ЗА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ

ДАРБИТЕ НА СВЯТИЯ ДУХ

"При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби." 1 Коринтяни 12:1

Поради разпространените странни твърдения, че духовните дарби не били за днешно време, а са били ограничени само във времето на апостолите, предприех да  напиша това изследване на Словото по този въпрос, като не претендирам за пълнота и изчерпателност. Изследването е основно главно върху 3 глави от 1 Коринтяни – 12, 13 и 14.

Целта ми не е да оборвам точка по точка аргументите на тези твърдения, (макар, че и това ще направим, ако позволи Господ), а да изложа, какво реално е изявено в Словото за духовните дарби.

Преди да слушаме човешки мнения, колкото и авторитени да са те и да си изграждаме доктрините и вярванията върху тях, ние първо трябва много добре да познаваме Словото и трябва да потърсим Истината първо в него.
Божието Слово трябва да е основата на всички наши вярвания, разбирания и доктрини.
А когато Библейските твърдения се потвърдят и станат реалност в нашия живот, на практика – това заздравява още повече вярата ни и я прави твърда, като скала. А ние ставаме не смо слушатели, но и изпълнители на Божието Слово.

Нека видим какво пише  в действителност, по въпроса за духовните дарби в Самото Божие Слово.

Ще започна с това, което казва лично Исус Христос:

"И тия ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ езици ще говорят;  змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват." 

Марк 16:17, 18

Тези ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите (не някои, не единици, а повярвалиТЕ) – ще изгонват бесове; ще говорят нови езици (нови езици не означава чужди, нито познати, нито съществуващи. Точно защото са нещо съвсем ново и различно, несрещано до тогава, затова Исус ги нарича ЗНАМЕНИЯ.); нещата, които повреждат обикновените хора, на тях няма да им вредят; и когато полагат ръце на хора, те ще се изцеляват.

И така, отиваме на 1 Коринтяни и на подробното поучение на Павел за духовните дарби.
Още в 1-ва глава ни става ясно, че Коринтяните са събрание, в което не липсва нито една духовна дарба и Павел прославя Бога за това. В тези стихове, за пореден път става ясно (както и много пъти в Деяния), че духовните дарби се проявяват, за да потвърдят говоренето за Исус Христос:

1 Коринтяни 1: "4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса 5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него, 6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас), 7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос, 8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос. 9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ."

Поучението за духовните дарби не е самоцелно, а е продиктувано от желанието на апостола да разреши проблемите, появили се в Коринтската църква, след неговото заминаване – разделение, според проповедниците, които са идвали при тях; гордост – някои са се помислили за много мъдри; съдене на самия Павел – техния духовен баща; блудодеяние; съдене един друг; карници поради доктрини – за семейството, положението на мъжа и жената, за ядене на идоложертвено, за идолопоклонството, за даването, докато стигне до проблемите в общението между тях и с господната вечеря – проблемът с неосъзнаването им като общност, като едно цяло, като едно Тяло и разделенията и раздорите между тях породени от егоизъм, гордост, поради духовни дарби и "по-висши" служения.

По същия принцип, както изясняваше на Коринтяните концепциите при изброените проблеми, така и в глава 12, Павел изяснява концепцията за духовните дарби:

"При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби." 1 Коринтяни 12:1

Като въведение, апостолът разяснява какво представляват духовните дарби и служения и се спира на два основни момента:

1. Източник– духовните дарби се дават от Святия Дух, по Негово усмотрение; (Стихове 2-11, 13)

8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

и

2. Цел – Духовните дарби се дават, с цел да послужат за обща полза на Тялото Христово. (Стихове 12-31)

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

Тук, Павел обръща особено внимание на концепцията за частите на Тялото, като един организъм:

12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

Павел използва тази концепция, за да обоснове още веднъж укорите си към Коринтяните, заради раздорите и деленията помежду им, в първа и трета глава. Така че и в тази, 12-та глава, Павел отново мъмри и се кара на Коринтяните, за разприте и раздорите между тях, но този път не заради проповедниците, които следват, не поради доктрини, а поради това, че някои от тях, които имат някакви дарби, или са в някакви служения, се превъзнасят над другите и се отделят, мислейки, че нямат вече нужда от тях.  

"21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. 22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;"

Апостолът по-нататък разкрива суверенното действие на Бог, при сглобяване на Тялото, и действието му, като единен, цялостен организъм и че Бог е Този, който поставя служители и служения в събранията и ги с екипира с духовни дарби:

Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; 25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. 26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

Точно затова е странно за Павел, че поради дарбите и служенията са се появили разпри, възгордяване и деления сред Коринтяните – те не са тяхна заслуга, а наредба и разпределение от Бога за обща полза и изграждане на Тялото. 

Разбирайки корена на проблема,  апостолът прави едно изключително важно уточнение. То се налага и поради опита на Павел, който сам служеше на Бога в тези дарби, наблюдаваше други да служат в тях и споделяше опита и на другите апостоли. Павел знаеше много добре опасностите от злоупотребата с духовните дарби. Спомнете  случката със Симон магьосника в Самрия. (Деяния 8) А сега и хората, които сам беше посадил в църквата в Коринт, също се бяха поддали на изкушенията на гордостта и тщеславието.

Важното уточнение е МОТИВЪТ,  с който хората копнеят за дарбите и ги прилагат. Разбира се, че няма нищо лошо в това да копнеят за "по-големите дарби", но е изключително важно с какъв мотив го правят. Дори мотивът да съдействат за изграждане на Тялото, чрез по-големите дарби има по-превъзходна алтернатива:

31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

Този, който е делил Словото на глави и стихове, е разбрал изключителната важност на осъзнаването на този мотив и го е отделил в отделна глава – всеизвестната 13-та глава на 1 Коронтяни.

Всички тези изключително полезни духовни дарби и служения, губят цялата си стойност, ако мотивът не е любов:

1 Коринтяни 13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Докато сме на тази земя, ние ще сме несъвършени и частични. Затова е несъвършено и частично проявлението на дарбите, които получаваме – още нямаме способността да виждаме ясно в духовния свят, а виждаме частично – само това, което Духът ни изявява и то неясно, като в огледало (тогава огледалата не са били такива, като сега, а са показвали доста размазан образ). 

Но когато излезем от този несъвършен свят, в който се виждат само сенки и подобия на съвършения свят, изведнъж, всичко ще ни стане ясно – ще видим цялата голяма картина наяве, а не насън, или във видение и ще разберем, ще осъзнаем, ще знаем, ще познаем напълно, както и ние сме били познати от Бога.

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

Изразът "когато дойде съвършеното"  не се отнася за нищо, което вече е дошло, след като Павел е написал тези редове. Следователно, то се отнася за бъдещо събитие и дотогава, действието на духовните дарби няма да се прекрати.

Преди малко повече от 2000 години дойде една съвършена личност– Исус Христос. Но това стана преди Павел да напише посланията си до Коринтяните.

Исус обеща на повярвалите в Него вечен живот с Него и в Него, но дотогава, на този свят, Той им обеща Своя Мир, посред скръбта на света – нещо, много различно от съвършеното:

Йоан 16:33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.

Обеща им загуба на имоти, роднини, близки, обеща им гонения – пак нещо съвсем различно от "съвършеното":

Марк 10:29, 30
Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.

Докато сме на тази земя, в тези тела, ние търпим ограниченията на материалния свят, на материалните си тела и единствената ни връзка с истинския съвършен свят е чрез дарбите на изпратения на земята Свят Дух, с цел да ни учи, наставлява, утешава, показва, разказва, разкрива – Той ни предава информацията от Съвършения Духовен свят и дори да ни дава видения и сънища, те са частични, не обхващат целия  всеобхватен изглед на най-високите Небеса. Святият Дух взема от Исусовото и дава на нас:

Йоан 16:12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

Но в момента, в който стъпим в съвършения свят на изявеното присъствие на Бога, вече няма да имаме нужда от тези дарби, нито от Святия Дух да ни показва и предава – вече ще виждаме сами директно и ясно – не с материлните, а с духовните си очи, вече ще сме там, в самия Духовен свят на Божието изявено присъствие.

И така, от дарбите вече няма да имаме нужда, но това, от което никога няма да престанем да се нуждаем и това, което никога няма да престане да тече към нас е ЛЮБОВТА на Бога. Тя е, която прелива в нас към другите, чрез Духа, излят в сърцата ни. Тя е, която ще продължи да ни обгръща директно в изявеното Божие присъствие:

1 Коринтяни 13:8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Когато чета 12-та, 13-та и 14-та глава, не мога да изляза от асоциацията за ... сандвич.
Може да ви прозвучи странна аналогията, но възприемайки Божието Слово, като наша духовна храна, поне за мен има резон в това сравнение.

В 12-та глава, ни е дадена основата на поучението за дарбите – долната филийка. В 14-та глава са ни дадени подробни указания за ползването им – горната филийка. А по средата между двете – 13-та глава – същността, съществената част на сандвича. Нещото, без което сандвичът няма да е сандвич.
Разбира се, 13-та глава, посланието за важността на любовта, като единствен приемлив от Бога мотив, как тя действа и оперира и как се разпознава – може спокойно и безопасно да се консумира самостоятелно.
Но поучението за духовните дарби не може да се приема, не може да се консумира, не може да се смила, без любовта, като мотив по средата.

В противен случай има злоупотреба с духовните дарби.

За съжаление, появата на подобни на Симон магьосника индивиди, които с користни цели искат да получат и да експлоатират дарбите, или на такива, като някои Коринтяни, които поради дарбите се възгоредяват и се мислят за по-върховни от другите – вече отдавна е факт и съвременна реалност.
Те се отделят от Тялото в самостоятелни служения, наречени според дарбите им, решавайки, че нямат нужда вече от Тялото, а напротив, Тялото има нужда от тях...

На практика се получава така, че дадените им дарби не служат за назидание (изграждане) на Тялото, а за повърхностно лекуване на инфекциите в раните по Него, причинени точно от самооткъсването на части, като тях...
На практика се получава още, че вместо да използват дарбите да изграждат Тялото, използват Тялото, за да изграждат служенията си...

(Приликата с действителни лица и събития НЕ Е случайна!)

И така, след като Павел е направил това изключително важно уточнение, относно единствения приемлив от Бога мотив за прилагане на духовните дарби и преди да се върне на темата, той още веднъж настоява:

1 Коринтяни 14:1"Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате."

В 14-та глава, Павел дава разяснения какво представляват те и ни дава подробни указания за начина на ползване на духовните дарби –  как, къде, пред кого, защо така, а не иначе, в каква последователност, в каъв ред, коя дарба, без коя не може...

Изобщо – напълно практични и подробни съвети и указания за дарбите, които реално действат и оперират сред вярващите. Всеки път, когато се събират, всеки да прилага дадените му духовните дарби за изграждане на Тялото:

26 ... Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

Не пропускайте да четете и изучавате цялата 14-та глава, всички, които имате духовни дарби, за да разберете Библейкския ред за използването им в събранието на вярващите.

40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

Обобщава накрая Павел.

Много често привържениците на твърдението, че духовните дарби не са за сега, игнорират реалните свидетелства за действията им сред вярващите, защото не съответстват на предварително възприетите им вярвания.

А някои от тези, в които оперират духовните дарби, или са били преки свидетели на техните проявления, изпадат пък в другата карайност – приемат за проявления на духовните дарби, дори и фалшивите проявления да демонични сили, представящи се за проявления на Святия Дух.

Ако двете групи бяха отделили време за изучаване на Библейското поучение за духовните дарби, щяха да ги виждат и да ги разпознават.
В Словото е изявено точно какво представляват духовните дарби, кой е източникът им и с каква цел Бог ги дарява на хората Си. Написано е много ясно, също и как те трябва да бъдат прилагани – с приличие и ред. Имайки предвид това поучение на Словото, ние лесно бихме разпознали проявленията, които излизат извън описаното в Словото.

А за произхода на проявленията, най-верният критерий е проверката на мотива, чрез прилагане то на теста на 1 Коринтяни 13:1-7

И така, като видите поредния клип с мощни проявление на духовните дарби, задайте си следните въпроси за служителя, чрез който се проявяват:

1. Наистина ли се изявява Божията любов, чрез него? (1-3)
2. Този служител дълготърпелив и милостив ли е, или завижда, превъзнася се и се гордее? (4)
3. Безобразничи ли, търси ли своето, раздразнява ли се, държи ли сметка за зло? (5)
4. На неправдата ли се радва, или се радва заедно с истината? (6)
5. Премълчава ли всичко, хваща ли вяра на всичко, търпи ли всичко? (7)

Ето защо е важно да се чете Божието Слово в своята цялост – защото така се разбира Духа на посланията. А от буквите се роят само мнения.

Разбира се, има случаи, в които един стих, или пасаж е извор на много откровения. Тогава може да се стои на него и да се изследва с месеци.

Но, за да придобием вярна представа за доктрините, изявени в посланията на апостолите, например, трябва да отделим време да прочетем цялото послание и да напаравим връзка с Деяния, където са описани събитията и действията, в чийто контекст те са писани.

А за проверка на правилността на възприетото по този начин послание, трябва да сверим с "червените букви" – думите, изречени от самия Исус.

Много грешни и дори еретични доктрини са се появили от единични и откъснати разсъждения върху стих, или пасаж.

Сега, предполагам, се разбира защо отричането на действието на духовните дарби, или отричането на действието им в настоящо време няма никакво Библейско основание – защото те и поучението за тях са реално описани и основани в Библията и никъде не са отменени.

Допълнително, от други Павлови послания, научаваме, че дарбите се предават и чреа полагане на ръце и ръкополагане в служение:

Римляни 1:11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване, 

1 Тимотей 4:14 Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.

2 Тимотей 1:6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

Насърчение за вярващите да прилагат дарбите, дадени им по благодат за обща полза виждаме и от Петър и още веднъж от Павел, към Римляните:

1 Петрово 410 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. 11 Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.

Римляни 12: 3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил. 4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, 5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; 7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; 8 ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.