ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Наближи Рождество Христово и отново започнаха дебатите за и против празнуването му.
И сега, както и миналата година, мнението ми остава все същото – ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, НЕ ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, ЗА ГОСПОДА ДА Е!

Проблемът с парзниците не е нов. Той е от времето на първите църкви. В Римляни 14, например, тази тема е разгледана от Павел много подробно. Ключът към правилното разбиране на проблема е:

Римляни 14:

14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

Сами по себе си празниците не са нечисти, освен, ако някой ги смята за нечисти, то те са нечисти за самия него.
Ако някой смята, че ще се оскверни, като празнува Рождество 3 дни след езическия празник на зимното слънцестоене (което, между другото никой отдавна не празнува) – да не го празнува.
Ако някой смята, че Рождество Христово е най-светлият празник по това време на годината, че е повод да говори на близки и далечни за Христос – нека го празнува!
Който смята, че в този празник става въпрос за празнуване на рожден ден на Исус и този рожден ден не тогава – да не празнува! Но ако знае, кога Му е рождения ден, да го празнува поне тогава! (Закачка!)
Който смята, че празнува Рождения ден на Исус, въпреки че не е на точната дата – да го празнува!
Който смята, че празникът не е за рожден ден, а за началото на една Нова епоха – времето, когато сам Бог слезе, за да обитава сред нас, хората – да празнува с пълна сила и от сърце!
Независимо, че други били празнували някога си нещо друго по същото време!

Принципът е един и същ – едно нещо е нечисто за някого, само, ако го смята за нечисто!
Но, няма право да съди другите защо празнуват, или не празнуват. Защото не всички са достигнали до съзнанието, че дори да има, така наречени богове, дори някога да са се празнували техни празници – за нас има само един Бог и Творец на всичко! (1 Коринтяни 8:5-7)

Просто някои хора още не са се освободили от съзнанието за другите, така наречени богове, за да остане в тях съзнанието само за ЕДИНСТВЕНИЯ БОГ.

 Римляни 14

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Потвърждение на този възглед на Павел е писмото му до Колосяните.

ПИСМОТО ДО КОЛОСЯНИТЕ

Когато Павел пише това писмо, той е под домашен арест в Рим. Църквата в Колос не е основана от него, но в нея има случжител, който е повярвал от Павел, докато апостолът е бил в Ефес и е пренесъл Евангелието в Колос. Това е Епафрас.

Та Епафрас, загрижен за състоянието на църквата в Колос, поради различни проблеми, възникнали в нея, търси съвет и помощ от Павел.
Тъй като Павел не е основал тази църква, не е посял той вярата там, затова е много внимателен, учтив и любезен с колосяните, за разлика от писмата до Глатяните, или до Коринтяните, или до Римляните например, като се старае първо да им припомни основните положения, това, което е важното и същественото. Защото проблемите, както разбираме, четейки между редовете и от това, което отговаря Павел, са свързани с езическото обкръжение и с обстновката в Колос – смесица от много езически вярвания и юдаизъм, които влияят на християните там и те са мамени и завличани в две посоки – едната е законничество, другата – свободия.
Юдаистично настроените ги карат да спазват празници, новолуния, съботи, диети, езически настроените, ги завличат да празнуват с тях езически празници и на езически божества.
Едните заблуди и измами идват от страна на Закона, а другите, от "първоначалните учения на света"

Ето какво дава Павел, като решение на проблемите и споровете, възникнали в църквата в Колос, по повод на това, че едни спазват календари, други не, едни ядат и пият, не спазват забрани, а други се въздържат и спазват забрани – НИЩО ОТ ТЕЗИ НЕЩА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!

Защо?

Защото са външни, несъществени!
Защото всичко, цялата същност на вярата и на живота е само и единствено в ХРИСТОС.
Ако има празници, то те са за Него!

Колосяни 2:1 

Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично, 

2 за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа, 

3 в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.

Винаги, когато Павел споменава "тайна", той ни я разкрива. Тайните, които Павел ни разкрива, не са в смисъл на нещо, забранено да се знае от всички, а по-скоро на мистерия, чийто смисъл е скрит при повърхностно четене, но е се разбулва при откровение от Бога.
И тайната, която Павел разкрива тук на Колосяните, пък и не само на тях, защото иска писмото му да се прочете и на други места, е БОЖИЯТА ТАЙНА – ХРИСТОС, в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.
Какво иска да ни каже Павел?
Търсете Христос, дълбайте в Христос за съкровищата на премъдростта и на знанието! А не в закона, нито в "първоначалните учения на света"!
Търсете всичко, което иската да знаете в Христос, а не вън от него, не встрани от Него!
Защо?
Защото ако търсите знание и мъдрост извън Христос, ще бъдете измамени:

4 Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи.

Колкото и убедително да ви изглежда, колкото и "Библейски" да ви изглежда, ако не от Христос, ако не е в съзвучие с Неговото учение, с Христовия Дух – е измама!
И Павел започва сега усърдно да ги увещва да се върнат към това, което са приели в началото, което е в Христос:

5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас, и се радвам като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христа. 

6 И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него, 

7 вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение. 

И отново предупреждение за измамителите и техните философии и празни измами, които не са по Христос:

8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. 

ПЪЛНОТАТА И СВОБОДАТА В ХРИСТОС

Няма нужда от нищо друго, след като сме приели Христос, казва Павел. В Него обитава ВСИЧКАТА ПЪЛНОТА НА БОЖЕСТВОТО!
Какво друго ни трябва?

9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; 

10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

Няма нещо, кава Павел, не съществува НИЩО, което да ни трябва извън Христос! Така че спрете да търсите другаде! Спрете да се завличате по измаммици, които с убедителни думи ви карат да търсите нещо друго, ОСВЕН ХРИСТОС!!!

И сега Павел ни припомня какво направи Бог за нас:

11 В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; 

12 погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. 

13 И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; 

14 и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; 

15 и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него. 

Това е важното, това е същественото! Това помнете, към това се придържайте!
А всичко друго, което ви карат да прибавяте, като обрязване на плътта, спазване на диети, празници, новолуния и дори съботи – това не е по Христос, а по враждебния, прикован на кръста закон, който е махнат изпосред нас!
Така че, сега сме свободни –
Можем да се обрязваме, или да не се обрязваме;
Можем да ядем и пием определени неща, но можем и да не ядем и пием;
Можем да спазваме календари, празници и съботи, но можем и да не спазваме!

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

16 И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; 

Защо?
Защото не са съществени, а само сянка и подобие на това, което трябваше да дойде – Главното, Главата на всичко дойде! ХРИСТОС дойде! Още преди 2000 години!

17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. 

Сега, в 21-ви век, не става въпрос толкова за юдаистичните празници, новолуния, или съботи, колкото до Рождество Христово и Възкресение Христово, но принципът си остава същия.
Празниците са сянка и подобое на Истинското нещо – Исус Христос и Той е главният, същественият, центърът, фокусът!
Исус Христос е празника!

И двата празника са изместени, като дати за празнуване от датите, когато са се случили събитията.
Възкресение, знаем защо е изместено – за да не съвпада с юдейската Пасха, за да се разграничи църквата от евреите. (?!?)
Защо е изместено Рождество – ще чуете най-различни обяснения, от поради обикновено незнание, през поради решение на църковен събор, до поради... напълно абсурдни...

Но не е важна външната форма, а съдържанието, същността, която влагаме в тази форма! Стига същността да е ХРИСТОС!
Стига същността на празника да е ХРИСТОС!

18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, 

19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога. 

Ето това е много важно и актуално днес.

Хора се опитват да надничат с плътски ум в духовното и виждат неща, които ги НЯМА ТАМ. Съществувст само в съзнанието им. Вероятно и параноята, всявана от конспиративните теории има малък дял в това "виждане".
Но не можеш да виждаш духовното с плърски ум. (1 Коринтяни 2:14) 

Другият актуален проблем:

В стремежа си да постигнат растеж на църквата, много лидери се изкушават да прибягнат до прости правила за изпълнение, за да направят християнството по-лесно за следване и живеене и изпадат в законничество. В резултат, жристипнският живот в църквите им не само че не става по-лесен, ами и извънредно сложен! Става, както е пророкувано:

Исая 28:13Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

Даааа! Много сложно! "Ами сега, в този случай, коя заповед, кое правило да приложим? Ох, много сложно!"

Други прибягват до светски похвати за привличане на нови хора, вместо да "държат Главата Христос", от Когото идва истинския растеж на Тялото! Използват маркетинг, реклама, забавления, вицове, напоследък, даже шоута, йога упражнения и медитации.
Използват същите изкушения, които сатана закача на въдицата си, за да лови неспасените души – здраве, богатства, пари и щастието, което идва от тези неща, а не от Хрстос.

Хей, хора, спомнете си! За всички тези неща ние сме умрели вече, защо да се съживяваме отнова за тях? Защо да оставим свободата си в Христос и да се впримчваме отново в Закона, или в измислени правила, принципи и страхове?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, разпъваната в две различни посоки църква в Колос се лута между закон и свободия.
И решението НЕ Е някъде по средата.

Решението е да държим Главата Христос, да държим фокуса, погледа, центъра на Христос!
Каквото и да правим – за Господа да го правим!

Живеем ли, умираме ли – Господни да сме!
Празнуваме ли, не прразнуваме ли – Господни да сме!

ПРАЗНУВАНЕ В НОВИЯ ЗАВЕТ

Ако в Стария Завет празниците бяха постановени, за да сочат към идването на Исус и Неговото дело, в Новозаветно време, това вече е факт.
Първото Пришествие на Бог, в образа на Исус Христос на земята е вече факт!

И това е най-важното събитие в историята на човечеството!
Толкова значимо събитие, че стана вододел на времето – раздели историята ни на ДВЕ ЕПОХИ –

ВРЕМЕТО ПРЕДИ ХРИСТОС

и

ВРЕМЕТО СЛЕД ХРИСТОС

Нима такова необикновено важно, значимо, епохално събитие не заслужава ПРАЗНИК?

Когато част от ангелите се разбунтуваха срещу Бог, Той не им изпрати спасител.
Но когато се разбунтуваха хората, Бог промисли план за нашето спасение и го осъществи!
Това събуди такова възхищение и прослава в Небето, че ангелите, дойдоха на земята да възвестят тази велика Божия милост и Божието благоволение към хората.

Лука 2:
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

Първото Пришествие на нашия Господ Исус Христос беше БЛАГОВЕСТЕНО от ангела, като "голяма радост, която ще бъде за всичките люде."

Колко по-ясно може да го каже Словото? Това е повод за голяма радост и празнуване от всички хора!

Овчарите тогава не разбираха огромната значимост на това събитие. Но ние днес знаем какво означава това. Знаем какво направи Бог, чрез Исус за човечеството и лично за нас.
Ние имаме много по-основателен повод от ангелите да балгодарим на Бога за това събитие – да ни изпрати Спасител.
Ако ангелите слязоха на земята да прославят Бога за това, което Той направи за нас, хората, то колко повече трябва ние да прославяме Бог за това! Не само всеки ден от живота си, но и поне в един ден, в който ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, всички хора заедно да празнуваме идването на Бог сред хората. Да празнуваме Божието благоволение към нас. Благоволение, което беше отказано на ангелите...

И сега за мира...
Разнищих Лука 2:14 дума по дума в конкорданса, защото в повечето преводи нещо ме смущава. Или е преведено "на земята мир между човеците", или "на земята мир, в человеците благоволение".
Ако Исус, с Първото Си пришествие трябваше да донесе мир на земята, или между хората, значи се е провалил.

Проверих двата предлога и се оказа, че основното значение на предлога, използван преди "хората", ἐν, е "в". Второто значение и честота на употреба е "на/върху" и чак третото е "сред/между".

И с този предлог, песента звучи вече смислено:

Слава на Бога във висините, И на земята мир В човеците, в които е Неговото благоволение.

И напълно в съзвучие с целта, с която Исус дойде на земята – да даде мир в нас, въпреки враждебната обстановка, в която ни остави. (Йоан 14:27; Йоан 16:33; Матей 10:16, 17)

И да донесе МИР между Бога и хората:

2 Коринтяни 5:18
А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

Ефесяни 2:16
и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Колосяни 1:20-22 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

Ето това си струва да се празнува! Това, че Бог ни даде възможността да имаме мир с Него.
Тази възможност е дадена на ВСИЧКИ хора. И затова трябва да се празнува от ВСИЧКИ!
Дори когато НЕ всички разбират какво празнуват. И ние не винаги сме разбирали.
Но е дошъл един момент в който сме разбрали.

Този празник е най-добрият, най-подходящият, най-благоприятният повод, този момент на разбиране да дойде и за други хора и най-вече за нашите близки.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВЕСЕЛО И ЩАСТЛИВО ПРАЗНУВАНЕ НА 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Свързани статии:

КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ

ОБЕЩАНИЕТО

КАКВО ПРАЗНУВАМЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

КОЙ ОГРАБВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?

СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИ

...ПРОТИВ УГАЖДАНЕТО НА ПЛЪТТА

 Колосяни 2: 

20 Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като,

21 "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",
22 (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?
23 Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.

Разбирате ли, скъпи Колосяни (пък и не само Колосяните), пише Павел, ако сме умрели за тези неща, те не ни владеят вече!

Но ако ни владеят, то или някой ни е измамил, че все още имат власт над нас и ни учи, че чрез желязна дисциплина ще се предпазим от тях, или... изобщо не сме умрели за тях!

Ефектът от "подчиняването на постановления" е обратен – колкото повече се стараеш да спазваш правила и да не щадиш тялото, толково по-силно се съпротивлява плътта!
Този начин е абсолютно НЕЕФЕКТИВЕН в борбата, против угаждането на тялото!

На плътта угаждаме дори, когато не я щадим, защото, когато постигнем резултат със собствени сили, ние се възгордяваме и решаваме, че сме си самодостатъчни – нямаме нужда от Христос.

Какво остава тогава?
Какъв е Божият начин?

БЛАГОДАТ!

Не, това не е учението на някои съвременни лъжеучители за хипреблагодатта!

Опазил ме Бог! Те поучават благодатта не като средство за живот според Божията воля, а точно за живот според желанията на плътта.

Благодатта е единственото средство, което ни дава желание и сила да живеем според Божията воля! И тя идва само и единствено от Бог. Благодатта е на наше разположение винаги!

Не отричам самодисциплинта, но тя няма нито силата, нито резултатите на благодатта.
Какво означава това на практика?

Да не се самодисциплинираме? – Не!
Но да не разчитаме на собствените сили, да не търсим нашето представяне пред Бог и да не се опияняваме от собствените си победите над плътта.

Да чакаме Бог да "задейства" благодатта Си в нас? – Не!
Няма нужда да чакаме. Нито да използваме такова "чакане", като оправдание да се отдаваме на угаждане на плътта.

Механизмът е много прост:
Идва изкушение, в плътта се надига желание. Единственото, което може да ни победи в този момент е нашето съгласие с лъжата, че не можем да се съпротивим.
Можем! Защото сме умрели за тези неща! Те нямат власт над нас! Сатана няма власт над нас! Не може да ни принуди да направим каквото и да било! Не му е разрешено!
Единственото, което може да направи е да ни измами!

С какво?
С това, че това изкушение не е нещо опасно, че всъщност много го искаме, че имaмe нужда от това, точно сега, веднга, че няма да има кой знае какви последствия...

Моят личен опит е, че всеки път, когато съм съгрешавала, то е било не защото не съм могла да се спра и да се съпротивя, а защото не съм искала да го направя...

И след това ВИНАГИ съм съжалявала горчиво, изпадала съм в отчаяние, не съм смеела да застана пред Бог за прошка с дни и седмици, страдйки и самообвинявайки се, самосъжалявайки се...

Знам, че ви звучи познато...

И всичко това, при условие, че сме приели средството за борба срещу угаждането на плътта. Имаме го на разположение 24/7!

2 Коринтяни 6:1
И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

И така, механизмът е следният:

Идва изкушение, в плътта се надига желание.
Веднага в главата ни "накацват" цяло ято лъжи.
Но ние знаем истината – тези неща нямат власт над нас! Ние сме умрели с Христа за тях! Христос разчупи оковите, връзките, нищо не ни държи за тях! Ние сме свободни от тези неща, Христос плати с кръвта и страданията Си за тази наша свобода!
Те не ни носят НИЩО добро, а само отчаяние и скръб.
Краткият момент на удоволствие, или радoст, или забвление не може да компенсира тъгата и срама след това, скръбта, че отново сме разочаровали Бог...

Само един поглед към Христос на кръста, само един спомен от Неговата прегръдка! Само една кратка молитва: "Исусе, помогни!"...


И край! Никакви птици-лъжи!
Благодатта ни изпълва с увереност в Христовата любов и грижа към нас, със сила да се съпротивим, което се оказва много лесно и без никакъв драматизъм.
Благодатта ни изпълва с благодарност, че имаме на наша страна, Този, Който е победил света и сега е с нас, за да можем и ние да го побеждаваме в нас...

ХРИСТОВАТА БЛАГОДАТ ни е дадена не за да живеем, както ни е угодно, не както е угодно на плътта ни, а за да живеем според Неговите заповеди, които не е необходимо да четем, за да изпълняваме, а са написани на сърцата ни, положени са във вътрешностите ни.

Всеки път, когато сме изкушени да направим нещо, в разрез със заповедите на Христос, ние знаем много добре това. Святият Дух моментално ни изостря вниманието, насочва ни към Слово, надига интуицията ни, събужда съвеста ни и ние знаем 100%, че ще нарушим това, което Исус ни е оставил, като стандарт.

А заповедите на Христос са много по-строги от закона-детеводител.
Заповедите на Христос са да бъдем съвършени, като Отец.
Заповедите на Христос са да демонстрираме Неговата любов. Не тази, да обичаме ближния, като себе си, тя е старата заповед. Новата е да обичаме така, както обикна Той – умря за нас, когато бяхме още Негови врагове...

И този стандарт на любов е НЕПОСТИЖИМ с никакво друго средство, освен с БЛАГОДАТТА.

...защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

Свързани статии:

БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО

Предприех това изследване, поради объркването, което съществува относно това, къде ще е Царството на Исус по време на Милениума – на земята, или в Небесното обиталище на Бог и къде ще е ВЕЧНОТО ЦАРСТВО, в което Исус ни обеща, че отива да ни приготви място в обиталищата на Божия Дом. (Йоан 14:2,3)

МИЛЕНИУМ

Земното (световното) царство ще стане напълно Царството на Исус Христос (Откровение 11:15), непосредствено преди Неговото Второ идване на земята, при звука на последната, седма тръба и ще продължи 1000 години. Дали това ще са точно хиляда години или приблизително толкова? В Словото Бог казва това, което има предвид и има предвид това, което казва.


Не мисля, че някой, който чете Словото би могъл да се обърка, относно това, че Милениумът – хиляда-годишното Царство ще е на земята. На тази, нашата сегашна земя, която обитаваме в момента. (Исая 9, 11, 32 и 61; Еремия 31; Езекиил 11 и 36; Михей 4; Амос 9; Захария 8 и 14; Откровение 19 и 20 и др.)

ВЕЧНОТО ЦАРСТВО

Що се отнася до Вечното Царство на Бог, то ще е нещо съвсем ново и различно! Но първо старата вселена ще бъде унищожена.

Това ще се случи по време на съда пред големия бял Престол, който ще се проведе в тронната зала на Небето (Божието обиталище) и когато ВСИЧКИ, живи и ВСИЧКИ мъртви ще бъдат съдени. На земята няма да е останал никой! Ни жив, ни труп.

Откровение 20:11
След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че НЕ СЕ НАМЕРИ МЯСТО ЗА ТЯХ.

Как може нещо да побегне от лицето на БОГ? Този израз, намираме в Словото, когато някой бяга и се крие от някого, така че да не го вижда – например, Агар от Сарайя и Яков, от Исав. Но как може нещо да побегне от лицето на всеприсъстващия Бог? Има ли място, където би се скрило от Него? Единствената възможност е да престане да съществува.
"Не се намери място" е идиом, който се употребява в еврейския език и в този стих е преведен на гръцки буквално. Означава НЯМА вече, не съществува вече, отсъства, изчезва. Същия израз виждаме употребен в Псалми 37:10 и в Даниил 2:35.


Небесният Ерусалим, където, според мен е приготвено място за нас в обиталища, ще слезе на земя, НО НЕ НА тази, СЕГАШНАТА, а на друга, съвсем нова, във съвсем ДРУГА ВСЕЛЕНА. Вселена, в която ще действат други физични закони, така че да няма да има нужда от слънце, а сам Бог ще е светило и на планетата, където ще слезе небесният Ерусалим, няма да има морета.

1 И видех ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха [преминаха]: и море немаше вече. 2 И аз Иоан видех светия град, Ерусалим новий, че слезваше от Бога из небето приготвен както невеста украсена за мъжа си. 3 И чух глас голем от небето който казваше: Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тех; и те ще бъдат люде негови, и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог. 4 И ще обърше Бог всека сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина. 5 И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни.(Откровение 22:1-5) [Цариградски превод]

Това ще бъде свят, който е в много по-голяма степен подобен на Небето (Божието обиталище), за разлика от сегашния, който е само бледо подобие и сянка.

Ето какво казва Словото:

Откровение 21:1 И видях НОВО небе и НОВА земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. [Превод от 1940]

"Небе и земя", като съчетание на думи в Библията се употребява, за обозначаване на материалната вселена – земята е планетата, а небето е космосът.

В този стих недвусмислено се прави разлика между "НОВО небе и НОВА земя" и "първото небе и първата земя".

Определено става въпрос за ДВЕ РАЗЛИЧНИ ВСЕЛЕНИ.

Това, което, обикновено обърква привържениците на теорията, че земята само ще бъде подновена са два стиха от Откровение – 21:2 и 5


В 21:2, Йоан казва, че вижда, как Небесният Ерусалим "слиза". Това го поставя в позиция да е долу, там, където градът ще слезе. Но това не означава непременно, че това е сегашната земя. В Откровение разбираме, как Божият Дух пренася Йоан от място на място, от една реалност в друга, непрекъснато му сменя позицията, в зависимост от това, какво иска да му покаже.


В 21:5, единствено в превода от 1940 се казва "подновявам":

И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко...

Но в другите български, както и английски преводи е преведено точно:

5 И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново... [Цариградски превод]

5 И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. [Верен 2002]

5 Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново.“ [Съвременен 2004]

5 И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. [Православен]

Ето буквалният превод от гръцки на английски:

5 "And said the [One] sitting on the throne , Behold, new I make all things ...

Нека погледнем какво означава думата за "new" в оригинал. (Използвам Strong конкорданс.)


Думата е καινὰ, употребена е, като наречие и означава ново, прясно (свежо), неизползвано. На английски се превежда, като fresh, new, unused, novel.


Същата дума е употребена в Матей 9:17 и Марк 2:22 за новите мехове, в Матей 27:60, за новия, неизползван още гроб, в Марк 16:17 за новите езици, в Лука 5:36 за отдирането на кръпка от нова дреха и т.н.


Определено не става въпрос за правене от старото ново. Става въпрос за нещо АБСОЛЮТНО НОВО, свежо, неизползвано още.


Бог не за първи път говори за това, че ще направи нова вселена (нова земя и ново небе)

За същото става въпрос и в:

Исая 65:17 Понеже, ето, СЪЗДАВАМ НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ; И ПРЕДИШНИТЕ неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

Исая 66:22 Защото, както новото небе И новата земя, КОИТО АЗ ЩЕ НАПРАВЯ, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.

А Петър ни изяснява по-подробно за това събитие:

2 Петрово 3:10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, 12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! 13 А според обещанието Му очакваме НОВО небе и НОВА земя, в която да живее правда.

В този стих, думата е същата, но е прилагателно и е склонена по род число със съществителните, към които е приложена – небе и земя. Освен това, Петър ни запознава с един специален Господен ден, в който нашата вселена ще престане да съществува.


Но какво ще представлява тази нова вселена, тази нова планета, този нов град?

Откровение 22:1След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. 3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. 4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. 5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. 

И ТЕ ЩЕ ЦАРУВАТ ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ

Това е съвършеният вечен свят на Бога и на Неговите хора, където няма да има вече нищо проклето.

Свят, в който самият Бог ще бъде сред нас и ние, край Него.

Свят, в който единствено Бог ще е наш БОГ и ние ще сме Негови хора.

Свят, в който няма да има нито един човек, който да не служи на Бога.

Свят, в който всички до един ще са били изпитани и ще са доказали, че ИСКАТ да бъдат с Бог вечно!

Свят, в който няма да има нито един човек, който НЕ ИСКА да бъде с Бог нито временно, нито вечно. Но преди да се насели този нов свят, неговите жители вече ще са преминали през един период на изпитание – земен живот, който ще е особено тежък за тези, които ще са живи по време на властта на Антихрист. Но и наградата им ще е много голяма, ако издържат докрай и ако са верни до смърт:

Откровение 20:4И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

Освен това, ще имат "летящ старт" за следващото изпитание:

Откровение 20:5 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. 6 Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт [в огненото езеро] не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Ще са минали и през втори период на изпитание – Божието Хиляда-годишно Царство, в края на който сатана отново ще бъде пуснат, за да мами народите.

И окончателното решение на Бог за това кой ще насели съвършения Божи свят, ще бъде взето при съда на Големия Бял Престол. 

Нито една съдба няма да е несправедлива, защото всичко, което човек върши, което мисли и което го мотивира е било видяно и записано в книгите. (Откровение 20:12)


И никой няма да може да се оплаче, че не са му били дадени достатъчно възможности да поиска да бъде с Бога, или че не е бил предупреждаван многократно какво ще се случи с тези, кото не искат да бъдат с Бога през вечността.


Всеки ще получи точно това, което е искал – Тези, които обичат Бога, ще бъдат вечно с Него. Те ще са доказали, с живота си, че никакви изпиатния, болки, загуби, мъки, дори смърт на са били в състояние да ги накарат да спрат да обичат Бога!

Тези, които не обичат Бога, ще бъдат вечно отделени от Него...

И Духът и невестата казват: Дойди.

И който чуе, нека рече: Дойди.

