неделя, 29 ноември 2015 г.

...ПРОТИВ УГАЖДАНЕТО НА ПЛЪТТА


 Колосяни 2: 
20 Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като,
21 "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",
22 (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?
23 Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.

Разбирате ли, скъпи Колосяни (пък и не само Колосяните), пише Павел, ако сме умрели за тези неща, те не ни владеят вече!

Но ако ни владеят, то или някой ни е измамил, че все още имат власт над нас и ни учи, че чрез желязна дисциплина ще се предпазим от тях, или... изобщо не сме умрели за тях!

Ефектът от "подчиняването на постановления" е обратен – колкото повече се стараеш да спазваш правила и да не щадиш тялото, толково по-силно се съпротивлява плътта!
Този начин е абсолютно НЕЕФЕКТИВЕН в борбата, против угаждането на тялото!



На плътта угаждаме дори, когато не я щадим, защото, когато постигнем резултат със собствени сили, ние се възгордяваме и решаваме, че сме си самодостатъчни – нямаме нужда от Христос.

Какво остава тогава?
Какъв е Божият начин?

БЛАГОДАТ!

Не, това не е учението на някои съвременни лъжеучители за хипреблагодатта!

Опазил ме Бог! Те поучават благодатта не като средство за живот според Божията воля, а точно за живот според желанията на плътта.

Благодатта е единственото средство, което ни дава желание и сила да живеем според Божията воля! И тя идва само и единствено от Бог. Благодатта е на наше разположение винаги!

Не отричам самодисциплинта, но тя няма нито силата, нито резултатите на благодатта.
Какво означава това на практика?

Да не се самодисциплинираме? – Не!
Но да не разчитаме на собствените сили, да не търсим нашето представяне пред Бог и да не се опияняваме от собствените си победите над плътта.

Да чакаме Бог да "задейства" благодатта Си в нас? – Не!
Няма нужда да чакаме. Нито да използваме такова "чакане", като оправдание да се отдаваме на угаждане на плътта.

Механизмът е много прост:
Идва изкушение, в плътта се надига желание. Единственото, което може да ни победи в този момент е нашето съгласие с лъжата, че не можем да се съпротивим.
Можем! Защото сме умрели за тези неща! Те нямат власт над нас! Сатана няма власт над нас! Не може да ни принуди да направим каквото и да било! Не му е разрешено!
Единственото, което може да направи е да ни измами!
С какво?
С това, че това изкушение не е нещо опасно, че всъщност много го искаме, че имaмe нужда от това, точно сега, веднга, че няма да има кой знае какви последствия...

Моят личен опит е, че всеки път, когато съм съгрешавала, то е било не защото не съм могла да се спра и да се съпротивя, а защото не съм искала да го направя...

И след това ВИНАГИ съм съжалявала горчиво, изпадала съм в отчаяние, не съм смеела да застана пред Бог за прошка с дни и седмици, страдйки и самообвинявайки се, самосъжалявайки се...


Знам, че ви звучи познато...

И всичко това, при условие, че сме приели средството за борба срещу угаждането на плътта. Имаме го на разположение 24/7!

2 Коринтяни 6:1
И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
И така, механизмът е следният:

Идва изкушение, в плътта се надига желание.
Веднага в главата ни "накацват" цяло ято лъжи.
Но ние знаем истината – тези неща нямат власт над нас! Ние сме умрели с Христа за тях! Христос разчупи оковите, връзките, нищо не ни държи за тях! Ние сме свободни от тези неща, Христос плати с кръвта и страданията Си за тази наша свобода!
Те не ни носят НИЩО добро, а само отчаяние и скръб.
Краткият момент на удоволствие, или радoст, или забвление не може да компенсира тъгата и срама след това, скръбта, че отново сме разочаровали Бог...

Само един поглед към Христос на кръста, само един спомен от Неговата прегръдка! Само една кратка молитва: "Исусе, помогни!"...


И край! Никакви птици-лъжи!
Благодатта ни изпълва с увереност в Христовата любов и грижа към нас, със сила да се съпротивим, което се оказва много лесно и без никакъв драматизъм.
Благодатта ни изпълва с благодарност, че имаме на наша страна, Този, Който е победил света и сега е с нас, за да можем и ние да го побеждаваме в нас...

ХРИСТОВАТА БЛАГОДАТ ни е дадена не за да живеем, както ни е угодно, не както е угодно на плътта ни, а за да живеем според Неговите заповеди, които не е необходимо да четем, за да изпълняваме, а са написани на сърцата ни, положени са във вътрешностите ни.

Всеки път, когато сме изкушени да направим нещо, в разрез със заповедите на Христос, ние знаем много добре това. Святият Дух моментално ни изостря вниманието, насочва ни към Слово, надига интуицията ни, събужда съвеста ни и ние знаем 100%, че ще нарушим това, което Исус ни е оставил, като стандарт.

А заповедите на Христос са много по-строги от закона-детеводител.
Заповедите на Христос са да бъдем съвършени, като Отец.
Заповедите на Христос са да демонстрираме Неговата любов. Не тази, да обичаме ближния, като себе си, тя е старата заповед. Новата е да обичаме така, както обикна Той – умря за нас, когато бяхме още Негови врагове...

И този стандарт на любов е НЕПОСТИЖИМ с никакво друго средство, освен с БЛАГОДАТТА.

...защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.




Свързани статии:

БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА




Няма коментари:

Публикуване на коментар