СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИ

Наближат ли Рождествените празници, започва една медийна кампания сред някои християнски среди, особено от страна на една определена деноминация, срещу този сезон, в който дори сърцата на невярващите се смиряват малко, или много в уважение към това събитие.

В 1 Коринтяни 8-ма глава Павел основно третира проблема за яденето на идоложертвено, но същото принципно решение важи и за нашия Рождествен проблем.

1 Коринтпни 8:"4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че НИКАКЪВ бог, изобразен от идол, НЯМА на света, и че НЯМА ДРУГ БОГ, освен един. 5 Защото, ако и да има ТАКА НАРИЧАНИ богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), 6 но за нас има САМО ЕДИН БОГ, ОТЕЦ, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. 7 НО ТОВА ЗНАНИЕ ГО НЯМА У ВСИЧКИ; и някои, като и до сега ИМАТ СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИТЕ, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като СЛАБА, се осквернява."

Да имаш съзнание за идолите и за така наречените богове, означава по някакъв начин да ги съпоставяш, равнопоставяш, на единствения истински БОГ. Или поне да си мислиш, че те, или твоите действия и практики, по някакъв начин могат да влияят, или противостоят на Бога.

За Павел, както и за всички, които имат знанието за Бог-Отец, Творецът на небето и земята е ясно, че:

"8 ... това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо."

Нашият Господ отговаря на лицемерните фарисеи, укоряващи Него и учениците Му, че не си мият ръцете (и то до лактите) преди ядене по следния начин:

Матей 15:11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека....16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение. 17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода. 18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. 19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява."

Ако има още някой, който е останал "без разумение" – не става въпрос само за яденето и неяденето, нито само за идоложертвеното – става въпрос да имаш разбиране кое те осквернява всъщност – външни действия, спазване на правила и практики, или злобата, омразата, завистта и липсата на любов в сърцето ти.

И сега, като имаме това знание в себе си – че има само ЕДИН, ЕДИНСТВЕН БОГ – няма други и като знаем какво ни осквернява, всъщност, сега вече можем да отидем на по-високо ниво:

1 Коринтяни:"2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава. 3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него."

Защото "знанието възгордява, а любовта назидава".

Та по-висшото ниво е, въпреки, че имаме това знание – да не съблазняваме братята и сестрите си, чиято съвест е слаба. Тоест, че любовта трябва да вземе превес над знанието. Грижата за братята и сестрите е по-важна от натрупването и практикуването на правилното знание.

На практика, по времето на Павел това означавало, ако има братя и сестри наоколо, които могат да те видят, че ядеш на трапеза в идолско капище, не го прави! Въпреки, че ти знаеш, че жертвите са на несъществуващи богове и мъртви идоли, те не знаят това още, още не са стигнали до твоето знание, затова, ако трябва не вкусвай месо до края на живота си, отколкото да ги съблазниш. Защото те, нямайки това знание и ядейки идоложертвено се оскверняват:

1 Коринтяни 8:"9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. 10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? 11 И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. 12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа, 13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си."

На практика за нас, сега това означава следното:
Ако някой от близкото ти обкръжение вярва, че празнувайки Рождество Христово на 24-25-ти декември, хората се покланят на Сатурн, Молох, Ваал и т.н., а ти знаеш, че празнуваш не дата, а най-великото събитие в човешката история, внимавай с тези хора. Ако трябва не украсявай елха, не подарявай подаръци, не приготвяй специални трапези – идеята е да не ги съблазниш.

Ясно е за повечето Христови люде, че раждането на Христос не е било през зимата, а през есента. Но в края на декември, целият свят, малко, или много свързва това време с раждането на Исус Хрстос. Това една от благоприятните възможности да кажем на неразбиращия свят, какво всъщност празнуват – събитието, израз на Божието благоволение към човешкия род, като даде Своя Син, за да могат хората, които са били в бунт спрямо Бога да се помирят с Него.

Дори ако празнуваш и се покланяш, знаейки, като информация, на кого се покланяш – това пак не те ползва особено, защото освен информативното знание, трябва да имаш и дълбокото вътрешно познаване на Бога и увереност в Неговата неограничена сила и могъщество, в несравнимото Негово превъзходство над всяка вяра и поклонение пред фалшиви, лъжливи богове и идоли.

Йоан 4:21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; НИЕ СЕ ПОКЛАНЯМЕ НА ОНОВА, КОЕТО ЗНАЕМ; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ЩЕ СЕ ПОКЛАНЯТ НА ОТЦА С ДУХ И ИСТИНА; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

Не е въпросът в поклонение на някакво място, или в някакво време, а в НАЧИНА НА ПОКЛОНЕНИЕТО – В ДУХ И ИСТИНА.


В днешно време съблазънта идва точно от противоположната страна, в сравнение с Павловото време. Сега тези, които имат съзнание за идолите, мислейки, че имат висшето знание, всячески се мъчат да насадят това съзнание на всички останали. И наистина има хора със слаба съвест, които разбирайки това, започват да се съблазняват и самоосъждат, че празнуват тези празници.
А убеждението, увереността играят съществена роля в самоосъждането и оскверняването на съвестта:

Римляни 14:1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му, 2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. 3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. 4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. 5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. 8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. 

И така, скъпи братя и сестри, които си мислите, че сте достигнали до някакво знание, като сте научили, че в края на декември едно време езичниците празнували някакви езически празници, посветени на несъществуващи, така наречени богове и бездиханни идоли. Моля приемете думите на Павел:

1 Коринтяни 8:1 ...Знаем, че ние всички УЖ имаме знание да разрешим въпроса! Но ЗНАНИЕТО ВЪЗГОРДЯВА, а ЛЮБОВТА НАЗИДАВА. 2 Ако някой мисли, че знае нещо, ТОЙ ОЩЕ НЕ Е ПОЗНАЛ, както трябва да познава. 3 Но, ако някой ЛЮБИ БОГА, той е ПОЗНАТ от Него.

Та кое е същественото тука?

ЛЮБОВТА е висшата форма на познанието!

Ако с вашето знание, съблазнявате своите братя и сестри, внасяйки съмнения в техните души, относно празнуването на това СЪБИТИЕ – Рождество Христово – за Бога, не го правете.

Далеч от мене да пръскам мъдрост около себе си и да определям вместо вас дали трябва да празнувате, или да не празнувате Рождество Христово.
Зависи от вашето знание, съзнание и увереност.

Аз, например, съм абсолютно убедена, че НЯМА друг бог, освен ЕДИНСТВЕНИЯТ БОГ, СЪЗДАТЕЛ НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, Отец на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
И понеже знам, че не външни действия, правила и практики имат силата да ме оскверняват, а това, което извира от сърцето ми и ако то е любовта, която е изляна в сърцето ми от Моя Господ Исус Христос, заедно със Святия Дух, който ми е даден – ще празнувам Рождество Христово.

Няма да празнувам коледа, сатурналия, молохолия, вакханалия, разсипия, лакомия и т.н -ии, а ще празнувам РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, с пълното съзнание и увереност, че празнувам СЪБИТИЕТО – въплъщаването на Христос в човешко тяло, слизането на Бога Емануел – Бог сред нас, хората. Ние, които с нищо не бяхме заслужили тази велика милост. Милсот, която беше отказана на разбунтувалите се ангели, беше дадена на нас, разбунтувалите се хора, за да може Бог да ни помири със Себе Си, давайки ни най-великият подарък – Своя единороден Син в жертва за грях, омилостивление и помирение.

Но ако мислите, че по някакъв начин осквернявате себе си, парзнувайки Рождество през декември – не го правете, защото нямайки увереността, така осквернявате съвестта си, според Павел. Но по-превъзходното нещо е да придобием съзнанието за Бога с такава сила, че да нямаме никакво съзнание за идоли.

В заключение – Който празнува – за Господа да празнува, който не празнува – за Господа да не празнува, но "Всеки да бъде напълно уверен в своя ум".

Защото, празнуваме, или не празнуваме, Господни сме!




Свързани статии:

ДА ПОЗНАВАШ БОГ

КОЙ ОГРАБВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