ЗА МОЛИТВАТА НА ЯВИС

1 Летописи 4:10 И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.

Ако погледнем в непосредствения контекст, а той не е голям, само и предходния стих,

9 А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис, като думаше: Понеже го родих в скръб.

...ще видим, че имаше специфична причина Явис да се моли с тази молитва – майка му го е нарекла "Скръбен", или още по-точно – "човек, който причинява скръб". Това означава името му, а в древността имената са били определящи за съдбата на човека.
Спомнете си, че и Рахил нарече втория си син Венони – син на скръбта ми, а Яков го промени на Вениамин – син на десницата ми, точно защото това е било вярването – името носи тежест и информация за съдбата на човека.
Господ Исус също даде ново име на Петър – от Симон – тръстика, на Кифа – камък, скала.

За да сме сигурни, че даден текст от Словото и особено молитва може да се отнася и за нас, трябва да сме убедени първо, че ситуацията там е много сходна с нашата.
За новородените християни е необичайно да се молят с молитвата на Явис, защото при новорождението ние вече сме благословени и освободени от родови проклятия. Някак е обидно да се молиш Бог да те благослови действително, след като по-действително благословение от това да си в Христос, няма накъде. Това означава, че човекът е неуверен в действителността на това велико благословение, което е получил при новорождението си и очаква нещо по-действително. Може би нещо по-осезаемо, по-видимо, по-материално?
(Това не означава, че не бива да се молим по принцип за благословение.)


Преди известно време тази молитва беше много популярна сред харизманиачните среди и беше популяризирана така, сякаш, ако я изречеш, Бог е длъжен да я изпълни. Да се използва едва ли не, като заклинание, като абра-кадабра. Даже излезе книга с това заглавие "Молитвата на Явис" от Брус Уилкинсън и стана много бързо бестселътр в християнските книжарници. Книгата е пълна с бла-бла-просперитетни глупости от рода на "Назови го, заяви го, избърбори го и грабни го!"
Според автора излиза, че ако не се молиш с тази молитва, не можеш да ОСВОБОДИШ, ти, чудотворната сила на Бог, който копнеел да излее извънредна мярка от божествено благоволение, помазание и защита!?! Точно това казва авторът в резюмето на книгата си.
Горкият бог, толкова безсилен да защито своите, че има нужда те да освободят силата му, за да ги пази и благославя...
Ами, не, съжалявам, че ще ви разочаровам, но това не е така. Така действат окултистите – казват правилните думи и очакват резултата. Не защото вярват и уповават в Бог, а защото са избръщолевили някакви думи.

Висшата проява на Божието благоволение към хората е това, че изпрати Своя Син, като жертва на кръста, за да ни помири със Себе Си. И единственото условие Бог да снабдява нуждите ни е "Търсете първо Божието Царство и Неговата правда..."

Смисълът на текста за молитвата на Явис е, че независимо какво определение, възпитание, или среда ни дават нашите родители, Бог е в контрол на всичко и може да промени това в наша полза. 

Това е. Ако човек се усеща в подобна ситуация, или състояние – няма проблем да се моли с тази молитва, вероятността да бъде отговорена е много голяма.
Но да се използва тази молитва, като универсално хапче, което да ни гарантира благословение и да ни имунизира срещу скръб е нереалистично. Молитвата се намира в историческа книга, в раздел с родословия. Тя няма предписателен характер, а ОПИСАТЕЛЕН.

Освен всичко, част от тази молитва противоречи на думите на Господа в Неговата първосвещеническа молитва, че в света ЩЕ ИМАМЕ скръб (Йоан 16:33). Но важното е, че Той е с нас в тази скръб. И не само това, но и ни е обещано блаженство в тази скръб – Матей 5:4, 10-12.
Господният брат по плът, апостол Яков също ни съветва да се радваме, когато попаднем в изпитни, защото те ни водят към твърдост и съвършенство. (Яков 1:2-4)
За апостол Петър участиети в страданията на Христос е повод за радост и страданията са били нещо естествено тогава:

1 Петрово 4:13
но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.

1 Петрово 5: 

8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. 

9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.

За апостол Павел страданията и славата са неотделими:

Римляни 8:17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

Но в тях имаме и утехата: 2 Коринтяни 1:5; 2 Коринтяни 1:6; 2 Коринтяни 1:7; Филипяни 3:10; Колосяни 1:24; 2 Тимотей 1:8; 2 Тимотей 2:3.


Така че, от тази молитва няма смисъл за нас. Ако сме в Христос, Бог вече ни е благословил действително, вече е разширил пределите ни:

1 Коринтяни 3:
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

И не само ръката на Бог е с нас, а сам Бог живее в нас. Самият Божи Дух обитава вътре в сърцата ни. Това, че имаме Святия Дух в нас, който да ни учи, урешава, направлява и окуржава е много по-привилегировано състояние, отколкото е било възможно за хората от Стария Завет, като Явис да бъдат водени от Божия Дух. Той е бил пращан само на определени много малко хора и то не за през цялото време.

Галатяни 4:6
И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

Това е все едно Бог да ти е дал супер мощен камион, а ти да се молиш за детско колелце с три колелца.

Човекът, който знаеше със сигурност как да се молим на Бог е Господ Исус Христос. Ако ще се учим да се молим, би следвало ПЪРВО да видим как научи Той учениците си да се молят. Даже им даде молитвата. Господ имаше предвид да се молим с този текст всеки ден. Ако го правим няма да сбъркаме изобщо. Няма да сбъркаме и ако разширим и развием тази молитва в основните ѝ теми. Тя обхваща всичко, което имаме нужда да казваме на Бог всеки ден. Можем и да специфицираме за конкретни неща, ако е необходимо. Но това е основната конструкция, план-схемата, така да се каже на ежедневната ни молитва.

Молитвата на Явис е малко стъкълце, в сравнение с огромния диамант, който е тази молитва – Молитвата на която Господ Исус ни научи.

В нея Господ научи учениците Си да се молят Отец да ни пази от лукавия. А през каквото и зло да преминаваме, Бог го обръща да съдейства за наше добро – за нашето изграждане, за изобразяването на Христовия характер в нас. Дори да пострадаме, както и нашият Господ пострада, ние имаме утехата на Господа и това е нещо, което ни води към твърдост, съвършенство, слава и победа, а не към погибел. Това е повод за радост и блаженство, а не за тревога и страх.
Не казвам, че трябва да се молим да имаме скръб – така или иначе ще имаме. Но когато сме в скръбта, молитвата ни по-скоро би трябвало да е благодарност. Благодарност за утехата и действието на Бога вътре в нас, който ни пречиства, изгражда и усъвършенства.


Пречистването на скъпоценните метали става през огън.