понеделник, 26 март 2018 г.

ЗА ЕДИНСТВОТО




Интересна тенденция е звладяла мейн-стрийм християнството – единство. Наистина ли сме призовани към единство на всяка цена? Кой определя критериите за единство?
На пръв поглед единството изглежда Библейско, дори съгласно Христовото учение, но нека погледнем контекста, в който се говори за него в Словото – първосвещеническата молитва на Господ Исус в Йоан 17 и за какво точно единство става въпрос.

11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да БЪДАТ ЕДНО, КАКТО СМЕ И НИЕ.
12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
13 А сега ида при Тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, КАКТО И АЗ не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
16 Те не са от света КАКТО И АЗ не съм от света.
17 ОСВЕТИ ГИ ЧРЕЗ ИСТИНАТА; ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНА.
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.
24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.
26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

КАКТО

Една от ключовите думи в този текст е "КАКТО". Единството не е нещо формално, нито нещо случайно. То е КАКТО единството между Отца и Сина. (стих 11)
Много често ние забравяме, че Църквата НЕ е човешка организация, а Тяло Христово, с глава самият Господ Исус Христос. Не сме ние, които определяме критериите за единство. И в Христовото Тяло дори не става въпрос само за единство, а и за единност, единение, еднаквост, изключителност, единодушие, непроменчивост. Точно това включва значението на еврейската дума
אֶחָֽד׃  (ехад) (Второзаконие 6:4)

ЕХАД-единството е уникално и специфично, неповтаряемо, изключително и една от мистериите, за които ни говори Словото. Нито едно определение не може да опише точно, или да изчерпи смисъла му.

Както Отец в Сина и Снът в Отец, така и ние в Тях.
Думата КАКТО в този текст изключва всякакви човешки разбирания за единство и ни насочва към Божия критерий за истинско единство – КАКТО в Божетвото – ЕХАД – единство, единност, единение, еднаквост, изключителност, единодушие, непроменчивост. Разбира се, тази дума не изчерпва всичко, но поне ни очертава идеята.

Ето към такъв тип, вид, характер единство сме призвани. И то няма нищо общо с единство под дедно общо деноминационно име, или под един етикет, или под една човешка система доктрини.

Единството ЕХАД е КАКТО Отец в Сина и Снът в Отец, така и ние в Тях.

СВЕТЪТ

Другата ключова дума, която се среща най-често в текста е "света". Светът е мястото на нашето временно пребиваване. Светлината дойде на света и тя е в конфликт с тъмнината му.

Йоан 3:19
И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.


Светлината НЕ се смесва с тъмнината и тъмнината на света няма никаква позиция в Христос. Той е Бог и в Него няма никаква тъмнина. (1 Йоаново 1:5)
Точно по същия начин и за нас не е предвидено да се смесваме с тъмнината на света – ние сме светлината му.
Бог мрази примесите. Винаги смесването с други народи е водело до отдалечаване на народа на Израил от техния Бог. Най-силният пример за това е историята Числа 25. Докато бяха в Ситим, хората започнаха да блудстват с моавките и да се кланят на боговете им. Даже се привързха към техния главен бог Ваалфегор. Бог им предложи сами да изрежат "тумора" изсред тях – да убият всички, които се бяха привързали към чуждия бог, за да възпрат пламването на Божия гняв. И докато хората плачеха пред шатъра за срещане, един човек от народа доведе моавка и я въведе в спалнята си. Е, тогава гневът пламна и язва унищожи 24000 човека, докато Финеес не грабна едно копие и не прободе израилянина заедно с мовката в спалнята му.
Двадесет и четири хиляди души умряха ...
Защото за Бог чистотата, святостта и покорството са много важни. Не може да има компромис с това. Не може да има смесване със света, независимо каква е местната или съвременната култура. За Бог е по-важно Неговите хора да са святи, отделени, отличаващи се от света, отколкото да запази бройката им. Можеше и всички да унищожи заради тези, които се бяха привързали към чуждия бог... но ревността на свещеника Финеес, внук на Аарон, отвърна яростта Му:

10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.
Бог ревнува за хората си. Само ДВАМА от всичките излезли от Египет преминаха в обещаната земя. Защото за Бог святостта е по-важна от бройката. Не може да има единност с Бога с примеси от света. Какво общо има светлината с тъмнината?
Бог иска всички хора да се спасят и Бащиното Му сърце страда за всяка изгубена душа, но за изпълнение на волята Му, Той няма нужда от много хора, като бройка, а от правилните, верните Нему. За битката с мадиамците, Бог преся хората и остави само триста под водителството на Гедеон.


ОМРАЗАТА

Светът мрази светлината, мрази Словото на Бога, мрази Бога и неизбежно мрази и нас. Една от основните причини да ни мрази е, че Господ Исус ни предаде Божието Слово. (стих 14)
Там е записан стандарт, който е твърде висок и непостижим за човека с негови сили. Единственият начин да живеем по Божия стандарт е чрез Христовата благодат.
Да, светът ще ни мрази. Няма нужда да се мъчим да се нагаждаме към неговите стандарти, философии, културни, социални и политически особености и моди. Всички те са прах, пара, в сравнение с ВЕЧНОТО БОЖИЕ СЛОВО. В света ще имаме скръб, но това не бива да ни обезкуражава – нашият Господ победи света. Нямам нужада да коленичим вече пред света, нито да се съобразяваме с неговите стандарти. Те са ниски, низки, тъмни, кални, временни, като самия свят...
Божието Слово е истинският, вечният стандарт.
Ние сме от страната на победителя на света. Не можем да оставяме светът да ни побеждава с претенциите си, та да градим единство, въз основа на компромис със светските идеи как да е организирана Божията Църква.
Нашата идентичност НЕ е в света, също КАКТО и идентичността на Христос не е от света. (стих 16)

СЛОВОТО


17 ОСВЕТИ ГИ ЧРЕЗ ИСТИНАТА; ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНА.
Няма, не съществува такова нещо, като единство извън Словото-Истина! Отделянето ни, като група е освещение, чрез СЛОВОТО, чрез ИСТИНАТА.
Ако нещо, или някой противоречи на Словото-Истина няма място при освещаваните. И не защото ние, хората бихме решили така, а защото това е начинът на освещение от Бога. Бог освещава, Той отделя. И го прави чрез Словото-Истина.
За нас, обаче може да служи като критерий за това, кого Бог е поставил при освещаваните и кого не.  И ако държим да сме на странта на Бог, нямаме работа в изкуствени единства с хора, които не признават критериите на Словото-Истина. Сам Господ Исус освети Себе Си, чрез истината, за да бъдем и ние осветени чрез истината:
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
Нашият Господ пострада и умря на кръста, според Словото, беше погребан и възкръсна на третия ден, според Словото. Той освети Себе Си, според Словото, за да можем и ние да бъдем осветени, чрез Словото-Истина.

Не бива да жертваме Истината на олтарите на света и на противника заради някаква измислена, човешка форма на "единство".


ЕДИННОСТ

Стих 21 не се състои само от първите 4 думи, както много хора си мислят и остават слепи за останалата част от стиха. Молитвата на Господ Исус Христос наистина е всички да сме едно, но едно по-ралично "едно", от това, което обикновено си представяме. Тук става въпрос за едно много сложно "едно": "както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас".

Какво означава това "едно"? В НИКАКЪВ случай НЕ означава механично едно. Отец в Сина, Синът в Отец и ние в Тях.
Това е мистерия, която не се поддава на проста формулировка. Това е съвършеното единство, поради което светът би повярвал, че Исус е пратен от Отец на земята. Не обикновено, механично единство на всички, сложили си етикет "християнин". Съвършеното единство има много общо с мистерията между съпруг и съпруга в семейството (Ефесяни 5:22-32), има много общо с познаването в смисъла, който намираме в Словото. (стих 25; Ефесяни 4:13; Филипяни 3:8; Колосяни 1:10)
Не простото единство ще убеди света, че Отец е пратил Сина Си в плът на земята за изкупление на човечетвото, а съвършеното единство на Отец във.., Синът във... и хората във...
Велика е тази тайна – Христос в нас и ние в Него. (стих 23)
Съвършеното единство е в Дух, Истина и Любов. (стих 26 + Римляни 5:5)

ОДОБРЕНИТЕ

1 Коринтяни 11:18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са ОДОБРЕНИТЕ помежду ви);
Единството е добро, то е правилното нещо, но само и единствено между одобрените.
Разделенията, предизвикани от отказ да се следва Словото-Истина не бива да ни притесняват. Естествено, не бива да се използват всички дребни различия в тълкуванието на Словото за разделения. Но когато става въпрос за различия в основните доктрини на Христовото учение, когато става въпрос за грубо незачитане на Божието Слово, разделението не само е неизбежно, не само желателно, но и задължително.
Бог мрази смесванията и бройката никога не е била по-важна за Бога от святостта. Даже може да се каже, според историята на народа на Израил, че святостта беше по-важна за Бога дори от живота на Неговите хора.

Бог е много милостив и дълготърпелив, но и ревността Му е голяма. При Него ще се озоват само тези, които са вършили волята Му и които е ПОЗНАВАЛ.
А тези, които са вършили беззакония (Матей 7:21-23), или са ги одобрявали (Римляни 1:28-32), ще бъдат пропъдени от Него.

Бог ревнува за Славата Си. Ние също трябва да ревнуваме за Неговата Слава. Не можем да правим компромиси и да допускаме Божието Име да бъде опетнявано, осквернявано и хулено, поради някакви оправдания за "единство", допускайки да ни идентифицират с тези, поради които се случва това.

Царството трябва да се установява, трябва да се разширява, но растежът не е от нас, а от Главата Христос. Нямаме право да присаждаме крайници и органи от чужди тела. Нито бива да присъединяваме части от Тялото Христово към чужди тела.



ЛЮБОВТА


Божията любов е изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден. Сърце, в което е изляна Божията любов никога няма да подходи с омраза към различно мислещите, към еретиците, към грешниците и дори към враговете и гонителите. Нашият Господ проля кръвта Си за всички хора. Всеки, който отхвърля това велико спасение пренебрегва самия Бог и го чака ужасно наказание...
А на всички Бог е дал шанса да станат Негови деца...
Отец ревнува за скъпоценнта кръв на Своя възлюбен Син, ревнува за Духа, който е вложил в нас и Той не благоволи в смъртта на нечестивите. Бог толкова възлюби света, че не иска да погине нито един, който вярва в Неговия Син.

Бог ни е удостоил с привилегията да сме съучастници с Него в изпълнението на тайната  Неговата воля, когато се изпълнят времената – да се събере всичко небесно и земно в Исус Христос. (Ефесяни 1)

Докато се изпълнят времената, все още има шанс за много хора, все още е благоприятен ден, все още е светлина и може да се работи.

Ако сме в Него и Той в нас, Неговата воля е нашата мисия – да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
А хората погиват, защото не знаят. Не знаят, защото не са чули. Не са чули, защото никой не им е казал, или защото никой не им е казал Истината.

Ако сме в Него и Той в нас, Духът на Истината е също в нас и нямаме нищо общо с лъжата, заблудата и тъмнината на света.

Ако сме в Него и Той в нас, Неговата любов също е в нас. И тя е единствената ни мотивация.
Не себеправедност, не духовна гордост, а единствено любовта.


Съвършеното единство е в Дух, Истина и Любов.



Няма коментари:

Публикуване на коментар