ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Наближи Рождество Христово и отново започнаха дебатите за и против празнуването му.
И сега, както и миналата година, мнението ми остава все същото – ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, НЕ ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, ЗА ГОСПОДА ДА Е!

Проблемът с парзниците не е нов. Той е от времето на първите църкви. В Римляни 14, например, тази тема е разгледана от Павел много подробно. Ключът към правилното разбиране на проблема е:

Римляни 14:

14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

Сами по себе си празниците не са нечисти, освен, ако някой ги смята за нечисти, то те са нечисти за самия него.
Ако някой смята, че ще се оскверни, като празнува Рождество 3 дни след езическия празник на зимното слънцестоене (което, между другото никой отдавна не празнува) – да не го празнува.
Ако някой смята, че Рождество Христово е най-светлият празник по това време на годината, че е повод да говори на близки и далечни за Христос – нека го празнува!
Който смята, че в този празник става въпрос за празнуване на рожден ден на Исус и този рожден ден не тогава – да не празнува! Но ако знае, кога Му е рождения ден, да го празнува поне тогава! (Закачка!)
Който смята, че празнува Рождения ден на Исус, въпреки че не е на точната дата – да го празнува!
Който смята, че празникът не е за рожден ден, а за началото на една Нова епоха – времето, когато сам Бог слезе, за да обитава сред нас, хората – да празнува с пълна сила и от сърце!
Независимо, че други били празнували някога си нещо друго по същото време!

Принципът е един и същ – едно нещо е нечисто за някого, само, ако го смята за нечисто!
Но, няма право да съди другите защо празнуват, или не празнуват. Защото не всички са достигнали до съзнанието, че дори да има, така наречени богове, дори някога да са се празнували техни празници – за нас има само един Бог и Творец на всичко! (1 Коринтяни 8:5-7)

Просто някои хора още не са се освободили от съзнанието за другите, така наречени богове, за да остане в тях съзнанието само за ЕДИНСТВЕНИЯ БОГ.

 Римляни 14

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Потвърждение на този възглед на Павел е писмото му до Колосяните.

ПИСМОТО ДО КОЛОСЯНИТЕ

Когато Павел пише това писмо, той е под домашен арест в Рим. Църквата в Колос не е основана от него, но в нея има случжител, който е повярвал от Павел, докато апостолът е бил в Ефес и е пренесъл Евангелието в Колос. Това е Епафрас.

Та Епафрас, загрижен за състоянието на църквата в Колос, поради различни проблеми, възникнали в нея, търси съвет и помощ от Павел.
Тъй като Павел не е основал тази църква, не е посял той вярата там, затова е много внимателен, учтив и любезен с колосяните, за разлика от писмата до Глатяните, или до Коринтяните, или до Римляните например, като се старае първо да им припомни основните положения, това, което е важното и същественото. Защото проблемите, както разбираме, четейки между редовете и от това, което отговаря Павел, са свързани с езическото обкръжение и с обстновката в Колос – смесица от много езически вярвания и юдаизъм, които влияят на християните там и те са мамени и завличани в две посоки – едната е законничество, другата – свободия.
Юдаистично настроените ги карат да спазват празници, новолуния, съботи, диети, езически настроените, ги завличат да празнуват с тях езически празници и на езически божества.
Едните заблуди и измами идват от страна на Закона, а другите, от "първоначалните учения на света"

Ето какво дава Павел, като решение на проблемите и споровете, възникнали в църквата в Колос, по повод на това, че едни спазват календари, други не, едни ядат и пият, не спазват забрани, а други се въздържат и спазват забрани – НИЩО ОТ ТЕЗИ НЕЩА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!

Защо?

Защото са външни, несъществени!
Защото всичко, цялата същност на вярата и на живота е само и единствено в ХРИСТОС.
Ако има празници, то те са за Него!

Колосяни 2:1 

Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично, 

2 за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа, 

3 в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.

Винаги, когато Павел споменава "тайна", той ни я разкрива. Тайните, които Павел ни разкрива, не са в смисъл на нещо, забранено да се знае от всички, а по-скоро на мистерия, чийто смисъл е скрит при повърхностно четене, но е се разбулва при откровение от Бога.
И тайната, която Павел разкрива тук на Колосяните, пък и не само на тях, защото иска писмото му да се прочете и на други места, е БОЖИЯТА ТАЙНА – ХРИСТОС, в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.
Какво иска да ни каже Павел?
Търсете Христос, дълбайте в Христос за съкровищата на премъдростта и на знанието! А не в закона, нито в "първоначалните учения на света"!
Търсете всичко, което иската да знаете в Христос, а не вън от него, не встрани от Него!
Защо?
Защото ако търсите знание и мъдрост извън Христос, ще бъдете измамени:

4 Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи.

Колкото и убедително да ви изглежда, колкото и "Библейски" да ви изглежда, ако не от Христос, ако не е в съзвучие с Неговото учение, с Христовия Дух – е измама!
И Павел започва сега усърдно да ги увещва да се върнат към това, което са приели в началото, което е в Христос:

5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас, и се радвам като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христа. 

6 И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него, 

7 вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение. 

И отново предупреждение за измамителите и техните философии и празни измами, които не са по Христос:

8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. 

ПЪЛНОТАТА И СВОБОДАТА В ХРИСТОС

Няма нужда от нищо друго, след като сме приели Христос, казва Павел. В Него обитава ВСИЧКАТА ПЪЛНОТА НА БОЖЕСТВОТО!
Какво друго ни трябва?

9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; 

10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

Няма нещо, кава Павел, не съществува НИЩО, което да ни трябва извън Христос! Така че спрете да търсите другаде! Спрете да се завличате по измаммици, които с убедителни думи ви карат да търсите нещо друго, ОСВЕН ХРИСТОС!!!

И сега Павел ни припомня какво направи Бог за нас:

11 В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; 

12 погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. 

13 И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; 

14 и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; 

15 и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него. 

Това е важното, това е същественото! Това помнете, към това се придържайте!
А всичко друго, което ви карат да прибавяте, като обрязване на плътта, спазване на диети, празници, новолуния и дори съботи – това не е по Христос, а по враждебния, прикован на кръста закон, който е махнат изпосред нас!
Така че, сега сме свободни –
Можем да се обрязваме, или да не се обрязваме;
Можем да ядем и пием определени неща, но можем и да не ядем и пием;
Можем да спазваме календари, празници и съботи, но можем и да не спазваме!

