Исус отиде при паралитика в милостта Си и го попита: "Искаш ли да оздравееш?" Отговорът беше по-скоро извинение, оправдание, отколкото ентусиазъм за дългоочаквано изцеление. Понякога и ние използваме оправдания, за да прикрием с тях гузната си съвест за извършен грях. Исус беше наясно със ситуацията и въпреки това го изцели. В еуфорията на неочакваното си изцеление, човекът изпълни без да се замисли заръката на Исус – стана, вдигна постелката си и си тръгна. Докато още не можеше да осъзнае напълно незаслужената милост, проявени към него, дойде първото изпитание към съвестта му – "Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си." – упрекнаха го юдеите, игнорирайки факта, че е станало чудо.
Ето така ни мами противникът, първо беше мамил човека дълги години, че грехът му е толкова непростим, че всички го бяха изоставили и нямаше кой да го спусне в къпалнята, затова тръгна да се оправдава пред Исус.
Второ, както мамеше юдеите, така противникът мами и нас, като ни навира в очите дребни проблеми и по този начин скрива истинските, важните неща, които Бог върши.
Естествено, нашият човек, вместо да прослави Исус отново се заоправдава: "Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?" (Това прилича на едни други оправдания – в Едемската градина.) Дали това не е причината, чудотворно изцелени хора да загубят изцелението си – нежелание да се покаят и неблагодарност. Четейки по-нататък, че е отишъл в храма, първоначално си мислим, че може би най-после съвестта го е "загризала" и е тръгнал за покаяние и благодарност...
Когато Исус го намери в храма, знаейки, че се е оправдал с Него и Го е обвинил пред юдеите, отново прояви милост и му каза: "Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо." Но човекът пренебрегна предупреждението, "отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.", въпреки, че беше абсолютно наясно, че юдеите мразят Исус – дори Никодим беше отишъл при Него през нощта, поради страх от тях. Ех, колко познато. Каквото и чудо да видиш и преживееш, не поискаш ли да замениш грешната си природа с Божията, то тази грешна природа все ще те води към грях...
Макар да не го пише в Библията, мисля, че се досещам какво е станало с човека – все пак беше предупреден от самия Помазаник...
ИЗЦЕЛЕНИЕТО Е ИЗРАЗ НА БОЖИЯТА МИЛОСТ И НЕ Е РАВНОСИЛНО НА НОВОРОЖДЕНИЕ. ТО САМО НИ ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕТО КЪМ БОГА.
А ДАЛИ ЩЕ ПРИЕМЕМ И ОПРАВДАНИЕТО ЗА ГРЕХОВЕТЕ СИ И ЩЕ СЕ ОБЪРНЕМ ОТ ВРАГОВЕ, КЪМ ДЕЦА НА БОГА, ЗАВИСИ ОТ НАС.
Исус изцели и сляпородения човек (Йоан 9). И там фарисеите Го обвиниха в неспазване на съботата. И там заплашиха изцеления, но той не предаде Господа, даже говореше в Негова защита пред фарисеите. Защото осъзнаваше, че е намерил по-ценно съкровище не само от зрението си, но и от живота си.
Знам за много случаи, в които изцелени, дори от фатални болести не се обръщат към Бога и хвърлят в лицето Му проявената към тях милост.
Изцеленията са важни. Дори изглеждат, като най-важното за болния.
Но не са по-важни от познаването на Изцелителя. Не са по-важни от прошката и оправданието Му, от мира с Бога, от вечния живот.
Защото е по-добре за нас куци, сакати и еднооки да влезем в ЖИВОТА, отколкото цели и здрави в пъкъла:
Марк 9:
43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 [дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].
45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
Няма коментари:
Публикуване на коментар