ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ

Измамата е основното оръжие на противника. Да разпространява лъжи за Бог, да представя Бог, като нещо подобно на нас, или на самия сатана е една от най-старите му и успешни стратегии.
Една от лъжите за Бог е, че Той бил несправедлив съдия.

Чували ли сте този въпрос:

"Ами какво е станало, или какво ще стане с хората, които никога не са чули за Исус Христос? В ада ли ще отидат?"

Обикновено този въпрос се задава от хора, които се самоопределят, като атеисти и обикновено грижата им изобщо не е за тези, които никога не са чували за Исус. По-скоро търсят дали случайно няма някоя вратичка, някаква врътка, завойче, така че да заобиколят кръста на Исус Христос, или да си намерят оправдание за непокорството си.

Този отговор е за тях и за тези, на които този въпрос е задаван.

Е, Бог се е погрижил до ВСИЧКИ обитатели на земята да достигне вечното благовестие, така че никой да няма извинение пред Бог!

Какво гласи вечното благовестие?

Откровение 14: 

6 И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.
7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

За разлика от Благовестието на Царството, което проповядваше Исус докато беше тук, в плът и което заръча на нас да проповядваме на всяка твар и до края на земята, вечното благовестие е от сътворението, докато съществуват обитатели на земята – "за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде".
Това означава, че независимо от нас, на които е поверено Благовестието на Царството, това вечно благовестие достига директно до обитателите на земята – до ВСЕКИ народ, до ВСЯКО племе до ВСЕКИ език  и до ВСИЧКИ хора.
Няма значение, от кой народ са, от коя държава, от кое племе в джунглата са, на какъв език говорят! Просто НИКОЙ не е пропуснат. Всички са наясно с това вечно благовестие:

Римляни 1: 

19. Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. 

20. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.

Знаете ли, че според статистиката, атеистите не са повече от 2-3% от цялото население на земята?
Всички останали, или вярват в някаква форма на божество, или са агностици – допускат, че може и да има Бог.
А за тези 2-3%, Словото казва, че лъжат! Не е вярно, че не виждат вечната сила и божествеността на Бог. Те просто избират да не се съобразяват с Него, като с БОГ:

21. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи

И не само те, обаче. Всички, които виждат вечната сила и Божественост, а те са наистина ВСИЧКИ, и не се отнасят с Бог, като с БОГ, страдат от несмислено и помрачено сърце.

(Няма да казвам, че в това състояние са и хора, които се наричат с Божието име, защото ще се отплесна в съвсем друга тема.)

Толкова за нечулите за Исус!

Те ВСИЧКИ са разбрали за Бог!

Какво е основанието за такова дръзко твърдение?

Първо – Творението! От всичко, което ни заобикаля, което е на земята, в морето, в небето, във вселената, което вътре в нашите перфектни биологични машинки-тела, "компютърната" програма, която е във всяка наша клетка и в зародиша – от всичко това Божията сила и божественост се вижда ясно и разбираемо!

Второ – нашият ум (не мозък), който Бог е сътворил така, че да МОЖЕМ да виждаме ясно и да разбираме Неговата вечна сила и божественост.

Трето – нашият дух, който Бог е поставил вътре в нас, в който остана желание да се покланяме на Бог, защото бяхме сътворени с тази цел – Той да е наш Бог и ние да сме Негови хора. Бяхме създадени за това взаимоотношение. Затова у човека има тази огромна празнина, във формата на Бог, защото, като решихме да извадим Бог от нашата взаимовръзка, мястото Му остана празно...

Четвърто – Нашата съвест, част от духа ни. След като Адам и Ева вкусиха от дървото за разпознаването на доброто и злото, това разпознаване се предава от поколение на поколение. И как да не остави Бог тази способност – заради нея хората размениха привилегированата си позиция да бъдат близо, да са свързани с Бог! Поне тази божествена способност можеха да задържат...
Жалка размяна – Бог, срещу една способност, която нямаше никога да им потрябва, ако бяха останали с Бога.

Какво е вечното благовестие?

Вечното благовестие има три основни части:

БОЙТЕ СЕ ОТ БОГА!
ВЪЗДАЙТЕ НА БОГА СЛАВА, защото Той ще съди!
ПОКЛАНЯЙТЕ СЕ НА БОГ, който е направил небето и земята, морето и водните извори!


"Ама как може това да е благовестие?" – Би попитал някой – "Как да ВЪЗдаваме слава на Бог, който ще ни съди? Все едно да Му благодарим, че ще съди! Как това да е добра новина? "

Една новина никога е може да бъде оценена, като добра, ако не е в контекста и в контраста на лошите новини.
Никога няма да се зарадваш, че някой ще ти даде ключ, ако този ключ не е от килията за осъдените на смърт, в която си ти.

И така, лошата новина ВИНАГИ е ЧАСТ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО. Иначе никой не би го оценил, като блага, добра вест!
Това е лошата новина – Бог ще съди! 
Тя е лоша, обаче само за тези, които не Го признават за БОГ. Останалите, които се боят от Него, даже Му благодарят, въздавайки Нему слава, че премахва и изолира всички, които замърсяват с нечистотата на нечестието си Неговото Творение.

Това е предупреждението – Страхувайте се от Него! Треперете!

В тази част, Вечното Благовестие и Благовестието на Царството са идентични! (Матей 10:28)
Хората са в бунт и война срещу Бог и Той ще накаже непокорството им. (Ефесяни 5:6; Деяния 17:31; 1 Петрово 4:5; 2 Тимотей 4:1)



Бог е създал хората за СЕБЕ СИ. Човек Никога няма да намери смисъла на живота извън контекста на предназначението, с което е създаден – за Бога.
Ако човекът игнорира Бог, игнорира предназначението си. Ако човек живее за себе си, в тялото, което Бог е сътворил, на Божията планета, дишайки Божия въздух, използвайки Божиите ресурси и игнорира Бог, нехаейки за целта и предназначението, с което е създаден и роден на този свят, то този човек е БЕЗПОЛЕЗЕН за Бог. А мястото на безполезните неща е на СМЕТИЩЕТО.



Освен, ако човекът не бъде рециклиран в такъв, който е полезен за Бог, който функционира съобразно с предназначението, с което е създаден – да стане човек, принадлежащ на Бога, обичащ Бога, покорен на Бога, вършещ Божията воля, покланящ се на Бога! Изобщо – човек на Бога!

Добрата новина е – Ако вие, земни обитатели Му отдавате слава и Му се покланяте, както подобава на БОГ, отношението ви към Бог е наистина, като към БОГ, ще избегнете съда! Ще избегнете сметището. А за сметището се казва, не е крайното местоположение на непотребните и безполезните за Бога хора. То ще бъде хвърлено в едно огнено езеро, където е вечно мъчение.

И тук двете Благовестия се припокриват. Разликата е единствено, че в Благовестието на Царството е дадена практическта възможност за рециклиране на безполезните в полезни за Бога хора.

И тази спасителна възможност, това велико спасение е Исус Христос. А това благовестие почти няма човек, в момента на земята, който да не го е чул. Което е страшно, защото е едно от условията, които трябва да се изпълнят, преди второто идване на Исус Хрстос.


Но какво става с повечето обитатели на земята, към които непрекъснато тече ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ?

"Познаха Бога, [НО] не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи"

И после тръгва една "лавина":

22. Представяха се за мъдри, а станаха глупци 

23. и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.

Не е възможно да задоволиш копнежа на духа да се покланя, като му издигаш подобия на разни творения. Колкото и да ги издигаш, колкото и ги раздуваш във въображението си, те ще си останат незабележими прашинки в огромната празнина, останала от липсата на Бог.

24. Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях, 

25. те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. 

26. Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. 

27. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие. 

28. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

Ние си мислим, обикновено, че Бог наказва хората ЗАЩОТО вършат такива неща. Но Павел ни казва тук, че това, че те вършат тези неща, е въщност тяхното наказание.

Те ПРЕДПОЧЕТОХА  да се покланят на какво ли не, измислено и лъжливо нещо, но не и на Бог! И Бог ги остави да правят това, което предпочитат. Това означава "Бог ги предаде на нечистота".

Кой каза, че човекът нямал свободна воля?

"И ПОНЕЖЕ ОТКАЗАХА да познаят Бога, БОГ ГИ ПРЕДАДЕ на развратен ум да вършат това, което не е прилично."

Чрез ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ им беше дадено право на избор! Видяха ясно в Творението Божията вечна сила и божественост! Разбраха, осъзнаха с ума си, че Бог съществува! Усетиха в духа си, копнеж да Му се поконят, и осъзнаха със съвестта си, че ако не го направят, ще умрат отделени завинаги от Бога!

След всичко това, те имаха избор. Да ПОИСКАТ да познаят Бог, или да ОТКАЖАТ да Го познаят.

Няма нито един човек, съществувал по лицето на земята от сътворението и няма и да има нито един такъв, който да ПОИСКА да познае Бог и Бог да не му се изяви! 

Няма значение къде и кога живее. от кое племе е, какъв език говори, щом е човек, обитател на земята, ПОИСКАЛ да познае Бог, Бог ще му се изяви! Дали чрез ангел, дали чрез видение, дали чрез сън – но ще му се изяви! 

Това е целта на вечното благовестие! 

Да призовава хората да се боят от Бога и да Му се покланят:

"Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото ... Той ще съди!"

А тези, които ОТКАЗВАТ да Го познаят, "Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично."

29. изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба 

30. клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си 

31. безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 

32. които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат”

ПРИ ВСЕ ЧЕ ЗНАЯТ Божията справедлива присъда – смърт, вечно отделяне от Бог, от източника на живота!

Не само че вършат престъпления, но и одобряват онези, които ги вършат!

Въпреки, че знаят, че това което вършат е престъпление пред вечния Бог, което ще им докара смъртна присъда, те го вършат явно, без да се крият и даже се гордеят с това – одобряват и останалите, които вършат същите престъпления!

Защо?

Божията справедлива присъда

Божията присъда е справедлива, не само заради грешната и нечестива природа на хората, но и заради техния избор да действат в съответстви е с нея:

Исая 26:10
Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

Бог е справедлив съдия! Никога, никога няма да осъди никого несправедливо!

Римляни 3: 

5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). 

6 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

Който е вникнал във вечното Благовстие, е придобил начална доза мъдрост, защото страхът от Бога е началото на мъдростта:

Еклесиаст 8:5
Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

Бог ще съди хората, чрез Исус Христос, според техните дела – до колко те са съответствали на това, което са знаели, че е добро, или зло.
Но няма нито един човек, който да не е разпознавал добро и зло. Плодът на дървото е в нас, откакто го ядоха Ева и Адам.

Деяния 17: 

30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, 

31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

Ако са знаели, чрез съвестта си, че да откраднат, да наранят, да убият е лошо – ще бъдат съдени, според това си знание.
Ако са знаели само 10-те Божи заповеди, ще бъдат съдени според това, дали са ги спазвали.
Ако са знаели само пет, три, или една от тях, ще бъдат съдени според това, дали са спазвли тези заповеди, които са знаели.
Книгата Йов ни дава това разбиране. Който знае какво е добро и го върши е оправдан пред Бог. Който не го върши – остава виновен.

Това, че Бог не държи сметка за "времената на невежеството" се отнася само и точно, за тези, които не са чули за Исус Христос.

Те са хората, до които наистина никога не е достигнало Благовестието на Царството по никакъв начин – тези, в мюсюлмански страни, без достъп на информация отвън, на изолирани острови, в джунглите, на недостъпните за цивилизацията и недостигнатите с Евангелието места. (Макар да е имало в миналото много такива, сега вече може да се каже, че почти няма.)

Но в Словото се кава, че имаше хора, на които Бог беше им Го изявил, преди Исус да дойде на земята и те Го поздравиха отдалеч. (Евреи 11:1-13)


На патриарсите Авраам, Исаак и Яков, както и на народа на Израил, Бог изяви Благовестието на Царството, макар и частично, чрез пророците (Евреи 1:1) и им даде Писанието, което сочеше към Спасителя. (Йоан 1:45; 1 Петрово 1:10-12)


За кого НЕ се отнася съденето според знанието?

За всички които са чули Благовестието на Царството.

За духовете на тези, непокорните, преди потопа – на тях Исус отиде лично да им проповядва, докато тялото Му беше за три дни в гроба. (1 Петрово 3:18-20).


НО на всички, които чуват Благовестието на Царството – Бог заповядва да се покаят. (Деяния 17:30)

И всички земни обитатели ще застанат пред този съд:

Откровение 20: 

11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. 

12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

И ще бъдат съдени според делата си, по написаното в книгите.

И така, скъпи загрижени за тези, които не са имали възможност да чуят за Исус – не се притеснявайте повече за тях.

Те ще бъдат съдени, по това, което е написано в книгите, че са знаели, че е добро, или зло и дали са вършили делата си, дали са живели според това си знание.

Всички ще присъстваме на този съд и всички ще се убедим, че няма да има НИТО ЕДНА неправедна, несправедлива присъда!

Нека по-скоро да се убедим за нас самите, дали сме се покорили на заповедта на Бог, отправена към всички, които чуват Благовестието на Царството – да се покаят.

Оставете на Бог да мисли за останалите, които не са могли да чуят никога за Исус. Те са Негова грижа, не ваша!
Единствената ви грижа е за съдбата на вашата душа!

Бог не държи бележка за времената на невежеството, НО СЕГА ЗАПОВЯДВА НА ВСИЧКИ ХОРА, НАВСЯКЪДЕ ДА СЕ ПОКАЯТ!

"Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,"

Защо?
Защото всички хора са в бунт и война срещу Бога и нямат никакъв шанс срещу Него, който държи в Своята власт дори следващата им глътка въздух. Най-голямото безумие – да се разбунтуваш срещу самия БОГ, твоя създател, Създателя на всичко!
Само осъзнаването на това безумие може да ги накара да се убоят от Бога. А то става, когато Бог им се открие със Своята Святост.

Единственото им спасение е да се предадат, да капитулират пред Него, да сключат мир с Бога. И тъй като са станали противници на самия БОГ, а те са несравнимо по-малки, по-слаби и по-немощни от Него, Той е определя условията за капитулация и за сключване на мир.

Не става вече по никакъв друг начин.

Само чрез вяра в Исус Христос, Божият Син, който слезе в плът на земята, прие образ на човек и умря на кръста, поемайки наказанието за бунта, престъпленията и грховете на хората, така че тези, които са били врагове на Бог, сега, в Исус да бъдат примирени с Отец – да са в мир с Него, да бъдат освободени от плен, от робството на греха.
И след три дни възкръсна, за да могат и тези, които са умрели заедно с Него, идентифицирайки се с Неговата смърт, чрез вяра и да възкръснат заедно с Него, с Неговото възкресение, пак чрез вяра, за да не живеят вече живите за себе си, а за Този, който за тях е умрял и възкръснал.
За да могат не само да преминат  на страната на Бога, но и да бъдат осиновени от Отец в Исус Христос.

Това е Благовестието на Царството, накратко.

Бог е Б О Г !!!

Стахувайте се от Него!
Отдайте Му слава, че е справедлив съдия!
Поклонете се на Създателя на всичко.

ПОСТЪТ ПРИ СВЕЩЕНСТВОТО НА ЕЗДРА

Относно общонационалния пост.
Свидетели сме на няколко такива поста в Словото.
На ниневийците, след предупреждението на Йона, че Бог ще ги погуби.
На юдеите по времето на цар Йосафат, когато големи множества моавци, амонци и сирийци бяха тръгнали срещу Юда.
На юдеите от персийската империя, по времето на царица Естир, отново постът беше заради заплаха за живота им.

ПОСТ ПОД ЗАПЛАХА

Постовете при Йосафат и при Естир бяха под заплахата на външен враг и Бог даваше категорична, свръхестествена, изумителна, триумфална победа на юдеите.

Но при ниневийците, заплахата беше от самия Бог, от Неговото наказание. В този случай, след поста и покаянието им, Бог отмени наказанието им, за дълбоко разочарование и тъга на Йона.

На две места в Словото Бог призовава към пост и покаяние Своите хора, та дано послушат и да отмени наказанието им с Вавилонското робство, за което ги е предупреждавал многократно, чрез пророците Си.
В Йоил призивът е троен – на три пъти Бог призовава хората Си да се покаят, та дано избегнат нашествието на Разрушителя...
В Еремия, хората, които бяха разбрали за наказанието от Господ, тези, на които книгата на пророчеството беше прочетена в храма, свикаха пост и призоваваха всички, които идваха в храма в Ерусалим също да постят, да се молят и да разнесат този призив към градовете на Юда. Някои от първенците разбраха, че работата е сериозна и се уплашиха, но когато отидоха при цар Йоаким с книгата на пророчеството, той я сряза и я хвърли в огъня...
Постът не можа да обхване целия народ. Беше частичен. А самият глава на народа отхвърли предупреждението с презрение.

Наказанието все пак ги постигна. Юда падна, много от хората бяха отведени в плен, а храмът беше разрушен и съкровищата ограбени и занесени във Вавилон...
Но можеше и да не е така...


Всички тези постове бяха под пряка заплаха за съществуването на народа.
Днес, срещу нашия народ също тегне заплаха за съществуването ни. Но тя не е пряка и все още не я виждаме, като реална.
Но тя тегне.
Има хора, които я виждат обаче...
Трябва ли да свикваме по тази причина пост и молитва?
О, да!
До колко е реално изпълнимо? Мисля, че когато Святият Дух разпали истинския Огън на Бог, никой няма да се чуди трябва ли, или не трябва да постим и да се молим.

След това, може би трябва да се опитаме да разберем защо се пости  и какъв е ефектът от истинския пост.

Това, което ме впечатли, когато изследвах темата за поста в този аспект, бяха две събития,
И двете са след Вавилонския плен и двете са под свещеничеството на книжника Ездра
Едното е в книгата Ездра, а другото, в книгата на Неемия.

ПОСТЪТ ПРИ РЕКА ААВА

Ситуацията е следната. Вторият храм вече е построен, като указ за полагането на основите му е даден още от Кир. По времето на Дарий се издирва и намира храмовото съкровище и се събират дарения за довършаването на храма. Също така са призовани и свещениците и левитите, който иска да се върне в Ерусалим. Но чак по времето на Артаксеркс, Ездра организира връщането на на храмовото съкровище, на свещеници и левити, защото в храма не достигат служители. И така, събрани при реката Аава, Ездра преглежда хората и вижда, че няма нито един от Левиевите потомците. Налага се да прати хора да убеждават левитите да се върнат в Ерусалим и да служат в храма.
В резултат на това, идват 258 левита.
Тогава Ездра прогласява пост в стана, където само мъжете са 1836 човека.

Ездра 8:21 Тогава прогласих пост там при реката Аава, ЗА ДА СЕ СМИРИМ ПРЕД НАШИЯ БОГ, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот. 22 Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: РЪКАТА НА НАШИЯ БОГ Е ЗА ДОБРО НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ТЪРСЯТ, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
23 ПОСТИХМЕ, прочее, и МОЛИХМЕ СЕ на нашия Бог за това, И ТОЙ НИ ПОСЛУША.

Само си представете какво става. Една немалка група юдеи, може би около 8-9 хиляди с жените и децата, са се събрали на стан до реката Аава, готови да тръгнат към Ерусалим по един много опасен път, след като са събрали дарения злато и сребро и провизии от цялата империя за храма и служителите му и с цялото храмово съкровище. Всички в империята знаят за това преселение на тази неголяма група хора, съставена от свещеници, левити и семействата им.
Една невероятно тлъста и лесна плячка за разбойници по пътя!