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

16 И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; 

Защо?
Защото не са съществени, а само сянка и подобие на това, което трябваше да дойде – Главното, Главата на всичко дойде! ХРИСТОС дойде! Още преди 2000 години!

17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. 

Сега, в 21-ви век, не става въпрос толкова за юдаистичните празници, новолуния, или съботи, колкото до Рождество Христово и Възкресение Христово, но принципът си остава същия.
Празниците са сянка и подобое на Истинското нещо – Исус Христос и Той е главният, същественият, центърът, фокусът!
Исус Христос е празника!

И двата празника са изместени, като дати за празнуване от датите, когато са се случили събитията.
Възкресение, знаем защо е изместено – за да не съвпада с юдейската Пасха, за да се разграничи църквата от евреите. (?!?)
Защо е изместено Рождество – ще чуете най-различни обяснения, от поради обикновено незнание, през поради решение на църковен събор, до поради... напълно абсурдни...

Но не е важна външната форма, а съдържанието, същността, която влагаме в тази форма! Стига същността да е ХРИСТОС!
Стига същността на празника да е ХРИСТОС!

18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, 

19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога. 

Ето това е много важно и актуално днес.

Хора се опитват да надничат с плътски ум в духовното и виждат неща, които ги НЯМА ТАМ. Съществувст само в съзнанието им. Вероятно и параноята, всявана от конспиративните теории има малък дял в това "виждане".
Но не можеш да виждаш духовното с плърски ум. (1 Коринтяни 2:14) 

Другият актуален проблем:

В стремежа си да постигнат растеж на църквата, много лидери се изкушават да прибягнат до прости правила за изпълнение, за да направят християнството по-лесно за следване и живеене и изпадат в законничество. В резултат, жристипнският живот в църквите им не само че не става по-лесен, ами и извънредно сложен! Става, както е пророкувано:

Исая 28:13Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

Даааа! Много сложно! "Ами сега, в този случай, коя заповед, кое правило да приложим? Ох, много сложно!"

Други прибягват до светски похвати за привличане на нови хора, вместо да "държат Главата Христос", от Когото идва истинския растеж на Тялото! Използват маркетинг, реклама, забавления, вицове, напоследък, даже шоута, йога упражнения и медитации.
Използват същите изкушения, които сатана закача на въдицата си, за да лови неспасените души – здраве, богатства, пари и щастието, което идва от тези неща, а не от Хрстос.

Хей, хора, спомнете си! За всички тези неща ние сме умрели вече, защо да се съживяваме отнова за тях? Защо да оставим свободата си в Христос и да се впримчваме отново в Закона, или в измислени правила, принципи и страхове?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, разпъваната в две различни посоки църква в Колос се лута между закон и свободия.
И решението НЕ Е някъде по средата.

Решението е да държим Главата Христос, да държим фокуса, погледа, центъра на Христос!
Каквото и да правим – за Господа да го правим!

Живеем ли, умираме ли – Господни да сме!
Празнуваме ли, не прразнуваме ли – Господни да сме!

ПРАЗНУВАНЕ В НОВИЯ ЗАВЕТ

Ако в Стария Завет празниците бяха постановени, за да сочат към идването на Исус и Неговото дело, в Новозаветно време, това вече е факт.
Първото Пришествие на Бог, в образа на Исус Христос на земята е вече факт!

И това е най-важното събитие в историята на човечеството!
Толкова значимо събитие, че стана вододел на времето – раздели историята ни на ДВЕ ЕПОХИ –

ВРЕМЕТО ПРЕДИ ХРИСТОС

и

ВРЕМЕТО СЛЕД ХРИСТОС

Нима такова необикновено важно, значимо, епохално събитие не заслужава ПРАЗНИК?

Когато част от ангелите се разбунтуваха срещу Бог, Той не им изпрати спасител.
Но когато се разбунтуваха хората, Бог промисли план за нашето спасение и го осъществи!
Това събуди такова възхищение и прослава в Небето, че ангелите, дойдоха на земята да възвестят тази велика Божия милост и Божието благоволение към хората.

Лука 2:
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

Първото Пришествие на нашия Господ Исус Христос беше БЛАГОВЕСТЕНО от ангела, като "голяма радост, която ще бъде за всичките люде."

Колко по-ясно може да го каже Словото? Това е повод за голяма радост и празнуване от всички хора!

Овчарите тогава не разбираха огромната значимост на това събитие. Но ние днес знаем какво означава това. Знаем какво направи Бог, чрез Исус за човечеството и лично за нас.
Ние имаме много по-основателен повод от ангелите да балгодарим на Бога за това събитие – да ни изпрати Спасител.
Ако ангелите слязоха на земята да прославят Бога за това, което Той направи за нас, хората, то колко повече трябва ние да прославяме Бог за това! Не само всеки ден от живота си, но и поне в един ден, в който ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, всички хора заедно да празнуваме идването на Бог сред хората. Да празнуваме Божието благоволение към нас. Благоволение, което беше отказано на ангелите...

И сега за мира...
Разнищих Лука 2:14 дума по дума в конкорданса, защото в повечето преводи нещо ме смущава. Или е преведено "на земята мир между човеците", или "на земята мир, в человеците благоволение".
Ако Исус, с Първото Си пришествие трябваше да донесе мир на земята, или между хората, значи се е провалил.

Проверих двата предлога и се оказа, че основното значение на предлога, използван преди "хората", ἐν, е "в". Второто значение и честота на употреба е "на/върху" и чак третото е "сред/между".

И с този предлог, песента звучи вече смислено:

Слава на Бога във висините, И на земята мир В човеците, в които е Неговото благоволение.

И напълно в съзвучие с целта, с която Исус дойде на земята – да даде мир в нас, въпреки враждебната обстановка, в която ни остави. (Йоан 14:27; Йоан 16:33; Матей 10:16, 17)

И да донесе МИР между Бога и хората:

2 Коринтяни 5:18
А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

Ефесяни 2:16
и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Колосяни 1:20-22 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

Ето това си струва да се празнува! Това, че Бог ни даде възможността да имаме мир с Него.
Тази възможност е дадена на ВСИЧКИ хора. И затова трябва да се празнува от ВСИЧКИ!
Дори когато НЕ всички разбират какво празнуват. И ние не винаги сме разбирали.
Но е дошъл един момент в който сме разбрали.

