В първа глава е разкрито едно от съкровищата – Тайната, или Мистерията на Божията воля. Това едно от неизследимите съкровища. Четеш, дълбаеш, гребеш и все не свършва. Да не говорим, че от трети до 16-ти стих е ЕДНО сложно съставно изречение. Само него да разбереш ти трябва доста време, въображение и памет.
ТРИ АСПЕКТА НА СПАСЕНИЕТО
Във втора глава има друго съкровище – дадени са три основни аспекта на началото на нашето спасение:
(Защо началото – друга тема.)
КАК сме спасени – ПО БЛАГОДАТ, подарък, незаслужено от наша страна;
ЧРЕЗ КАКВО сме спасени – ЧРЕЗ ВЯРА – необходимото звено между подаръка и нас, средството за получаването му;
ЗАЩО сме спасени, с каква цел – ЗА ДОБРИ ДЕЛА. Но не просто такива, каквито ние си мислим, че са добри, а тези, в които Бог отнапред е определил да ходим:
8 Защото ПО БЛАГОДАТ сте спасени ЧРЕЗ ВЯРА, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса ЗА ДОБРИ ДЕЛА, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
Има разлика между делата от стих 8, делата от стих 9 и делата от стих 10 и тя е много съществена.
Ще кажете, че нещо съм се объркала, в стих 8 няма дела.
Амиии, Яков би спорил много настървено с вас по темата дали може вярата да бъде отделена от делата.
ДЕЛА НА ВЯРА
Според него, вяра без дела е мъртва, а мъртва вяра не може да спасява (Яков 2:14).
И така, делата, скрити във вярата от стих 8 са действия на вяра, нещо, което е неотделимо от нея. Действия, от които се вижда вярата (Яков 2:14-26) Действие на вяра, като действието на Авраам, който сложи Исаак на олтаря и вдигна ножа. (Яков 2:21-23) Чак тогава Бог каза:
"СЕГА ЗНАЯ, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син."
Нима Бог не можеше да погледне в сърцето на Авраам и да разбере, че той няма да пожали сина си? Можеше, разбира се, но трябваше да ВИДИ вярата му на дело, като действие. За Бог вярата не е умствено съгласие с нещо, а действия, от които разбира, че Му се доверяваме напълно и във всичко. Точно затова вярата е В Него, а не просто, че е извършил изкуплението.
Докато не се види вярата от действия, тя е само хипотетична. А хипотезите не спасяват. Действията спасяват. Затова и жертвата на Исус на кръста не беше хипотетична, а дело, действие, което ни спасява.
Да не говорим, че за вяра и вярност думата и в еврейския и в гръцкия език е една и съща. Вярата в Библията е едно и също с верността. А верността към Бог не е имагинерно понятие, а се ИЗЯВЯВА в нашите действия, в нашия живот, а за много братя и сестри, дори в смъртта..."Бъди верен до смърт"
Делата в стих 9 са делата, изисквани от Мойсеевия закон и както е било до тогава, според завета сключен с народа на Израил, хората по инерция продължавали да мислят, че трябва да продължават да вършат тези дела, за да се облекат в праведност и да се представят с нея пред Бог. Апостол Павел е изхабил много мастило да обясни, че тази възможност вече не е опция. Но концентрирано е обяснено в Римляни 3:10-20.
Всичко, което ще види Бог от такава праведност, е мръсна дрипа, омърсена дреха (Исая 64:6), абсолютно неподходяща за сватбената вечеря. Защото стандартът за праведност на Бог не е само да изпълняваш всички заповеди от закона, през всичките дни на живота си (Второзаконие 6:2), а да живееш без нито един грях, според Божия истински съвършен закон (Матей 5, 6 и 7), през целия си живот И да вършиш Божията воля. (Матей 7:21)
И само един единствен представител на човешкия род изпълни този стандарт – Човешкият Син, както се наричаше сам, Исус Христос.
И точно по тази причина, можа да изпълни условието за невинен Агнец, който да понесе греховете ни.
Или това са още делата по наше усмотрение и наш стандарт за добро дело, плод на наши собствени усилия и напъни, чрез които човек може да се похвали, че ще го спасят, или че е достоен, че заслужава да бъде спасен, поради тях. Това са делата, които сме облекли за сватбата, но те са нашата дреха, а не от тези, които раздава Царят за сватбата. (Матей 22:11-13)
Това са делата с грешен мотив – за хвалба, слава и почит на човека, а не за хвала, слава и почит на Бога.
