ЕДИН НОВ ЧОВЕК

За Бог има само две групи хора в света -- Израил и езичници -- две групи, два отдела. И Той знае много добре кой какъв е -- Бог определя ДНК-то и Той го съхранява. Нито евреин може да мине пред него за езичник, нито езичник за евреин. И Бог определя до каква степен идентичността по плът да счита за принадлежност.

Двете крайности в отношението на вярващите към евреите са или пълно отхвърляне, или идентифициране с тях. Някои, в противоречие с многобройните обещанията към Израил в Словото, отричат съществуването на нацията им, като твърдят, че съвременните евреи не били такива, а езически племена -- хазари, приели юдаизма. Едва ли не, вече не е останал  нито един евреин. Едва ли не,  в Израел вече няма нито един Израилянин. Сякаш Бог не е в състояние да си запази народа. А какво, ако Бог е решил да прибави малко езическа кръв към еврейската? Дори в родословието на Исус има две жени от езически произход -- Рахав и Рут. Естествено, че при разпръсването им е невъзможно да не бъдат примесени изобщо с други народи. Но въпреки това, поради гоненията, те все пак са се запазили, като нация, със специфични език, обичаи, култура и религия. Това е било възможно, поради затварянето им в отделни общности, въпреки пръснатостта им, въпреки малкия им брой. Най-много са атакувани ашкеназите, тези, които са се заселили в централна и източна Европа. Но точно от тази група има най-много жертви в холокоста. Те са били прекарани през пещите на концентрационните лагери, както е пророкувано.

Исая 48:10 Ето, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта.

Оцелелите не са по-малко евреи от всички други. А мъртвите са били убити, поради единствената причина, че са били евреи.
И сега, 70 години по-късно, изведнъж някой започва да разпространява лъжи, че не били евреи, че евреите не съществували, че всъщност нямало холокост?!?
И вярващите, вместо да вярват на Словото и на историческите факти, вярват на лъжи...

Повечето нации в света са разнородни. Българите, със своята 49% тракийска кръв се смятат за една от най-еднородните. Освен траки, ние сме елини, славяни, древни македонци и финикийци. Но имаме един език, едни обичаи, една култура и едно самосъзнание. И това ни идентифицира, като българска нация. Същото е и със съвременните евреи.
Не е наша работа, нито сме в състояние да разнищваме ДНК-то на евреите, нито да решаваме кой принадлежи и кой не принадлежи към тях. Бог знае най-добре. Не лъжливите сатанински медии, не псевдоучените.
От друга страна не бива и да се правим на такива, каквито не сме. Не сме евреи, та да спазваме техния Закон, да празнуваме техните празници, да се придържаме към тяхната култура и да изповядваме тяхната религия. Ние не сме под техния стар завет с Бога. Ние сме езичници, по милост приведени под техния НОВ ЗАВЕТ с Бога, по милост осиновени от Бога, по милост дарени с Израилево гражданство.

Ефесяни 2:19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

Божието семейство беше само Израил, а сега сме приети и ние към него. Не вместо него! Ние сме СЪграждани.
Нито хазарите, нито Църквата са заменили, подменили, изместили, или асимилирали Израил. Израил съществува въпреки гоненията, въпреки погромите, въпреки кланетата, въпреки холокоста. Единствено този народ говори своя древен език, въпреки че той е бил употребяван 1800 години само в религиозните им служби. Няма нация в света, обект на такава ирационална завист, злоба и омраза, обвинявана в такива абсурдни престъпления, подложена на такова изтребление и въпреки това, оживяла от пепелта:

Исая 61:
3 Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.    
4 И ще се съградят отдавна запустелите места, Ще се издигнат досегашните развалини. И ще се обновяват пустите градове Опустошени от много родове.

И това само едно от десетките изпълнени пророчества за началото на възстановяването на Израил. Пълното му възстановяване ще е накрая, когато се изпълни числото на повярвалите езичници.
Бог възстановява Израел не заради самия него, не заради това което прави, или не прави, а заради СЕБЕ СИ. Заради Името Си, заради Словото Си, Заради Завета Си. Бог ги обича не защото заслужават, а заради Авраам, Исаак и Яков. Бог не ги изоставя, защото дарбите и призванията им са неотменими. (Римляни 11:28, 29)
В момента има около 12 милиона по света, които се идентифицират с еврейската националност. Около 6 милиона от тях са в Израел. От всичките 12 милиона има вероятно няколко десетки индивида, които, според поклонниците на конспиративните теории, управляват света и забогатяват за сметка на цялото население на земята. Дори да съществува такъв световен "елит", допускам, че е така, дори всички те да са с някаква еврейска жилка, (макар че точно с еврейските фамилии са най-светлокожи) а определено не всички са евреи, дори всичко това да е истина, какво общо имат те с народа на Израил? Етносът им ли определя действията, или чистата алчност и жажда за власт? Религията юдаизъм ли определя действията им? Ако изобщо я изповядват. Същата религия, която е основата на Християнството?

Но вярващите пригласят на "антиконспираторите", които въз основа на оскъдната информация и морето от дезинформация си донаждат "факти" и измислят истории, а за разлика от нас, дори нямат идея каква е голямата картина на Бога за света и неговото бъдеще!
А вярващите вярват на тях, а не на Божието Слово, където тази картина е ярко изобразена. И вярващите крещят срещу "заплахата" от "евреите", насаждайки омраза (което по принцип противоречи на Христовото учение) не към тази шепа слуги на сатана, а към избрания от Бог народ на Израил.
Вярващите се кооперират със сатана и наливат масло в огъня му, който той отдавна подклажда, за да може, след организирания от него лов на вещици, да изгори на кладата двата си основни опонента на земята, двете основни заплахи за него -- евреи и християни. (Матей 24:9,10; 15-22; Откровение 13:7; 12:13-17) Защо сме толкова късогледи, че не виждаме очевАдното?


Винаги приемам за меродавни истините в Божието Слово, пред някакви научни изследвания. Особено напоследък, когато лъжата е основен инструмент в средствата за масова (дез-)информация. Практиката досега потвърждава, че науката е тази, която догонва знанията в Словото, а не обратното. Научните открития са тези, които се менят и новите отричат старите, а Божието Слово е непроменимо и непроменено.
И то казва, че Израил присъства с 12-те си племена (с една малка промяна -- племето Дан е заместено с племето на Манасия, големият син на Йосиф) и през Милениума и в Новия град Ерусалим.

Да, в момента, това, което познаваме, като Израил по плът, вероятно не съвпада напълно с Божия Израил, с обещания остатък. Но Божият Израил е в състава на Израил по плът (Римляни 9:6-16) и може би голяма част от Божия Израил е в състава на Израел, като държава.
Точно както в света има жито и плевели, които Бог оставя да растат заедно, така е и с Израил.
Това не означава, че Божият Израил вече се е обърнал към Бога, или към Месията си. Но от Божия гледна точка, това е неизбежно. Както е неизбежно изпълването на числото на езичниците, които ще последват Бог. (Римляни 11:25; Откровение 5:9)

Както нямаме никакво право да отсъждаме, или решаваме кой принадлежи на Бог и кой е за ада, а имаме задължението да говорим Евангелието на ВСЯКА ТВАР, така е и с Израил -- нямаме право да отсъждаме кой ще се спаси и кой не; кой е от Божия Израил и кой не е -- това е единствено във властта на Бога, но имаме поръчение да НЕ СЕ гордеем срещу тях, защото клони от тях (не всички) бяха отсечени, за да бъдем присадени ние на тяхно място, на тяхното култивирано от Бог дърво. Ние сме присъединени към тях! Не са премахнати напълно, та да да сме на тяхно място. Не сме ново дърво, а сме присадени на тяхното дърво. Но ако Бог може да присади нас, дивите клони, много по-лесно може да присади отново същинските клони на маслината. И ако не е пожалил истинските, още по-малко би пожалил нас, ако изпаднем в неверие. (Римляни 11:17-24)

Църквата НЕ Е Израил. Нито духовен, нито физически. Никъде в Словото думата "Израил" от всичките 2333 пъти НЕ Е употребена за Църквата -- винаги за народа на Израил. И само веднъж, в Галатяни 6:6, за Божия Израил:"...на тях и на Божия Израил". И пак става въпрос за  две различни групи.
Божият план за спасение на хора и от двете групи е отдавна в действие. А Исус Христос на кръста унищожи враждата между тези две групи, за да създаде в Себе Си от двете ЕДИН НОВ ЧОВЕК. 

Ефесяни 2:
13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.    
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,    
15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в ЕДИН НОВ ЧОВЕК, и тъй да направи мир,    
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Никога едната група не е замествала, или измествала напълно другата. Само частично и дори това частично е само временно. (Римляни 11:25)
Дори сред последователите на Христос, дори когато бяха съединени, чрез кръвта в Христос, пак имаше разлика в това, което беше препоръчвано за едната и за другата група и практикуваното от тях. (Деяния 15 и 21:23-26)
Те имат различни функции. Бог употребява едните за другите и обратно.
Бог употреби Израил, за спасение на езичниците и употребява нас, за спасение на Израиляни, като ги подбужда към ревнивост (Римляни 11:11,14). Малко по-трудно е за Израил, защото, ако езичниците са заслепени само от сатана, то тяхното заслепяване и закоравяване е и от Бога. (Матей 13:15-16)
Но накрая, целият остатък от Израил ще бъде спасен,  не от нас, разбира се, а от техния Месия, техния избавител от Сион. (Римляни 11:26).
Накрая ще има ЕДИН НОВ ЧОВЕК. В него ще има части и от двете групи, но ще функционира, като един организъм.
Никой не е в правото си да се хвали и да се гордее пред други, че той е избран за част от този ЕДИН НОВ ЧОВЕК, а други не са. Това е висша форма на арогантност и неблагодарност. Докато е жив човек, има възможност да бъде присаден и има опасност да бъде отсечен. (Римляни 11:19-21; Йоан 15:4-6) Затова, нека не високоумстваме, а да се боим и да се закрепваме във вяра и в истинската лоза.