ДВЕТЕ ЦАРСТВА И ТЕХНИТЕ ЗАКОНИ

Много книги са изписани с човешки правила и системи от правила, как да живеем Християнски живот и какво да изпълняваме, какво да не изпълняваме, но печелившата формула винаги е била баланс между четене и изучаване на цялото Божие Слово със Святия Дух, от една страна и пребъдването в Божието присъствие, изразяващо се в молитва (поклонение, ходатайство и слушане от Бог), основана на Божието Слово, от друга страна. Това е наследството на Великите Божии хора – прекарване на много време в четене на Словото и в молитва. Тогава се получават резултатите, плодовете – истинският живот в Христос.

МОЖЕ ЛИ НОВОТО СЪЗДАНИЕ ДА ГРЕШИ?

Глупаво е да вярваме, че цялостната и коренна промяна в нас се е състояла веднъж завинаги, когато сме казали молитвата на грешника, че изведнъж сме станали Храм, където Святият Дух обитава в пълнота и вече грехът, проклятията и демоните нямат никаква власт над нас, не могат дори да ни докоснат…

Обаче фактите в живота ни и в живота на другите покаяли се бивши грешници говорят друго. Освен това, ако беше така, Павел нямаше да ни ни предупреждава да се пазим от грях и особено от блудодеяние:

„Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".Но, който се съединява с Господа е един дух с Него. Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].” 1 Коринтяни 6:16-20

Значи, все пак, възможно е новородените християни грешат. Знанието, че сме храм на Святия Дух, трябва да ни предпазва, да ни мотивира да не искаме да грешим, но не означава, че щом изпаднем в грях, ще продължим да сме Негов храм. Ако се съвокупляваме с блудница, сме една плът с нея, а ако се съединяваме с Бога, сме един Дух с Него. Двете неща едновременно не могат да съществуват, както светлина и тъмнина не могат да са едновременно на едно и също място. А щом новородените изпадат в грях, докато не се покаят те са под осъждението и проклятието на Бог:

„Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.” Евреи 6:4-8

Както и ако не останем пръчки на Лозата –ще бъдем отрязани и изхвълени в огъня.

Ако нямаше нужда от непрекъсната промяна до достигането на Христовата пълнота, Павел нямаше да ни предупреждава, какви ще са последствията, ако не търсим освещение:

„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.” Евреи 12:14

  

ЮРИСДИКЦИИ

Това, което се получава, всъщност, когато се новородим е че получаваме още едно гражданство – истинското ни гражданство, там, където принадлежим законно – в Божието Царство. Легално сме обявени за Негови граждани и Бог гледа на нас по този начин. Но същевременно сме граждани и на света – все още душата ни обитава в този скафандър – човешкото тяло, пригоден да оцеляваме при физическите условия на един физически, материален свят.
Докато си в посолството на Родината си, законите на държавата, в която си, не важат за теб. Но когато излезеш, от там да си вършиш работата, ти си под юрисдикцията и на тази държава. (Е, има и имунитет, но той се получава при определени условия и не е абсолютен и това е друг въпрос.)

Проблемът е, че не разбираме, че има две юрисдикции – два кодекса, два пакета със закони. Единият е на света, другият е на Царството. В повечето случаи – коренно противоположни.

ВОДИТЕЛСТВОТО НА СВЯТИЯ ДУХ

От там следват и останалите ни проблеми – когато се опитаме да прилагаме Законите на Царството, върху хора и места, за които Бог не ни е дал заповед да действаме; или в ревността си сме избързали, или сме изпуснали времето за действие; или се мъчим да превземаме крепости с прашки и блъскайки по вратите, без да сме поискали ключовете за тях от нашия Господар, за Когото знаем, че взе всички ключове в Себе Си, побеждавайки врага на кръста.

Така става, като се опитваме да се сражаваме с врага, като се отделим, или при нарушена комуникация с Главното Командване.

Ние трябва да имаме законно пълномощно, за да прилагаме Законите на Царството! Пълномощно означава да действаме от Името, с властта и за сметка на Упълномощителя!

В противен случай, на практика, това се изразява в живот и действия без водителството на Святия Дух. Може перфектно да сме запознати със законите на Царството, може дори по случайност, или по-скоро по Божия милост понякога да улучим правилния подход (да извършим правилното нещо, по правилния начин и с правилния мотив), но ако нямаме водителството, действаме незаконно и ще се сблъскаме с неимоверно повече провали, отколкото с успехи. Това е, защото не сме призовани да действаме на своя глава, а да следваме, това е законната процедура.

СВЕТСКИТЕ ЗАКОНИ

От друга страна имаме големи проблеми, кого се опитаме да приложим светските закони, за да черпим от ресурсите на Царството. То е, все едно да ангажираме местната полиция и дори войска да ни помогне да вземем това, което притежаваме от посолството на Родината ни, вместо да използваме Правилата и законите на Царството. Това, което правим е, всъщност, че предизвикваме атаки срещу Царството, на което сме поданици. Няма значение, колко части от Закона на Царството ще ни извадят, за да „подкрепят” легитимността на действията си – тези части от Закона не представляват волята на Законодателя, или са изкривени и изопачени, за да паснат на заблудителната стратегия на противника.

На практика, това се изразява, например в това, да се мъчим с човешката си любов да обичаме ближния, както Исус изисква от нас; или да придобием вяра, като повтаряме до припадък едно и съща изповед (дори от Словото), като мантра; или да „извикаме в съществуване несъществуващи неща”, като си ги представяме живо, като си ги визулизираме в ума, докато не се появят в материалния свят… Може и да ги получим, но не от Царството. Противниковото правителство с удоволствие ще ни ги предостави, за да ни използва за подривна дейност срещу Царството, или най-малкото, за да ни накара да си свием удобно гнездо в неговата държава и да забравим истинското си гражданство, да забравим, че сме пришълци…

А ето какво е записано в Закона на Царството, за тези, които са се поддали на изкушенията на вражеското правителство и са използвани да заблуждават още души:

„Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, наближаващи да получат заплатата на неправдата - люде, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия; оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата, но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка. Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века]. Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.” 2 Петрово 2:12-22

Ето това е картината, описваща проповядващите „евангелието” на просперитета. Тук е описано и осъждението им.

 "Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно. 1 Коринтяни 5:9-11

Ако искате да избегнете и вие осъждението – бягайте, бягайте, спасявайте живота си, защото те ви учат точно противоположното на това, което Исус учи – те казват: „Запази живота си, свий си удобно гнезденце тук, гладай да ти е добре на теб!”, а Исус казва: „Който изгуби живота си заради Мен, ще го спечели!”

Кого ще послушаме – крясъка на плътта си, или гласа на Спасителя?