Делата в стих 10 са тези, в които Бог отнапред е определил да ХОДИМ (сегашно време, деятелен залог, несвършен вид. Гръцкият глагол има същия разбор). Какво означава това?
Бог е определил вече делата, ние не се занимаваме с това. Ако трябваше ние, със собствените си умове и разсъждения да определяме какво да вършим и какво не, какво да изпълняваме и какво не, щяхме да се заплетем в заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко, тъй, щото, като ходим щяхме да паднем и да се съкрушим, да се впримчим и да се хванем в капана. Това е Негова работа. Той е Главнокомандващият. Нашата работа е да слушаме! И Бог ни е съживил духа, нашето "устройство" за комуникация с Него. Поставил е Святия Си Дух в нас! Така че, ако не чуваме, то повредата не е в "устройството", нито в Божия глас, а в нашето нежелание да слушаме.
От нас се иска да се покоряваме и да изълняваме! И Бог ни е дал Христовата благодат – с помощта на която да желаем да Му се покоряваме и да имаме силата за това. Ако не го правим, то е защото не искаме и използваме напразно Божията благодат. Или мислите, че без нужда кава Писанието, че Бог и до завист ревнува за Духа, който е турил да живее в нас! (Яков 4:5)
Да живее в нас! Същият този Дух, който сътвори вселената, който вдъхнови Писанието и който възкреси Исус – живее в нас! Този Свят Дух, поставен в нас, е самият Божи закон, написан на сърцата ни!
И ние дръзваме да си въобразим, че сами ще разберем по-добре какво и как да правим? Че сами ще разтълкуваме по-добре какво и как да правим?
...
Ще слушаме, ще се покоряваме и ще изпълняваме, АКО сме осъзнали, наистина, че Исус е умрял за нас, "за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал."
...
И ако искаме, разбира се. Ако не искаме, Бог ще си намери други на наше място, за да извърши волята Си, според плана Си (Ефесяни 1:9, 10), но тогава, жалко за нас...
Пред Христовото съдилище може да се окаже, че вместо облечени в небесното си жилище, сме голи. (2 Коринтяни 5:1-10)
На Христовото съдилище пред нас ще има само горими материали-дела – слама, сено, дръвца... и може и да се спасим, но като през огън. (1 Коринтяни 3:11-15)
Това са делата-плод, които не можем да произведем по никакъв начин, освен ако сме пръчки от Истинската Лоза. (Йоан 15:1-5)
Това са делата, за които сме "създадени в Христа Исуса"! Това е смисълът и предназначението на създаването ни в Христос, на това да "сме Негово творение"!
Това са праведните дела на светиите, дрехата от светъл, чист и бял висон, нашата сватбена премяна. (Откровение 19:7,8,14)
ДА ХОДИМ –
Сегашно време – сега, всеки момент от живота ни;
Деятелен залог – това не са действия, които някой върши върху нас, или към нас (страдателен залог), а действия, които вършим ние, ние сме деятелите, ние сме действащите.
Несвършен вид – продължителността на ходенето не е определена в мерни единици за време, а докато не се случи нещо такова, че вече да не можем да ходим в тези дела – или да умрем, или да хвръкнем към облаците за среща с Него.
И така, делата, скрити във вярата от стих 8 са действия на вяра, нещо, което е неотделимо от нея. Действия, от които се вижда вярата (Яков 2:14-26) Действие на вяра, като действието на Авраам, който сложи Исаак на олтаря и вдигна ножа. (Яков 2:21-23) Чак тогава Бог каза:
"СЕГА ЗНАЯ, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син."
Нима Бог не можеше да погледне в сърцето на Авраам и да разбере, че той няма да пожали сина си? Можеше, разбира се, но трябваше да ВИДИ вярата му на дело, като действие. За Бог вярата не е умствено съгласие с нещо, а действия, от които разбира, че Му се доверяваме напълно и във всичко. Точно затова вярата е В Него, а не просто, че е извършил изкуплението.
Докато не се види вярата от действия, тя е само хипотетична. А хипотезите не спасяват. Действията спасяват. Затова и жертвата на Исус на кръста не беше хипотетична, а дело, действие, което ни спасява.
Да не говорим, че за вяра и вярност думата и в еврейския и в гръцкия език е една и съща. Вярата в Библията е едно и също с верността. А верността към Бог не е имагинерно понятие, а се ИЗЯВЯВА в нашите действия, в нашия живот, а за много братя и сестри, дори в смъртта..."Бъди верен до смърт"
ДЕЛА НА ПЛЪТТА
Всичко, което ще види Бог от такава праведност, е мръсна дрипа, омърсена дреха (Исая 64:6), абсолютно неподходяща за сватбената вечеря. Защото стандартът за праведност на Бог не е само да изпълняваш всички заповеди от закона, през всичките дни на живота си (Второзаконие 6:2), а да живееш без нито един грях, според Божия истински съвършен закон (Матей 5, 6 и 7), през целия си живот И да вършиш Божията воля. (Матей 7:21)
И само един единствен представител на човешкия род изпълни този стандарт – Човешкият Син, както се наричаше сам, Исус Христос.
И точно по тази причина, можа да изпълни условието за невинен Агнец, който да понесе греховете ни.
Или това са още делата по наше усмотрение и наш стандарт за добро дело, плод на наши собствени усилия и напъни, чрез които човек може да се похвали, че ще го спасят, или че е достоен, че заслужава да бъде спасен, поради тях. Това са делата, които сме облекли за сватбата, но те са нашата дреха, а не от тези, които раздава Царят за сватбата. (Матей 22:11-13)
Това са делата с грешен мотив – за хвалба, слава и почит на човека, а не за хвала, слава и почит на Бога.
ПРАВЕДНИТЕ ДЕЛА НА СВЕТИИТЕ
Делата в стих 10 са тези, в които Бог отнапред е определил да ХОДИМ (сегашно време, деятелен залог, несвършен вид. Гръцкият глагол има същия разбор). Какво означава това?
Бог е определил вече делата, ние не се занимаваме с това. Ако трябваше ние, със собствените си умове и разсъждения да определяме какво да вършим и какво не, какво да изпълняваме и какво не, щяхме да се заплетем в заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко, тъй, щото, като ходим щяхме да паднем и да се съкрушим, да се впримчим и да се хванем в капана. Това е Негова работа. Той е Главнокомандващият. Нашата работа е да слушаме! И Бог ни е съживил духа, нашето "устройство" за комуникация с Него. Поставил е Святия Си Дух в нас! Така че, ако не чуваме, то повредата не е в "устройството", нито в Божия глас, а в нашето нежелание да слушаме.
От нас се иска да се покоряваме и да изълняваме! И Бог ни е дал Христовата благодат – с помощта на която да желаем да Му се покоряваме и да имаме силата за това. Ако не го правим, то е защото не искаме и използваме напразно Божията благодат. Или мислите, че без нужда кава Писанието, че Бог и до завист ревнува за Духа, който е турил да живее в нас! (Яков 4:5)
Да живее в нас! Същият този Дух, който сътвори вселената, който вдъхнови Писанието и който възкреси Исус – живее в нас! Този Свят Дух, поставен в нас, е самият Божи закон, написан на сърцата ни!
И ние дръзваме да си въобразим, че сами ще разберем по-добре какво и как да правим? Че сами ще разтълкуваме по-добре какво и как да правим?
...
Ще слушаме, ще се покоряваме и ще изпълняваме, АКО сме осъзнали, наистина, че Исус е умрял за нас, "за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал."
...
И ако искаме, разбира се. Ако не искаме, Бог ще си намери други на наше място, за да извърши волята Си, според плана Си (Ефесяни 1:9, 10), но тогава, жалко за нас...
Пред Христовото съдилище може да се окаже, че вместо облечени в небесното си жилище, сме голи. (2 Коринтяни 5:1-10)
На Христовото съдилище пред нас ще има само горими материали-дела – слама, сено, дръвца... и може и да се спасим, но като през огън. (1 Коринтяни 3:11-15)
Това са делата-плод, които не можем да произведем по никакъв начин, освен ако сме пръчки от Истинската Лоза. (Йоан 15:1-5)
Това са делата, за които сме "създадени в Христа Исуса"! Това е смисълът и предназначението на създаването ни в Христос, на това да "сме Негово творение"!
