ПРИЛИЧИЕ И РЕД

Изопачаването на Писанията е като ураган на извиващ се път -- СМЪРТОНОСНО.

ИЗОПАЧАВАНЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО

Злоупотребата със Словото за нуждите на собствените идеи на проповедника е много често срещано явление в съвременния евангелски свят.

Всъщност, това не е нищо ново и ние виждаме Павел да засяга проблема във 2 Коринтяни 2 и 4: 

2 Коринтяни 2:
16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?    
17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

2 Коринтяни 4:
1 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;    
2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.    

БОГ НА РЕДА

Това, което ме смущава напоследък е злоупотребата с един стих от Божието Слово в 1 Коринтяни 14. Главата, която всички, натоварени с някаква отговорност от Бога за Божиите хора -- презвитери, стареи, пастири -- би трябвало да изучат подробно и да се стремят да прилагат, защото там е описан МОДЕЛЪТ на нормалното богослужение в Събранието на Божиите хора.
Но през вековете толкова много сме се отдалечили от този модел, като сме го заместили с човешки модели, служещи на политически, религиозни, йерархични, егоистични и дори сатанински цели, че ИСТИНСКИЯТ МОДЕЛ е придобил статута на ОПАСЕН в Главите на църквата и те се стремят по всякакъв начин да го ИЗБЯГВАТ. Защитават собствените си модели на богослужение, основавайки се на грешната, изопачена интерпретация на един стих, като по този начин оправдават контрола, който упражняват върху събрания и деноминации.

Този конкретен стих е 1 Коринтяни 14:33:

"Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите."

По някакъв неведом начин, този стих, в устата на застрашените, от глава 14 се превръща в "Бог е Бог на реда!!!"

Една още по-странна интерпретация обобщава апостолските послания, под тематичното заглавие "Бог на РЕДА"?!?

Бог Е Бог на реда. Но НЕ този стих говори за това. Нито основната тема на апостолските послания може да се асоциира с това. За Бога на реда можем да прочетем в Битие 1, в Левит, в Числа, във Второзакоие, в Псалмите, в Йов, в Откровение...

Но в 1 Коринтяни 14:33 става въпрос за Бога на МИРА, а не на реда.

При повърхностен прочит, човек би могъл да се заблуди, прочитайки първата част на стиха-- "Защото Бог не е Бог на безредие..." и автоматично да допусне, че Павел има предвид "ред", като противоположното понятие на "безредие". Но Павел няма това предвид. Нито в конкретния стих нито в главата, нито в цялото 1 Коринтяни. Още от първата глава Павел адресира критиката си към караниците в Коринтската църква.

МОДЕЛЪТ

Разбира се, в 1 Коринтяни 14 Павел описва определен РЕД, по който да се извършва богослужението. Но този ред Не е редът, който имат предвид изопачителите на Словото. Този ред НЕ ОЗНАЧАВА, че САМО ЕДИН човек (или човешка традиция) може да решава кой да говори по Словото, кой да говори на езици, кой да тълкува, кой да пророкува, кой да разсъждава; НЕ ОЗНАЧАВА, че само един човек (или човешка традиция) може да определя дали всички тези елементи да присъстват в богослужението, или да има само проповед и хваление.  Не означава, че един човек (или човешка традиция) могат да определят вида, действията, формата на богослужение, които напълно да противоречат на Божествената наредба и на водителството от Святия Дух. Не означава, че може произволно да се копират елементи и форми на Старозаветното храмово богослужение в Новозаветните събрания, където храмът НЕ е сграда. Не означава, че могат да се внасят елементи на езически поклонения ... и други подобни мерзости.

Човешкият ред НЕ Е Божия ред!!!

В 1 Коринтяни 14 Редът означава просто РЕДУВАНЕ -- служене един след друг.

Описаният ред има три основни принципа:

1. Да няма застъпване, служещите да се редуват;
2. Всичко да става с цел ИЗГРАЖДАНЕ на Тялото;
3. Да няма караници и смущаване на действията, които Святият Дух вдъхновява.

Истинският модел е описан така:

26 Тогава, братя, що?Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.    
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.    
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.    
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.    
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.    
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;    
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.    
33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.    
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.    
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.    
36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?    
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.    
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.    
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.    
40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

В СЪБРАНИЕТО

От прочетеното стигаме до следните изводи за протичане на събранието:

КОЙ?

"ВСЕКИ има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание.."

Ключовата дума тук е "ВСЕКИ"! Но такива събрания са Голяма рядкост.
Статистиката показва, че 5% от ходещите на църква вършат 95% от дейностите в нея, а останалите 95% просто посещават...
О, несмислени ние!!! Кой ни омая така в тази изкривена представа за Божие събрание?
Не искам да отрека, че има хора в събранието, натоварени ОТ БОГА (не от човеци) с отговорност за други. Те са силните, които носят слабите, те са тези, които слугуват на всички, а не карат всички да им слугуват.
Но в събранието ВСИЧКИ служат един на друг, всеки с таланта си, с дарбата си от Духа. И после всички служат извън събранието, първо един на друг и после на невярващите.
Ние сме избраните люде, отделени и призовани да извършат Божията воля на земята:
1 Петрово 2:9
Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

КАКВО?

Псалом (песен, хваление), поучение, откровение, говорене на непознат език с тълкувание, пророчество, молитва.
Тук отново статистиката показва силна диспропорция в полза на поучение -- проповед и хваление и на места пълно отсъствие дори на молитва, на езици с тълкувание, на пророчества, на откровения.
Кой ни излъга да отмахнем тези елементи от нашите събрания?
Притчи 29:18
Дето няма пророческо видение людете се разюздават...

КАК?

По ред, един по един. Когато някой получи откровение от Духа и започне да го изявява, предишният говорещ да замълчи.

Жените -- кога им е забранено да говорят -- когато не разбират нещо и смущават служенето на другите с въпроси. В такива случаи Павел им казва да питат мъжете си вкъщи.

Пророците (мн.ч. -- в едно събрание има много пророци) говорят по един, или по двама, а другите пророци разсъждават, изпитват, тълкуват.

Говорещите на езици -- също един по един и да има някой да тълкува.

•  Тук бих искала да "застрелям" още едно грешно тълкувание, доведено до крайност в някои деноминации -- Ако няма тълкувател, да не се говорят езици изобщо. НЕ! Павел не казва това. Дори точно обратното "...и не забранявайте да се говорят и езици."

Има само един казус, когато Павел не препоръчва да се говорят езици -- когато има вероятност невярващи случайно да посетят събранието. Но в съвременните събрания това е равносилно на чудо! Дори и да стане, хората биха могли да преминат от езици към пророчества, както предлага Павел да се прави в присъствието на невярващи.

Но да се забранява да се говорят езици е директно противоречие на Павловите думи, атой твърди, че думите му са от Бога и който мисли, че е духовен, би разбрал това.
И как ще се развие дарбата тълкуване на езици, ако те не се говорят, ако не се създава обстановка, където тези дарби да се практикуват?

Това, че "всичко нека става с приличие и ред" не означава изобщо да не става!

ЗАЩО?

За назидание, за изграждане, за укрепване на Тялото Христово.

1 Коринтяни 14:3
А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
1 Коринтяни 14:12
Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
1 Коринтяни 14:26
Тогава, братя, що? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

Ефесяни 4:
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,    
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;    
13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;    
15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,    
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.    

Ефесяни 4:29
Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;


За съжаление, властта в църквите се използва за разрушение на Тялото Христово, за Неговото приспиване, разболяване и дори убиване, а не за изграждане...
Съзнателно, или несъзнателно, това се получава, като резултат -- мъртви събрания, пълни със сухи, мъртвешки кости...

Властта от Господа е преди всичко за назидание (изграждане), но има власт от Бога, която е и за  събаряне и тя вече действа:

2 Коринтяни 13:10
Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

ЧОВЕШКИ ЗАПОВЕДИ

Матей 15:9
Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".

За съжаление почти всички църкви и деноминации влизаме под този укор на Христос -- напразно Му се кланяме, като се покоряваме на поучения от човешки заповеди, традиции и други измишльотини.

Както казва Франсис Чан -- "Няма начин, четейки Словото да стигнем до съвременния масов модел на богослужение, на изграждане на Събрание. Все едно Бог да си е поръчал пържола, а ние да му пробутваме спагети."

Словото ни показва едно, на практика ние вършим нещо съвсем различно, живеейки и служейки в откровено непокорство към Бога и Неговото Слово, приспивайки Неговите хора в театрални салони с амвони, където само един говори, а останалите "слушат", спейки сладко. Няколко пеят, останалите пригласят вперили очи в текста на стената, без той да преминава от устните към сърцата им...

Стотици хиляди дарби на Духа лежат погребани в съвременните варосани гробници.
Всички ще отговаряме пред Бога за това -- и тези които погребват и тези със заровените таланти.

Тежко ни на всички! И на тези, които организират това служение на човешки ръце, от човешки традиции и човешки заповеди и на нас, които участваме в него.

Какво е предвидено в Словото за тези, които живеят така, сякаш Бог никога не им е давал заповеди за изпълнение?

Ще чуем ли: "Махнете се от Мен!"

Кога ще спрем да си играем на църквиянство, църковничене, църкво(идоло)поклонство?

Боли ме...

Евреи 12:
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!    
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".    
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.


Нищо направено няма да устои -- нека бъдем сигурни в това!

Какво да правим тогава? Да стоим ли, като виждаме явно разминаване и противоречие на действителността с Божието Слово, или да се махаме от там?

Водителство е отговорът.
Някои ще бъдат отделени да служат в отделни, отделени събрания, други ще бъдат отделени в последния момент (като житото от плевелите).

А да говорим ли за това, или да си мълчим?

Трябва да изявяваме Божието Слово с любов и грижа.
Ако ни послушат -- спечелили сме братята си.