ЗАЩО ПАВЕЛ НАПИСА ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ?

Много от нас са чували израза, че Посланието към Римляните е най-близкото нещо до систематично Богословие в Библията. Но Павел изобщо не го е писал с тази цел.

Ключът към разбирането на Библейските книги, освен в откровението от Святия Дух е и в информацията кой ги е писал, защо са били написани, кога, и до кого са адресирани.

За посланието към Римляните това е особено важно, защото по онова време се е появил зародишът на така наречената, заместителна теология, която в последствие доведе до разрив, стена на омраза и отхвърляне между християни и народа на Израел. Точно тази стена, която Исус Христос със Своята жертвата на кръста рзвали, за да примири ПЪРВО Своя народ и после езичниците с Отец. (Ефесяни 2:11-22)

Какво се беше случило в Римската църква?
По времето на Клавдий, евреите бяха изгонени от Рим, защото предизвиквали размирици. Всъщност нека не забравяме, че точно евреите бяха първите последователи на Христос. Да, на петдесятница, когато Петър проповядва, се бяха събрали голямо множество дошли от много страни – и прозелити, но и разпръснатите евреи в тези страни бяха дошли да празнуват празника на "Първите плодове". (Изобщо не с лучайно, че празникът се нарича така. Всичко се случва точно по времето, което Бог отначалото е планирал.)
И така, тези новоповярвали евреи, част от 3-те хиляди, повярвали първия ден, и след това, като се върнаха обратно в страните си, започнаха да проповядват Месията Исус Христос. Но това учение, както смятаха римляните се считаше, като измяна към империята, тъй като проповядваше покорство на един единствен разпнат Бог, а не на цезаря, който беше обожествяван. И римляните възприемаха това ново учение, като заплаха за властта на цезаря. Освен това, то влизаше в конфликт с религията на ортодоксалните евреи и както четем в Деяния, неизбежно се стигаше до сблъсъци.

И така, Клавдий забранява първо събиранията им а после ги изгонва от Рим.
За изгонването на евреите от Рим пише в Деяния на апостолите 18:2.
Прискила и Акила са точно едно от изгонените семейства.
Но после идва на власт Нерон и в първите си години прави доста полезни неща за града, включително и това, с цел да съживи икономиката, да извика обратно евреите. Повярвалите евреи, включително Прискила и Акила, се връщат в обществата, които са основали, но там повярвалите езичници не ги приемат, защото "някой" ги излъгал, че вече те са Избраният народ и Израил бил отхвърлен от Бога.

Разбирайки това, Павел е много огорчен. От една страна, той води полемика и страда от действията на юдеизиращите повявали евреи, ходещи след него и проповядващи спасение, чрез обрязване и спазване на Закона, освен вяра в Исус, от друга страна, езичниците, на които по Божията воля е апостол, не приемат собствените му братя и сестри по плът, евреите. Какво да прави? Като любящ баща във вярата, първо им казва, че всички са виновни. Хваща се и нахоква и двете групи "деца" – първо евреите, после езичниците. Но и ги насърчава, първо евреите, после езичниците. И накрая ги кара да се приемат едни други, да се помирят, да си помагат и да се целунат братски (глава 16).

Ето това е накратко историята и съдържанието на посланието до Римляните.

Но значението на посланието не се изчерпва само с това, нито със систематичното си богословие.

Сърцевината на посланието е болката на Павел за неговите братя, евреите, които отхвърлят благовестието. Тази болка е изразена най-силно в главите 9-та до 11, като самата кулминация на Павловата защита на народа на Израил, е глава 11.

В нея Павел споделя тайната, която Бог му е разкрил, за Израил, за да не скърби в мъка, да не се терзае и измъчва за братята си и за роднините си по плът. Бог разкрива на Павел Своя план за спасението на Целия Израил, в определеното за това време. И как Израил е употребен от Бога, за спасението на целия свят, за хора от всеки народ, племе и език.

Римляни 11:25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая ТАЙНА, че частично закоравяване [от Бога] сполетя Израиля, само ДОКАТО влезе пълното число на езичниците. 26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; 27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".28 Колкото за благовестието, те са неприятели, КОЕТО Е ЗА ВАША ПОЛЗА, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

Бог не е човек, та да се отмята, или да не пази Заветите Си. Бог НЕ Е развалил нито един завет – нито с Ной, нито с Авраам, нито с Мойсей, нито с Давид.
Ако не вярваме в това, нямаме надежда за спасение.

Църквата не виси във въздуха, нито е без основа.

Божият храм, в който, ние, като живи камъни се вгаждаме, се гради на основата на пророците (евреи) и апостолите (пак евреи), с крайъгълен камък Исус Христос (Евреин). И връхният камък, който ще изнесе Зоровавел, отново е от евреи. И ето пак същият принцип – те са в началото, те са в края, а ние сме по средата. Те са основата, те са върха, ние сме по средата.
Вътре в тях, Бог отвори място за нас.
Бог разкъса и разпръсна тях, за да събере нас.
Бог отхвърли тях, временно, за да приеме нас.
Бог ни насади в Своето лозе – Израил, присади ни на Своята питомна мислина – Израил.
Те са първото тесто, от което втасваме ние.
Те са домакините, ние сме гостите.
Те са децата по рождение, ние сме осиновените в Христос.
На тях се дадоха Писанията, те ги предадоха на нас.
При тях дойде Добрата вест, която те, основно, чрез евреина Павел, споделиха с нас.
На тях се даде Новия Завет, в който влязохме и ние по Божията милост.
Те са 144-те хиляди, застанали с Исус на хълма Сион, първите плодове на Бога и на Агнето и пак те ще са последните плодове.

Господи, моля Те да отвориш очите ни за Твоята Истина и да ни пазиш от заблудителни еретични учения. Пази сърцата ни, Господи!


Свързана статия по темата:
Наистина ли Църквата е заместила Израел? М. Робърт Рейнълдс