Това са праведните дела на светиите, дрехата от светъл, чист и бял висон, нашата сватбена премяна. (Откровение 19:7,8,14)
ДА ХОДИМ –
Сегашно време – сега, всеки момент от живота ни;
Деятелен залог – това не са действия, които някой върши върху нас, или към нас (страдателен залог), а действия, които вършим ние, ние сме деятелите, ние сме действащите.
Несвършен вид – продължителността на ходенето не е определена в мерни единици за време, а докато не се случи нещо такова, че вече да не можем да ходим в тези дела – или да умрем, или да хвръкнем към облаците за среща с Него.
НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ДЕЛА ПО ПРИНЦИП
Проблемът на повечето вярващи, безкрайно объркани от заплетения казус за спасението, вярата и делата идва точно от липсата на това разграничаване, ЗА КАКВИ ДЕЛА СТАВА ВЪПРОС, на различните места в Словото.
Как така едновременно спасението е чрез вяра, не чрез дела, а пък "Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците". Не стига, че ще съди делата, ами и тайните дела, мотивите ни!
Няма противоречие. Противоречието е плод само на нашето неразбиране.
Начинът на спасението ни е по благодат, средството за спасението ни е вяра, а целта за спасението ни е за добри дела, определени от Бог за изпълнението на Неговия предвечен план.
А вечният живот с Бог? – може би ще попитате.
Той е бонус към това. Не е целта.
То си е обяснено в Словото.
И за да няма недоразумения, ето една проста схема:
Дела/действия на вяра – ДА;
Дела/действия на плътта, дела за наша хвалба и слава, а не за слава на Бог, т.е. мъртви дела – НЕ;
Дела/действия от покорство и с Христовата благодат, за прослава на Бог – ДА, ДА, ДА!
Точно за това сме създадени, това е предназначението ни, като Негово Творение.
Затова ни е определил Исус – да излезем в света и да принасяме плод и плодът ни да бъде траен! (Йоан 15:16)
По този въпрос още "има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават", но ако поискаме мъдрост от Бога, може да ни просветне.
Забелязахте ли, колко често Словото ни дава сравнение, аналогия между дела и дреха? Може би наистина ще е важно за нас да не се открие срамотата на голотата ни пред Бог.
Не вземайте думата ми за вярна!
Проверете, потърсете, изследвайте сами и разберете дали това, което твърдя е същото, което казва и Словото.
Но подходете по същия начин и към това, което вече знаете, в което сте били убедени от някого, или някога.
Проверете, потърсете, изследвайте сами и разберете дали това, което знаете по въпроса е същото, което казва и Словото.
Свързани статии:
ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА
Как така едновременно спасението е чрез вяра, не чрез дела, а пък "Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците". Не стига, че ще съди делата, ами и тайните дела, мотивите ни!
2 Коринтяни 5:10
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
Няма противоречие. Противоречието е плод само на нашето неразбиране.
Начинът на спасението ни е по благодат, средството за спасението ни е вяра, а целта за спасението ни е за добри дела, определени от Бог за изпълнението на Неговия предвечен план.
А вечният живот с Бог? – може би ще попитате.
Той е бонус към това. Не е целта.
То си е обяснено в Словото.
И за да няма недоразумения, ето една проста схема:
Дела/действия на вяра – ДА;
Дела/действия на плътта, дела за наша хвалба и слава, а не за слава на Бог, т.е. мъртви дела – НЕ;
Дела/действия от покорство и с Христовата благодат, за прослава на Бог – ДА, ДА, ДА!
Точно за това сме създадени, това е предназначението ни, като Негово Творение.
Затова ни е определил Исус – да излезем в света и да принасяме плод и плодът ни да бъде траен! (Йоан 15:16)
По този въпрос още "има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават", но ако поискаме мъдрост от Бога, може да ни просветне.
Забелязахте ли, колко често Словото ни дава сравнение, аналогия между дела и дреха? Може би наистина ще е важно за нас да не се открие срамотата на голотата ни пред Бог.
Откровение 3:18
то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
Не вземайте думата ми за вярна!
Проверете, потърсете, изследвайте сами и разберете дали това, което твърдя е същото, което казва и Словото.
Но подходете по същия начин и към това, което вече знаете, в което сте били убедени от някого, или някога.
Проверете, потърсете, изследвайте сами и разберете дали това, което знаете по въпроса е същото, което казва и Словото.
Свързани статии:
ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар