ПРОГЛАСИ!

"Глас на един, който казва: Провъзгласи! И се отговори: Какво да провъзглася? Всяко създание е трева и цялата му красота - като полския цвят. Тревата изсъхна, цветът й окапа, защото диханието ГОСПОДНО подухна върху него. Наистина народът е трева. Тревата изсъхна, цветът й окапа, но словото на нашия Бог ще трае до века. 

Изкачи се на висока планина, ти, Сионе, който носиш добра вест! Издигни силно гласа си, ти, Ерусалиме, който носиш добра вест! Издигни глас, не бой се, кажи на юдовите градове: Ето вашият Бог! Ето, Господ БОГ ще дойде със сила и силата Му ще владее за Него. Ето, наградата Му е с Него и отплатата Му - пред Него. Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата със силата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойните."
Исая 40:6-11

Горко ми, ако не се покоря.

Прогласявам, Господи!

Който има уши, нека чуе...


Това беше Словото, което Бог ми даде да споделя сутринта, когато бях в молитва.
Непосредственото значение на текста е Месиянско пророчество, което има приложение както за Първото, така и за Второто идване на Христос.

Но какво е значението му за нас сега, в нашето време?
Какво иска да ни каже Бог на нас с това слово?

Освен че се отнася до Божия народ в Обещаната земя, това слово е и за нас.
Особено важно е за нашето време, в което светските преходните неща са окупирали съзнанието ни до такава степен, че сме започнали да губим от фокуса си ВЕЧНИТЕ, НЕПРЕХОДНИТЕ.

Може хората от света да ни се подиграват, че прекалено дълго очакваме идването на нашия Господ. Може и на някои вярващи да им се струва, че нещата си вървят по един и същи начин векове наред и няма изгледи да се променят.
Но всички, които са трезвени и будни усещат трептенията, усещат приближаването на родилните болки, усещат призива все по-настойчиво.

Събирането на овцете на Добрия Пастир ще се осъществи преди реалното, физическо събиране. И това събиране вече е започнало. То не е събиране на някакво място, а в Святия Дух. То е събиране на всички Христови овце, които слушат и разпознават гласа на своя Пастир и Го следват, оставили настрана преходните, бързо вехнещи и чезнещи неща в живота си.
Следват Го, не заради обещаните награди, не заради силата, в която се движат, а заради самия Него, прекрасния, любим Христос,  който даде живота си за овцете. За своите овце.
Следват Го, не само защото само в Него има думи на вечен живот, а защото Го обичат и Го познават...

Всичко друго е като тревата,  която съхне и цветът ѝ окапва...