Този празник е най-добрият, най-подходящият, най-благоприятният повод, този момент на разбиране да дойде и за други хора и най-вече за нашите близки.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВЕСЕЛО И ЩАСТЛИВО ПРАЗНУВАНЕ НА 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Свързани статии:

КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ

ОБЕЩАНИЕТО

КАКВО ПРАЗНУВАМЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

КОЙ ОГРАБВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?

СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИ

КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ

Разпространяваното в последните години изследване за рожденния ден на Исус, не е нова информация. Въпросът е, какво да правим с нея.
Да направим подписка да се  премести празнуването на Рождество Христово през септември?
И до кого да я адресираме?

Има много неща в Словото, за които не ни е дадена конкретна информация.
Ако трябваше да празнуваме РОЖДЕН ДЕН на Исус, в Словото щеше да им конкретна информация за точната, или приблизителната дата.
Вярвам, че изследването е коректно и допускам, че Исус не е бил роден през декември.

Но като Бог, Исус, всъщност не се е родил тогава, защото е вечен.
Но се е въплътил в човешко същество.

Павел, който е имал много повече знания от нас по Словото, по юдейската трдиция и е бил по-близо от нас до културата на времето на Исус, срещал се е с апостолите, които са били спътници на Господа и дори с брата по плът на Исус, Яков и определено е имал достъп до тази информация – въпреки това, говори за събитието, като за ТАЙНА. (1 Тимотей 3:16)
Апостолите не са изявили тази информация, никой от евангелистите не я е изявил, дори самият полубрат на Исус, Яков, който определено е знаел датата също не я е  изявявил.
Което ни кара да си зададем въпроса – ЗАЩО?

Защото самото раждане на въплътения Бог не е същественото събитие, заслужаващо ликуване, радост, и поклонение.
Акцентът никога не е бил на самото раждане!

Същественото събитие, за което е писано в цялото Писание, информацията, за което протича през всичките му книги, което е било най-очакваното, най-жадуваното, най-изследваното събитие още от времето на Адам и Ева, вестта за което е влязла дори в преданията на езическите народи, което е оздачавало и изумявало изследователите и е изпълвало с копнеж знаещите за него – това е изпълнението на ОБЕЩАНИЕТО  – ТАЙНАТА, за която Павел говори:
1 Тимотей 3:16
"И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава".

ЯВЯВАНЕТО В ПЛЪТ
на Този, Който доброволно се отказа от Небесния си статут на Бог, за да стане Човешки Син – ето това е събитието, което беше очаквано хиляди години.
То беше същественото, защото беше изпълненото дългоочаквано ОБЕЩАНИЕ  на Бога към хората.
Ето затова не ни е дадена конкретна дата на раждане на бебе – защото Бог никога не е искал от нас да честваме раждането на безпомощно бебе!
Нито да празнуваме рожден ден на Сина Му – Той няма рожден ден, Той е вечно-съществуващ!

Събитието, обаче, в което цялото НЕБЕ ликуваше и прославяше Бога в което небесното войнство се поклони, при въвеждането на Първородния във вселената – имаше неимоверно по-голямо знчение от едно раждане:
Евреи 1:6 
"А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".

И после това празнично събите се пренесе на земята, за да бъде  оповестена на човечествотвото благата вест за Благоволението на Бога в хората:
Лука 2:
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

Така че, не търсете да празнувате рожден ден, не търсете ден, или месец, търсете раждането на една ЕПОХА с епохално значение за хората!

Търсете ТОЗИ, КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ – доказан, чрез Духа, вядян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава и очакван отново да слезе в още по-голяма слава!

Свързани статии:

ОБЕЩАНИЕТО

ОБЕЩАНИЕТО

Центърът на Библията е Бог, тя е Книга от  Бога и за Бога от началото до края.
Ние сме свикнали да гледаме на книгите от Стария Завет, като на книги за "поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата". Но има едно нещо, което преминава, като сърцевина, като стъбло през всичките книги от Стария Завет, за да разцъфне в цялата си красота и величие в един точно определен момент от историята – това е ОБЕЩАНИЕТО...

Обещанието за Спасител на човечеството!

То беше дадено още почти при сътворението, на Ева:

Битие 3:15 "Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата."

Обещанието беше потвърдено, когато Бог обеща на своя приятел Авраам три неща – син, земя и потомък, в Когото ще се благословят всичките народи:

Битие 22:18 "в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми."

Сина, Авраам получи още приживе, на потомството му беше дадена обещаната земя 470 години по-късно. Но след, като получи земята, потомството реши, че може да живее без Бога и забрави за третото обещание, дадено на техния отец Авраам.

Давид, човекът по сърцето на Бога искаше да Му построи Дом. Но Бог му каза, че няма нужда от дом, обаче обеща на Давид Той да му даде дом – велик царски род, който ще царува на трона на Юда и от този дом, от този царски род ще произлезе Син – Цар:

Псалм 2:"6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм. 7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. 8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. "

В последната глава на последната книга на Стария Завет, Бог пак потвърди обещанието Си и това щеше да бъде повод за велика радост:

Малахия 4:2 "А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци из обора."

И замлъкна за 400 години...

Книжници и свещеници, учители и цели школи търсеха, претърсваха и изследваха Писанията, съпоставяха пророчествата – Кога ще се сбъдне ОБЕЩАНИЕТО?
Кой е ОБЕЩАНИЯТ? Кой ще е Давидовият Син, кой ще е юдейският Цар?
Гледаха, търсеха, взираха се в бъдещето, копнееха да видят това ОБЕЩАНИЕ изпълнено:

Евреи 11:13 "Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч..."...

И изведнъж, както едни овчари си пазеха стадата ...

Лука 2:9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, БЛАГОВЕСТЯВАМ ВИ ГОЛЯМА РАДОСТ, която ще бъде ЗА ВСИЧКИ ЛЮДЕ. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град СПАСИТЕЛ, Който е ХРИСТОС ГОСПОД. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се намери МНОЖЕСТВО НЕБЕСНО ВОЙНСТВО, което ХВАЛЕШЕ БОГА, казвайки: 14 СЛАВА НА БОГА във висините, И на земята мир между ЧОВЕЦИТЕ, в които е Неговото БЛАГОВЕЛЕНИЕ.

Самият Бог беше въвел Първородния Си във вселената, в плът, като човешко същество и цялото Небе Му се поклони:

Евреи 1:6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".

Ангелите пееха и хвалеха Бога за благоволението, което Бог даде на хората. Благоволението, което отказа на техния род, след като се бяха разбунтували, а даде на бунтовното човечество!
И въпреки това те Го хвалеха и славеха! Както тогава, така и до сега!

Ангели, множество небесно войнство слезе на земята и хвалеше Бога и Го славеше за милостта Му към човеците.
А ние имаме още по-голяма причина от ангелите да хвалим и славим Бога , защото милостта и благоволението на Бога бяха към нас. На нас даде Бог Своя възлюбен Син!

Божият Син, стана Човешки син, за да може Бог да примири бунтовното човечество със Себе Си!
А ние, на които това незаслужено благоволение беше дадено по милост и по волята и суверенното решение на Бога да мълчим ли? Ако ние мълчим, камъните ще започнат да Го хвалят!

Събитието, което раздели времето на две – време преди да се изпълни ОБЕЩАНИЕТО и времето на изпълненото ОБЕЩАНИЕ!

Четири хиляди години Бог подготвяше човечеството за тази велика радост, за това велико Спасение – за Правдата, която щеше да изгрее, като слънце, с изцеление в крилете Си над поробеното под греха човечество!

Хиляди години хората, които знаеха за това ОБЕЩАНИЕ се молеха и очакваха неговото изпълнение...

И ЕТО...

Лука 2:25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. 26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа [Помазаника] Господен. 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - 29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; 30 Защото ВИДЯХА ОЧИТЕ МИ СПАСЕНИЕТО, 31 КОЕТО СИ ПРИГОТВИЛ ПРЕД ВСИЧКИ ЛЮДЕ; 32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

Ние не празнуваме рожден ден!
Ние празнуваме изпълнението на ОБЕЩАНИЕТО.
ОБЕЩАНИЕТО, което превърна историята в НЕГОВАТА ИСТОРИЯ!

ОБЕЩАНИЕТО, което даде на нас, хората Емануил – Бог с нас!
ОБЕЩАНИЕТО, чието изпълнение донесе така дългоочаквания МИР, примирението между Бога и хората:

Евреии 1:1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, 3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо, 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

ОБЕЩАНИЕТО, чието изпълнение изпрати представител на нашия човешки род на Небето, до Престола, отдясно на Величието, да се застъпва за нас!

Изпълнението на това велико ОБЕЩАНИЕ заслужаваше годините преди него да се отброяват обратно в ОЧАКВАНЕ  на неговото изпълнение!
Защото с изпълнението на това ОБЕЩАНИЕ, започна НОВА ЕРА, Ерата на Христос и Неговите хора!

Как да мълчим ние, които сме в тази велика привилегирована позиция:

Ефесяни 1:4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; 5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, 6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, 7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

Как да се сдържим да не отдадем цялата слава, любов, благоговение, благодарност на НЕГО – нашето изпълнено ОБЕЩАНИЕ!

Винаги, всичко е било за Него!
И всичко – НЕБЕСНО И ЗЕМНО ще се събере пак В НЕГО!

А ние имаме честта и привилегията още сега да сме в НЕГО, нашето изпълнено ОБЕЩАНИЕ!

Радвайте се и се веселете, пейте, играйте, танцувайте, хвалете, славете, празнувайте изпълнението на нашето ОБЕЩАНИЕ!






Свързани статии:

КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ

КАКВО ПРАЗНУВАМЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 В детството ми свързвах тези празници с шейни, снежни топки, зачервени бузи и носове, подаръци и ядене на специални неща, които по друго време не можеха да се намерят, или рядко си позволявахме. Като бананите, например. Е, баща ми се преобличаше, като дядо Мраз и ние го разпознавахме зад брадата и мустаците от памук и обърнатия с козината навън кожух, но се правехме, че вярваме :)

После, празникът се превърна в едно голямо суеверие. Дори в посткомунистическото време, пак си остана суеверие за мен – трябваше да извършим  определени ритуали, за да имаме успешна, богата и късметлийска нова година. Дядо Мраз стана дядо Коледа, по телевизията започнаха да дават повече християнски и рождествени филми, но елхата, играчките, подаръците с красиви опаковки, украсите, трапезите с баницата с късмети, с традиционни и специални неща по тях – останаха.

Всичко се промени, когато повярвах.
Тогава за мен този празник придоби съвсем различно значение
След раждането на Исус Христос в мен, в живота ми, вече знаех важността, величието и значимостта на това събитие.
Продължихме да украсяваме елха, да си разменяме подаръци, да украсяваме у дома, да слагаме специални неща на трапезата, но всичко това нямаше предишното суеверно значение, а го правехме повече, за да се усети нещо наистина специално и за радост и настроение на децата.

Имаше един период от 5-6 години подред, когато, вече вярваща, забелязвах, как всяка година, на 24-ти срещу 25-ти декември валеше сняг. Това ме изпълваше с особена радост, сякаш въпреки трудностите и мрачното ежедневие, въпреки калта и мръсотията, точно по това време Бог покриваше всичко с чисто, бяло и красиво снежно покривало. Сякаш показваше как може да превърне дори  най-грозния пейзаж в приказна красота.

Изумявах близките си, като предричах сняг по това време и прогнозата ми се сбъдваше.
Когато започнах да чета антикатолически и конспиративни публикации какво се празнувало преди, в деня на зимното слънцестоене, изведнъж ентусиазмът ми за този празник секна. Спряхме да украсяваме елха, да украсяваме дома, подаръците бяха съвсем символични, трапезите бяха по-скоро уважение към родителите, отколкото каквото и да било друго.

Поставяхме в конфузна ситуация родителите си, като заявявахме с досада: "Нали знаете, че не вярваме в тези неща?"
Изобщо, развалихме празника не само за нас, но и за околните.

На всичко отгоре...спря да вали сняг на 24-ти декември. Всичко си преминаваше сиво, невзрачно, с малко суматоха в готвене и ходене на гости.
Гледах реклами на филнми за дядо Коледа и се възмущавах, ядосвах на липсата на разбиране и на идолопоклонството на света.

Приказката изчезна...

