ИЗПОВЕД НА ВЯРА

Често, когато присъствам на събрание, или гледам служба на видео, когато проповедникът поиска аудиторията да повтори след него някакво изречение, винаги съм го възприемала, като някаква форма на манипулация. Понякога безобидна, а друг път неприятна.
Особено, когато едно и също изявление се повтаря от дадено събрание години наред, то престава да извършва предназначението си, като изповед и се превръща в най-добрия случай в папагалско повторение на думи без смисъл.
В някои случаи, обаче, такова изявление има вид на заклинание...
Сещам се за една проповед на Крефло Долар, например, когато караше аудиторията,да повтарят непрекъснато "Бог ме обича", независимо от обстоятелствата. Всъщност, това беше неговият съвет, как да повярват, че Бог ги обича – като го повтарят непрекъснато!?!
Ето тук, подробен анализ на проповедта:

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

Далеч съм от мисълта, да отричам абсолютно изповедта на вяра. Но за мен това понятие има друго значение. Например, по времето, когато имах много сериозен проблем, четейки Исая, сякаш едновременно и в сърцето и в ума ми се врязаха едни стихове от 54-та глава, като отговор на Бог за моята ситуация. Това слово се съедини с вярата ми и се превърна в пълна увереност, че Бог е в контрол и проблемът ми ще бъде решен. Оттогава, всеки път, когато дойдеше съмнение, или отчаяние, тези стихове бяха котвата на моята надежда и увереност. Но не просто повтарях словото-рема, размишлявах върху всяка дума, свързвах го с други подобни обещания, размишлявах върху грижата на Бог, върху Неговата мощ и власт, върху Неговата любов и справедливост и това постепенно изгради толкова голяма вяра в мен, че дори вече не се съмнявах в изхода. Точно преди да произнесат присъдите, адвокатът ми каза: "Ха да видим сега, този твой Бог, на Когото се надяваш, дали ще те отърве!" – отговорих – "Аз ЗНАМ, че ще ме отърве!". Вярата ми се беше превърнала в пълна увереност в нещо, което не се виждаше още, но не като си го визуализирах, а защото имах увереност в Моя Бог. Приех абсолютно спокойно оправдателната присъда – това беше абсолютно естествена развръзка!
Изобщо, изповедта на вяра, за мен е изговореното Божието Слово за конкретната ситуация, изповядвано от вярващия, с увереност в самия Бог.
Дори в молитвата ни, Божието Слово е това, което ни използва, а не ние Него!

Но не този е смисъла, който така наречените проповедници от "Слово на вяра влагат" влагат в "изповед на вяра". Те акцентират на "вярата" на човека, като субстанция, която има в себе си силата да върши чудеса. По този начин, отговорността за отговора на молитвата се измества от Бога в способността на човека да вярва.
Стиховете, които се използват за подкрепа на това са там, където Исус казва на жената с кръвотечението, прокажения и слепеца "Твоята вяра те изцели".
Опитвали ли сте, като малки, особено след филмите на "Междузвездни войни" да премествате предмети със силата на ума си, като Йода и като Люк Скайуокър? Имам предвид, че колкото и силна да е способността ти да вярваш, все пак решаващото е в КОГО вярваш. Силата на вярата е без никаква стойност, ако е вяра в обещание, което никога не ти е било давано, или си мислиш, че ти е било дадено, но всъщност, то е обещание с условие, което не си изпълнил.
Пример:
"Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти; И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне. Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости." Псалм 37:3-7 
Ако:

1. Уповаваш на Господа;
2. Вършиш добро;
3. Веселиш с в Него – Той е източникът ти на радост;
4. Предаваш на Господа пътя си;
5. Пак – уповаваш на Господа;
6. Облягаш се на Госппода;
7. Чакаш Него.

Тогава Бог ще  извърши очакваното ти! Хайде сега нека разсъдим, ако изпълняваме всички тези условия, какво ли ще бъде очакваното ни? – По хубава кола? Хубаво жилище? Пари?
Или ще очакваш това, което Бог е вложил в сърцето ти, докато си уповавал на Него, предавал си пътищата си на Него, облягал си се на Него, чакал си Него, радвал си се само в него!
Абсолютно сигурно – ще очакваш Бог да извърши Волята Си,защото от опит си разбрал, че Неговата Воля е най-доброто за теб!

Колко са различни и далечни нашите помисли и пътища от Божиите – колкото е от земята до Небето!

Ето това е, което трябва след около 20-тина години (за повечето от нас) да сме осъзнали – НЯМА ПО ДОБРО ЗА НАС ОТ БОЖИЯТА ВОЛЯ ЗА НАС!

Е, като знаем това, какво правим, ами не паднем на колене да се молим Божията воля да бъде за нас, както е на Небето, така да се извърши и на земята, в нашия живот.

Бог да ни благослови с отворени уши да чуваме, с отворени очи да виждаме, с отворени сърца да приемаме и с Неговата благодат (да искаме и да имаме силата) да вършим Божията Воля!

Амин!

http://philadelphiacitizen.blogspot.com/2013/11/blog-post.html