КЪДЕ Е ЕКШЪНЪТ?

От десетки години, ако не и от около стотина насам, се наблюдава едно и също явление сред християните – търсене на екшъна.
Щом се чуе, че някъде става нещо и хората масово се юрват да видят и да "прихванат" съживление.

Да, обаче съживлението се оказва локално и продължава в най-добрия случай няколко години и после затихва, затихва, докато угасне. После пламва друго съживление и хората, които са били в предишното, махват с ръка за язък и потеглят към новото съживление. Някои пресичат океани, за да се докоснат до новия екшън. Не казвам, че съживленията не са от Бога. Напротив, има и такива, които са от Бога. Но има и кьорфишеци. Извинете ме за турцизмите, но понякога ми се струват по-подходящи. И както казва един мой турско-говорещ приятел, помазанието не е заразно и не се предава по наследство. Обаче хората все си мислят, че ако се "отъркат" о някой "помазаник", ще прихванат и те.

И така духовното номадство продължава – от държава на държава, от град на град, от църква на църква – само да се понесе слух за екшън и веднага тръгва тълпа нататък.
Еееех, консуматорски дух.
А всъщност, екшънът е в нас. Във всеки един роден от Духа вярващ живее същият Дух, който създаде вселената и който възкреси Исус от мъртвите. Само започни да живееш по Божията воля и такъв екшън ще се развихри в живота ти, че няма да можеш дъх да си поемеш.

Дейвид Уилкерсън говореше за това в една от проповедите си – как хора от Англия отивали в Америка да търсят Божието присъствие, което си мислели, че е някакво усещане, емоция, силно преживяване, тръпки и т.н. И Дейвид Уилкерсън им казвал, че Божието присъствие е достъпно за всеки, стига да отдели време и да реши да прекарва време насаме с Него.

Колко странно е, че хора харчат купища пари, за да посетят някакво християнско екшън събитие, или да се преместят да живеят в града с екшъна, а се скъпят да отделят дори част от времето си да останат насаме с Бога и да чуят директно от Него.

Май нещо в християнските ни разбирания през последните стотина години изобщо не е наред. Живеем със сурогати, вместо с Истината. И точно както в храната ни сурогатите заемат все по-голямо място, така и в духовната ни храна сурогатите заемат все по-голямо място. А голямата беда е, че сурогатът се вижда, като истина. Затлъстели сме от храни-боклуци-заместители и продължаваме да търсим същите вредни храни-боклуци-заместители, вместо да се раздвижим и да влезем в истинския екшън.

Между другото, един от парадоксите на Божието Царство е да имаме мир и в най-големия екшън:

"Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават."

"Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои."

 "Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света."