И който е жаден нека дойде.

Който иска, нека вземе даром водата на живота.

Амин!






Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ТЕМА

МОЛИТВАТА НА ЕЗЕКИЯ

Не, не става въпрос за известната молитва на Езекия, чрез която си издействал още 15 години живот.

Молитвата, която ме впечатли беше молитвата на Езекия в храма, когато получава писмото от Асирийския цар Сенахирим.

Малко предистория.

Ерусалим е обсаден от асирийците, с военачалник Рапсак. Той говори на обсадените жители на Ерусалим на юдейски, опитвайки се да съкруши духа на защитниците, убеждавайки ги, че по волята на Господа е възлязъл срещу тях, за да ги съсипе. Подиграва им се на нищжния брой, на надеждата, че ще получат помощ от Египет... (Исая 36:4-10)


Това се случва 7 века преди Христос. Асирия е завзела почти целия плодороден полумесец. Северното царство вече е паднало. Никой не е успял да ѝ противостои. Всички околни народи са вече превзети и отведени на други места. Такава е била практиката на завладяване тогава – изселване на коренното население и заселване на земите му с други народи.


Управителят на двореца в Ерусалим, секретарят и летописецът молят Рапсак да им говори на асирийски, за да не го разбират хората в крепостта, но той продължава да убеждава народа да не слушат цар Езекия, а да се спогодят с него, като им обещава да ги засели в други, плодородни земи. (Исая 36:12-21)

Като чува това, Езекия раздира дрехите си и влиза в храма, а управителя, секретаря и летописеца изпраща при пророк Исая.


Бог отговаря веднага, чрез Исая:

"Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя."(Исая 37:6,7)

Бог пуска в действие обещанието Си и след серия слухове за войни, Рапсак тръгва към Лахис да помага на царя си Сенахирим, който от своя страна тръгва да воюва срещу Етиопския цар, защото "чул", че излязъл срещу него и изоставя плановете си за Ерусалим. Но все пак, изпраща писмо до Езекия:

"Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш? Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?" (Исая 10-13)

МОЛИТВАТА

Тогава Езекия влиза отново в храма и разгръща писмото пред Бога, произнасяйки следната молитва:

"Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог."

(Исая 37:16-20)

Уау! Това се казва молитва за Божия слава!

"Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог."

Езекия е опитал вече всичко, което е било по силите му, за да защити царството си от Асирийците. Пращал е посланици до околните народи и царе, въпреки предупрежденеията на Исая да не го прави, да не разчита на царе, хора, войски, коне и колесници, а на Бога.

Сега, когато няма вече никаква друга надежда, когато всички наоколо са покорени, Езекия е напълно наясно, че не може с шепа хора да противостои на цяла империя.

И най-после, се обръща към Бога.

Най-после се сеща, че Богът на тази шепа хора е ЕДИНСТВЕНИЯТ БОГ

***
Не сме ли и ние, като Езекия?
Опитваме всичко възможно да се справим със собствени сили и с помощ от хора и едва, когато изпаднем в безизходица и пълно отчаяние, се сещаме, че Бог някак ни е предупреждавал много преди това, подсказвал ни е какво да правим, но ни е сме упорствали в нашите си пътища и начини. Най-после сме готови да чуем какво ни казва Бог!

***

ОТГОВОРЪТ

Бог не само отговаря на молитвата на Езекия, но отговаря и на писмото на Сенахирим:

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. Ето словото, което Господ изговори за него:

Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря. Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев. Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил. Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет. Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане стъбло. Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене. Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила, По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

(Исая 37:21-35)

И ето действията на Бога – изпраща ангел и той погубва 185 000 човека в Асирийския стан. Стават сутринта и гледат – "мъртви трупове"!


Сенахирим, уплашен се връща в Ниневия и там е убит в храма на своя измислен бог Нисрох от двама от синовете си...


Друг негов син го наследява и продължава завоеванията, но никога не посяга на Ерусалим и Юдея.


Царството на юдеите остава, като малко островче, сред морето на Асирийското владение, чак до разпадането на империята.



Една картинка, която много прилича на днешното положение на Израел сред арабите.

КАКВО ИСКАТЕ ОТ ИЗРАЕЛ?

Да изчезнат? Да бъдат заличени от земята? Нов холокост? Да изгорят в пещите? Да станат на сапун?
???
...

Очевидци разказват за поляците, които след войната са отишли да видят лагерите на смъртта, в които самите те са предавали евреите си на нацистите. На отиване са били весели, усмихнати, а когато се връщали, са плачели и ридаели с наведени глави...
Светът е изправен пред нов холокост. Но този път жертвите, освен евреи ще бъдем и ние, християните. От години ислямистки екстремисти избиват християни. И "християнският" свят мълчи...
От няколко години в същия "християнски" свят се надига нова вълна антисемитизъм, още по-голяма от тази, преди 85 години. Надига се и ни заля вълна на заличаване на християнските ценности, на игнориране на Християнството и християните.
От началото на октомври умерени мюсюлмани нападат с камъни, с Молотов-коктейли и с ножове мирни граждани на Израел, а медиите в "християнския" свят отразяват предимно израелското "насилие".
Тогава християните мълчаха. Сега мълчанието дори е заместено с омраза...
Нещо, което е коренно противоположно на учението на Исус. И напълно в съзвучие с човекоубийствената същност на сатана.

Никога няма да спра да се удивлявам, какви невероятни жестокости са способни хората да си причиняват един на друг, единствено от омраза...

Кулминацията на омразата към евреите и към Бога ще бъде в битката в Армагедон. От целият свят ще се събрат да воюват срещу тях и срещу Бог. И точно тогва Царят на царете ще слезе с нас, Неговото войнство, за  да погуби враговете Си и да установи Царството Си на земята, в което ние и евреите, чиито очи Бог вече ще е отворил, които вече ще са го разпознали, ще царуваме заедно с Него, като един народ, като един нов човек, събрани в едно тяло. (Ефесяни 2:12-16)

От гузна съвест, поради избиването на 6 милиона евреи – мъже, жени и деца, светът позволи на оцелелите да се зеселят в земята си, като им даде ето тази територия, означена в зелено на картата вляво, по-голямата част от която е пустинята Негев. В страните, където преди войната бяха живяли евреи, жилищата и имотите им отдавна бяха присвоени от съседите им. Повечето нямаха къде да се върнат и бяха щастливи за педята земя, която можеха да нерекат Израел. Нищо, че беше или пустиня, или блата, пълни маларийни комари. (Използваемата ѝ част може да се сравни по площ с Добричка област.)
Но арабите... не можаха да понесат, че Израел се беше възродил и още на следващия ден, още когато Израел беше на възраст само един ден, хората, оцелели от лагерите на смъртта трябваше да защитават младата си държава от армиите на арабите от Ливан, Сирия, Ирак, Йордания, Египет и Саудитска арабия. Без самите те да имат армия и оръжия, без танкове и самолети. И въпреки това спряха враговете си, стигнали почти до Тел Авив и с помощта на оръжия, закупени след началото на войната от... Чехословакия и СССР ги отблъснаха обратно.
Арабите нарекоха тази война "срамната".
Част от териториите, определени за арабското население от бюрократите на ООН в Газа и Западния бряг са окупирани, съответно от Египет и Йордания, което оставя арабските бежанци от войната през 1948-ма, практически с нищо. Незнайно защо, обаче, светът продължава да вярва на лъжите, че Израел е окупаторът, при условие, че арабските страни са агресорът, а Израел се защитава и в резултат на военни победи, останалите части от териториите, определени от бюрократи в ООН за арабите станаха негови. Сравнете картите.

Израел сега е с територия 20% от площта на България и около 60% от територията му е пустинята Негев. Използваемата му площ, представлява приблизително, малко повече от площта на Бургаска област. Населението му е 8 милиона, 17% от които са араби.
Колко искат враговете на Бога да се стеснят пределите на Неговия народ?
Да ги изтикаме в морето, както призовава ислямът?
Хора, отворете си очите! Колко искате да отрежете още от "Бургаската област" на Израел?

Не забравяйте, че Бог ще съди народите, които си разделят земята Му! (Йоил 3:2)
А Бог винаги спазва обещанията Си.
Когато земята на Израел беше пустиня, арабите я презираха и не се заселваха в нея с векове. Бог обеща да направи земята да запустее, както четем в пророчетвата на Исая, Еремия, Езекиил и Михей, докато Израел е разпръснат между народите. И това се изпълни.

Марк Твен, пътешествайки по тези земи през 1867 година пише:

"... .. Една пуста страна, чиято почва е достатъчно богата, но е предадена изцяло на плевели ... мълчалив, печален простор .... запустение .... не видяхме нито веднъж едно човешко същество по целия маршрут .... Тук, там има дърво или храст. Дори и маслиновото дърво и кактуса, тези бързи приятели на безполезната почва и те почти са изоставили страната."

Но Бог обеща и да ги събере от всички народи, където бяха разпръснати. И това започна да се изпълнява още през 1881-ва. Към момента в земята Израел са събрани около половината евреи.
След 1881 започват вълните на заселване на Светите земи със законното им население – евреите. Тези заселници си купуват земята, на която се заселват, а арабите с удоволствие им я продават – тя е пустиня.
И както е пророкувано в Осия 2, земята отговаря на хората и започва малко по малко да става плодородна, докато се превръща в градината, която е сега.
Колкото повече евреи идват, токова повече се съживява земята и икономиката ѝ. Това привлича околните араби и през цялото време на Британския мандат – 1922-1948, араби от съседните страни се преселват в Светите земи. Това поражда конфликти с евреите през целия мандат и особено през 1947 избухват големи стълкновения, които карат Великобритания да поиска да се откаже от мандата си и да лобира за създаването на държавата Израел, за да се освободи от отговорност да се справя с размириците там.
Арабските бежанци, които излизат от Израел след арабско-израелската война от 1948-ма са 711 000, по други източници, те са 400 000. Еврейски бежанци, които по същото време са прогонени от арабските страни са 820 000.

Разликата е, че Израел си прибира, приобщава  и интегрира бежанците, а Египет и Йордания, които окупират Газа и Западния бряг, след войната от 1948, отказват да приемат арабските бежанци в обществата си – отказват им гражданство, образование и работа, поддържайки статута има на бежанци, с единствената цел – да ги използват в пропагандата си и като инструмент за натиск над ООН срещу новосъздадената държава Израел, която те упорито отказват да признаят.
Тези злощастни, озлобени хора, наречени "палестинци" са жертва на религиозната омраза към евреите и на антиизраелската политика на арабските страни, от които фактически произлизат. Те нямат нищо общо, нито с древните, заличени от Асирийците, 720 години преди Христа филистимци, нито с римската провинция "Сирия-Палестина", чието име римляните дават на провинция Юдея, след въстанието на Бар-Кохба през 135-та година и прогоонването на евреите от Ерусалим и Юдея.
Израел, обаче, интегрира арабите, решили да останат в земята. Днес, те са около 1,5 милиона и са пълноправни граждани, представени в Кнесета.
От 1948 до 1967, цели 19 години ивицата Газа е владение, следствие на окупация на Египет, а Западният бряг – на Йордания. Нито една от двете страни не създаде "Палестинска държава" на тези територии, населени с арабски бежанци. Но изискват това да го стори Израел... По възможност на своя територия. А пък и защо ли им е на евреите територия – те нямат право да съществуват изобщо...

ЛИЦЕМЕРИЕ И НАГЛОСТ!!!

Арабските бежанци от арабско-израелската война през 1948, да речем, че са били 711 000, днес са около 5 милиона, защото отказват да се интегрират в Израел, а Египет и Йордания отказват да интегрират тях. И ООН им даде автономия, с тенденцията да бъде узаконена измислената държава "Палестина".
Когато Газа, след 6-дневната война беше населена с евреи, беше цъфтяща градина с цветни и зеленчукови оранжерии и с развита икономика. Когато Израел беше принуден да даде Газа на арабите, вместо да се възползват от всичко построено, за да живеят там добре и да благоденстват, те разрушиха всичко, само защото било построено от евреи...
Евреите превръщат пустнята в градина, арабите превръщат градините в пустиня.

Вместо да изпозлват милиардите долари помощи, за да живее добре народът, "палестинските" лидери ги харчат в СА за да си живеят добре самите те и за ракети срещу мирните жители на Израел.

Преди време, Ариел Шарон, за малко да подпише поредното откъсване на еврейска земя срещу мир, но Бог го тръшна в кома и преговорите се отмениха.
Формулата земя срещу мир НЕ РАБОТИ. Това беше доказано многократно. Всеки път, когато арабите предприемаха война срещу Израел, тя завършваше с отблъскването им дълбоко в техните територии при контраатаките. Но по дипломатическо-кресливо-ревлив път, арабите манипулираха света, да принуди евреите да им върнат земите. Единственото, което Израел искаше в замяна, беше – МИР. И всеки път, когато Израел даваше земя срещу мир, получаваше от арабите ВОЙНА. Пък и вече не остана земя за даване...

Израел е малкото червено петънце, сред зеленото ислямско море.
И как може някой да повярва, че Израел е агресорът?

Евреите не са глупаци, след като са някакви нищожни 6 милиона сред море от араби – 280 милиона и сред още по-голямо море от мюсюлмани – 1.6 милиарда, че да искат война с тях. Не евреите, а арабите-мюсюлмани искат война с Израел. Но нещо все не им се удава да воюват срещу Бог. Те искат да унищожат евреите завинаги.
Евреите искат единствено да съществуват. А светът, който е под властта на сатана, винаги е искал да отрече това им право, с едно малко изключение, през 1948-ма, на цената на 6 милиона убити евреи, тежащи на съветта му...

Евреите искат да бъдат оставени на мира, защото обичат живота. Но арабите около тях жертват децата си, хората си, с единствената цел да унищожат Израел. Така пише в корана им – да мразят и унищожават "неверниците", и най-вече евреи и християни.

Защо?
Защото евреите и християните са отказали навремето да признаят Мохамед за пророк. Поискали са от него да докаже твърденията си, като им изяви пророчество, или чудо. И когато не могъл, те не приели твърденията му за истина. Когато събрал последователи, обаче, (повечето разбойнически банди, вилнеещи около Медина) изклал евреите и християните там, отмъщавайки си за тяхното "лошо отношение". В Мединските глави на корана изведнъж се появяват "низпослани" заповеди от "Аллах" за воюване с хората на Книгата (евреи и християни), за наказанието и унищожението им... Нещо напълно противоположно на мирните, Мекански глави, когато Мохамед е бил само основател на ново учение, почти без последователи и когато през повечето време се оплаквал, че никой не го приема сериозно, но Аллах ще ги накаже в "деня на възкресението".  Според самия коран и според богословите на исляма, по-късните, Медински стихове заличават, или обезсилват по-ранните, Мекански, миролюбиви такива. Така че не се оставяйте да бъдете заблудени от миролюбивите цитати. Лъжата "Ал-Такия" е позволена в исляма за запазване на живота на мюсюлманите, когато са малцинство и за целите на джихад.

Ислямът никога не е развивал икономика. Той се е обогатявал на базата на експанзия, с помощта на ятагана. Това е неговата 1400 годишна история. А сегашното му богатство се дължи единствено на нефта.
Това е неговата жестока сегашана практика, олицетворена в действията ИД. Ислямът е перфектната военна система, защото превръща бойците си в терминатори, обещавайки неимоверни наслади след смъртта за тези, "които се сражават по пътя на Аллах". Майките на ислямските "мъченици" си осигуряват място в рая, чрез смъртта на децата си. Затова, в училищата, (спонсорирани от ООН) вместо да учат науки, децата се обучават да мразят евреи, да ги убиват и да стават "мъченици" в самоубисйтвени атентати.
"Мир ще има, когато арабите започнат да обичат децата си, повече, отколкото мразят нас." – казва Голда Меир.

Деца в "палестинско" ТВ предаване "За да хвърлям във въздуха евреи."

Един от популярните лозунги на Хамаз е "Ние обичаме смъртта, както нашият враг обича живота."
Арабите-мюсюлмани се радват и прославят смъртта на "мъчениците", убили "неверници", но още повече се радват и ликуват поради смъртта на "неверниците".
11-ти септември беше празник, ознаменуван с масови радостни шествия по улиците на ислямския свят.
...

Единствената цел на арабите-мюсюлмани е Израел да бъде заличен, а евреите – унищожени. И не само евреите, но и всички "неверници".
Това иска ислямът от тях. Истинският ислям. Не умерената му версия, практикувана в страните, където са малцинство.

Конфликтът, с така наречените "палестинци" няма нищо общо с политиката, нито с територията, нито с "окупацията".

Конфликтът е на религиозна основа, следствие от дълбоко насажданата омраза, още от най-ранно детство. Повече части от Израелската територия не са необходими на арабите, за да живеят там, а за да могат от там по-лесно да убиват евреи.

Това искаше и Хитлер – да унищожи евреите.
Това винаги е искал сатана – да унищожи евреите, а по-късно и християните. (Откровение 12)

Истинската, дълбоката причина за омразата към евреите е омразата на сатана към Бог и към всички, които се наричат с Неговото име.
Това е и истинската, дълбоката причина на антисемитизма. Включително и в църковните среди, където сатана отдавна си е построил крепости.

Евреите винаги са искали мир, а арабите винаги са искали евреите да умрат. Това е коренът на конфликта.
Това е ИСТИНАТА.

Опитвам се да достигна до здрвия разум на читателите с обикновена логика и исторически факти. Особено на християните, които са в плен на заблудата на сатанинското заместително богословие. Наистина ли ще се радвате на утеснението на Яков, на евреите, за които Исус се моли и ходайства? (Лука 23:34)
Наистина ли ще желаете гибелта на този малък, изстрадал народ, за който Павел беше съгласен сам той да стане "анатема", само те да бъдат спасени? (Римляни 9:1-3)
Наистина ли сте склонни да мразите, тези, които са възлюбени от Бога, заради Бащите им? (Римляни 11:28)
Да, много от евреите (2/3) ще бъдат унищожени физически в предстоящия край на века (времето, епохата), но всички, които участват в това, ще са в противниковия лагер на Бога.
Но и много християни ще бъдат убити тогава също.
Не искам да ви плаша, но освен християните в Близкия изток, в Пакистан и Африка, които сега са убивани от ислямисти заради вярата си, много ще бъдат убити по времето на властта на Антихрист. (Откровение 6:9-11; 7:14) И евреите и християните сме врагове на сатана, защото сме възлюбени от Бога. Въпреки това, Бог ще му позволи да воюва срещу нас и да ни победи (Откровение 13:7), но всъщност победата ще бъде наша, защото няма да обичаме живота си дотолкова, че бягаме от смърт и ще го победим чрез кръвта на Агнето и чрез словото на нашето свидетелство. (Откровение 12:11) Освен това, ние не се боим от този, който може само тялото да погуби. (Матей 10:28)
А окончателната победа – всички знаем чия ще е – на Царя на Царете и Господа на Господарите, на Алфа и Омега, на нашия Господ и Спасител, Исус Христос.
Пророчествата са написани, не за да ни плашат, а за да ни предупредят и подготвят.
Нека бъдем трезвени и будни!
Нека Бог да ни даде мъдрост и разбиране, за да не се хващаме, като шранчета на въдицата на сатана. Той лъже. Това е неговата същност. Той мами целия свят. Ще направи така, че да заблуди, ако може и избраните. Той идва само да открадне, разруши и погуби. (Йоан 10:10) Той винаги ще ни заблуждава относно това, кого Бог смята за Свой и кого за враг, както накара християнските нации в Европа да се обърнат срещу евреите си и да ги предадат на холокост. Той винаги ще ни кара да се мразим един друг и един друг да се предаваме. (Матей 24:10)
Той ще ни накара дори да мразим мюсюлманите, инструментите в ръката му, а те са просто жертви на заблудите му – вместо да се молим за тях и да ги печелим за Христос, дори когато ни гонят и убиват. Защото Христовата скъпоценна кръв беше проляна и за тях...
Как можем да избегнем заблудите?
Като пребъдваме в Исус Христос и в Неговото Слово. Като стоим на истинската лоза.
Моля Те Господи, Татко небесен, моля Те, отвори ни очите и ни пази от заблудите и лъжите на сатана. Дай ни мъдрост, разпознаване и търпение, Господи.


Линк към предаването на Хамаз с децата:
https://www.youtube.com/watch?v=1UXlSeDHGh0

Церемония за края на обучението в детската градина:
https://www.youtube.com/watch?v=5HqP5Td6rCc

"Евреите са вечни врагове на мюсюлманите, независимо от Палестина" – Ал-Рахма ТВ:
https://www.youtube.com/watch?v=s_mdw1iQsz0

ПО ВЪПРОСА ЗА БЕЖАНЦИТЕ

Повод да напиша това беше едно предаване на радио "Светлина", с гост, моя съгражданин, пастор Иводор Ковачев. В предаването, ситуацията с бежанците беше разгледана двустранно – като заплаха и като възможност за разпространение на Християнството, на Божието Царство сред тях.

Добрич е малко встрани от трасето основния бежански поток, но се случи така, че и тук влязохме в съприкосновение със съдби, на макар и малко от тези хора. Това не ни прави експерти и не ни дава основание да даваме съвети на хората, които реално се сблъскват с проблема, ежедневно, но не ни пречи и да кажем какво мислим по въпроса. Освен това, не се знае, дали в бъдеще, този проблем няма да стане много реален и за нас и по тази причина трябва да сме готови не да реагираме, а да действаме адекватно.

Много е важно да имаме вярната информация и правилното знание, а още по-важно е как ние, християните би трябвало да действаме, имайки информацията, знанието и християнския характер (ако го имаме, разбира се).

ИСЛЯМЪТ

Нашата представа за исляма е от мюсюлманите, които са родени в България и тя е много далеч от същността му. Тук, от нашите мюсюлмани, ние виждаме само религиозната фасада на исляма и то дори не в нейната цялост. Имам предвид петте стълба на исляма – Шахада (Символ на вярата), Салят (Молитвата), Хадж (Поклонение), Саум (Пост), Зекят (данък-милостиня). И за мнозинството мюсюлмани, това е ислямът, който познават.
Много накратко, истинският ислям е религио-политическо-военна система, която цели да създаде световен халифат и да установи ислямския закон (шериата) по целия свят. Думата "ислям" означава подчинение и то не само подчинение на индивида на волята на Аллах, в  чисто религиозен смисъл, но и подчинение на всички хора на Аллах. Когато това става посредством мисионерска дейност, в страни с преобладаващо немюсюлманско население, се изтъкват мирните, по-философските аспекти на исляма, залегнали повече в първата му, по-ранна част, Меканската. Но когато ислямът има мнозинство, или реална военна мощ, ислямът се налага, чрез джихад – свещена война. Налага се принудително, като на завладените народи се дават три възможности – 1. Да приемат исляма; 2. Да плащат данък джезие и да се примирят с второстепенния, почти робски статут в държавата, или 3. Да бъдат убити, а жените и децата да се превърнат в роби.
И ние виждаме тази практика в историята на арабския халифат, по-късно на Отоманската империя, включително и в нашата, Българска история.
В основата на джихада са по-късните, Медински сури (глави) на корана, които директно призовават към агресия, насилие и принудително налагане на исляма. В самия коран е написано правилото, че по-късно получените (низпослани) стихове (аяти) отменят, или обезсилват по-ранните, когато третират един и същ проблем.
За да разграничите двете части на корана, трябва да намерите хронологията на низпославане и да прочетете корана по нея, а не по класическата му подредба.
След падането на Отоманската империя и ограничаването ѝ до рамките на днешна Турция, тази насилствена, агресивна практика на джихад не изчезва, но остава в някои по-изолирани общества в Азия и Африка в и в по-малък мащаб.
Новата стратегия, която е от около 50 години е културният джихад – завладяване на западните общества отвътре, чрез създаване на ислямски общности в тях, като приоритетно мъжете мюсюлмани си вземат жени от старните-домакини и увеличават общността си, чрез висока раждаемост. Докато се стигне до критично голям процент на ислямското общество, което да позволи претенции за особени права, несъобразяване със законите на страната и постепенно, все по-широко въвеждане на шериата.

Другото важно нещо, което трябва да знаем е, че за мюсюлманите, това, че си роден в мюсюлманска държава, или семейство, автоматично те прави мюсюлманин. Така за тях, ако си роден в християнска държава, или семейство, това автоматично те прави християнин и съответно враг номер едно на Аллах (заедно с евреите, разбира се, ние сме хората на Книгата, които са основен обект на омраза и агресия във втората част на корана) Така че, дори да си атеист, в техните очи, ти си християнин и съответно, голям враг на Аллах. Естествено, атеистите също спадат към неверниците, така че, те също са врагове.

Джихадът не се популяризираше много сред мюсюлманите, които са малцинства в определена страна, но започва да се разпространява много бързо в последните години, чрез изграждане на много джамии, изпращане на ислямски духовници и изграждане на ислямски духовни училища, в които далеч не се изучава само учението на Мохамед от Меканския му период, но и практикуването на джихад, залегнало в корана от Мединския му период. В много западни страни и в Русия, това резултира в терористични актове. В България, засега има само един успял такъв акт – на летището в Бургас, през 2012. (Независимо, каква е официалната версия.)
Но обучението на млади хора кипи с пълна сила в Родопите и в други райони, където има компактно турско население.

Това е, което трябва задължително да знаем за исляма. Но какво трябва да е отношението ни към мюсюлманите? Как да гледаме на тях – като на носители, или като на жертви на исляма?
Нашето отношение към тях е много важно, защото то определя дали нашата позиция съвпада с позицията и отношението на Бог към тях.

МЮСЮЛМАНИТЕ

ВСИЧКИ мюсюлмани ли са джихадисти?
Не, разбира се, но много от тях, особено от неграмотните, умишлено държани в невежество, тъмнина и страх маси, са потенциални такива. Нека не забравяме нацистка Германия. Много малко германци са били в националсоциалистическата работническа партия на Хитлер, но в момента, в който спечели изборите, през 1933, Германия тръгна по пътя на фашизирането и това доведе до смъртта на 73 милиона души в периода 1937-1945.
С това далеч не искам да всявам страх, а по-скоро да насоча вниманието към реално съществуваща, или реално режисирана бъдеща опасност.

НО същевременно не бива да забравяме, че това са хора, които са заблуждавани умишлено, заради властови, или имприалистически цели на ислямските им водачи.
ТЕ СА по-скоро ЖЕРТВИ на исляма. Много от тях са страдащи вътре в него, но без спасителна алтернатива. Много мюсюлмани са избивани от мюсюлмани или заради шериата, или заради вътрешни борби за власт, или заради враждуването между сунити и шиити. Да не говорим за статута на жените в исляма.
Мюсюлманите са жертви на една изкуствено създадена, точно за завоевателни цели религио-политическо-военна система, датираща от 7-ми, 8-ми век. (Имам предвид не самия Мохамед, а използването на учението му и него, като пророк за създаване на религия за завоевателните войни на халифите след него.) Това е перфектна система за война, както е забелязал Гьобелс.
Ако зъл гений би искал да създаде войска от перфектни войници и перфектно общество за тоталитарен режим, би използвал точно исляма. Войниците му с радост са готови да умрат, да напуснат мизерния, пълен с ограничения земен живот, за да се отдадат на всякакви наслади в ислямския рай. А чрез шериата, обществото се самоконтролира и "самопрочиства" от всеки индивид, който дръзне да промени статус-квото. Затова виждаме клипове със саморазправи, по улиците на мюсюлманските страни.
Много от мюсюлманите осъзнават противоречията в исляма, средновековната му закостенялост и варварска бруталности в действителност търсят спасение от него. Особено в страни, като Иран, Афганистан и СА, където шериатът е законът на страната.

Сляпото доверие на обикновените, необразовани мюсюлмани в техните имами и мюфтии, в резултат на системно индоктриниране от ранно детство, съчетано с голяма доза насаждан страх, че ако не вярваш в Аллах, ще отидеш в ада, а ако отстъпиш от исляма,  ще те убият членове на семейството ти, за да възстановят накърнената си чест, прави отделянето на тези хора от заблудата много трудна задача.
Но за Бог няма нищо невъзможно.

Тези хора са ЖЕРТВИ, погледнато и в есхатологичен план. Не асоциирам други хора, църкви, или деноминации с това мое мнение, но смятам, че точно мюсюлманите ще бъдат използвани, демонизирани и ЖЕРТВАНИ, като "ужасното зло", от което, светът трябва да бъде освободен, за да може Звярът-Антихрист да стане желаното решение за мир и  бъде установена неговата империя.

В този смисъл, познаването на същността на истинския ислям е много важно. От една страна, за да не позволим да бъдем заблудени относно целите му и да бъдем въвлечени в екуменически движения и обединения с него, от друга, за да не позволим знанието за целите на водачите му да се отрази на отношението ни към обикновените хора мюсюлмани. Ние трябва да знаем, че са жертва на заблуда, не повече, отколкото невярващите в Бог хора са жертви на заблудите на сатана. Ако ислямът призовава към физическо унищожение, заблудените толерантни, либерални, безбожни хуманисти действат за духовното унищожение на човечеството. И коренът на всички заблуди може да се проследи до сатана.
Какво можем да направим?
Това, което ни е заръчал Исус –да проповядваме Евангелието на всяка твар.

БЕЖАНЦИТЕ

Няма съмнение, че истинските бежанци са използвани като Троянски кон, за ислямската инвазия в Европа. Така, или иначе, ние можем много малко да повлияем на тези процеси. Можем да кажем фактите, да изразим становище, да подпишем петиция, но нямаме контрол над ситуацията. Можем да имаме разбирането на фактите, за да не сме жертва на масовите психози в двете крайности на отношение към тях. Можем да прогласяваме фактите, като внимаваме да не всяваме омраза към самите хора и страх у нашите съграждани.
Но това, дали хората са истински бежанци, или мними такива, от християнска и евангелизаторска гледна точка, няма значение – и едните и другите носят души за спасение. И за едните и за другите Христос проля скъпоценната Си кръв. Ами ако Бог използва тази ситуация да им изяви Себе Си, чрез нас? Толкова дълго представянето на Благата вест в тези страни беше невъзможно, а сега те сами ни идват на крака. Забравили сме, сякаш, че Бог обръща изхода от лошите ситуации в добър край, обръща трудностите в победи, рисковете във възможности.
Представете си, че Бог иска да направи пробив точно в редиците на най-свирепите джихадисти? Имаме и прецедент в Библията – Савел/Павел.
Нямаме право да решаваме въз основа на нашите ограничени разсъждения и идеи, кого иска Бог да достигне и кого не. Нямаме право да решаваме вместо Бог кой е спасяем и кой неспасяем. Нима не бяхме всички ние врагове на Бога, преди да ни се открие?
И ако не можем да направим нищо по въпроса, поне да не пречим на тези, които вършат Божията воля.
Ние знаем много повече, отколкото знае и разбира светът за ситуацията. Ние имаме много по-надежден източник на информация от него.

СВЕТЪТ

От една страна, ислямската сунитска Саудитска Арабия поръчва музиката, САЩ дирижира оркестъра, а ООН тропа усърдно в един много опасен танц. От друга страна, психопатичните и социопатичните извращения на ИД  вече станаха безкрайно трудни за прикриване и оправдаване от страна на послушните медии. И това шоу можеше да продължи още дълго, ако на сцената не се бяха появили бежанците и още по-неочаквано – Русия!
Да вземем Сирия, например. Лошият Асад, който уж убивал деца с газ, се бори с още по-лошите главорези от ИД, а "умерената" опозиция срещу лошия Асад, обучавана и финансирана от СА и САЩ се коалира с главорезите. Изведнъж, старият враг-злодей, Русия започва война с явния злодей ИД и светът започна да изпада в състояние на когнитивен дисонанс –това, което са му набивали медиите в главата и превърнало се в мироглед, започва да не съответства на реалността...
Шокът ще е неизбежен, като се има предвид масовото преселение на мюсюлмани в Западна Европа. Много е вероятно светът да се люшне на другата страна, противоположна на политическата, религиозната и културна толерантност. Нефтът си е нефт, но опазването на собственото население в един момент, може би ще надделее над алчността. Или политиката на финансови интереси ще бъде принудена да отстъпи пред заплахата за самото съществуване на хората там. Ще е необходимо да се намери виновник и обикновено, той никога не е истинският...
Ще е необходимо да се намери герой, който да спаси света и както разбираме от Божието Слово, героят ще се окаже главният злодей, който е режисирал шоуто...

Има много възможни сценарии, но конфликтите са неизбежни и неизбежно ще доведат до глобален такъв.
Това го знаем, защото шоуто на героя-злодей е само един малък епизод от един огромен сценарий, който разкрива истинските лица на всички актьори.

Здравият разум много отдавна е напуснал света и най-малко можем да очакваме да се прояви във време на ескалираща криза.

НИЕ

Но на нас Бог е дал да разбираме по-дълбоко процесите, дал ни е също да знаем тайната на Божията воля – да се събере в Христс всичко небесно и земно. Ние имаме привилегията да бъдем участници в изпълнението на това, когато се изпълнят времената.  Няма нищо, което да се извършва извън контрола на Бог. Не съм фаталистка, нито детерминистка. Бог променя обстоятелста, когато се молим. Стига да се молим, разбира се. И когато се молим да го правим в съответсвие с Неговата воля, която сме познали от опит. Нека не се съобразяваме с този погиващ вече свят и с неговите истерии, а да търсим какво Бог отнапред е опредлил да вършим в Неговия план за изпълнението на Неговата воля.

Господи, Молим Те, в Името на Исус да ни отвориш очите да проумеем какво става в действителност и да намерим мястото си в Твоята голяма картина и ролята си в Твоя вечен план.

ЕДИН НОВ ЧОВЕК

За Бог има само две групи хора в света -- Израил и езичници -- две групи, два отдела. И Той знае много добре кой какъв е -- Бог определя ДНК-то и Той го съхранява. Нито евреин може да мине пред него за езичник, нито езичник за евреин. И Бог определя до каква степен идентичността по плът да счита за принадлежност.

Двете крайности в отношението на вярващите към евреите са или пълно отхвърляне, или идентифициране с тях. Някои, в противоречие с многобройните обещанията към Израил в Словото, отричат съществуването на нацията им, като твърдят, че съвременните евреи не били такива, а езически племена -- хазари, приели юдаизма. Едва ли не, вече не е останал  нито един евреин. Едва ли не,  в Израел вече няма нито един Израилянин. Сякаш Бог не е в състояние да си запази народа. А какво, ако Бог е решил да прибави малко езическа кръв към еврейската? Дори в родословието на Исус има две жени от езически произход -- Рахав и Рут. Естествено, че при разпръсването им е невъзможно да не бъдат примесени изобщо с други народи. Но въпреки това, поради гоненията, те все пак са се запазили, като нация, със специфични език, обичаи, култура и религия. Това е било възможно, поради затварянето им в отделни общности, въпреки пръснатостта им, въпреки малкия им брой. Най-много са атакувани ашкеназите, тези, които са се заселили в централна и източна Европа. Но точно от тази група има най-много жертви в холокоста. Те са били прекарани през пещите на концентрационните лагери, както е пророкувано.

Исая 48:10 Ето, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта.

Оцелелите не са по-малко евреи от всички други. А мъртвите са били убити, поради единствената причина, че са били евреи.
И сега, 70 години по-късно, изведнъж някой започва да разпространява лъжи, че не били евреи, че евреите не съществували, че всъщност нямало холокост?!?
И вярващите, вместо да вярват на Словото и на историческите факти, вярват на лъжи...

Повечето нации в света са разнородни. Българите, със своята 49% тракийска кръв се смятат за една от най-еднородните. Освен траки, ние сме елини, славяни, древни македонци и финикийци. Но имаме един език, едни обичаи, една култура и едно самосъзнание. И това ни идентифицира, като българска нация. Същото е и със съвременните евреи.
Не е наша работа, нито сме в състояние да разнищваме ДНК-то на евреите, нито да решаваме кой принадлежи и кой не принадлежи към тях. Бог знае най-добре. Не лъжливите сатанински медии, не псевдоучените.
От друга страна не бива и да се правим на такива, каквито не сме. Не сме евреи, та да спазваме техния Закон, да празнуваме техните празници, да се придържаме към тяхната култура и да изповядваме тяхната религия. Ние не сме под техния стар завет с Бога. Ние сме езичници, по милост приведени под техния НОВ ЗАВЕТ с Бога, по милост осиновени от Бога, по милост дарени с Израилево гражданство.

Ефесяни 2:19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

Божието семейство беше само Израил, а сега сме приети и ние към него. Не вместо него! Ние сме СЪграждани.
Нито хазарите, нито Църквата са заменили, подменили, изместили, или асимилирали Израил. Израил съществува въпреки гоненията, въпреки погромите, въпреки кланетата, въпреки холокоста. Единствено този народ говори своя древен език, въпреки че той е бил употребяван 1800 години само в религиозните им служби. Няма нация в света, обект на такава ирационална завист, злоба и омраза, обвинявана в такива абсурдни престъпления, подложена на такова изтребление и въпреки това, оживяла от пепелта:

Исая 61:
3 Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.    
4 И ще се съградят отдавна запустелите места, Ще се издигнат досегашните развалини. И ще се обновяват пустите градове Опустошени от много родове.

И това само едно от десетките изпълнени пророчества за началото на възстановяването на Израил. Пълното му възстановяване ще е накрая, когато се изпълни числото на повярвалите езичници.
Бог възстановява Израел не заради самия него, не заради това което прави, или не прави, а заради СЕБЕ СИ. Заради Името Си, заради Словото Си, Заради Завета Си. Бог ги обича не защото заслужават, а заради Авраам, Исаак и Яков. Бог не ги изоставя, защото дарбите и призванията им са неотменими. (Римляни 11:28, 29)
В момента има около 12 милиона по света, които се идентифицират с еврейската националност. Около 6 милиона от тях са в Израел. От всичките 12 милиона има вероятно няколко десетки индивида, които, според поклонниците на конспиративните теории, управляват света и забогатяват за сметка на цялото население на земята. Дори да съществува такъв световен "елит", допускам, че е така, дори всички те да са с някаква еврейска жилка, (макар че точно с еврейските фамилии са най-светлокожи) а определено не всички са евреи, дори всичко това да е истина, какво общо имат те с народа на Израил? Етносът им ли определя действията, или чистата алчност и жажда за власт? Религията юдаизъм ли определя действията им? Ако изобщо я изповядват. Същата религия, която е основата на Християнството?

Но вярващите пригласят на "антиконспираторите", които въз основа на оскъдната информация и морето от дезинформация си донаждат "факти" и измислят истории, а за разлика от нас, дори нямат идея каква е голямата картина на Бога за света и неговото бъдеще!
А вярващите вярват на тях, а не на Божието Слово, където тази картина е ярко изобразена. И вярващите крещят срещу "заплахата" от "евреите", насаждайки омраза (което по принцип противоречи на Христовото учение) не към тази шепа слуги на сатана, а към избрания от Бог народ на Израил.
Вярващите се кооперират със сатана и наливат масло в огъня му, който той отдавна подклажда, за да може, след организирания от него лов на вещици, да изгори на кладата двата си основни опонента на земята, двете основни заплахи за него -- евреи и християни. (Матей 24:9,10; 15-22; Откровение 13:7; 12:13-17) Защо сме толкова късогледи, че не виждаме очевАдното?


Винаги приемам за меродавни истините в Божието Слово, пред някакви научни изследвания. Особено напоследък, когато лъжата е основен инструмент в средствата за масова (дез-)информация. Практиката досега потвърждава, че науката е тази, която догонва знанията в Словото, а не обратното. Научните открития са тези, които се менят и новите отричат старите, а Божието Слово е непроменимо и непроменено.
И то казва, че Израил присъства с 12-те си племена (с една малка промяна -- племето Дан е заместено с племето на Манасия, големият син на Йосиф) и през Милениума и в Новия град Ерусалим.

Да, в момента, това, което познаваме, като Израил по плът, вероятно не съвпада напълно с Божия Израил, с обещания остатък. Но Божият Израил е в състава на Израил по плът (Римляни 9:6-16) и може би голяма част от Божия Израил е в състава на Израел, като държава.
Точно както в света има жито и плевели, които Бог оставя да растат заедно, така е и с Израил.
Това не означава, че Божият Израил вече се е обърнал към Бога, или към Месията си. Но от Божия гледна точка, това е неизбежно. Както е неизбежно изпълването на числото на езичниците, които ще последват Бог. (Римляни 11:25; Откровение 5:9)

Както нямаме никакво право да отсъждаме, или решаваме кой принадлежи на Бог и кой е за ада, а имаме задължението да говорим Евангелието на ВСЯКА ТВАР, така е и с Израил -- нямаме право да отсъждаме кой ще се спаси и кой не; кой е от Божия Израил и кой не е -- това е единствено във властта на Бога, но имаме поръчение да НЕ СЕ гордеем срещу тях, защото клони от тях (не всички) бяха отсечени, за да бъдем присадени ние на тяхно място, на тяхното култивирано от Бог дърво. Ние сме присъединени към тях! Не са премахнати напълно, та да да сме на тяхно място. Не сме ново дърво, а сме присадени на тяхното дърво. Но ако Бог може да присади нас, дивите клони, много по-лесно може да присади отново същинските клони на маслината. И ако не е пожалил истинските, още по-малко би пожалил нас, ако изпаднем в неверие. (Римляни 11:17-24)

Църквата НЕ Е Израил. Нито духовен, нито физически. Никъде в Словото думата "Израил" от всичките 2333 пъти НЕ Е употребена за Църквата -- винаги за народа на Израил. И само веднъж, в Галатяни 6:6, за Божия Израил:"...на тях и на Божия Израил". И пак става въпрос за  две различни групи.
Божият план за спасение на хора и от двете групи е отдавна в действие. А Исус Христос на кръста унищожи враждата между тези две групи, за да създаде в Себе Си от двете ЕДИН НОВ ЧОВЕК. 

Ефесяни 2:
13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.    
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,    
15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в ЕДИН НОВ ЧОВЕК, и тъй да направи мир,    
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Никога едната група не е замествала, или измествала напълно другата. Само частично и дори това частично е само временно. (Римляни 11:25)
Дори сред последователите на Христос, дори когато бяха съединени, чрез кръвта в Христос, пак имаше разлика в това, което беше препоръчвано за едната и за другата група и практикуваното от тях. (Деяния 15 и 21:23-26)
Те имат различни функции. Бог употребява едните за другите и обратно.
Бог употреби Израил, за спасение на езичниците и употребява нас, за спасение на Израиляни, като ги подбужда към ревнивост (Римляни 11:11,14). Малко по-трудно е за Израил, защото, ако езичниците са заслепени само от сатана, то тяхното заслепяване и закоравяване е и от Бога. (Матей 13:15-16)
Но накрая, целият остатък от Израил ще бъде спасен,  не от нас, разбира се, а от техния Месия, техния избавител от Сион. (Римляни 11:26).
Накрая ще има ЕДИН НОВ ЧОВЕК. В него ще има части и от двете групи, но ще функционира, като един организъм.
Никой не е в правото си да се хвали и да се гордее пред други, че той е избран за част от този ЕДИН НОВ ЧОВЕК, а други не са. Това е висша форма на арогантност и неблагодарност. Докато е жив човек, има възможност да бъде присаден и има опасност да бъде отсечен. (Римляни 11:19-21; Йоан 15:4-6) Затова, нека не високоумстваме, а да се боим и да се закрепваме във вяра и в истинската лоза.