ПОСТЪТ ПРИ СВЕЩЕНСТВОТО НА ЕЗДРА

Относно общонационалния пост.
Свидетели сме на няколко такива поста в Словото.
На ниневийците, след предупреждението на Йона, че Бог ще ги погуби.
На юдеите по времето на цар Йосафат, когато големи множества моавци, амонци и сирийци бяха тръгнали срещу Юда.
На юдеите от персийската империя, по времето на царица Естир, отново постът беше заради заплаха за живота им.

ПОСТ ПОД ЗАПЛАХА

Постовете при Йосафат и при Естир бяха под заплахата на външен враг и Бог даваше категорична, свръхестествена, изумителна, триумфална победа на юдеите.

Но при ниневийците, заплахата беше от самия Бог, от Неговото наказание. В този случай, след поста и покаянието им, Бог отмени наказанието им, за дълбоко разочарование и тъга на Йона.

На две места в Словото Бог призовава към пост и покаяние Своите хора, та дано послушат и да отмени наказанието им с Вавилонското робство, за което ги е предупреждавал многократно, чрез пророците Си.
В Йоил призивът е троен – на три пъти Бог призовава хората Си да се покаят, та дано избегнат нашествието на Разрушителя...
В Еремия, хората, които бяха разбрали за наказанието от Господ, тези, на които книгата на пророчеството беше прочетена в храма, свикаха пост и призоваваха всички, които идваха в храма в Ерусалим също да постят, да се молят и да разнесат този призив към градовете на Юда. Някои от първенците разбраха, че работата е сериозна и се уплашиха, но когато отидоха при цар Йоаким с книгата на пророчеството, той я сряза и я хвърли в огъня...
Постът не можа да обхване целия народ. Беше частичен. А самият глава на народа отхвърли предупреждението с презрение.

Наказанието все пак ги постигна. Юда падна, много от хората бяха отведени в плен, а храмът беше разрушен и съкровищата ограбени и занесени във Вавилон...
Но можеше и да не е така...


Всички тези постове бяха под пряка заплаха за съществуването на народа.
Днес, срещу нашия народ също тегне заплаха за съществуването ни. Но тя не е пряка и все още не я виждаме, като реална.
Но тя тегне.
Има хора, които я виждат обаче...
Трябва ли да свикваме по тази причина пост и молитва?
О, да!
До колко е реално изпълнимо? Мисля, че когато Святият Дух разпали истинския Огън на Бог, никой няма да се чуди трябва ли, или не трябва да постим и да се молим.

След това, може би трябва да се опитаме да разберем защо се пости  и какъв е ефектът от истинския пост.

Това, което ме впечатли, когато изследвах темата за поста в този аспект, бяха две събития,
И двете са след Вавилонския плен и двете са под свещеничеството на книжника Ездра
Едното е в книгата Ездра, а другото, в книгата на Неемия.

ПОСТЪТ ПРИ РЕКА ААВА

Ситуацията е следната. Вторият храм вече е построен, като указ за полагането на основите му е даден още от Кир. По времето на Дарий се издирва и намира храмовото съкровище и се събират дарения за довършаването на храма. Също така са призовани и свещениците и левитите, който иска да се върне в Ерусалим. Но чак по времето на Артаксеркс, Ездра организира връщането на на храмовото съкровище, на свещеници и левити, защото в храма не достигат служители. И така, събрани при реката Аава, Ездра преглежда хората и вижда, че няма нито един от Левиевите потомците. Налага се да прати хора да убеждават левитите да се върнат в Ерусалим и да служат в храма.
В резултат на това, идват 258 левита.
Тогава Ездра прогласява пост в стана, където само мъжете са 1836 човека.

Ездра 8:21 Тогава прогласих пост там при реката Аава, ЗА ДА СЕ СМИРИМ ПРЕД НАШИЯ БОГ, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот. 22 Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: РЪКАТА НА НАШИЯ БОГ Е ЗА ДОБРО НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ТЪРСЯТ, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
23 ПОСТИХМЕ, прочее, и МОЛИХМЕ СЕ на нашия Бог за това, И ТОЙ НИ ПОСЛУША.

Само си представете какво става. Една немалка група юдеи, може би около 8-9 хиляди с жените и децата, са се събрали на стан до реката Аава, готови да тръгнат към Ерусалим по един много опасен път, след като са събрали дарения злато и сребро и провизии от цялата империя за храма и служителите му и с цялото храмово съкровище. Всички в империята знаят за това преселение на тази неголяма група хора, съставена от свещеници, левити и семействата им.
Една невероятно тлъста и лесна плячка за разбойници по пътя!

На всичко отгоре, Ездра го е срам да поиска охрана от царя, защото вече е декларирал пред него:
"РЪКАТА НА НАШИЯ БОГ Е ЗА ДОБРО НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ТЪРСЯТ, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят."
Е, сега ще трябва наистина да уповават САМО на милостта на Бог.
Разбира се, че се страхуваха за живота си. В естеството, такова пътуване си беше чиста безразсъдна авантюра. Нищо чудно, че Ездра трябваше да ги събира почти насила. С това пътуване рискуваха живота си и живота на децата си. А на всичко отгоре, Ездра не беше поискал охрана!

Представете си укорите, които се сипят върху Ездра от целия този народ, измъкнат от удобното си съществуване във Вавилон, където са си устроили живота, народили са си деца, орагнизирали са си поминък и сега, не стига че зарязват всичко това, ами и тръгват с цяло съкровище без нито един войник охрана! А и от тях няма нито един, който да владее оръжие.
"Оставят питомното и тръгнали да гонят дивото" – би казала народната поговорка. А след 70 години, повечето от тях дори не познават Ерусалим, те са родени във Вавилон.

Горкият Ездра! За него няма съмнение, че това е изпълнение на Божия план, той беше книжник, вещ в предписанията на Закона и знаеше много добре, че Бог ще бъде с тях в това пътуване. Затова толкова дръзко декларира пред Артаксеркс силата своя Бог. Но как да убеди народа? Оказва се, че да убедиш владетелите Кир, Дарий и Артаксеркс, да убедиш вавилонците, мидяните и персите да жертват за храма на Бога е по-лесно, отколкото да убедиш хората на Бога, определени да служат в храма, да отидат и да служат там. Хайде досега имаха оправдание, че храм няма. Но сега вече храм имаше.

На Ездра не му личи, но ако аз бях на негово място, щях много да се ядосам.

Този народ наистина имаше нужда да се смири пред своя Бог:
"Тогава прогласих пост там при реката Аава, ЗА ДА СЕ СМИРИМ ПРЕД НАШИЯ БОГ"

ПОСТ-СМИРЕНИЕ

Основата на нашите взаимоотношения с Бог е СМИРЕНИЕТО. Гласът на нито една молитва няма да се чуе в Небето, ако тя не идва от смирено сърце. Смирение, както пред Бог, така и пред останалите хора.
Смирението пред Бог е нещо подобно на това, да се разтопиш, като восък, престоявайки в Неговото присъствие, така че в течното ти състояние, Бог да те излее в каквато форма иска, в каквато форма е определил за тебе. Докато сме в твърдо, несмирено пред Бога състояние, няма никакъв шанс да паснем на формата, с нашето име на нея, да започнем да се движим в съдбата, служението, предназначението, които е Бог е определил за нас.
Свещта ще си остане твърда, докато огънят не я разтопи. Ако се боим от огъня, ще си останем същите, като преди. Но ако се предадем на огъня, това, което ще се получи от нас, няма да има нищо общо със старото. Знам, че тази аналогия е несъвършена, но целта ми е да намеря някаква илюстрация за това, как да се откажем от нашите идеи за това, как да служим на Бог и да се оставим в ръцете на Грънчаря, Той да ни извае такива, каквито иска, с такова предназначение, каквото Той иска.
Бог е толкова свят и уникален, че нищо, което познаваме не може да ни илюстрира в пълнота кой е Той. С това, което познаваме, можем да илюстрираме някой аспект, някой атрибут на Бог, но никога Него в пълнота. Затова и Исус разказа толкова много притчи за Божието Царство, защото нито една не можеше да го илюстрира в пълнота.

И така, целта на поста-смирение е да кажем на Бог, че няма нищо по-важно за нас от Него. Нищо от света, от този живот не заслужава нашето внимание, отдаване и посвещение, както Той.
Целта на поста-смирение е да кажем на Бог "Не моята воля, а Твоята, Боже и говори, Господи, слугата Ти слуша."

СЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОСТА-СМИРЕНИЕ

Тук, ситуацията е следната. Храмът е построен и богослуженията са възстановени. Настъпват дните на празника шатроразпъване. Целият народ се събира като един човек на площада пред портата на водата. (Неемия 8) Събрани са мъже, жени и "всички, които слушайки можеха да разбират"
Свещениците и левитите са постили в смирение на река Ааава, преди да тръгнат от Вавилон и са изпитали силата на Бог, която е с тези, които Го търсят. Преминали са целия опасен път до Ерусалим с храмовото съкровище и с всички дарения, в злато, сребро, добитък и провизии. Освен това, навсякъде, откъдето минават, областните управи им предоставят всичко което поискват, до количествата, определени в писмото на Артаксеркс. Не само, че никой не ги закача по пътя, но и им помагат с храна и добитък. Това е изпълнение на пророчество на Исая, но за него си заслужава да отворим друга тема, защото има и друго приложение.
И така, всички са вече в Ерусалим.

Какви са резултатите от поста-смирение?

Ездра взема книгата на Закона и я разгъва.
И като я разгъва, всички хора стават прави...

5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

Първото нещо, което се случва е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО.

6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

Второто нещо, което се случва е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОГ.

Ездра започва да чете. Чете им от зори до пладне и вниманието на всички хора е в Книгата на Закона.

3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всичките люде беше в книгата на закона.

Третото нещо, което се случва е, че БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПУБЛИЧНО.

А свещениците и левитите бяха сред хората и им тълкуваха Закона:

7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си.

Четвъртото нещо, което се случва е, ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ СЛИЗАТ СРЕД НАРОДА И ЗАПОЧВАТ ДА ТЪЛКУВАТ СЛОВОТО на хората, там, където са те.

Сега, ще използвам един богословски термин – егзогеза, който означава да бъде извлечено Божието послание от текста на Словото. Точно това правеха Ездра, свещениците и левитите:

8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

Петото нещо, което се случва е, че БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА ПРАВИЛНО. Четене и тълкуване. Не само от един, а от всички левити и свещениеци.

9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

И ето какво се случва, когато правилно се проповядва Божието Слово – чете се и се тълкува.
Шестото нещо, което се случва е, че разбирайки какво казва в действителност Божието Слово, ХОРАТА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЖИВЕЯТ В ГРЯХ и се разплакват.

Но моментът не е за плач, а за радост, защото хората се покайват. Неслучайно има радост в Небето за всяка душа, която се покайва. Но хората преди това, дори не знаеха, как да празнуват. Едва след като им беше прочетено от Словото, разбраха, че този празник се празнува в колиби. Направиха си колиби и във всеки един ден от до края на празника четяха от Словото и празнуваха в колибите:

16 И тъй, людете излязоха та донесоха клони, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
17 Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.
18 При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

Седмото нещо, което се случи е, че ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ТОВА, КОЕТО ПИШЕ В СЛОВОТО.

Ако обобщим какво последва от поста-смирение, то беше това:

1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО;
2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОГ;
3. БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПУБЛИЧНО;
4. ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ СЛИЗАТ СРЕД НАРОДА И ЗАПОЧВАТ ДА ТЪЛКУВАТ СЛОВОТО;
5. БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА ПРАВИЛНО;
6. ХОРАТА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЖИВЕЯТ В ГРЯХ;
7. ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ТОВА, КОЕТО ПИШЕ В СЛОВОТО

ПОСТ-ПОКАЯНИЕ

Всичко това доведе до поста-покаяние:

Неемия 9:1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си, 2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. 3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

По време на този пост, Израилтяните направиха три неща – отделиха от себе си всички чужденци. Преведено на новозаветен език, това е да отмахнем от себе си всичко чуждо на Божието Царство. Всяка ерес, всяко лъжеучение, заедно слъжеучителя му, всичко, което сме разбрали, че е служило на други цели, а не на Бог.
После, четейки Словото, или оглеждайки се в него, като в огледало, разбираха къде са съгрешили и изповядваха греховете си и се покайваха не само за своите грехове, но и за греховете на бащите си.
Четейки Словото, осъзнаваха какво е сторил Бог през цялата им история за тях, въпреки тяхната невярност към Него и започна едно спонтанно поклонение и величаене на Бога.
Няма да цитирам. Моля ви, прочетете цялата девета глава на Неемия и се потопете в обстановката.
Няма да усетите, как ще се покорите на призива:

Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

И как ще завикате, заедно с хората там:

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

 ...


В какво се състои постът-покаяние:

1. ОЧИСТВАНЕ;
2. СЪКРУШАВНЕ;
3. ПОКЛОНЕНИЕ.

СЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОСТА-ПОКАЯНИЕ

Непосредственото последствие от поста беше, ПРЕПОСВЕЩЕНИЕ. Хората потвърдиха, че ще изпълняват това, което беше тяхната част от Завета. И това не беше просто устна декларация, те написаха това, подписаха се и го подпечатаха.
Но и това не би струвало нищо, ако продължаха да живеят по старому.

И тук следва нещо, което на някого може да се стори жестоко, но това е, което хората направиха, след това препосвещение.
Тези, които си бяха взели жени чужденки ги напуснаха. Дори и тези, които им бяха родили деца. (Ездра 10)

И бяха назначени хора, които да проконтролират дали това се изпълнява.

Тоест, в момента, в който разбраха, че това е грях, те премахнаха последствията от този грях.

А това, което не бяха знаели, че трябва да вършат, започнаха да го вършат. според както им беше заповядано в Закона.

Какво означава това за нас?
Значи ли, че трябва да напуснем невярващите си съпрузи/съпруги при заварено положение? Павел отговаря на този въпрос в 1 Коринтяни 7. Но определено означава да не се обвързваме в брак с невярващи.

Означава също да съобразяваме всички аспекти от живота си с това, което говори Божието Слово, че е угодно на Бога. Означава да живеем, според това, което четем, да практикуваме това, което четем в Словото, което е казано от Исус Христос и Неговите апостоли.

Това беше увертюрата по темата за поста.


Това, което трябва да изучим основно е КАКВО БОГ Е ОПРЕДЕЛИЛ, КАТО ПОСТ. И това можем да открием в Исая 58 и 59.

Внимание, обаче, това, което ще откриете там, може никак да не ви хареса. Но там е скрито ценно съкровище.


В този текст можем да открием и други съкровища.  Стига само да искаме да дълбаем.