶחָֽד׃  (ехад) (Второзаконие 6:4)

ЕХАД-единството е уникално и специфично, неповтаряемо, изключително и една от мистериите, за които ни говори Словото. Нито едно определение не може да опише точно, или да изчерпи смисъла му.

Както Отец в Сина и Снът в Отец, така и ние в Тях.
Думата КАКТО в този текст изключва всякакви човешки разбирания за единство и ни насочва към Божия критерий за истинско единство – КАКТО в Божетвото – ЕХАД – единство, единност, единение, еднаквост, изключителност, единодушие, непроменчивост. Разбира се, тази дума не изчерпва всичко, но поне ни очертава идеята.

Ето към такъв тип, вид, характер единство сме призвани. И то няма нищо общо с единство под дедно общо деноминационно име, или под един етикет, или под една човешка система доктрини.

Единството ЕХАД е КАКТО Отец в Сина и Снът в Отец, така и ние в Тях.

СВЕТЪТ

Другата ключова дума, която се среща най-често в текста е "света". Светът е мястото на нашето временно пребиваване. Светлината дойде на света и тя е в конфликт с тъмнината му.

Йоан 3:19
И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.


Светлината НЕ се смесва с тъмнината и тъмнината на света няма никаква позиция в Христос. Той е Бог и в Него няма никаква тъмнина. (1 Йоаново 1:5)
Точно по същия начин и за нас не е предвидено да се смесваме с тъмнината на света – ние сме светлината му.
Бог мрази примесите. Винаги смесването с други народи е водело до отдалечаване на народа на Израил от техния Бог. Най-силният пример за това е историята Числа 25. Докато бяха в Ситим, хората започнаха да блудстват с моавките и да се кланят на боговете им. Даже се привързха към техния главен бог Ваалфегор. Бог им предложи сами да изрежат "тумора" изсред тях – да убият всички, които се бяха привързали към чуждия бог, за да възпрат пламването на Божия гняв. И докато хората плачеха пред шатъра за срещане, един човек от народа доведе моавка и я въведе в спалнята си. Е, тогава гневът пламна и язва унищожи 24000 човека, докато Финеес не грабна едно копие и не прободе израилянина заедно с мовката в спалнята му.
Двадесет и четири хиляди души умряха ...
Защото за Бог чистотата, святостта и покорството са много важни. Не може да има компромис с това. Не може да има смесване със света, независимо каква е местната или съвременната култура. За Бог е по-важно Неговите хора да са святи, отделени, отличаващи се от света, отколкото да запази бройката им. Можеше и всички да унищожи заради тези, които се бяха привързали към чуждия бог... но ревността на свещеника Финеес, внук на Аарон, отвърна яростта Му:

10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.
Бог ревнува за хората си. Само ДВАМА от всичките излезли от Египет преминаха в обещаната земя. Защото за Бог святостта е по-важна от бройката. Не може да има единност с Бога с примеси от света. Какво общо има светлината с тъмнината?
Бог иска всички хора да се спасят и Бащиното Му сърце страда за всяка изгубена душа, но за изпълнение на волята Му, Той няма нужда от много хора, като бройка, а от правилните, верните Нему. За битката с мадиамците, Бог преся хората и остави само триста под водителството на Гедеон.


ОМРАЗАТА

Светът мрази светлината, мрази Словото на Бога, мрази Бога и неизбежно мрази и нас. Една от основните причини да ни мрази е, че Господ Исус ни предаде Божието Слово. (стих 14)
Там е записан стандарт, който е твърде висок и непостижим за човека с негови сили. Единственият начин да живеем по Божия стандарт е чрез Христовата благодат.
Да, светът ще ни мрази. Няма нужда да се мъчим да се нагаждаме към неговите стандарти, философии, културни, социални и политически особености и моди. Всички те са прах, пара, в сравнение с ВЕЧНОТО БОЖИЕ СЛОВО. В света ще имаме скръб, но това не бива да ни обезкуражава – нашият Господ победи света. Нямам нужада да коленичим вече пред света, нито да се съобразяваме с неговите стандарти. Те са ниски, низки, тъмни, кални, временни, като самия свят...
Божието Слово е истинският, вечният стандарт.
Ние сме от страната на победителя на света. Не можем да оставяме светът да ни побеждава с претенциите си, та да градим единство, въз основа на компромис със светските идеи как да е организирана Божията Църква.
Нашата идентичност НЕ е в света, също КАКТО и идентичността на Христос не е от света. (стих 16)

