МОЛИТВАТА НА ЕЗЕКИЯ

Не, не става въпрос за известната молитва на Езекия, чрез която си издействал още 15 години живот.

Молитвата, която ме впечатли беше молитвата на Езекия в храма, когато получава писмото от Асирийския цар Сенахирим.

Малко предистория.

Ерусалим е обсаден от асирийците, с военачалник Рапсак. Той говори на обсадените жители на Ерусалим на юдейски, опитвайки се да съкруши духа на защитниците, убеждавайки ги, че по волята на Господа е възлязъл срещу тях, за да ги съсипе. Подиграва им се на нищжния брой, на надеждата, че ще получат помощ от Египет... (Исая 36:4-10)


Това се случва 7 века преди Христос. Асирия е завзела почти целия плодороден полумесец. Северното царство вече е паднало. Никой не е успял да ѝ противостои. Всички околни народи са вече превзети и отведени на други места. Такава е била практиката на завладяване тогава – изселване на коренното население и заселване на земите му с други народи.


Управителят на двореца в Ерусалим, секретарят и летописецът молят Рапсак да им говори на асирийски, за да не го разбират хората в крепостта, но той продължава да убеждава народа да не слушат цар Езекия, а да се спогодят с него, като им обещава да ги засели в други, плодородни земи. (Исая 36:12-21)

Като чува това, Езекия раздира дрехите си и влиза в храма, а управителя, секретаря и летописеца изпраща при пророк Исая.


Бог отговаря веднага, чрез Исая:

"Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя."(Исая 37:6,7)

Бог пуска в действие обещанието Си и след серия слухове за войни, Рапсак тръгва към Лахис да помага на царя си Сенахирим, който от своя страна тръгва да воюва срещу Етиопския цар, защото "чул", че излязъл срещу него и изоставя плановете си за Ерусалим. Но все пак, изпраща писмо до Езекия:

"Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш? Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?" (Исая 10-13)

МОЛИТВАТА

Тогава Езекия влиза отново в храма и разгръща писмото пред Бога, произнасяйки следната молитва:

"Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог."

(Исая 37:16-20)

Уау! Това се казва молитва за Божия слава!

"Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог."

Езекия е опитал вече всичко, което е било по силите му, за да защити царството си от Асирийците. Пращал е посланици до околните народи и царе, въпреки предупрежденеията на Исая да не го прави, да не разчита на царе, хора, войски, коне и колесници, а на Бога.

Сега, когато няма вече никаква друга надежда, когато всички наоколо са покорени, Езекия е напълно наясно, че не може с шепа хора да противостои на цяла империя.

И най-после, се обръща към Бога.

Най-после се сеща, че Богът на тази шепа хора е ЕДИНСТВЕНИЯТ БОГ

***
Не сме ли и ние, като Езекия?
Опитваме всичко възможно да се справим със собствени сили и с помощ от хора и едва, когато изпаднем в безизходица и пълно отчаяние, се сещаме, че Бог някак ни е предупреждавал много преди това, подсказвал ни е какво да правим, но ни е сме упорствали в нашите си пътища и начини. Най-после сме готови да чуем какво ни казва Бог!

***

ОТГОВОРЪТ

Бог не само отговаря на молитвата на Езекия, но отговаря и на писмото на Сенахирим:

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. Ето словото, което Господ изговори за него:

Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря. Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев. Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил. Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет. Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане стъбло. Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене. Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила, По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

(Исая 37:21-35)

И ето действията на Бога – изпраща ангел и той погубва 185 000 човека в Асирийския стан. Стават сутринта и гледат – "мъртви трупове"!


Сенахирим, уплашен се връща в Ниневия и там е убит в храма на своя измислен бог Нисрох от двама от синовете си...


Друг негов син го наследява и продължава завоеванията, но никога не посяга на Ерусалим и Юдея.


Царството на юдеите остава, като малко островче, сред морето на Асирийското владение, чак до разпадането на империята.



Една картинка, която много прилича на днешното положение на Израел сред арабите.