БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КРЪСТЪТ

Кръстът не е просто две кръстосани дървени греди.
Кръстът не е просто римски инструмент за мъчение и убиване.
Кръстът не е просто дърво, на което се приковаваха проклетите от обществото.
Кръстът не е просто олтар, на който бе принесена съвършената жертва за греховете на човечеството.
Кръстът не е просто жезълът, на който бе издигната умъртвената змия, за да бъдат изцелявани гледащите към нея ухапани от змии хора.
Кръстът не е просто трон, на който бе въздигнат Царя.
Кръстът не е просто вододел между две епохи, маркиращ в историята посещението на самия Бог на земята в плът.

Кръстът е кръстопът на два вида пространство – физическото и духовното и на два вида време – земното – кайрос и Божието – кронос. Кръстът е входа на Светлината в една вселена, потънала в мрака на бунта и греховността.

ВРЕМЕ

Хоризонталата му събира миналото и бъдещето в кулминацията на Божието въплъщение. Не гредите, а Божиите протегнати ръце сочат назад към миналото и напред към бъдещето. Назад, защото по всяко едно време от историята до тогава, вселената и човечеството са били подготвяни за това посещение. Напред към бъдещето, защото по всяко едно време от бъдещето, до края на благоприятната Господна Година се излива милост и прошка към тези, от бунтовното човечество, които се покаят.
В него се събират алфата и омегата. Омегата бележи края на една епоха, чиято кулминация е кръстът. Алфата бележи началото на друга епоха, чиято кулминация е кръстът.
В него се зануляват времето и греховете.
Към него са отправени очите на Божиите хора от миналото и очите на Божиите хора от Бъдещето.

От него струи светлина, осветляваща Божиите пророчества в миналото и Божиите пророчества за бъдещето¹.

От него потече вечността, която ни разясни смисъла на миналото и на бъдещето.
Там беше разчупен истинският Хляб, слизащ от Небето, който дава вечен живот.
Там времето-кайрос се свързва с времето-кронос.

 

 

ПРОСТРАНСТВО

Вертикалата му събира Човешката, долната реалност и Божията, горната реалност, "през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си".
Затова можем да "пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно".
Там е отвореното Небе, "където Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син".
Там е гробницата на старото ни естество, но и място на нашето възкресение.
Там е нашето светилище, в което се покланяме на най-Величествения.
Там е нашето прибежище, където прибягваме, като под крило на майка-орлица.
Там е нашата крепост, пазеща ни от набезите на врага.
Там е нашата канара на увереност, сред океана от съмнения.
Там е истинската врата, до която се стига само по тесния път.

СВЕТЛИНАТА

От там дойде на света истинската Светлина, осветляваща всеки човек.
На там тръгнаха тези, които обикнаха Светлината и от там избягаха тези, които я намразиха.
От там тръгна Светлината и всеки, който я следва не ходи в тъмнина и знае къде отива.
Обръщайки се към Светлината, ние не оставаме в тъмнина, дори да преминаваме през долината на мрачната сянка.
От там ни просветлява Светлината, даваща ни мъдрост.
От там бяхме призовани от тъмнината в Божията чудна Светлина.
От там дойде Светлината, която даде зрение на слепите и ослепи "виждащите".
Там се обличаме в оръжието на Светлината.
Там ставаме чада на Светлината.
От там свети Светлината, която прави всяко нещо явно и осветлено.

Затова кръстът, който ни предложи нашият Господ да носим е

СЪСТОЯНИЕ

Състояние на смърт и на вечен живот, на загуба на един и намиране на другия, истинския Живот, защото Господ Исус превърна дървото на смъртта в дърво на живот.
Състояние на умиране за греха и на живеене за Бога.
Състояние на събличане на греха и обличане на Праведността.
Състояние на събличане на стария човек и обличане на новия.
Състояние на премахване на срама и на приемане на слава.
Състояние на Любов.
Състояние на Мир
Състояние на Осиновление.
Състояние – Наследство.

ПОРТАЛ КЪМ ВЕЧНОСТТА