СЛОВОТО


17 ОСВЕТИ ГИ ЧРЕЗ ИСТИНАТА; ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНА.
Няма, не съществува такова нещо, като единство извън Словото-Истина! Отделянето ни, като група е освещение, чрез СЛОВОТО, чрез ИСТИНАТА.
Ако нещо, или някой противоречи на Словото-Истина няма място при освещаваните. И не защото ние, хората бихме решили така, а защото това е начинът на освещение от Бога. Бог освещава, Той отделя. И го прави чрез Словото-Истина.
За нас, обаче може да служи като критерий за това, кого Бог е поставил при освещаваните и кого не.  И ако държим да сме на странта на Бог, нямаме работа в изкуствени единства с хора, които не признават критериите на Словото-Истина. Сам Господ Исус освети Себе Си, чрез истината, за да бъдем и ние осветени чрез истината:
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
Нашият Господ пострада и умря на кръста, според Словото, беше погребан и възкръсна на третия ден, според Словото. Той освети Себе Си, според Словото, за да можем и ние да бъдем осветени, чрез Словото-Истина.

Не бива да жертваме Истината на олтарите на света и на противника заради някаква измислена, човешка форма на "единство".


ЕДИННОСТ

Стих 21 не се състои само от първите 4 думи, както много хора си мислят и остават слепи за останалата част от стиха. Молитвата на Господ Исус Христос наистина е всички да сме едно, но едно по-ралично "едно", от това, което обикновено си представяме. Тук става въпрос за едно много сложно "едно": "както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас".

Какво означава това "едно"? В НИКАКЪВ случай НЕ означава механично едно. Отец в Сина, Синът в Отец и ние в Тях.
Това е мистерия, която не се поддава на проста формулировка. Това е съвършеното единство, поради което светът би повярвал, че Исус е пратен от Отец на земята. Не обикновено, механично единство на всички, сложили си етикет "християнин". Съвършеното единство има много общо с мистерията между съпруг и съпруга в семейството (Ефесяни 5:22-32), има много общо с познаването в смисъла, който намираме в Словото. (стих 25; Ефесяни 4:13; Филипяни 3:8; Колосяни 1:10)
Не простото единство ще убеди света, че Отец е пратил Сина Си в плът на земята за изкупление на човечетвото, а съвършеното единство на Отец във.., Синът във... и хората във...
Велика е тази тайна – Христос в нас и ние в Него. (стих 23)
Съвършеното единство е в Дух, Истина и Любов. (стих 26 + Римляни 5:5)

ОДОБРЕНИТЕ

1 Коринтяни 11:18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са ОДОБРЕНИТЕ помежду ви);
Единството е добро, то е правилното нещо, но само и единствено между одобрените.
Разделенията, предизвикани от отказ да се следва Словото-Истина не бива да ни притесняват. Естествено, не бива да се използват всички дребни различия в тълкуванието на Словото за разделения. Но когато става въпрос за различия в основните доктрини на Христовото учение, когато става въпрос за грубо незачитане на Божието Слово, разделението не само е неизбежно, не само желателно, но и задължително.
Бог мрази смесванията и бройката никога не е била по-важна за Бога от святостта. Даже може да се каже, според историята на народа на Израил, че святостта беше по-важна за Бога дори от живота на Неговите хора.

Бог е много милостив и дълготърпелив, но и ревността Му е голяма. При Него ще се озоват само тези, които са вършили волята Му и които е ПОЗНАВАЛ.
А тези, които са вършили беззакония (Матей 7:21-23), или са ги одобрявали (Римляни 1:28-32), ще бъдат пропъдени от Него.

Бог ревнува за Славата Си. Ние също трябва да ревнуваме за Неговата Слава. Не можем да правим компромиси и да допускаме Божието Име да бъде опетнявано, осквернявано и хулено, поради някакви оправдания за "единство", допускайки да ни идентифицират с тези, поради които се случва това.

Царството трябва да се установява, трябва да се разширява, но растежът не е от нас, а от Главата Христос. Нямаме право да присаждаме крайници и органи от чужди тела. Нито бива да присъединяваме части от Тялото Христово към чужди тела.