Трябва да призная, обаче, че имаше много хубави неща, които ставаха по тези празници, които аз се стараех да пренебрегвам – например имаше много филми, в които се разказваше за чудеса по това време. Имаше много свидетелства в християнските среди – във всички деноминации – за много чудеса, които са ставали точно в този сезон. Имаше голяма благотворителност, която аз обяснявах с успокояване на съвестта на грешните невярващи, но имаше и вярващи благотворители. И независимо от източника, имаше радост за много деца – сираци, бедни, от малцинствата.
Дори и най-твърдите сърца омекват по това време. Медиите се надпреварват да декларират уважението си към това събитие, като изпълват програмите си с информация за него.
Дори невярващите ми съседи си украсяваха вратите с венци, а аз не го правех...
Колкото и да не исках да призная, Бог наистина вършеше много неща по това време. Не само, че не мразеше този празник, ами го използваше да привлече вниманието към Себе Си.
Започнах да се съмнявам в основателността на укорите, яда и гнева си точно по времето, когато всички останали се радваха и разбрали, или не, малко, или много отдаваха почит на Събитието – раждането на Христос.

Докато през лятото на 2013 имах много силни и дълбоки преживявания с Бог. Оттогава много неща започнаха да се променят в мен. Но основното, което се промени беше осъзнаването кой е БОГ.

Бях вярваща от 19 години, бях чела и изучавала старателно Словото (особено първите 7 години), а имаше неща там, които сякаш виждах за първи път.

Тогава разбрах, че няма никой, ама наистина никой по-голям, по-истински, по-велик, по-могъщ, по-силен, по-властен, по-страшен, но и по-милостив, по-обичащ, по-нежен и по-грижовен от вечносъществуващия БОГ.
На следващите рождествени празници украсих и дома и офиса, сложих венци на входните врати. Елха не купих, но аранжирах гирлянди по японската роза, изобщо се приготвих да празнувам РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Без суеверия, без да ме е грижа, че някой, някога в древността се покланял на някакви измислени от хора божества, без значение как се казват.

Подаръците пак бяха символични, но ги подарявах в чест на най-големия подарък, който Бог беше дал на хората.
Христос сияеше в сърцето ми и превръщаше отново в приказка всичко наоколо. На всичко отгоре, Бог ми подари в края на ноември най-прекрасното същество на света – моето внуче. Имам хиляди причини да празнувам Славата и Милостта на Бога, които Той прояви, като ни даде Спасението, в Исус Христос.
Радостта, че съм спасена от робството и съм осиновена от Бога, че съм Негово дете в Христос е толкова завладяваща, толкова побеждаваща всичко останало, че старите глупости с някакви сатурнчовци, ваалчета, молохчета и колядчета, заедно със всичките им суеверия избледняха и изчезнаха напълно от съзнанието ми.

Сага празнувам РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО.
Събитието, което беше толкова уникално и велико, че раздели времето на две!
Постави началото на НОВА ЕРА – ерата СЛЕД ХРИСТА.
Ера, в която беше прогласено благоприятно време за хората. Време, в което можеха само с вяра в Христос да бъдат спасени, освободени и изцелени. Време, в което имаха възможност да станат наследници на Бог, заедно с Неговия единороден Син.

Дали знам със сигурност, че събитието е станало през септември, а не декември?
Възможно е.

Но това, което знам за Моя Бог-Творец и за моя Господ и Спасител е несравнимо по-силно, значимо, важно, ценно, ярко от знанието за всичко друго.

Това, което изпълва сърцето ни, определя това, което виждаме:

Мъдреците научиха за Христос и видяха раждането на юдейския Цар, според пророчетвата, които бяха изследвали.

Ирод научи за раждането на Юдейския Цар и видя заплаха за трона си.

Фарисеите и юдейските първенци научиха за Исус и видяха заплаха за религията си.

При Симеон донесоха едно бебе и той видя Спасението, което Бог беше приготвил за хората.



Ще завърша с текста на една песен:

Ти погледни към Исуса.
Лицето Му ти потърси.
Болка и суета, как бледнеят сега,
в светлината на Славата Му.

Няма нищо на небето, на земята и под земята, което да скрие, или помрачи Славата на Исус Христос в сърцето ни, ако гледаме към Него и търсим лицето Му.

Каквото е в съзнанието ни, това виждаме, това разбираме, това празнуваме, на това се покланяме!
Ако светлината в теб наистина е светлина...

Свързани статии:

КОЙ ОГРАБВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

ДА ПОЗНАВАШ БОГ

СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИ

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

КОЙ ОГРАБВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО е събитие!

Това е СЪБИТИЕТО, което раздели времето и постави началото на НОВА ЕРА!

Събитие, толкова повратно в човешката история, че преди него годините са се брояли обратно, (като обратното броене преди стартиране на ракета), а след него започва ново броене на годините, вековете и хилядолетията.

Това епохално събитие е от такава важност, че заслужаваше обратно броене до настъпването му. Божиите хора изследваха Писанието, търсеха, анализираха и отброяваха според пророчествата, още колко време има до Месията!

Матей 13:17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

И най-после, това се случи!
На един човек от Ерусалим – Симеон, който "чакаше утехата на Израиля" му бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа [Месията] Господен". Когато видя Месията той възкликна:

Лука 2: "29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;     30 Защото видяха очите ми спасението,     31 Което си приготвил пред всички люде;     32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил."

Това беше толкова дългоочаквано и величествено събитие!
Самият Божи Син, беше въведен в нашата материална вселена във формата на малко човешко същество и въпреки, че хората са направени по-долни от Ангелите, всички Божи Ангели Му се поклониха! (Евреи 1:6)

Бог прие образ на човек човек – Божият Син стана и Човешки син.

Събитие, в което Бог, Творецът изрази Своето благоволение в хората (Лука 2:14), като сам слезе сред тях (Емануил), за да приеме човешки образ и да се отъждестви с нас, хората. За да може, бидейки едновременно и Бог и човек, да послужи за примирение на разбунтувлото се творение с неговия Бог и Творец.


След 2 хилядолетия, дали това събитие се е случило през декември, септември или по друго време няма НИКАКВО значение. Има значение дали имаме съзнанието за това събитие. Има значение, дали отдаваме в сърцата си необходимия респект към това събитие, защото то преди всичко е ИЗРАЗ НА БОЖИЯТА МИЛОСТ към нас, а не дата, не трапеза, не украса, не елха, не дядо Мраз (Санта Клоус).

