ЗА ПРОРОЧЕСТВАТА

Много хора бъркат пожеланията и религиозния си ентусиазъм с Божие пророчество. И отново тук идва желанието пророкът да ПОМОГНЕ на хората. Точно както изцелителят и освободителят твърдят. Те просто искат да помогнат на хората. И хилядите гледания, стотиците реакции и десетките споделяния са един вид потвърждение за тях, че те наистина помагат на хората.


Но дали е така? Дали наистина мотивът сърцето им е да помогнат, или им харесва да са популярни?

И дали наистина помагат?

Ако човек има претенциите да е пророк – получил е пророческо слово, първо е добре да се убеди дали наистина е от Господа. Има няколко критерия, по които това може да се разпознае. Защото не винаги това, което получаваме, като пророческо слово, видение, или сън е от Господа. Понякога може да е от нас самите, понякога може и да има демоничен произход.


Най-важният критерий е дали пророчеството съответства на Словото. Бог никога не си противоречи.

Но да речем, че човекът е убеден, че Бог му е дал пророческа дарба. В ранната църква е имало много пророци в едно събрание, както четем в I-во Коринтяни. Когато някой от пророците е пророкувал, останалите са слушали и са разсъждавали. В такава обстановка е било лесно да се развиват дарбите. И да се отсява кое пророчество е от Бога и кой пророк е от Бога.


В съвременните събрания, създаването такава обстановка е много трудно. Освен може би, в молитвените събрания. Но в повечето случаи, появи ли се пророк, той автоматично се възприема, като потенциална заплаха за едноличната пастОрска власт. И какво правят непризнатите, прокудени пророци?


Правят си свои църкви и стават пастОри...


Това съм го виждала да се случва.


Или спират да практикуват дарбата.


Или започват да я практикуват по интернет.


Но ако единственият критерий за вярност на пророчеството са гледанията, реакциите и споделянията в социалните мрежи и ако не търсиш, или ако пренебрегваш съветите на по-опитни и зрели християни – вероятността да се развиваш като все по-фалшив и по-фалшив пророк и то с много навирен нос, е огромна.


Истинските Божи пророци никога не са били особено популярни. Преживявали са недоверие, омраза, гонения и повечето са умирали от насилствена смърт.


Те са знаели това. Затова Еремия прокле деня, в който се е родил, защото разбираше какво го очаква.


И така, популярността НЕ Е критерий. Божиите пророци в Стария Завет бяха карани от Бог да изживяват в микровариант наказанията на народа.


Защо не са били популярни?


Ами много просто. Бог е дал Словото си. Когато народът му се е отклонявал от пътя, определен от Словото Му, Той е издигал пророк, за да каже на хората думата Си и хората не са били особено щастливи от това да им каже някой, че са тръгнали в грешна посока, че живеят живота си грешно.


Пророкът е давал Божието послание, общо взето в три раздела:


1. Какво не е наред – изясняване на ситуацията;


2. Предупреждение какво ще стане, ако/когато продължават така;


3. Обещание какво ще стане, ако/когато се покаят и се отвърнат от грешния си път.


Всички старозаветни пророчества следват тази структура.


Нека видим дали това е вярно и за новозаветните пророчества.


Изненада! Посланията до седемте църкви, които Господ Исус диктува на своя пророк Йоан в Откровение 2 и 3 следват същата структура!



Като чуя "пророчество" за цялата църква в България и то по повод на настъпването на календарна година, знам със сигурност, че това не е пророчество от Бога.


Защо?


Първо, защото съдържат почти единствено обещания за благословения.


Второ, Църквата в България е толкова разнородна, с толкова много различни и специфични, проблеми, грешки и нужди, че едно пророчество към нея би трябвало да следва всяка една специфика, като проблем и решение. А какво получаваме на практика? Добри пожелания, изказани под формата на "пророчества".


Трето, цикличността на сезоните, постановена от Бог в движението на небесните тела, се отнася преди всичко за земеделското стопанисване. Определянето на периодите в Божиите пророчества никога не са били по повод смяната на сезоните, или годините, а по повод ПРОМЯНАТА В СЪРЦАТА и съответно в действията на хората.


Излиза, че ние очакваме Бог да промени нещо през следващия отрязък от време – новата година, а всъщност, Бог чака нас да започнем да четем, слушаме и изследваме какво ни е КАЗАЛ вече да правим и да започнем най-накрая да го ПРАВИМ!



"Ама как така да ПРАВИМ??? – е обичайната реакция на инфантилизираното повърхностно християнство – Ти да не проповядваш спасение чрез дела? Или си толкова глупава и жалка да си мислиш, че можеш да се харесаш на Бога с делата си?"



Не не става въпрос нито за едното, нито за другото.



Става въпрос за обикновеното покорство.

"И защо ми казвате Господи, Господи, а не вършите това, което ви казвам?"

P.S.
Личните пророчества са отделна тема. Там пък какви извращения и намеси в живота на хората има и какво объркване следва от това...