ЛЮБОВТА


Божията любов е изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден. Сърце, в което е изляна Божията любов никога няма да подходи с омраза към различно мислещите, към еретиците, към грешниците и дори към враговете и гонителите. Нашият Господ проля кръвта Си за всички хора. Всеки, който отхвърля това велико спасение пренебрегва самия Бог и го чака ужасно наказание...
А на всички Бог е дал шанса да станат Негови деца...
Отец ревнува за скъпоценнта кръв на Своя възлюбен Син, ревнува за Духа, който е вложил в нас и Той не благоволи в смъртта на нечестивите. Бог толкова възлюби света, че не иска да погине нито един, който вярва в Неговия Син.

Бог ни е удостоил с привилегията да сме съучастници с Него в изпълнението на тайната  Неговата воля, когато се изпълнят времената – да се събере всичко небесно и земно в Исус Христос. (Ефесяни 1)

Докато се изпълнят времената, все още има шанс за много хора, все още е благоприятен ден, все още е светлина и може да се работи.

Ако сме в Него и Той в нас, Неговата воля е нашата мисия – да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
А хората погиват, защото не знаят. Не знаят, защото не са чули. Не са чули, защото никой не им е казал, или защото никой не им е казал Истината.

Ако сме в Него и Той в нас, Духът на Истината е също в нас и нямаме нищо общо с лъжата, заблудата и тъмнината на света.

Ако сме в Него и Той в нас, Неговата любов също е в нас. И тя е единствената ни мотивация.
Не себеправедност, не духовна гордост, а единствено любовта.


Съвършеното единство е в Дух, Истина и Любов.



вторник, 27 февруари 2018 г.

ПОСРЕДНИЦИ, ОГРАДИ И ПРОЛОМИ






Очаква ли Бог от нас да посредничим за страната си, да издигаме огради в молитва и да заставаме в проломите?

Исая 59:16„Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник

Псалми 106:23
„Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.”

Псалм 106: 29-30„И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях. Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана”

Езекиил 13:5
„Вие не се изкачихте в проломите, Нито издигнахте ограда за Израилевия дом, За да устои в боя в деня Господен.”

Езекиил 22:30
„И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.”

А сред нас, ще намери ли Бог такъв мъж, ако го потърси?

Нека си спомним какъв беше Мойсей, когато Бог го потърси за първи път при горящия храст. Той милееше за народа си, съжаляваше го, гледайки страданията му, дори се опита да докаже лоялността си към него, като уби египтянина. Но при първата трудност, Мойсей избяга. Със сигурност в сърцето му Бог беше вложил предусещане за съдбата му, но той се усъмни в това, след като беше преследван за убийство. Нека си спомним, как Мойсей се опитваше да си намери оправдания, за да не влезе в съдбата, която Бог беше приготвил за него. Беше ли спрял да милее и да се интересува от сънародниците си? Може би не, но вече не мислеше, че той ще е човекът, който ще ги поведе.

Нека сега си спомним как Мойсей се застъпи за народа, когато Бог каза, че ще ги убие. Как застана в пролома и се застъпи за тях. Разликата между Мойсей при горящия храст и Мойсей в пролома беше голяма. Какво се беше променило?
Мойсей беше прекарал дълго време в Божието присъствие. Говореше с Него лице в лице. Беше започнал да прихваща светлина от източника на светлината.

Някои твърдят, че Мойсей е променил решението на Бога с посредническата си застъпническа молитва. По мое мнение, Бог беше подействал в сърцето и ума на Мойсей до такава степен, че да може да взема правилните решения, според Божията воля, дори когато в замяна му се предложи да стане родоначалник на нов Божий народ. Бог беше изградил Богоугоден характер в Мойсей.

Промени ли Мойсей решението на Бога да изтреби непокорния народ – не, само отложи присъдата с около 40 години. Но това, което иска Бог да ни научи с тази история е за същността на характера на Бога – Бог не се удоволства в смъртта на нечестивите, но и няма да търпи безкрайно грях и непокорство. Бог има властта и силата да стори каквото си поиска, на когото си поиска, но той съобщи намеренията си на Мойсей, за да предизвика тази реакция на застъпъпничество у него, да събуди у Мойсей състрадание към народа и ревност за Славата на Бога. Бог подбуди Мойсей да действа и говори според Божията воля. И Бог пощади народа, макар и временно. И все пак те имаха предоставено достатъчно време, за да се вразумят и да се покаят.