На всичко отгоре, Ездра го е срам да поиска охрана от царя, защото вече е декларирал пред него:
"РЪКАТА НА НАШИЯ БОГ Е ЗА ДОБРО НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ТЪРСЯТ, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят."
Е, сега ще трябва наистина да уповават САМО на милостта на Бог.
Разбира се, че се страхуваха за живота си. В естеството, такова пътуване си беше чиста безразсъдна авантюра. Нищо чудно, че Ездра трябваше да ги събира почти насила. С това пътуване рискуваха живота си и живота на децата си. А на всичко отгоре, Ездра не беше поискал охрана!

Представете си укорите, които се сипят върху Ездра от целия този народ, измъкнат от удобното си съществуване във Вавилон, където са си устроили живота, народили са си деца, орагнизирали са си поминък и сега, не стига че зарязват всичко това, ами и тръгват с цяло съкровище без нито един войник охрана! А и от тях няма нито един, който да владее оръжие.
"Оставят питомното и тръгнали да гонят дивото" – би казала народната поговорка. А след 70 години, повечето от тях дори не познават Ерусалим, те са родени във Вавилон.

Горкият Ездра! За него няма съмнение, че това е изпълнение на Божия план, той беше книжник, вещ в предписанията на Закона и знаеше много добре, че Бог ще бъде с тях в това пътуване. Затова толкова дръзко декларира пред Артаксеркс силата своя Бог. Но как да убеди народа? Оказва се, че да убедиш владетелите Кир, Дарий и Артаксеркс, да убедиш вавилонците, мидяните и персите да жертват за храма на Бога е по-лесно, отколкото да убедиш хората на Бога, определени да служат в храма, да отидат и да служат там. Хайде досега имаха оправдание, че храм няма. Но сега вече храм имаше.

На Ездра не му личи, но ако аз бях на негово място, щях много да се ядосам.

Този народ наистина имаше нужда да се смири пред своя Бог:
"Тогава прогласих пост там при реката Аава, ЗА ДА СЕ СМИРИМ ПРЕД НАШИЯ БОГ"

ПОСТ-СМИРЕНИЕ

Основата на нашите взаимоотношения с Бог е СМИРЕНИЕТО. Гласът на нито една молитва няма да се чуе в Небето, ако тя не идва от смирено сърце. Смирение, както пред Бог, така и пред останалите хора.
Смирението пред Бог е нещо подобно на това, да се разтопиш, като восък, престоявайки в Неговото присъствие, така че в течното ти състояние, Бог да те излее в каквато форма иска, в каквато форма е определил за тебе. Докато сме в твърдо, несмирено пред Бога състояние, няма никакъв шанс да паснем на формата, с нашето име на нея, да започнем да се движим в съдбата, служението, предназначението, които е Бог е определил за нас.
Свещта ще си остане твърда, докато огънят не я разтопи. Ако се боим от огъня, ще си останем същите, като преди. Но ако се предадем на огъня, това, което ще се получи от нас, няма да има нищо общо със старото. Знам, че тази аналогия е несъвършена, но целта ми е да намеря някаква илюстрация за това, как да се откажем от нашите идеи за това, как да служим на Бог и да се оставим в ръцете на Грънчаря, Той да ни извае такива, каквито иска, с такова предназначение, каквото Той иска.
Бог е толкова свят и уникален, че нищо, което познаваме не може да ни илюстрира в пълнота кой е Той. С това, което познаваме, можем да илюстрираме някой аспект, някой атрибут на Бог, но никога Него в пълнота. Затова и Исус разказа толкова много притчи за Божието Царство, защото нито една не можеше да го илюстрира в пълнота.

И така, целта на поста-смирение е да кажем на Бог, че няма нищо по-важно за нас от Него. Нищо от света, от този живот не заслужава нашето внимание, отдаване и посвещение, както Той.
Целта на поста-смирение е да кажем на Бог "Не моята воля, а Твоята, Боже и говори, Господи, слугата Ти слуша."

СЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОСТА-СМИРЕНИЕ

Тук, ситуацията е следната. Храмът е построен и богослуженията са възстановени. Настъпват дните на празника шатроразпъване. Целият народ се събира като един човек на площада пред портата на водата. (Неемия 8) Събрани са мъже, жени и "всички, които слушайки можеха да разбират"
Свещениците и левитите са постили в смирение на река Ааава, преди да тръгнат от Вавилон и са изпитали силата на Бог, която е с тези, които Го търсят. Преминали са целия опасен път до Ерусалим с храмовото съкровище и с всички дарения, в злато, сребро, добитък и провизии. Освен това, навсякъде, откъдето минават, областните управи им предоставят всичко което поискват, до количествата, определени в писмото на Артаксеркс. Не само, че никой не ги закача по пътя, но и им помагат с храна и добитък. Това е изпълнение на пророчество на Исая, но за него си заслужава да отворим друга тема, защото има и друго приложение.
И така, всички са вече в Ерусалим.

Какви са резултатите от поста-смирение?

Ездра взема книгата на Закона и я разгъва.
И като я разгъва, всички хора стават прави...

5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

Първото нещо, което се случва е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО.

6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

Второто нещо, което се случва е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОГ.

Ездра започва да чете. Чете им от зори до пладне и вниманието на всички хора е в Книгата на Закона.

3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всичките люде беше в книгата на закона.

Третото нещо, което се случва е, че БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПУБЛИЧНО.

А свещениците и левитите бяха сред хората и им тълкуваха Закона:

7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си.

Четвъртото нещо, което се случва е, ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ СЛИЗАТ СРЕД НАРОДА И ЗАПОЧВАТ ДА ТЪЛКУВАТ СЛОВОТО на хората, там, където са те.

Сега, ще използвам един богословски термин – егзогеза, който означава да бъде извлечено Божието послание от текста на Словото. Точно това правеха Ездра, свещениците и левитите:

8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

Петото нещо, което се случва е, че БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА ПРАВИЛНО. Четене и тълкуване. Не само от един, а от всички левити и свещениеци.

9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

И ето какво се случва, когато правилно се проповядва Божието Слово – чете се и се тълкува.
Шестото нещо, което се случва е, че разбирайки какво казва в действителност Божието Слово, ХОРАТА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЖИВЕЯТ В ГРЯХ и се разплакват.

Но моментът не е за плач, а за радост, защото хората се покайват. Неслучайно има радост в Небето за всяка душа, която се покайва. Но хората преди това, дори не знаеха, как да празнуват. Едва след като им беше прочетено от Словото, разбраха, че този празник се празнува в колиби. Направиха си колиби и във всеки един ден от до края на празника четяха от Словото и празнуваха в колибите:

16 И тъй, людете излязоха та донесоха клони, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
17 Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.
18 При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

Седмото нещо, което се случи е, че ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ТОВА, КОЕТО ПИШЕ В СЛОВОТО.

Ако обобщим какво последва от поста-смирение, то беше това:

1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО;
2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОГ;
3. БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПУБЛИЧНО;
4. ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ СЛИЗАТ СРЕД НАРОДА И ЗАПОЧВАТ ДА ТЪЛКУВАТ СЛОВОТО;
5. БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА ПРАВИЛНО;
6. ХОРАТА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЖИВЕЯТ В ГРЯХ;
7. ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ТОВА, КОЕТО ПИШЕ В СЛОВОТО

ПОСТ-ПОКАЯНИЕ

Всичко това доведе до поста-покаяние:

Неемия 9:1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си, 2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. 3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

По време на този пост, Израилтяните направиха три неща – отделиха от себе си всички чужденци. Преведено на новозаветен език, това е да отмахнем от себе си всичко чуждо на Божието Царство. Всяка ерес, всяко лъжеучение, заедно слъжеучителя му, всичко, което сме разбрали, че е служило на други цели, а не на Бог.
После, четейки Словото, или оглеждайки се в него, като в огледало, разбираха къде са съгрешили и изповядваха греховете си и се покайваха не само за своите грехове, но и за греховете на бащите си.
Четейки Словото, осъзнаваха какво е сторил Бог през цялата им история за тях, въпреки тяхната невярност към Него и започна едно спонтанно поклонение и величаене на Бога.
Няма да цитирам. Моля ви, прочетете цялата девета глава на Неемия и се потопете в обстановката.
Няма да усетите, как ще се покорите на призива:

Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

И как ще завикате, заедно с хората там:

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

 ...


В какво се състои постът-покаяние:

1. ОЧИСТВАНЕ;
2. СЪКРУШАВНЕ;
3. ПОКЛОНЕНИЕ.

СЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОСТА-ПОКАЯНИЕ

Непосредственото последствие от поста беше, ПРЕПОСВЕЩЕНИЕ. Хората потвърдиха, че ще изпълняват това, което беше тяхната част от Завета. И това не беше просто устна декларация, те написаха това, подписаха се и го подпечатаха.
Но и това не би струвало нищо, ако продължаха да живеят по старому.

И тук следва нещо, което на някого може да се стори жестоко, но това е, което хората направиха, след това препосвещение.
Тези, които си бяха взели жени чужденки ги напуснаха. Дори и тези, които им бяха родили деца. (Ездра 10)

И бяха назначени хора, които да проконтролират дали това се изпълнява.

Тоест, в момента, в който разбраха, че това е грях, те премахнаха последствията от този грях.

А това, което не бяха знаели, че трябва да вършат, започнаха да го вършат. според както им беше заповядано в Закона.

Какво означава това за нас?
Значи ли, че трябва да напуснем невярващите си съпрузи/съпруги при заварено положение? Павел отговаря на този въпрос в 1 Коринтяни 7. Но определено означава да не се обвързваме в брак с невярващи.

Означава също да съобразяваме всички аспекти от живота си с това, което говори Божието Слово, че е угодно на Бога. Означава да живеем, според това, което четем, да практикуваме това, което четем в Словото, което е казано от Исус Христос и Неговите апостоли.

Това беше увертюрата по темата за поста.


Това, което трябва да изучим основно е КАКВО БОГ Е ОПРЕДЕЛИЛ, КАТО ПОСТ. И това можем да открием в Исая 58 и 59.

Внимание, обаче, това, което ще откриете там, може никак да не ви хареса. Но там е скрито ценно съкровище.


В този текст можем да открием и други съкровища.  Стига само да искаме да дълбаем. 

ЗА ДЕЛАТА

Обичам книгата "Ефесяни"! Според теолозите, това послание е пример за най-дълбоко Богословие.
В първа глава е разкрито едно от съкровищата – Тайната, или Мистерията на Божията воля. Това едно от неизследимите съкровища. Четеш, дълбаеш, гребеш и все не свършва. Да не говорим, че от трети до 16-ти стих е ЕДНО сложно съставно изречение. Само него да разбереш ти трябва доста време, въображение и памет.

ТРИ АСПЕКТА НА СПАСЕНИЕТО

Във втора глава има друго съкровище – дадени са три основни аспекта на началото на нашето спасение:
(Защо началото – друга тема.)

КАК сме спасени – ПО БЛАГОДАТ, подарък, незаслужено от наша страна;
ЧРЕЗ КАКВО сме спасени – ЧРЕЗ ВЯРА – необходимото звено между подаръка и нас, средството за получаването му;
ЗАЩО сме спасени, с каква цел – ЗА ДОБРИ ДЕЛА. Но не просто такива, каквито ние си мислим, че са добри, а тези, в които Бог отнапред е определил да ходим:

8 Защото ПО БЛАГОДАТ сте спасени ЧРЕЗ ВЯРА, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса ЗА ДОБРИ ДЕЛА, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

Има разлика между делата от стих 8, делата от стих 9 и делата от стих 10 и тя е много съществена.


Ще кажете, че нещо съм се объркала, в стих 8 няма дела.

Амиии, Яков би спорил много настървено с вас по темата дали може вярата да бъде отделена от делата.

ДЕЛА НА ВЯРА

Според него, вяра без дела е мъртва, а мъртва вяра не може да спасява (Яков 2:14).
И така, делата, скрити във вярата от стих 8 са действия на вяра, нещо, което е неотделимо от нея. Действия, от които се вижда вярата (Яков 2:14-26) Действие на вяра, като действието на Авраам, който сложи Исаак на олтаря и вдигна ножа. (Яков 2:21-23) Чак тогава Бог каза:

"СЕГА ЗНАЯ, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син."

Нима Бог не можеше да погледне в сърцето на Авраам и да разбере, че той няма да пожали сина си? Можеше, разбира се, но трябваше да ВИДИ вярата му на дело, като действие. За Бог вярата не е умствено съгласие с нещо, а действия, от които разбира, че Му се доверяваме напълно и във всичко. Точно затова вярата е В Него, а не просто, че е извършил изкуплението.
Докато не се види вярата от действия, тя е само хипотетична. А хипотезите не спасяват. Действията спасяват. Затова и жертвата на Исус на кръста не беше хипотетична, а дело, действие, което ни спасява.
Да не говорим, че за вяра и вярност  думата  и в еврейския и в гръцкия език е една и съща. Вярата в Библията е едно и също с верността. А верността към Бог не е имагинерно понятие, а се ИЗЯВЯВА в нашите действия, в нашия живот, а за много братя и сестри, дори в смъртта..."Бъди верен до смърт"

ДЕЛА НА ПЛЪТТА

Делата в стих 9 са делата, изисквани от Мойсеевия закон и както е било до тогава, според завета сключен с народа на Израил, хората по инерция продължавали да мислят, че трябва да продължават да вършат тези дела, за да се облекат в праведност и да се представят с нея пред Бог. Апостол Павел е изхабил много мастило да обясни, че тази възможност вече не е опция. Но концентрирано е обяснено в Римляни 3:10-20.
Всичко, което ще види Бог от такава праведност, е мръсна дрипа, омърсена дреха (Исая 64:6), абсолютно неподходяща за сватбената вечеря. Защото стандартът за праведност на Бог не е само да изпълняваш всички заповеди от закона, през всичките дни на живота си (Второзаконие 6:2), а да живееш без нито един грях, според Божия истински съвършен закон (Матей 5, 6 и 7), през целия си живот И да вършиш Божията воля. (Матей 7:21)
И само един единствен представител на човешкия род изпълни този стандарт – Човешкият Син, както се наричаше сам, Исус Христос.
И точно по тази причина, можа да изпълни условието за невинен Агнец, който да понесе греховете ни.
Или това са още делата по наше усмотрение и наш стандарт за добро дело, плод на наши собствени усилия и напъни, чрез които човек може да се похвали, че ще го спасят, или че е достоен, че заслужава да бъде спасен, поради тях. Това са делата, които сме облекли за сватбата, но те са нашата дреха, а не от тези, които раздава Царят за сватбата. (Матей 22:11-13)
Това са делата с грешен мотив – за хвалба, слава и почит на човека, а не за хвала, слава и почит на Бога.

ПРАВЕДНИТЕ ДЕЛА НА СВЕТИИТЕ

Делата в стих 10 са тези, в които Бог отнапред е определил да ХОДИМ (сегашно време, деятелен залог, несвършен вид. Гръцкият глагол има същия разбор). Какво означава това?
Бог е определил вече делата, ние не се занимаваме с това. Ако трябваше ние, със собствените си умове и разсъждения да определяме какво да вършим и какво не, какво да изпълняваме и какво не, щяхме да се заплетем в заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко, тъй, щото, като ходим щяхме да паднем и да се съкрушим, да се впримчим и да се хванем в капана.  Това е Негова работа. Той е Главнокомандващият. Нашата работа е да слушаме! И Бог ни е съживил духа, нашето "устройство" за комуникация с Него. Поставил е Святия Си Дух в нас! Така че, ако не чуваме, то повредата не е в "устройството", нито в Божия глас, а в нашето нежелание да слушаме.
От нас се иска да се покоряваме и да изълняваме! И  Бог ни е дал Христовата благодат – с помощта на която да желаем да Му се покоряваме и да имаме силата за това. Ако не го правим, то е защото не искаме и използваме напразно Божията благодат. Или мислите, че без нужда кава Писанието, че Бог и до завист ревнува за Духа, който е турил да живее в нас! (Яков 4:5)
Да живее в нас! Същият този Дух,  който сътвори вселената, който вдъхнови Писанието и който възкреси Исус – живее в нас! Този Свят Дух, поставен в нас, е самият Божи закон, написан на сърцата ни!
И ние дръзваме да си въобразим, че сами ще разберем по-добре какво и как да правим? Че сами ще разтълкуваме по-добре какво и как да правим?

...


Ще слушаме, ще се покоряваме и ще изпълняваме, АКО сме осъзнали, наистина, че Исус е умрял за нас, "за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал."

...



И ако искаме, разбира се. Ако не искаме, Бог ще си намери други на наше място, за да извърши волята Си, според плана Си (Ефесяни 1:9, 10), но тогава, жалко за нас...
Пред Христовото съдилище може да се окаже, че вместо облечени в небесното си жилище, сме голи. (2 Коринтяни 5:1-10)
На Христовото съдилище пред нас ще има само горими материали-дела – слама, сено, дръвца... и може и да се спасим, но като през огън. (1 Коринтяни 3:11-15) 

Това са делата-плод, които не можем да произведем по никакъв начин, освен ако сме пръчки от Истинската Лоза. (Йоан 15:1-5)

Това са делата, за които сме "създадени в Христа Исуса"! Това е смисълът и предназначението на създаването ни в Христос, на това да "сме Негово творение"!

Това са праведните дела на светиите, дрехата от светъл, чист и бял висон, нашата сватбена премяна. (Откровение 19:7,8,14)

ДА ХОДИМ –
Сегашно време – сега, всеки момент от живота ни;
Деятелен залог – това не са действия, които някой върши върху нас, или към нас (страдателен залог), а действия, които вършим ние, ние сме деятелите, ние сме действащите.
Несвършен вид – продължителността на ходенето не е определена в мерни единици за време, а докато не се случи нещо такова, че вече да не можем да ходим в тези дела – или да умрем, или да хвръкнем към облаците за среща с Него.

НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ДЕЛА ПО ПРИНЦИП

Проблемът на повечето вярващи, безкрайно объркани от заплетения казус за спасението, вярата и делата идва точно от липсата на това разграничаване,  ЗА КАКВИ ДЕЛА СТАВА ВЪПРОС, на различните места в Словото.

Как така едновременно спасението е чрез вяра, не чрез дела, а пък "Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците". Не стига, че ще съди делата, ами и тайните дела, мотивите ни!

2 Коринтяни 5:10
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Няма противоречие. Противоречието е плод само на нашето неразбиране.
Начинът на спасението ни е по благодат, средството за спасението ни е вяра, а целта за спасението ни е за добри дела, определени от Бог за изпълнението на Неговия предвечен план.

А вечният живот с Бог? – може би ще попитате.
Той е бонус към това. Не е целта.

То си е обяснено в Словото.

И за да няма недоразумения, ето една проста схема:

Дела/действия на вяра – ДА;

Дела/действия на плътта, дела за наша хвалба и слава, а не за слава на Бог, т.е. мъртви дела – НЕ;

Дела/действия от покорство и с Христовата благодат, за прослава на Бог – ДА, ДА, ДА!
Точно за това сме създадени, това е предназначението ни, като Негово Творение.
Затова ни е определил Исус – да излезем в света и да принасяме плод и плодът ни да бъде траен! (Йоан 15:16)


По този въпрос още "има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават", но ако поискаме мъдрост от Бога, може да ни просветне.

Забелязахте ли, колко често Словото ни дава сравнение, аналогия между дела и дреха? Може би наистина ще е важно за нас да не се открие срамотата на голотата ни пред Бог.

Откровение 3:18
то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

Не вземайте думата ми за вярна!
Проверете, потърсете, изследвайте сами и разберете дали това, което твърдя е същото, което казва и Словото.
Но подходете по същия начин и към това, което вече знаете, в което сте били убедени от някого, или някога.
Проверете, потърсете, изследвайте сами и разберете дали това, което знаете по въпроса е същото, което казва и Словото.


Свързани статии:

ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА