сряда, 18 септември 2013 г.

ПАЗИ СЪРЦЕТО СИ С ЦЯЛАТА СИ БДИТЕЛНОСТ

 



„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.” (Притчи 4:23)

Чарлз Ходж е бил професор в семинарията в Принстън, когато университетът Принстън още е бил все още Библейски университет. Той преподавал там от 1820 до 1878 година здраво, консервативно, Библейско Богословие и е имал огромно влияние по света. След като преподавал там 6 години (1820-1826), той се замисля защо толкова много неверие изтича от немските университети. Защо има толкова много отричане на Божието Слово, отричане на чудесата в Библията, отричане на непорочното зачатие, отричане на истинността на Библията, отричане на части от Библията, защо точно от Германия, след като тя е родното място на Реформацията? Затова той решил да отиде в Германия и учил там 2 години (от 1826 до 1828) в немските университети, за да чуе немските професори и да разбере какво става. После се върнал в Принстън и дал на студентите там следната мисъл, започвайки с цитат на този стих от Библията: „Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.”
Та дой дал следния отговор на това, защо Християнството е престанало да бъде дори номинална религия в Германия, причината е западането на Живото Благочестие. Той е написал следното:

“Святостта е съществена за правилното познаване на Божиите неща и за огромно предпазване от грешки. Където намерите жив пиетет (благочестие, набожност, искрено, посветено ходене с Бог), там ще намерите и доктрините за грехопадението, покварата, духовното обновление и изкуплението.” После Ходж призовал студентите си: „ Пазете сърцата си с цялата си бдителност, защото от него произлиза животът. Святостта е съществена за правилното познаване на Божиите неща и за огромно предпазване от грешки. Когато хората загубят живота на благочестието, те могат да вярват в най-чудовищните доктрини и да намират слава в тях...”

Дори и сега, както и през цялта история, Бог позволява на различни привлекателни грешни доктрини да се появяват в света и дори да се развиват в Църквата, за да изпита сърцата ни, да види дали сме верни на Него и на Неговото Слово.


Част от проповедта на Уейн Грудъм „Пази сърцето си с цялата си бдителност”

КОВАРСТВОТО НА ЗАБЛУДАТА







Замислям се, кое прави заблудата приемлива, защо повечето Божии деца не я разпознават веднага и не я отхвърлят. Как може една заблуда да се представя като истина? Отговорът е – просто, като се говори само част от истината и неусетно, между другото се прокарва и някоя друга лъжа, или инсинуация, леко, лукаво, точно, както змията в Едемската градина.

Поводът за негодуванието ми, този път е поредното поучение на Крефло Долар, което ми поставиха пред очите във FB – Creflo Dollar Heartbeat of Grace. – Сърдечен пулс на благодат. Тази уж проповед е всъщност промоция на серия от поучения, която Крефло рекламира накрая и приканва хората да си я закупят.

На първо впечатление, посланието е за разликата между Стария завет и Новия завет. Човек би си помислил – е, още едно послание за спасение по благодат, а не чрез дела.

Но тук не става въпрос за спасението, а за ходенето, за живота на Божието дете и за Отношението на Бога към него, според "Завета на благодатта", както казва Крефло.

През цялото време се натрапва повтарянето на израза "Завет на незаслужено благоволение и благодат". Нещо, което не намираме никъде в Писанията, но намираме това:


"Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете." Матей 26:28
"И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина." Марк 14:24
"Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива."
"И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина." Марк 14:24"Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива." Лука 22:20"Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание." 1 Коринтяни 11:25


НОВИЯТ ЗАВЕТ Е КРЪВЕН ЗАВЕТ, НА ИЗКУПЛЕНИЕ, ОПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ В ЖЕРТВАТА НА ИСУС ХРИСТОС, ЧРЕЗ ВЯРА В НЕГО И В НЕГОВОТО ИЗКУПИТЕЛНО ДЕЛО НА КРЪСТА.
Целта на новия Завет не е да ни даде "благодат и незаслужено благоволение", целта е да бъдем спасени и изкупени чрез вяра, ПО благодат, ЗАРАДИ благоволението на Бога. Защото Той така благоволи – да бъде жертван Неговия Син, за нашето спасение и изкупление и да придобие наследство в нас.

"И Исус не дойде на света да ни даде повече закон, но Той дойде да ни даде какво? – незаслужено благоволение." 
"Исус не дойде да ни даде повече правила и наредби за следване, Той дойде даде Божието незаслужено благоволение."  "Това е, което ви проповядвам последните два месеца, че Бог е верен към нас, дори, когато ние не сме верни., това е всичко, за което става въпрос в този завет на благодат."

Да твърдиш, че целта на Христовата жертва, на кръвния Завет, сключен чрез най-скъпоценната кръв е да имаме Божието незаслужено благоволение и благодат е богохулство, защото омаловажава значението на тази скъпа жертва и слага в центъра на Божията воля човешкото щастие, снабдяване и благоденствие.

Юда 1:4"Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос."



Каква казва Крефло, че е целта на посланието му?
"като разберем разликата между двата завета, ще имаме непоклатима основа на вяра и увереност в Божието незаслужено благоволение над нашия живот."

Павел отделя доста място в посланията си на разликата между Стария и Новия Завет, но Крефло не смята за необходимо да се обърне към неговото поучение по този въпрос. Например Пвел казва така:
"Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява." 2 Коринтяни 3:6"Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа." 2 Коринтяни 3:14
 
Вместо това, Крефло Долар решава да направи аналог на еквивалентност между завета с Авраам и Новия завет. Позовава се на това, че, след излизането от Египет, до даването на 10-те заповеди, Бог пренася Завета Си с Авраам, върху народа на Израел.
"Той [Бог] действаше към тях на основата на Авраамовата вяра в Божията благодат, незаслужено благоволение" 
"Те живееха под благодат, незаслужено благоволение и всички благословения и снабдявания, които получаваха, зависеха от Божията доброта, а не от тяхното покорство."

Но заветът с Авраам беше завет на обещание:

"и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благославят всичките народи"." Галатяни 3:8"така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра." Галатяни 3:14"А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос." Галатяни 3:16

Но каква е същността на посланието на Крефло Долар: 
Няма значение как мърмориш, как се оплакваш, как не се покоряваш, как ходиш в неверие пред Бога, ти си в завет на незаслужено благоволение и благодат и Божиите снабдяване, благословения, вярност ще се изливат над тебе, защото не зависят от твоето отношение, дела и действия, а от Неговата доброта и вярност и Той никога няма да развали Неговата част от Завета.

"Днес ние живеем в завета на благодатта и Божието снабдяване за нас и благословенията са основани изцяло на Неговат доброта и вярност."

 Но ето какво казва Бог, чрез пророка относно Новия Завет:

"Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде" Еремия 31:31-33"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя: "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". Евреи 10:16,17
А какво означава Той да е наш БОГ и ние да сме Негови люде? Какво означава БОГ да БОГ на хората Си? И ако Бог не е БОГ за теб, не просто за определен период от време, а ако изобщо нямаш нито концепция, нито откровението за това, какво значи Бог да е БОГ за теб, сигурен ли си, че си в Завет с Него? Сигурен ли си, че можеш да разчиташ на писаните заветни обещания?

СИГУРНИ ЛИ СМЕ, ЧЕ СМЕ В ЗАВЕТ С БОГА? НАИСТИНА ЛИ БОГ Е НАШ ГОСПОД?

Как се обосновава Крефло:
Преди да бъдат дадени 10-те заповеди, Бог действаше към народа на Израел, според завета Си с Авраам, който бил завет на благодат, а след даването на заповедите, народът заменил този завет със завета на закона, искайки да са под него. Преди даването на закона, нито един човек не умрял, след излизането от Египет, въпреки, че през цялото време мърморели, оплаквали се и не се покорявали. На всяко ново мърморене и оплакване, Бог отговарял с доброта, снабдяване, а не с наказание.
"Докато мърмореха, милостта на Бога и благодатта просто валяха. Бог пусна ли огън и жупел върху тях? Не, Той им пусна манна, за да ги нахрани! Изглежда всяко ново мърморене, докарваше нова демонстрация на Божията добрина."

"И Исус не дойде на света да ни даде повече закон, но Той дойде да ни даде какво? --незаслужено благоволение." 
"Исус не дойде да ни даде повече правила и наредби за следване, Той дойде даде Божието незаслужено благоволение." 
"Изглежда всяко ново мърморене, докарваше нова демонстрация на Божията добрина. Защо? Защото всички тези събития станаха преди 10-те Божи заповеди да бъдат дадени."  

Какво казва Исус по въпроса?

Матей 5:17Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.Матей 5:18Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.Лука 16:17"Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне."

Законът не само остава, но и става още по-строг, както виждаме в проповедта на планината. Но функцията на закона вече е друга в Новия Завет:
Римляни 3:20"Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха."
В Срария Завет законът беше средството за оправдание, в Новия Завет благодатта е това средство, но е СРЕДСТВО, а не ЦЕЛ.
Ето, така, използвайки библейски термини, но злоупотребявайки с тях, можеш да си изградиш каквато си искаш доктрина. И ако на слушателите не им функционира духовното обоняние, трудно ще разпознаят "наркотика", змийската отрова:

Какво е скритото послание на сатана, чрез Крефло?
Спете си спокойно, имайте мир, не се безпокойте, каквито и глупости да правите, дори да живеете в непокорство с вашия Бог, Той е добър и милостив и никога няма да ви навреди, никога няма да си наруши завета Си. И без друго вече повечето съм ви излъгал, че имате такъв завет с Него. Не само ще си спите докато отидете в ада, но и през земния ви живот ще се сърдите и ще роптаете срещу вашия Бог, защото ви излъгах, че е длъжен да ви дава обещаните благословения и че е длъжен да ви показва благоволение и да е добър към вас.





Какво беше, всъщност отношението на Бог към непокорния народ?

"Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята, Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.  Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища; Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка". " Евреи 3:8-11


Бог ги изтреби всички в пустинята, с изключение на двама, никой от тях не влезе в обещаната земя! Това, че им угаждаше в началото беше, за да ги изпита. Те се провалиха на изпита и не само това, но и изпитаха БОГА и сетнината на всички, които изпитаха БОГА беше гибел. Така че, не се подвеждайте под заблудата на Крефло, тя ви води също към гибел.

КАКВО ДА ПРАВИМ?

СЪБУДЕТЕ СЕ!!! 
НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ, ВСИЧКО ИЗПИТВАЙТЕ, ДОБРОТО ЗАДЪРЖАЙТЕ!!!

Нека не бъдем, като чадата на непокорството, нека спрем да изпитваме Бога...


P.S. Има и други измами и заблуди в това послание, но предполагам, че ги откривате сами.
Линк към видеото:
Creflo Dollar Heartbeat of Grace

вторник, 17 септември 2013 г.

АСОЦИАЦИИ С ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА



Мислейки си за изминалите 50 години от живота ми и 19-те години от истинския ми живот, се опитвам да анализирам от практична гледна точка, какви са движещите сили, какво ме е мотивирало и какво ме е спирало по моя път. Като кратко обобщение, установих, че има цикличност в разбиранията, осъзнаванията и последващите ги действия. Нарекох я колелото на мъдростта и в момента, в който си го представих, го асоциирах с кръга на цветовете. Както при смесване на трите основни цвята се получават три производни, така и от трите основни осъзнавания, усещания за Бог произлизат три основни последствия, изразени в действия. Разбира се, в това колело има и много нюанси, както и в цветовия кръг. 
И така, ако тръгнем от синьото, по посока на часовниковата стрелка – 
синьо – Страх от Бога; 
зелено – действие покаяние; 
жълто – Благодарност за Неговата милост; 
оранжево – действие поклонение – 
червено – Любов към Бога; 
виолетово – действие покорство на Неговата воля и 
пак синьо – Страх от Бога и ...
За да се движи колелото, необходимо е да се придаде тежест на някой от основните цветове. Страхът от Бога е началото на всяка мъдрост, но в началото няма мнозина мъдри между нас, та много често в измъчените ни душички Божията любов „докосва” цвета, който Той знае, че ще натежи в нашите разбирания и колелото се задвижва. Къде бавно, къде бързо, къде спира, както нашите взаимоотношения с Бога. После идва изпитание, което не е нищо друго, освен поредно „докосване” на цвета, който Той знае, че ще натежи...
Спомняте ли си един опит в часовете по физика с кръга с цветовете на дъгата. Когато този кръг се завърти бързо, всички цветове започват да се сливат и при най-бързото въртене се получава БЯЛ цвят. Урокът е за разлагането на бялата светлина. 
Когато се научим да се покоряваме на Бог, все по-често ще имаме „БЕЛИ” периоди в живота си, периоди на святост. Може би ще попитате защо ни е необходимо покаянието отново и отново в цикъла на освещаването – защото, колкото повече познаваме Бога, колкото повече съзряваме, толкова, повече се повишават изискванията към нас, повишава се стандартът. Ако разбойникът на кръста мина с една молба към Господа, Павел трябваше да разбере колко много трябва да пострада за Божието име. Ако в началото дърводелецът използва грубо ренде, накрая шлайфа с най-фината шкурка, за да изглади и най-микроскопичната неравност. Виждали ли сте ситния прах от шкуренето – човек би си помислил: 
– Тези ли малки, микроскопични грешчици ще повлияят на взаимоотношенията ми с Бога?” 
– Бъдете съвършени и вие, както е съвършен и вашият Небесен Отец!  
– Това със съвършенството е мисията невъзможна!
– Има ли нещо твърде мъчно за Бога? Да не би да се е скъсила мишцата Господна? За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно! И Той е силен да завърши, това, което е започнал в нас. 

Нашата част? – ако сме мъдри, да не позволяваме да спре колелото на мъдростта, на нашите взаимоотношения с Бог. Да сме чувствителни към "докосването" на цветовете в нашето ежедневие, за да присъстват всички, защото ако липсват, при завъртането няма да се получи БЯЛО, а изцапано бяло...
А докато помъдреем, все ще има изпитания...
 

понеделник, 16 септември 2013 г.

ПИСАНОТО СЛОВО НА МОЯ БОГ





 
Писаното Слово на Моя Бог - Библията е вселена с много измерения. Колкото повече се задълбочаваш в Него, толкова повече неизследвани измерения се откриват. Божието Слово тълкува само Себе Си, а единствената личност, която е оторизирана да го тълкува е Авторът - Святият Дух. И ако открием в Словото нещо, което не разбираме или не ни допада или не ни се харесва, разрешението не е да си харесаме доктрина или тълкувание, което да е в съгласие с нашите ограничени разбирания и само да ни гъделичка ушите, а да потърсим начин ние да се променим съобразно Словото. Както казва Яков - Божието слово е като огледало, в което се оглеждаме.
 

 

GIRD UP NOW THY LOINS LIKE A MAN


It's funny when the "wise" try to explain how it all came and pulled arguments, the fruit of their interpretatsiyka environmental realities and fantasies presented as facts. "Come on, stand like men to me and manifest - where were you when I founded the earth!" He gave us the ability of self-awareness, to think, to acquire knowledge, to understand Him, to know Him, to admire Him, to shout for joy, with all the sons of God. I can not understand Christians who prefer to believe in billions of years of evolution, but not The eyewitness to the events. I do not believe in a god who would create a world and leave his creation in the dark or would tell them stories for "good night." It is sad that Christians defy classical attack "Did God really said ...? "




 
 
“ Gird up now thy loins like a man; for I will demand of thee, and answer thou me. Where wast thou when I laid the foundations of the earth? declare, if thou hast understanding.
Who hath laid the measures thereof, if thou knowest? or who hath stretched the line upon it?
Whereupon are the foundations thereof fastened? or who laid the corner stone thereof;
When the morning stars sang together, and all the sons of God shouted for joy?”

Job 38:3-7
Says God! Well, you wise, reasonable, allkonowing and powerful - gird up now thy loins like men and answer. (Now I am imagining all "most wise"and "great" standing with hands on their flanks befor THE LORD...) Oh, God has a sence of humor - look to the end of chapter 39.

КОИ СТЕ В ХРИСТОС




След като внимателно изслушах цялото поучение, отново, за пореден път се убедих колко умела е манипулацията на Джойс Майер. Как сръчно използва смесица от Божии истини с хуманистичните идеи за издигане на ЧОВЕКА.
Някой беше казал, че най-добрата лъжа е 98% истина. Но тук истината е по-малко...

Общото впечатление е, че за да те използва Бог и да вършИШ велики неща ЧРЕЗ Бог, условието е да НЕ се чувстваш незначителен. Това чувство идвало САМО от дявола и ти не трябва да му вярваш, а да му се съпротивиш:
„Няма да ме накараш да се чувствам незначителен!”
„Бог иска  да вършИМ велики неща в СВОЯТА СИ сфера”
„Открийте величието в СЕБЕ СИ!”
„Ако искате да изпълните съдбата си, трябва да бъдете убиец на гиганти!”
[Цитатите, за които не е обозначена препратка към Библията са на Джойс Майер.]

Звучи много окуражително и по Словото, но слага каруцата пред коня. Бог работи по точно обратния принцип – намира точно хора, които се чувстват слаби и незначителни, нищи по дух и БОГ (а не ние) върши велики неща чрез тях. Дори в посочените примери, ако прочетем контекста на цитираните стихове, ще стигнем до същия извод, а не до извода на Джойс.

В случая с Гидеон – той действително се чувстваше слаб и незначителен, но не защото дяволът го беше излъгал, а защото това си беше факт – „Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.” Точно затова ангелът се обърна към него с известната реплика: „Мъжо силни и храбри!” После му каза „Иди с тази твоя сила...” Бог нямаше предвид силата на Гидеон: „Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.”(Съдии 6-та глава)

В случая с Мойсей, той имаше достатъчно количество самочувствие, власт и сила – беше принц в Египет. Имаше дори и някаква идея за призванието си от Господа – точно това го подтикна да убие египтянина, който угнетяваше сънародника му и да се намеси в свадата на двамата му събратя. Къде сбърка? Не изчака Бог да го екипира и обучи за служението, което му беше определил, не беше под водителството на Бога, нито беше във времето на Бога – просто взе решение да вземе нещата в свои ръце. Резултаът беше катастрофален за него – стана преследван от закона престъпник и вероятно много се усъмни в интуицията за призванието си. В тези случаи, БОГ, а не дяволът смирява избраните Си съдове, за да може да ги използва за извършване на Неговата Воля и за да не могат те да се похвалят със силата, куража и мъдростта си, а за да се прослави САМО БОГ!

Такъв беше случаят с Яков – той знаеше от майка си Ревека, че е възлюбеният на Бога и нямаше нужда да бъде убеждаван дълго да открадне първородството и да измами. Стана нещо подобно – наложи се да бяга от гнева на брат си, да живее в чужда земя, в чужд дом, да премине през много унижения и изпитания и накрая да се сбори с Бога, за да влезе в благословението и съдбата си, но вече смирен и знаещ, че завси изцяло от Бога.

Така се случи и с Йосиф – беше любимият син на баща си, беше дори арогантен в самочувствието си, но БОГ, не дяволът го смири, прекара го през едно строго и мъчително обучение, оставяйки му сънищата за котва на надеждата и Своето благоволение. После, когато братята му трепереха да не им отмъсти, той ги успокояваше, че не те, а Бог беше планирал всичко за добро не само на Йосиф, но и на цялото Израилево племе. „Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.  Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото, докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.” Псалм 105:17-19.

В живота на Авраам, Бог отсече абсолютно всяка естествена възможност за изпълнение на обещанието да го направи родоначалник на народ, за да може да се прослави единствено БОГ. Когато Авраам се опита да вземе нещата в свои ръце, сдобивайки се с Исмаил, после беше изпитан с жертвоприношението на Исаак.

Да се върнем на поучението на Джойс. Тя даде още един пример – с Давид и случката с Голиат. Там изводът беше правилен – „Давид знаеше кой е във взаимоотношенията си с Бог.” Но освен това, Давид действаше не само на основата на самочувствието си от отношенията си с Бога, но и под Неговото водителство и на Неговото време. Това беше причината да не обърне внимание на презрителните, обезкуражаващи думи на Елиав, а не просто РЕШЕНИЕТО му да не обръща внимание на омаловажаването му, както ни учи Джойс: „Това трябва да се научим да правим – да не обръщаме внимание на омаловажаването от дявола. Когато вярваМЕ, че имаМЕ задача, мечта, цел, план, видение, ако имаМЕ ЧУВСТВОТО, че...”
Тук има невероятна смесица. Може да се мисли, че става въпрос за водителство от Бога, но акцентирането е на нашата активност да вярваме по принцип, да имаме чувството, че имаме задача, мечта, цел, план... По-скоро убеждението е, че дали целите, задачите, мечтите, плановете са наши, или на Бога, ако вярваме, че ги имаме, не трябва да обръщаме внимание на дявола, когато иска да ни омаловажи. „Отвърнете се от дявола!” съветва ни тя [Правилно].
Но както видяхме от примерите с великите мъже на Бога, омаловажаването, смиряването, не винаги е от дявола.
Нещо повече, при всички велики мъже и жени на Бога, които Той мощно е използвал през вековете, четейки и изучавайки живота им, произведенията им, това което научаваме е, че ключът за победоносен живот е СМИРЕНИЕТО, а не отказът да си омаловажен. Изпразването на съдържанието на тези съдове от егото, ПОКОРСТВОТО, това са условията да бъдат изпълнени със Святия Дух и Бог да ги използва според могъщата Си Воля. Затова и животът им е ПРОСЛАВА НА БОГА, а не на тяхната сила, кураж и мъдрост.

Другото, което ме смущава в поучението е, как тя ни съветва за начина на самоубеждение, какви сме в Исус. Много често употребява израза „вие трябва...” ; „Вземи решение, че си дете на Бога!”;  [Осъзнаването, че си дете на Бога, ако не е плод на откровение свише, ако е само вземане на решение да го вярваш, то никога не може да произведе каквато и да било трансформация в тебе!]   
„Ако искате да изпълните съдбата си, трябва да бъдете убиец на гиганти!”;
„Това трябва да се научим да правим – да не обръщаме внимание на омаловажаването от дявола.”;
„Иди и направи нещо велико!”;
„Бог ще направи, АКО не спирате, ако откажете да се предадете...” (Поставя се отговорността и инициативата на нас, за да можел Бог да направи нещо.)
„Колко досадно е за Господ да намери някого с достатъчно смелост и кураж да пристъпи в неизвестното и да бъде готов да сгреши и да открие дали е бил прав, или е грешал, просто пристъпете и открийте!” ... 
Това е последният, заключителен  съвет –  да следваме принципа на пробата и на грешката, а не на водителството от Духа и че трябва да си изработим, или самовнушим смелост и кураж, за да ни намери Бог...

Друг съвет: „Научете се да отвръщате на дявола: „Ако Бог е откъм мен, от кого ще се уплаша!”!” Но ако следваш принципа на пробата и грешката и ако си сгрешил и Бог не е откъм теб, тогава? Може ли вървежът ни да се основава на заучени лозунги?…

Няма да се спирам подробно на самохвалството и, когато разказва за първата си голяма изява пред голяма аудитория:
„Или Господ ме беше призовал да върша това и ме беше поставил на това място и щеше да Ми донесе успех, или щях да се изложа.”;
„На семинара МИ имаше толкова много хора, че не можаха да се настанят всички.”;
„Отидоха на масата МИ с материали и изкупиха всичко от нея. Мислех, че щяха да купят и покривката, ако Дейв им я беше продал.”
Джойс се е пробвала, без да е сигурна дали това е било Божията воля и критерият и за успех е масовото и приемане, одобрението на хората.
Исус имаше също многочислени множества, особено, след като направи чудото с хлябовете и рибите, но веднага след това, като започна да им говори за ядене на плътта, пиене на кръвта и че плътта нищо не ползва, повечето го изоставиха. По този критерий имаше ли Той успех? (Йоан 6-та глава)

И в това поучение не мина без използване на стихове да докаже НЕЙНАТА теза, а в контекста се има предвид нещо съвсем различно.
Например цитатът от Еремия 29:6. Джойс го използва, за да докаже тезата си, че Божието желание е, ние да се размножаваме и да не се намаляме. Да не се намаляме е ключово, основа в изграждането на посланието и, против намеренията на дявола да ни смали и омаловажи. Но в контекста става въпрос за отведените в плен юдеи, за които Бог има план да са във Вавилон за 70 години и ги съветва, чрез Еремия да се  размножават и да не намалят числеността си, за да не се загубят, като нация, докато стане време за завръщането им. Това теолозите наричат ЗЛОУПОТРЕБА  със Словото.

Друг пример –  Изход 3:22 „но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните, КОИТО ВИ СЕ ПОЛАГАТ” Текстът с големите букви го няма в стиха от Словото, тя го добавя непосредствено и звучи, сякаш е от цитата. Ако не сравниш с Библията, може да си помислиш, че това е Божието Слово...
Този похват съм го забелязала и в други нейни поучения. Изписва се цитат от Словото и непосредствено до него с курсив се добавя нейно допълнение. Показаното се задържа много кратко на екрана, защото тя говори доста бързо и не дава възможност човек да разбере измамата.
После коментарът към стиха е „Това показва убедителната сила на жената!” (?!?  Отново издигане на човешката сила.)
„Бог казва „Искам да вземете всички добри неща от врага, да си ги облечете и да им се радвате, защото Моите деца са тези, които трябва да ги притежават!” (!?!)
Тази свободна интерпретация служи доста добре да подкрепи тезата и, че голямата грижа на Бог е ние да притежаваме и да се радваме на притежанието си, но в действителност, истинската причина Бог да предаде ценностите на египтяните в ръцете на Израиляните беше, че Той имаше план и предназначение за златото, тъканите и скъпоценностите –  те щяха да бъдат използвани за скинията. А тези от Израиляните, които си мислеха, че скъпоценностите са за тяхно притежание и радост и да ги използват по тяхно желание, ги дадоха за златното теле, а после бяха наказани за глупостта си.

В заключение, посланието на Джойс за това КОИ СМЕ В ИСУС, няма за цел да ни осветли за истинската ни стойност и цена, която Исус плати за нас да ни изкупи от греха и смъртта, а за да бъдем щастливи и себе си: „...ако искате наистина да бъдете щастливи и да бъдете СЕБЕ СИ...тогава трябва да знаете кои сте в Христос. Много християни дори не осъзнават какво в действителност имат, какво е наследството им в Христос и какво ИМАТ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ, ЧРЕЗ ВЯРА...да тръгнете да вършите нови неща, да вършите неща, които никой не е изпробвал преди, без да се страхувате от провал. Просто да водите един дръзновен и смел живот!”  
(Хубави лозунги, но са използвани за издигане на човешкото усилие и за човешки, душевни цели.) 
„Затова, ако в живота ви има нещо, което ви се струва, че започва да се свива –  вашата енергия, силата ви, творческите ви способности, дръзновението ви, каквото и да е, искам днес да се отърсите от това и да вземете решение, че вие сте дете на Бог, наследник на Царството, сънаследник с Исус Христос и ВИЕ ИМАТЕ ПРАВО НА ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ Е ИЗКУПИЛ С КРЪВТА СИ!”

Нима скъпоценната жертва на Исус се свежда до изкупване на неща, като нашата енергия, нашата силата, нашите творчески способности, нашето дръзновение, на които ние да имаме ПРАВО? 


Ето кое е нашето право. Нашето истинско право е да осъзнаем безкрайната си греховност и абсолютното си безсилие и да се смирим пред нашия изкупител в съкрушеност, благодарност, любов и покорство. Всичко друго е Божия суверенна воля, избор, милост, търпение и благодат!!!

„Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?  Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си. Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?  Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".” Яков 4:1-6

И ТАКА, КОИ СМЕ НИЕ В ХРИСТОС – 

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;  както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си” Ефесяни 1:3-6

„като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -  в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,  тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа” Ефесяни 1:9-12





четвъртък, 12 септември 2013 г.

ПРОГЛАСИ!



"Глас на един, който казва: Провъзгласи! И се отговори: Какво да провъзглася? Всяко създание е трева и цялата му красота - като полския цвят. Тревата изсъхна, цветът й окапа, защото диханието ГОСПОДНО подухна върху него. Наистина народът е трева. Тревата изсъхна, цветът й окапа, но словото на нашия Бог ще трае до века. 
Изкачи се на висока планина, ти, Сионе, който носиш добра вест! Издигни силно гласа си, ти, Ерусалиме, който носиш добра вест! Издигни глас, не бой се, кажи на юдовите градове: Ето вашият Бог! Ето, Господ БОГ ще дойде със сила и силата Му ще владее за Него. Ето, наградата Му е с Него и отплатата Му - пред Него. Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата със силата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойните."
Исая 40:6-11

Горко ми, ако не се покоря.

Прогласявам, Господи!

Който има уши, нека чуе...


Това беше Словото, което Бог ми даде да споделя сутринта, когато бях в молитва.
Непосредственото значение на текста е Месиянско пророчество, което има приложение както за Първото, така и за Второто идване на Христос.

Но какво е значението му за нас сега, в нашето време?
Какво иска да ни каже Бог на нас с това слово?

Освен че се отнася до Божия народ в Обещаната земя, това слово е и за нас.
Особено важно е за нашето време, в което светските преходните неща са окупирали съзнанието ни до такава степен, че сме започнали да губим от фокуса си ВЕЧНИТЕ, НЕПРЕХОДНИТЕ.

Може хората от света да ни се подиграват, че прекалено дълго очакваме идването на нашия Господ. Може и на някои вярващи да им се струва, че нещата си вървят по един и същи начин векове наред и няма изгледи да се променят.
Но всички, които са трезвени и будни усещат трептенията, усещат приближаването на родилните болки, усещат призива все по-настойчиво.

Събирането на овцете на Добрия Пастир ще се осъществи преди реалното, физическо събиране. И това събиране вече е започнало. То не е събиране на някакво място, а в Святия Дух. То е събиране на всички Христови овце, които слушат и разпознават гласа на своя Пастир и Го следват, оставили настрана преходните, бързо вехнещи и чезнещи неща в живота си.
Следват Го, не заради обещаните награди, не заради силата, в която се движат, а заради самия Него, прекрасния, любим Христос,  който даде живота си за овцете. За своите овце.
Следват Го, не само защото само в Него има думи на вечен живот, а защото Го обичат и Го познават...

Всичко друго е като тревата,  която съхне и цветът ѝ окапва...