КАКВО ПРАЗНУВАМЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

В детството ми свързвах тези празници с шейни, снежни топки, зачервени бузи и носове, подаръци и ядене на специални неща, които по друго време не можеха да се намерят, или рядко си позволявахме. Като бананите, например. Е, баща ми се преобличаше, като дядо Мраз и ние го разпознавахме зад брадата и мустаците от памук и обърнатия с козината навън кожух, но се правехме, че вярваме :)

После, празникът се превърна в едно голямо суеверие. Дори в посткомунистическото време, пак си остана суеверие за мен – трябваше да извършим определени ритуали, за да имаме успешна, богата и късметлийска нова година. Дядо Мраз стана дядо Коледа, по телевизията започнаха да дават повече християнски и рождествени филми, но елхата, играчките, подаръците с красиви опаковки, украсите, трапезите с баницата с късмети, с традиционни и специални неща по тях – останаха.

Всичко се промени, когато повярвах.
Тогава за мен този празник придоби съвсем различно значение
След раждането на Исус Христос в мен, в живота ми, вече знаех важността, величието и значимостта на това събитие.
Продължихме да украсяваме елха, да си разменяме подаръци, да украсяваме у дома, да слагаме специални неща на трапезата, но всичко това нямаше предишното суеверно значение, а го правехме повече, за да се усети нещо наистина специално и за радост и настроение на децата.

Имаше един период от 5-6 години подред, когато, вече вярваща, забелязвах, как всяка година, на 24-ти срещу 25-ти декември валеше сняг. Това ме изпълваше с особена радост, сякаш въпреки трудностите и мрачното ежедневие, въпреки калта и мръсотията, точно по това време Бог покриваше всичко с чисто, бяло и красиво снежно покривало. Сякаш показваше как може да превърне дори най-грозния пейзаж в приказна красота.

Изумявах близките си, като предричах сняг по това време и прогнозата ми се сбъдваше.
Когато започнах да чета антикатолически и конспиративни публикации какво се празнувало преди, в деня на зимното слънцестоене, изведнъж ентусиазмът ми за този празник секна. Спряхме да украсяваме елха, да украсяваме дома, подаръците бяха съвсем символични, трапезите бяха по-скоро уважение към родителите, отколкото каквото и да било друго.

Поставяхме в конфузна ситуация родителите си, като заявявахме с досада: "Нали знаете, че не вярваме в тези неща?"
Изобщо, развалихме празника не само за нас, но и за околните.

На всичко отгоре...спря да вали сняг на 24-ти декември. Всичко си преминаваше сиво, невзрачно, с малко суматоха в готвене и ходене на гости.
Гледах реклами на филнми за дядо Коледа и се възмущавах, ядосвах на липсата на разбиране и на идолопоклонството на света.

Приказката изчезна...

Трябва да призная, обаче, че имаше много хубави неща, които ставаха по тези празници, които аз се стараех да пренебрегвам – например имаше много филми, в които се разказваше за чудеса по това време. Имаше много свидетелства в християнските среди – във всички деноминации – за много чудеса, които са ставали точно в този сезон. Имаше голяма благотворителност, която аз обяснявах с успокояване на съвестта на грешните невярващи, но имаше и вярващи благотворители. И независимо от източника, имаше радост за много деца – сираци, бедни, от малцинствата.
Дори и най-твърдите сърца омекват по това време. Медиите се надпреварват да декларират уважението си към това събитие, като изпълват програмите си с информация за него.
Дори невярващите ми съседи си украсяваха вратите с венци, а аз не го правех...
Колкото и да не исках да призная, Бог наистина вършеше много неща по това време. Не само, че не мразеше този празник, ами го използваше да привлече вниманието към Себе Си.
Започнах да се съмнявам в основателността на укорите, яда и гнева си точно по времето, когато всички останали се радваха и разбрали, или не, малко, или много отдаваха почит на Събитието – раждането на Христос.

Докато през лятото на 2013 имах много силни и дълбоки преживявания с Бог. Оттогава много неща започнаха да се променят в мен. Но основното, което се промени беше осъзнаването кой е БОГ.

Бях вярваща от 19 години, бях чела и изучавала старателно Словото (особено първите 7 години), а имаше неща там, които сякаш виждах за първи път.

Тогава разбрах, че няма никой, ама наистина никой по-голям, по-истински, по-велик, по-могъщ, по-силен, по-властен, по-страшен, но и по-милостив, по-обичащ, по-нежен и по-грижовен от вечносъществуващия БОГ.
На следващите рождествени празници украсих и дома и офиса, сложих венци на входните врати. Елха не купих, но аранжирах гирлянди по японската роза, изобщо се приготвих да празнувам РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Без суеверия, без да ме е грижа, че някой, някога в древността се покланял на някакви измислени от хора божества, без значение как се казват.

Подаръците пак бяха символични, но ги подарявах в чест на най-големия подарък, който Бог беше дал на хората.
Христос сияеше в сърцето ми и превръщаше отново в приказка всичко наоколо. На всичко отгоре, Бог ми подари в края на ноември най-прекрасното същество на света – моето внуче. Имам хиляди причини да празнувам Славата и Милостта на Бога, които Той прояви, като ни даде Спасението, в Исус Христос.
Радостта, че съм спасена от робството и съм осиновена от Бога, че съм Негово дете в Христос е толкова завладяваща, толкова побеждаваща всичко останало, че старите глупости с някакви сатурнчовци, ваалчета, молохчета и колядчета, заедно със всичките им суеверия избледняха и изчезнаха напълно от съзнанието ми.

Сага празнувам РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО.
Събитието, което беше толкова уникално и велико, че раздели времето на две!
Постави началото на НОВА ЕРА – ерата СЛЕД ХРИСТА.
Ера, в която беше прогласено благоприятно време за хората. Време, в което можеха само с вяра в Христос да бъдат спасени, освободени и изцелени. Време, в което имаха възможност да станат наследници на Бог, заедно с Неговия единороден Син.

Дали знам със сигурност, че събитието е станало през септември, а не декември?
Възможно е.

Но това, което знам за Моя Бог-Творец и за моя Господ и Спасител е несравнимо по-силно, значимо, важно, ценно, ярко от знанието за всичко друго.

Това, което изпълва сърцето ни, определя това, което виждаме:

Мъдреците научиха за Христос и видяха раждането на юдейския Цар, според пророчетвата, които бяха изследвали.

Ирод научи за раждането на Юдейския Цар и видя заплаха за трона си.

Фарисеите и юдейските първенци научиха за Исус и видяха заплаха за религията си.

При Симеон донесоха едно бебе и той видя Спасението, което Бог беше приготвил за хората.

Ще завърша с текста на една песен:

Ти погледни към Исуса.
Лицето Му ти потърси.
Болка и суета, как бледнеят сега,
в светлината на Славата Му.

Няма нищо на небето, на земята и под земята, което да скрие, или помрачи Славата на Исус Христос в сърцето ни, ако гледаме към Него и търсим лицето Му.

Каквото е в съзнанието ни, това виждаме, това разбираме, това празнуваме, на това се покланяме!
Ако светлината в теб наистина е светлина...