Кому е небходимо да принизи, да скрие значението на това СЪБИТИЕ?

(Въпрос с повишена трудност, можете да познаете до 3 пъти!)

ДАТА, ИЛИ ЕПОХА?

Добре, на всички е ясно, че за раждането на Христос в Словото не ни е дадена конкретна информация. Има достатъчно автори на Новия Завет, включително и братът по плът на Исус – Яков, които са знаели времето на раждане и не са го изявили. Защо ли?
Защото целта на Бог не е да се фокусираме на външните, материалните, неща, на подробностите, а на духовната същина на събитието.

Какво значение има датата, месеца, когато става въпрос за ЕПОХА?

Като знаеш датата, празнувай я!

Но не се ограничавай в празнуването ѝ само тогава, защото Божията милост заслужава нашето благоговение, нашата благодарност, нашето преклонение всеки ден, всеки час от живота ни!
Но заслужава е сезон на празнуване от целия свят, защотто Божието Спасение беше приготвено пред всичките човеци.


ХРИСТОС, ИЛИ МОЛОХ?
Някои хора научили, че по време на зимното слънцестоене, езическите народи в древността празнували фестивали на разни зли богове. Други хора научили, че в НОВАТА ЕРА, някой, съзнателно, или несъзнателно, със зла, или добра умисъл заменил тези фестивали с празнуването на най-великото СЪБИТИЕ в човешката история
И сега тези хора си мислят, че много са научили и много знаят.
Мислят си, че Бог е безсилен да превърне човешката мъдрост в глупост! Мислят си, че нещо, измислено от хора, може да помрачи, да завоалира, да принизи това, което е извършено от САМИЯ БОГ по благото Негово немерение!

ЗНАНИЕ, ИЛИ ЛЮБОВ?

На тях Павел казва: "Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава." (1 Кор. 8:2)

Защо казва Павел това и наистина ли се отнася до тях? Ето следващия стих:
"Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него."

Ако любовта ти към познаване на времена, празници на несъществуцващи богове, познаване на идоли, знание за хора, които са се покланяли на тези идоли е по-силна от любовта ти към БОГА – съжалявам, но не си познал, както както ТРЯБВА ДА СЕ ПОЗНАВА.

Защото "знанието възгордява, а любовта назидава.", четем в първия стих. Защото ако наистина си ПОЗНАТ от Бога, (познат в библейския духовен смисъл), ако Божият зародиш е посят в сърцето ти и е покълнал, чрез Святия Дух, който ти е даден – ТИ ОБИЧАШ БОГА  повече от всяко знание!!!
Ти обичаш Божията милост и в никакъв случай няма да посегнеш на ценността на значението ѝ и в сезона, когато светът отваря сърцето си, настройва се да чуе за тази милост, ти да му навреш в очите ... знание за поклонение към дати, времена, несъществуващи богове и идоли!

Срам за теб, който вършиш такива неща!

НЯМА, НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДРУГИ богове, ОСВЕН ЕДИН ЕДИНСТВЕН – НАШИЯТ БОГ, ТВОРЕЦ НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, ОТЕЦ НА НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.

Няма нищо, което би могло да отнеме от Неговата Слава, от върховенството на Неговата суверенна воля!

...

Защо е необходимо на това велико, грандиозно историческо СЪБИТИЕ да се прикачват някакви бръщолевения за празнуване на в древни дни на отдавна потънали в забвение поклонения на несъществуващи богове, изобразени с материални идоли? Поклонения, за които хората сега нямат никакво съзнание, които нито познават, нито почитат, нито празнуват. Дори невярващите в Христос не почитат, като богове нито Молох, нито Ваал, нито Сатурн, нито дори свети Никола!


Нима СИЛАТА, СЛАВАТА, МОГЪЩЕСТВОТО, МИЛОСТТА, ЛЮБОВТА НА БОГА, единственият Бог в нашето съзнание, са по-маловажни и по-безсилни от някакви измислени от хора езически празнувания?
Нима тези измислици биха могли да отнемат ЗНАЧЕНИЕТО НА БОЖИЯТА МИЛОСТ към нас?

Братя и сестри, моля ви, вие, които си мислите, че сте познали нещо, не ограбвайте РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Когато празнуваме РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, ние празнуваме точно това – въплъщението на Бог в човешко тяло, Емануил – Бог сред нас!

Защо е необходимо да се създава допълнително проблем, който не съществува?
Достатъчни са нашите местни суеверия, които се проявяват по това време.  Достатъчни са и западните суеверия, които сме си привнесли във времето, че да си внасяме древните суеверия допълнително!

Това е сезонът, в който дори светът се покланя на Този, когото не познава, но ние се покланяме на Този, когото познаваме!

Йоан  4:"22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят."

Това е сезонът, в който можем да кажем на хората НА КОГО И ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПОКЛОНЯТ!

И е много по-вероятно да чуят точно в този сезон.


Свързани статии:

КАКВО ПРАЗНУВАМЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

ДА ПОЗНАВАШ БОГ

СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИ

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИ

Наближат ли Рождествените празници, започва една медийна кампания сред някои християнски среди, особено от страна на една определена деноминация, срещу този сезон, в който дори сърцата на невярващите се смиряват малко, или много в уважение към това събитие.

В 1 Коринтяни 8-ма глава Павел основно третира проблема за яденето на идоложертвено, но същото принципно решение важи и за нашия Рождествен проблем.

1 Коринтпни 8:"4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че НИКАКЪВ бог, изобразен от идол, НЯМА на света, и че НЯМА ДРУГ БОГ, освен един. 5 Защото, ако и да има ТАКА НАРИЧАНИ богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), 6 но за нас има САМО ЕДИН БОГ, ОТЕЦ, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. 7 НО ТОВА ЗНАНИЕ ГО НЯМА У ВСИЧКИ; и някои, като и до сега ИМАТ СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИТЕ, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като СЛАБА, се осквернява."

Да имаш съзнание за идолите и за така наречените богове, означава по някакъв начин да ги съпоставяш, равнопоставяш, на единствения истински БОГ. Или поне да си мислиш, че те, или твоите действия и практики, по някакъв начин могат да влияят, или противостоят на Бога.

За Павел, както и за всички, които имат знанието за Бог-Отец, Творецът на небето и земята е ясно, че:

"8 ... това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо."

