МЪДРОСТ

 

ЧОВЕКЪТ Е СПОСОБЕН

Противно на измислиците на еволюционистите, археологическите находки от древността ни показват, че древните хора не са били глупави полуживотни. Когато четем книгата, считана за най-старата в Библията – книгата на Йов, размишляваме заедно с него способностите на човека, далеч надвишаващи способностите на другите живи представители на Творението:

Йов 28:

1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 Човекът простира ръката си върху канарите, Преобръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите;...

И защо са всичките тези усилия да се ходи в непристъпни места, да се преобръщат планините, да се разсичат проломи, да се люлееш над бездни?
Цялото упражнение е да се открие всичко скъпоценно. Извинете, не човекът, ОКОТО му открива всичко скъпоценно.

...
И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

Има пряка връзка между видимите скъпоценности и ОКОТО.
И естествено, да извади скъпоценното на бял свят. Иначе как ще го видят ОЧИТЕ.
Човекът обича да открива скрити неща. Щом нещо е скрито, може би е ценно. В повечето случаи е така.
Но какво се счита от човека за скъпоценно?
Сребро, злато, желязо, мед, скъпоценни камъни, хлябът...или парите, за съвременния човек?
Интересното е, че точно тези, които притежават всички тези неща и изобщо тези, които според стандартите на обществото притежават скъпоценности, много скоро разбират, че тези неща не са най-ценните. Кое е по-ценно тогава? Може би знанията?

Човекът има способностите да търси и намира какво ли не в целия материален свят, но пак не е сигурен дали това, което е намерил, открил или разбрал е най-скъпоценното. Но в процеса на търсене осъзнава, че е по-удовлетворен когато използва разума си и успешно решава задачите и проблемите по пътя си, отколкото когато действително постигне целта си. И дали изобщо целта си е струвала усилията? Дали постигането на целта е задоволила очакванията на човека? Дали изобщо това е била вярната цел? Кое изобщо има смисъл в живота?
Тогава човекът осъзнава, че има повече нужда от МЪДРОСТ,  за да разбере кое изобщо има смисъл в живота.
Когато твърдя, че постигането на целта не удовлетворява, не говоря само от личен опит. Чела съм биографии и изповеди на много хора, които са положили много усилия да постигнат целите си, които се считат за известни и успели, но се чувстват неудовлетворени. Даже някои от тях се самоубиват, защото нямат вече енергията да търсят друг смисъл, друга цел. Нямат идеята, че за да си поставят правилната цел, първо трябва да потърсят МЪДРОСТ.

КЪДЕ Е МЪДРОСТТА

Обаче, къде да търси мъдростта?

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

Няма я никъде в материалния свят – нито на повърхността на земята, нито под земята, нито във водата. Дори да имаш злато и материални ценности, не можеш да си я купиш. Откъде, прочее, произхожда мъдростта? И дали мястото на разума е в мозъка?
Намерихме най-скритата от ОЧИТЕ скъпоценност – МЪДРОСТТА.
Добре, щом е скрита от ОЧИТЕ, може би е в невидимия свят?
Може би мъртвите са ни оставили някаква улика, някакъв знак къде да я търсим?

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

Когато наближи краят на живота на човека, тогава той започва да се замисля, че може би има Бог-Творец на всичко, включително и на самия човек. И че може би е трябвало да разбере този Бог, който го е създал дали не го е създал с някаква цел и предназначение? И ако си извън тази цел и предназначение, ако си се оплел в собствените си цели и идеи, може би си пропуснал най-важната цел, истинския смисъл на живота.

КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Ако си задаваме този въпрос, значи сме стигнали до философията. Обичам философията, но ако човек няма време и желание да изследва цялата философска мисъл през вековете, достатъчно е да прочете книгата по философия от Библията – Еклесиаст.
Защо?
Защото Соломон е единственият човек, живял на земята, комуто е било дадено да опита от всичко. И не само да опита, но и да УСПЕЕ. Имал е власт, богатство, слава, жени, коне, колесници, знания във всякакви области, мъдрост да съди хората – ВСИЧКО. И какъв е най-често срещаният израз в Еклесиаст – "Суета на суетите, всичко е суета!"
Ооооо, съжалявам за всички млади и стари хора, които са убедени, че АКО... имат власт, богатство, слава, знания – ще са щастливи. Съжалявам и по-скромните, които искат само пари, жени, коли.
Не, Соломон е имал всички тези неща в изобилие и пак е стигнал до заключението, че всичко това е СУЕТА НА СУЕТИТЕ. Моля ви, прочетете Еклесиаст. Поставете се на мястото на Соломон и преживейте с него всичките му търсения и експерименти. Може никога да нямате възможността да повторите опита му, но трябва да сте му благодарни, че се е "жертвал" вместо нас да изпита всички тези суети, дори със седемстотинте жени и тристата наложници.

До какъв извод стига Соломон накрая?
Ако сте стигнали до последната глава, сигурно вече знаете:

Еклесиаст 12:

13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека;

14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

Ти да видиш! Ами той и Йов стигнал до същото заключение. Интересно, и той е имал власт, богатства, знания и мъдрост. Изгубил е всичко това, дори децата и здравето си и пак е стигнал до същото заключение. И на него Бог му светнал в ума със светкавица да види и осъзнае философията на живота:

Йов 28:28 И [Бог]каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

Разбрахме, че Йов и Соломон са открили Мъдростта. Соломон даже ѝ предоставя възможност да се представи в една от неговите книги. Оказва се, че Мъдростта изобщо не е била скрита. Даже е заставала по върховете и е викала, за да привлече вниманието на хората. И те все пак са вървели по собствения си разум... (Притчи 8) 
Но ние сме от тези, които се вглеждаме и се вслушваме, нали? Притчи 8 е много важен и полезен за живота текст. От там разбираме, че не само Мъдростта е откриваема и достъпна за нас, но и че можем да ѝ се доверим.
О, какво има след това – трапеза, пиршество, тържество? И ние сме поканени? Всъщност, поканени се чувстваме само тези, които сме разбрали, колко сме прости в нашата си мъдрост.

Притчи 9:

1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума

На мен ли ми се струва, или това тържество много прилича на едно сватбено тържество:

Матей 22

2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Човешкият живот няма смисъл извън Бога!

Не е задължително да вярвате на мен. Чуйте призива на МЪДРОСТТА:

Притчи 8:

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

Предполагам разбирате, че  не става въпрос само за физическата смърт, нито само за земния живот.

Ако сте опитали от трапезата на МЪДРОСТТА, вероятно сте получили ПОКАНАТА за СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО.

Не я занемарявайте. Слушайте МЪДРОСТТА, пазете пътищата ѝ, слушайте поуката ѝ и не я отхвърляйте, бдете при портите ѝ и чакайте при стълбовете на вратата ѝ.










P.S.
Ако още не сте разбрали коя е МЪДРОСТТА, значи сте пропуснали нейното представяне.
(Притчи 8)