Същото беше извършил и с Авраам – съобщи му намеренията си да унищожи Содом и Гомор по същата причина – да събуди състрадание, застъпничество, посредничество, молитва, да го предизвика да застане в пролома. Промени ли Авраам решението на Бога – не, но Бог го предизвика да застане в пролома, да действа и говори според Божията воля и Бог спаси Лот и семейството му, а градовете унищожи.

Защо Бог съобщава на хората Си, пророците, какво ще извърши с нечечестивите? За да намери поне един, който да застане в пролома, да изгради стена, да посредничи между Божия гняв и народа.

"Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи. Той се облече с правда като с броня, И тури на главата си спасение за шлем; Облече и одеждите на възмездието за дреха, И загърна се с ревността като с мантия. Според дължимите им възмездия, така ще отплати, Ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; Ще даде възмездие на островите. Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, И от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, Затласкан от Господното дихание;" 
Исая 59:16-19

И така, сред нас, ще намери ли Бог такъв мъж, ако потърси?

"А като Изкупител ще дойде в Сион И за ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ." Исая 59:20

Ще се обърнем ли от престъпленията си, за да дойде Бог при нас, като Изкупител?

Бог застава като предводител на армията Си, облечен с правда, като броня, със шлема на спасението, с одеждите на възмездието и ревността, като мантия. В армията са тези, които са облекли Божието всеоръжие – обувките на готовност за благовестие, пояса на истината, бронения нагръдник на правдата, шлема на спасението, щита на вярата и меча на Духа, който е Божието Слово.

Защото нашата борба не е срещу плът и кръв...
Бог призовава армията Си...

(За гези, които имат уши...)

сряда, 7 февруари 2018 г.

МЪДРОСТ

 

ЧОВЕКЪТ Е СПОСОБЕН

Противно на измислиците на еволюционистите, археологическите находки от древността ни показват, че древните хора не са били глупави полуживотни. Когато четем книгата, считана за най-старата в Библията – книгата на Йов, размишляваме заедно с него способностите на човека, далеч надвишаващи способностите на другите живи представители на Творението:
Йов 28:
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Преобръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите;...
И защо са всичките тези усилия да се ходи в непристъпни места, да се преобръщат планините, да се разсичат проломи, да се люлееш над бездни?
Цялото упражнение е да се открие всичко скъпоценно. Извинете, не човекът, ОКОТО му открива всичко скъпоценно.
...
И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Има пряка връзка между видимите скъпоценности и ОКОТО.
И естествено, да извади скъпоценното на бял свят. Иначе как ще го видят ОЧИТЕ.
Човекът обича да открива скрити неща. Щом нещо е скрито, може би е ценно. В повечето случаи е така.
Но какво се счита от човека за скъпоценно?
Сребро, злато, желязо, мед, скъпоценни камъни, хлябът...или парите, за съвременния човек?
Интересното е, че точно тези, които притежават всички тези неща и изобщо тези, които според стандартите на обществото притежават скъпоценности, много скоро разбират, че тези неща не са най-ценните. Кое е по-ценно тогава? Може би знанията?

Човекът има способностите да търси и намира какво ли не в целия материален свят, но пак не е сигурен дали това, което е намерил, открил или разбрал е най-скъпоценното. Но в процеса на търсене осъзнава, че е по-удовлетворен когато използва разума си и успешно решава задачите и проблемите по пътя си, отколкото когато действително постигне целта си. И дали изобщо целта си е струвала усилията? Дали постигането на целта е задоволила очакванията на човека? Дали изобщо това е била вярната цел? Кое изобщо има смисъл в живота?
Тогава човекът осъзнава, че има повече нужда от МЪДРОСТ,  за да разбере кое изобщо има смисъл в живота.
Когато твърдя, че постигането на целта не удовлетворява, не говоря само от личен опит. Чела съм биографии и изповеди на много хора, които са положили много усилия да постигнат целите си, които се считат за известни и успели, но се чувстват неудовлетворени. Даже някои от тях се самоубиват, защото нямат вече енергията да търсят друг смисъл, друга цел. Нямат идеята, че за да си поставят правилната цел, първо трябва да потърсят МЪДРОСТ.


КЪДЕ Е МЪДРОСТТА

Обаче, къде да търси мъдростта?
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Няма я никъде в материалния свят – нито на повърхността на земята, нито под земята, нито във водата. Дори да имаш злато и материални ценности, не можеш да си я купиш. Откъде, прочее, произхожда мъдростта? И дали мястото на разума е в мозъка?
Намерихме най-скритата от ОЧИТЕ скъпоценност – МЪДРОСТТА.
Добре, щом е скрита от ОЧИТЕ, може би е в невидимия свят?
Може би мъртвите са ни оставили някаква улика, някакъв знак къде да я търсим?
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;
Когато наближи краят на живота на човека, тогава той започва да се замисля, че може би има Бог-Творец на всичко, включително и на самия човек. И че може би е трябвало да разбере този Бог, който го е създал дали не го е създал с някаква цел и предназначение? И ако си извън тази цел и предназначение, ако си се оплел в собствените си цели и идеи, може би си пропуснал най-важната цел, истинския смисъл на живота.

КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Ако си задаваме този въпрос, значи сме стигнали до философията. Обичам философията, но ако човек няма време и желание да изследва цялата философска мисъл през вековете, достатъчно е да прочете книгата по философия от Библията – Еклесиаст.
Защо?
Защото Соломон е единственият човек, живял на земята, комуто е било дадено да опита от всичко. И не само да опита, но и да УСПЕЕ. Имал е власт, богатство, слава, жени, коне, колесници, знания във всякакви области, мъдрост да съди хората – ВСИЧКО. И какъв е най-често срещаният израз в Еклесиаст – "Суета на суетите, всичко е суета!"
Ооооо, съжалявам за всички млади и стари хора, които са убедени, че АКО... имат власт, богатство, слава, знания – ще са щастливи. Съжалявам и по-скромните, които искат само пари, жени, коли.
Не, Соломон е имал всички тези неща в изобилие и пак е стигнал до заключението, че всичко това е СУЕТА НА СУЕТИТЕ. Моля ви, прочетете Еклесиаст. Поставете се на мястото на Соломон и преживейте с него всичките му търсения и експерименти. Може никога да нямате възможността да повторите опита му, но трябва да сте му благодарни, че се е "жертвал" вместо нас да изпита всички тези суети, дори със седемстотинте жени и тристата наложници.

До какъв извод стига Соломон накрая?
Ако сте стигнали до последната глава, сигурно вече знаете:
Еклесиаст 12:
13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека;
14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
Ти да видиш! Ами той и Йов стигнал до същото заключение. Интересно, и той е имал власт, богатства, знания и мъдрост. Изгубил е всичко това, дори децата и здравето си и пак е стигнал до същото заключение. И на него Бог му светнал в ума със светкавица да види и осъзнае философията на живота:
Йов 28:28 И [Бог]каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Разбрахме, че Йов и Соломон са открили Мъдростта. Соломон даже ѝ предоставя възможност да се представи в една от неговите книги. Оказва се, че Мъдростта изобщо не е била скрита. Даже е заставала по върховете и е викала, за да привлече вниманието на хората. И те все пак са вървели по собствения си разум... (Притчи 8) 
Но ние сме от тези, които се вглеждаме и се вслушваме, нали? Притчи 8 е много важен и полезен за живота текст. От там разбираме, че не само Мъдростта е откриваема и достъпна за нас, но и че можем да ѝ се доверим.
О, какво има след това – трапеза, пиршество, тържество? И ние сме поканени? Всъщност, поканени се чувстваме само тези, които сме разбрали, колко сме прости в нашата си мъдрост.
Притчи 9:
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума

На мен ли ми се струва, или това тържество много прилича на едно сватбено тържество:


Матей 22
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Човешкият живот няма смисъл извън Бога!

Не е задължително да вярвате на мен. Чуйте призива на МЪДРОСТТА:
Притчи 8:
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Предполагам разбирате, че  не става въпрос само за физическата смърт, нито само за земния живот.

Ако сте опитали от трапезата на МЪДРОСТТА, вероятно сте получили ПОКАНАТА за СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО.

Не я занемарявайте. Слушайте МЪДРОСТТА, пазете пътищата ѝ, слушайте поуката ѝ и не я отхвърляйте, бдете при портите ѝ и чакайте при стълбовете на вратата ѝ.










P.S.
Ако още не сте разбрали коя е МЪДРОСТТА, значи сте пропуснали нейното представяне.
(Притчи 8)






събота, 27 януари 2018 г.

ВЪЛЦИТЕ В ОВЧИ КОЖИ




Обхваща ме негодувание, когато видя как сатана трови Тялото Христово отвътре с лъжеучения от вълци в овчи кожи.

КАК ДА ГИ РАЗПОЗНАЕМ

Тук ще се спра само на два основни белега, по които можем веднага да разпознаем дали сме в кошарата при Добрия Пастир, или сме в кланицата на "крадеца, който идва само да открадне, да заколи и да погуби".

Един от сигурните белези, по които можете да разпознаете лъжеучителите е по това, какво евангелие проповядват.
Кое е истинското Евангелие? То е в Словото:
1. Коринтяни 15:
1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.
3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
Това не е цялото Евангелие. Цялото е в Писанията и според Писанията. Това е само припомяне на основните опорни точки на Истинското Евангелие.

Истинското Евангелие е за кръста, покаянието, умирането за себето, възкресението, носенето на кръста, устояването в посвещението,

Чрез другото евангелие, за което апостол Павел ни предупреждава в Галатяни 1 и във 2 Коринтяни 11, лъжеучителите ви водят в омагьосания свят на "Аз, Мене, Моето".


Лъжеучителите ще ви кажат това, което искате да чуете, това, което гали и почесва ушите ви. Ще ви изкушат със същите неща, които искат и неспасените, неновородени души и това е щастие, благоденствие, здраве, удоволствие сега, в света, всичко, но не и Бог...
Според тях, Бог е този, който иска тези неща за вас и съществува, за да ви ги осигури...
Те отместват фокуса на вярващите от Исус Христос и го поставят на себето, на индивида.
Точно обратното на "Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."
Те искат да намерите СВОЯ живот в света и да изгубите истинския си живот в Христос.
"...Но...нима Бог не иска да сме здрави и щастливи?" – бихте попитали вие.
Да, разбира се, че иска! Но това никога не е била целта Му за нас, а само следствие от това, да търсим ПЪРВО Божието Царство и Неговата правда.
Ако основният ни мотив да следваме Христос е да сме здрави и щастливи, това означава, че ние изобщо не сме станали Христови. Святият Дух никога не ни е преобразявал и ние сме в пълно неведение за това КОЙ е БОГ и какво е направил за нас.
Разбирате ли, в Божието Царство да следваме Христос е целта, а снабдяването на потребностите ни е следствие. (Матей 6:24-34)
В лъжеученията, това е точно обратното – снабдяването на потребностите ни е целта, а Бог не е нищо повече от средството за това...

Друг съществен белег – лъжеучителите НИКОГА не проповядват за Тялото Христово. Те се съсредоточват върху желанията на индивида – неговите нужди, потребности, пожелания...
Дали е случайно, че от 18 изброени гряха, за които апостол Павел ни предупреждава за последните дни във 2 Тимотей 3, на първо място е грехът на себелюбието?
Четем, оглеждаме се и виждаме, че това е факт. Не само в света, но и в Църквата...

"Дечица, пазете себе си от идоли!", предупреждава Йоан.
Всяко нещо, дори добро, на пръв поглед, може да ни стане идол, ако не държим главата Христос, "от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога."

Всеки е толкова обсебен от себе си, че концепцията за цяло, за жив организъм, за Тяло, за семейство, за общност, за един храм ... е станала абсолютно чужда за съзнанието на много хора, наричащи се "християни".
И това е особено вярно точно за мега църквите...
И точно те са големите кланици на Крадеца.

Моля ви, нека сравняваме това, което ни проповядват с Христовото учение, за да не бъдем лесно завличани от всеки вятър...

събота, 6 януари 2018 г.

ЗА ПРОРОЧЕСТВАТА




Много хора бъркат пожеланията и религиозния си ентусиазъм с Божие пророчество. И отново тук идва желанието пророкът да ПОМОГНЕ на хората. Точно както изцелителят и освободителят твърдят. Те просто искат да помогнат на хората. И хилядите гледания, стотиците реакции и десетките споделяния са един вид потвърждение за тях, че те наистина помагат на хората.


Но дали е така? Дали наистина мотивът сърцето им е да помогнат, или им харесва да са популярни?

И дали наистина помагат?

Ако човек има претенциите да е пророк – получил е пророческо слово, първо е добре да се убеди дали наистина е от Господа. Има няколко критерия, по които това може да се разпознае. Защото не винаги това, което получаваме, като пророческо слово, видение, или сън е от Господа. Понякога може да е от нас самите, понякога може и да има демоничен произход.


Най-важният критерий е дали пророчеството съответства на Словото. Бог никога не си противоречи.

Но да речем, че човекът е убеден, че Бог му е дал пророческа дарба. В ранната църква е имало много пророци в едно събрание, както четем в I-во Коринтяни. Когато някой от пророците е пророкувал, останалите са слушали и са разсъждавали. В такава обстановка е било лесно да се развиват дарбите. И да се отсява кое пророчество е от Бога и кой пророк е от Бога.


В съвременните събрания, създаването такава обстановка е много трудно. Освен може би, в молитвените събрания. Но в повечето случаи, появи ли се пророк, той автоматично се възприема, като потенциална заплаха за едноличната пастОрска власт. И какво правят непризнатите, прокудени пророци?


Правят си свои църкви и стават пастОри...


Това съм го виждала да се случва.


Или спират да практикуват дарбата.


Или започват да я практикуват по интернет.


Но ако единственият критерий за вярност на пророчеството са гледанията, реакциите и споделянията в социалните мрежи и ако не търсиш, или ако пренебрегваш съветите на по-опитни и зрели християни – вероятността да се развиваш като все по-фалшив и по-фалшив пророк и то с много навирен нос, е огромна.


Истинските Божи пророци никога не са били особено популярни. Преживявали са недоверие, омраза, гонения и повечето са умирали от насилствена смърт.


Те са знаели това. Затова Еремия прокле деня, в който се е родил, защото разбираше какво го очаква.


И така, популярността НЕ Е критерий. Божиите пророци в Стария Завет бяха карани от Бог да изживяват в микровариант наказанията на народа.


Защо не са били популярни?


Ами много просто. Бог е дал Словото си. Когато народът му се е отклонявал от пътя, определен от Словото Му, Той е издигал пророк, за да каже на хората думата Си и хората не са били особено щастливи от това да им каже някой, че са тръгнали в грешна посока, че живеят живота си грешно.


Пророкът е давал Божието послание, общо взето в три раздела:


1. Какво не е наред – изясняване на ситуацията;


2. Предупреждение какво ще стане, ако/когато продължават така;


3. Обещание какво ще стане, ако/когато се покаят и се отвърнат от грешния си път.


Всички старозаветни пророчества следват тази структура.


Нека видим дали това е вярно и за новозаветните пророчества.


Изненада! Посланията до седемте църкви, които Господ Исус диктува на своя пророк Йоан в Откровение 2 и 3 следват същата структура!



Като чуя "пророчество" за цялата църква в България и то по повод на настъпването на календарна година, знам със сигурност, че това не е пророчество от Бога.


Защо?


Първо, защото съдържат почти единствено обещания за благословения.


Второ, Църквата в България е толкова разнородна, с толкова много различни и специфични, проблеми, грешки и нужди, че едно пророчество към нея би трябвало да следва всяка една специфика, като проблем и решение. А какво получаваме на практика? Добри пожелания, изказани под формата на "пророчества".


Трето, цикличността на сезоните, постановена от Бог в движението на небесните тела, се отнася преди всичко за земеделското стопанисване. Определянето на периодите в Божиите пророчества никога не са били по повод смяната на сезоните, или годините, а по повод ПРОМЯНАТА В СЪРЦАТА и съответно в действията на хората.


Излиза, че ние очакваме Бог да промени нещо през следващия отрязък от време – новата година, а всъщност, Бог чака нас да започнем да четем, слушаме и изследваме какво ни е КАЗАЛ вече да правим и да започнем най-накрая да го ПРАВИМ!



"Ама как така да ПРАВИМ??? – е обичайната реакция на инфантилизираното повърхностно християнство – Ти да не проповядваш спасение чрез дела? Или си толкова глупава и жалка да си мислиш, че можеш да се харесаш на Бога с делата си?"



Не не става въпрос нито за едното, нито за другото.



Става въпрос за обикновеното покорство.


"И защо ми казвате Господи, Господи, а не вършите това, което ви казвам?"



P.S.
Личните пророчества са отделна тема. Там пък какви извращения и намеси в живота на хората има и какво объркване следва от това...