Нашият Господ отговаря на лицемерните фарисеи, укоряващи Него и учениците Му, че не си мият ръцете (и то до лактите) преди ядене по следния начин:

Матей 15:11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека....16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение. 17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода. 18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. 19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява."

Ако има още някой, който е останал "без разумение" – не става въпрос само за яденето и неяденето, нито само за идоложертвеното – става въпрос да имаш разбиране кое те осквернява всъщност – външни действия, спазване на правила и практики, или злобата, омразата, завистта и липсата на любов в сърцето ти.

И сега, като имаме това знание в себе си – че има само ЕДИН, ЕДИНСТВЕН БОГ – няма други и като знаем какво ни осквернява, всъщност, сега вече можем да отидем на по-високо ниво:

1 Коринтяни:"2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава. 3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него."

Защото "знанието възгордява, а любовта назидава".

Та по-висшото ниво е, въпреки, че имаме това знание – да не съблазняваме братята и сестрите си, чиято съвест е слаба. Тоест, че любовта трябва да вземе превес над знанието. Грижата за братята и сестрите е по-важна от натрупването и практикуването на правилното знание.

На практика, по времето на Павел това означавало, ако има братя и сестри наоколо, които могат да те видят, че ядеш на трапеза в идолско капище, не го прави! Въпреки, че ти знаеш, че жертвите са на несъществуващи богове и мъртви идоли, те не знаят това още, още не са стигнали до твоето знание, затова, ако трябва не вкусвай месо до края на живота си, отколкото да ги съблазниш. Защото те, нямайки това знание и ядейки идоложертвено се оскверняват:

1 Коринтяни 8:"9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. 10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? 11 И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. 12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа, 13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си."

На практика за нас, сега това означава следното:
Ако някой от близкото ти обкръжение вярва, че празнувайки Рождество Христово на 24-25-ти декември, хората се покланят на Сатурн, Молох, Ваал и т.н., а ти знаеш, че празнуваш не дата, а най-великото събитие в човешката история, внимавай с тези хора. Ако трябва не украсявай елха, не подарявай подаръци, не приготвяй специални трапези – идеята е да не ги съблазниш.

Ясно е за повечето Христови люде, че раждането на Христос не е било през зимата, а през есента. Но в края на декември, целият свят, малко, или много свързва това време с раждането на Исус Хрстос. Това една от благоприятните възможности да кажем на неразбиращия свят, какво всъщност празнуват – събитието, израз на Божието благоволение към човешкия род, като даде Своя Син, за да могат хората, които са били в бунт спрямо Бога да се помирят с Него.

Дори ако празнуваш и се покланяш, знаейки, като информация, на кого се покланяш – това пак не те ползва особено, защото освен информативното знание, трябва да имаш и дълбокото вътрешно познаване на Бога и увереност в Неговата неограничена сила и могъщество, в несравнимото Негово превъзходство над всяка вяра и поклонение пред фалшиви, лъжливи богове и идоли.

Йоан 4:21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; НИЕ СЕ ПОКЛАНЯМЕ НА ОНОВА, КОЕТО ЗНАЕМ; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ЩЕ СЕ ПОКЛАНЯТ НА ОТЦА С ДУХ И ИСТИНА; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

Не е въпросът в поклонение на някакво място, или в някакво време, а в НАЧИНА НА ПОКЛОНЕНИЕТО – В ДУХ И ИСТИНА.


В днешно време съблазънта идва точно от противоположната страна, в сравнение с Павловото време. Сега тези, които имат съзнание за идолите, мислейки, че имат висшето знание, всячески се мъчат да насадят това съзнание на всички останали. И наистина има хора със слаба съвест, които разбирайки това, започват да се съблазняват и самоосъждат, че празнуват тези празници.
А убеждението, увереността играят съществена роля в самоосъждането и оскверняването на съвестта:

Римляни 14:1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му, 2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. 3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. 4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. 5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. 8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. 

И така, скъпи братя и сестри, които си мислите, че сте достигнали до някакво знание, като сте научили, че в края на декември едно време езичниците празнували някакви езически празници, посветени на несъществуващи, така наречени богове и бездиханни идоли. Моля приемете думите на Павел:

1 Коринтяни 8:1 ...Знаем, че ние всички УЖ имаме знание да разрешим въпроса! Но ЗНАНИЕТО ВЪЗГОРДЯВА, а ЛЮБОВТА НАЗИДАВА. 2 Ако някой мисли, че знае нещо, ТОЙ ОЩЕ НЕ Е ПОЗНАЛ, както трябва да познава. 3 Но, ако някой ЛЮБИ БОГА, той е ПОЗНАТ от Него.

Та кое е същественото тука?

ЛЮБОВТА е висшата форма на познанието!

Ако с вашето знание, съблазнявате своите братя и сестри, внасяйки съмнения в техните души, относно празнуването на това СЪБИТИЕ – Рождество Христово – за Бога, не го правете.

Далеч от мене да пръскам мъдрост около себе си и да определям вместо вас дали трябва да празнувате, или да не празнувате Рождество Христово.
Зависи от вашето знание, съзнание и увереност.

Аз, например, съм абсолютно убедена, че НЯМА друг бог, освен ЕДИНСТВЕНИЯТ БОГ, СЪЗДАТЕЛ НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, Отец на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
И понеже знам, че не външни действия, правила и практики имат силата да ме оскверняват, а това, което извира от сърцето ми и ако то е любовта, която е изляна в сърцето ми от Моя Господ Исус Христос, заедно със Святия Дух, който ми е даден – ще празнувам Рождество Христово.

Няма да празнувам коледа, сатурналия, молохолия, вакханалия, разсипия, лакомия и т.н -ии, а ще празнувам РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, с пълното съзнание и увереност, че празнувам СЪБИТИЕТО – въплъщаването на Христос в човешко тяло, слизането на Бога Емануел – Бог сред нас, хората. Ние, които с нищо не бяхме заслужили тази велика милост. Милсот, която беше отказана на разбунтувалите се ангели, беше дадена на нас, разбунтувалите се хора, за да може Бог да ни помири със Себе Си, давайки ни най-великият подарък – Своя единороден Син в жертва за грях, омилостивление и помирение.

Но ако мислите, че по някакъв начин осквернявате себе си, парзнувайки Рождество през декември – не го правете, защото нямайки увереността, така осквернявате съвестта си, според Павел. Но по-превъзходното нещо е да придобием съзнанието за Бога с такава сила, че да нямаме никакво съзнание за идоли.

В заключение – Който празнува – за Господа да празнува, който не празнува – за Господа да не празнува, но "Всеки да бъде напълно уверен в своя ум".

Защото, празнуваме, или не празнуваме, Господни сме!




Свързани статии:

ДА ПОЗНАВАШ БОГ

КОЙ ОГРАБВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС В МЕНЕ

Рождествените празници, в годините след като излязох от родния си дом и отидох да уча, винаги са били свързани с много суетене за мен. Когато бях в университета, това беше най-натовареното време за нашата специалност – заверката на семестъра. Чертаех денонощно. Когато се върнах в Добрич, още неповярвала, робувах на някакви суеверия, че трябва да посрещна празника в идеално чисто жилище. Това ме изтощаваше и когато станеше време за трапеза и празнуване, бях вече много уморена.

 

В един такъв ден на суетене, даваха филм за Исус по телевизията. Естествено, отново за мен беше по-важно всичко да е перфектно в дома, децата да са облечени добре, да има перфектна  вечеря, украса, елха и други суети, отколкото да се замисля какво, всъщност празнува светът. Шетайки насам, натам, минах покрай телевизора и бях прикована на място от един поглед – Беше погледът на ИСУС, не на актьора. И изведнъж аз знаех: "ТОВА Е ИСТИНАТА И НЯМА ДРУГА!".
Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми, аз аз не можех да откъсна поглед от екрана, където в едър план беше лицето на Исус, гледайки ме едновременно с твърда увереност, в това, което изразява и с любов...
В този момент Бог беше поставил в мен семето на вярата абсолютно суверенно, само с кадър от един филм.
Връщайки се назад във времето, осъзнах, че идеята за съществуването на Бог винаги ме е съпътствала, още от детството ми – още от един прекрасен следобед в детската ми стая, когато заедно с галенето на слънчевите лъчи, усещах и едно любящо нежно присъствие.
След случката с телевизора, имаше още моменти, когато се усещах привлечена от Бога. В началото на 90-те години, минавайки през парка, слушах млади хора да пеят за Исус и всичко в мен затреперваше, искаше да се присъедини, но глупавият ми ум, с който тогава много се гордеех ме спираше – "Те са секта". Така стана и на една евангелизация на площада – отново се уплаших от сектантите.
И после, поради коравата ми глава и поради гордостта ми заради успехите, които бях постигнала в живота, аз декларирах, че няма Бог и всичко зависи само от мен...
Това събори лавина в моя живот. Попаднах в ситуация, където нищо не зависеше от мен и тогава  разбрах, че само Бог може да ми помогне, ако го имаше. Започна моето търсене на Бога, придружено с плач, гняв и отчаяние...
Сега знам, че през тази година Исус е бил през цялото време до мен, плакал е заедно с мен, но не ми се откри, докато не стигнах да предела на отчаянието си, докато не стигнах до точката, където нямаше никой и нищо друго, на което да разчитам.
Тогава Бог изпрати хора, които ми говореха за Него, дадоха ми да чета християнски книги, евангелието от Матей, после ми подариха Новия Завет, после си купих Библия.
Дойде време за молитвата. Тя беше към края на книгата на Дерек Принс "Благословение, или проклятие".
Вярвах, че Исус е Бог, че е умрял на кръста за моите грехове, че е понесъл заради мен всички възможни проклятия, но след стотина изповеди на тези истини, аз още не бях новородена. Мислех, че се е случило, когато най-после простих на хората, които ми бяха сторили зло, но тогава само падна товара от гърдите ми. Знаех всичко, което трябваше да знам за жертвата на Исус, вярвах с цялото си сърце, но сякаш липсваше нещо. Дори след като Духът ме пренесе за кратко по време на едно молитвено събрание на Голгота, пак не можах да получа отговора, който не ми даваше мира – "Как чрез жертвата на Исус аз бях изкупена?"  Това не стана тогава, защото, когато Духът започна да ми изявява това, започнах да треперя и всички спряха да се молят и се вторачиха в мене. А за миг, бях там, пред кръста...
Въпреки, че си мислех, че вече съм новородена,, въпреки, че бях простила, въпреки че се бях покаяла и много от нещата, които ме привличаха преди, вече не ме привличаха, въпреки ревността ми, силното ми желание да следвам Исус, все още, сякаш имаше нещо недовършено.
Една вечер благовествах на един програмист, който слушаше и се усмихваше, без да дава вид, че приема. Разгорещено, в първа ревност, бях започнала още от Стария Завет, от жертвоприношенията на животните и изведнъж, докато обяснявах, АЗ РАЗБРАХ най-сетне – Бог Отец беше принесъл Сина Си, като жертвено агне. Не че не го знаех, но тогава стана свръхестественото завършване на моето новорождение, на РАЖДАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС В МЕНЕ. Бог ми беше отворил сърцето, не само съзнанието и ума ми за това.

След двадесет години, вече знам, че Бог ме е избрал, още преди да се родя, че ме е съпътствал през целия ми живот, че ме е водил, насочвал е пътищата ми, въпреки, че не винаги съм отивала там, където искам. Спирал ме е, когато съм била на път да се самоунищожа, измъквал ме е от невъзможни ситуации, бил е с мен по време на всичките ми изпитания, държал ме е за ръката и не ме е пускал, дори, когато съм се мятала да се освободя от Него. Както едно дете си играе с мравка и и поставя препятствия с ръката си и я насочва там, където то иска, така и Бог прави в нашия живот – слага препятствия там, където не е Неговата воля да отидем и и ни оставя да вървим там, където Той иска...
И сега е с мен, моят прекрасен БОГ и ГОСПОД МОЙ. И сега продължава да ме държи за ръка и да ми напомня обещанията Си.

РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН няма нищо общо с моето решение, или с казването, или с повторението на една молитва. РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН е свръхестественото посяване на семенцето на вярата, покълването му и прорастяването му, докато се роди плодът – Исус Христос в мен! Великата Тайна! Самият Бог в моето човешко сърце. Няма по-изумително чудо от това. Самият БОГ да обитава в нас...

Ето това празнувам вече през тези дни – РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН.