Филипяни 3:4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
5 бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,
6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. 7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,
Упованието на плътта е точно обратното на същността на Християнството, което е упование в Бог и пълна зависимост от Него.
Преди да повярвам, бях свикнала да разчитам във всичко на себе си. Когато бях на 16, а брат ми на 12 години, останахме за 5 години без баща в семейството ни, по политически причини.
Пак по политически причини, от комитета на партията ми забраниха да кандидатствам избраната специалност и тъй като беше прекалено късно за преориентация, работих една година в производството и същевремено се готвех за изпити по съвсем друга специалност, в която нямаше предимства за деца на борци против фашизма и капитализма. За 3 месеца се подготвих по рисуване, като преди това дори не знаех какво е перспектива. Когато кажех на мои съученици, че ще кандидатствам архитектура, те ми се изсмиваха в лицето, после се опитваха да загладят подигравката със "загриженост" – "Ама ти знаеш ли колко трудно се влиза там, хората с години кандидатстват и не могат да влязат!"
Е, аз влязох от първия път – четвърта отзад напред по бал, но влязох.
За добро, или лошо, когато влязох във ВИАС, бях вече омъжена и още на първата си сесия бях бременна...
По време на следването ми, което трая 7 години, завърших архитектура, втора специалност Международни инженерингови отношения (почти същото, което ми забраниха да кандидатствам), научих сама английски език, научих се да чертая на компютър и най-важното – родих и отгледах две прекрасни дечица, с две години разлика помежду им.
В резултат на всичко това, зъбите ми започнаха да се рушат, косата ми започна да пада, от хроничното безсъние и стреса тежах около 48 килограма и лицето ми беше придобило бледо-пепеляв цвят.
Но на 27 години вече имах семейство с 2 деца, дом, две специалности, знаех 3 чужди езика и работех на компютър. (Става въпрос за 1990 година). И когато настъпи кризата в началото на 90-те, можех да работя в чужбина, за да издържам семейството си, защото мъжът ми завърши след мен и не можеше да си намери работа.
Обичах предизвикателствата от малка. Само някой да ми кажеше, че не мога да справя с нещо, веднага хвърлях усилия в тази посока и ставах най-добрата. Не понасях вторите места – трябваше във всичко да съм първа. Е, не че успявах винаги, но това ми беше стремежът.
И ето какъв ми беше принципът на успеха – постваяш си цел, полагаш усилия, постигаш целта!
Действаше безотказно години наред!
Докато... изпаднах в ситуация, където нищо не зависеше от мен и ТОГАВА разбрах, че НЕ СЪМ СИ АЗ БОГА.
Тогава потърсих Бога и Го намерих, макар че после рабрах, че било обратното – Той ме беше преследвал и "пленил" с любовта и грижата Си. Бог разреши големия ми проблем. Не веднага, след 7 години, но това време на зависимост от Него беше благословено с отношения на взаимна любов и общение.
Ще си помислите, че си бях научила урока за упованието на плътта? Или че преживявайки благодатта на общение с Бога, не бих поискала да се върна назад?
За съжаление, не стана така...
Бог ме благославяше изобилно, имах собствено архитектурно бюро и 8 служителя. Имах добър стандарт на живот и колкото повече се вдигаше стандартът ми на живот, колкото повече благоуспявах, толкова по-малко време отделях на Бог...
Все още ходех на църква, давах големи дарения, слушах "помазани" проповеди за благоуспяването и вярвах, че наистина това е Божията воля.
Някои ще кажат, че беше виновна кризата, но аз знам истинската причина да започне всичко да се разпада...
Аз бях спряла да чета Словото и да общувам с Бога.
И една лятна вечер, през 2010, Бог просто застана със Своето свято присъствие до мен и в същия миг осъзнах колко ниско бях стигнала в отношенията си с Него, докато се стараех да се извися в обществото и бизнеса...
В онзи момент, просто знаех, че ако Бог ми беше поискал живота тогава, аз нямаше да съм с Него през вечността...
В онзи момент разбрах смисъла на "Страхът от Господа е начало на всяка мъдрост".
Страхът от Господа няма НИЩО общо с демоничния сковаващ страх-фобия, или със страха от хора, или със страха от провал...
Страхът от Господа идва от осъзнаването, че БОГ, великият, съвършен, свят, всемогъщ, всезнаещ, всеприсъстващ Създател на всичко, включително и на мен е жертвал Собствения Си възлюбен Син, за да може аз, бунтовната, горда, надута мравка да не бъда смазана от Неговия гняв и аз бях презряла тази жертва, въпреки че бях вкусила колко добро е Божието Слово и бях вкусила от великите Божии дела...
Това не беше страх, че ще отида в ада, макар че и това присъстваше. Това не беше страх, че Бог ще ме накаже, макар че ако бях на Негово място, щях да се накажа.
Това беше просто плач до вой и скърцане със зъби, че съм пропиляла толкова време и толкова възможности да бъда близо до ЕДИНСТВЕНИЯ, до Когото си заслужава човек да бъде сега и през вечността.
Това ще е същото чувство на всички, които ще останат във външната тъмнина. Които са намразили Светлината и обикнали тъмнината повече, заради злите си дела. Нищо, че са пророкували, изгонвали демони, вършили велики дела в името на Христос...
Нищо от това, няма да има значение, ако не сме Го познавали във взаимоотношения на любов, покорство и зависимост от Него, във вършене на Неговата воля и ако Той не ни е познавал до степента да се е убедил, че ако ни каже да направим нещо, ще го направим, че сме Му верни, дори ако трябва, до смърт...
Докато не достигнем до същото, до което и Павел:
7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия
Искрено се надявам уроците от моя живот да бъдат полезни на всички, които четат.
Господи, моля те, помогни ни да се фокусираме на Тебе, защото няма НИЩО И НИКОЙ друг, които да заслужават нашата любов, покорство, благодарност, внимание, упование и посвещение повече от ТЕБЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар