КОИ СТЕ В ХРИСТОС

След като внимателно изслушах цялото поучение, отново, за пореден път се убедих колко умела е манипулацията на Джойс Майер. Как сръчно използва смесица от Божии истини с хуманистичните идеи за издигане на ЧОВЕКА.

Някой беше казал, че най-добрата лъжа е 98% истина. Но тук истината е по-малко...

Общото впечатление е, че за да те използва Бог и да вършИШ велики неща ЧРЕЗ Бог, условието е да НЕ се чувстваш незначителен. Това чувство идвало САМО от дявола и ти не трябва да му вярваш, а да му се съпротивиш:

„Няма да ме накараш да се чувствам незначителен!”

„Бог иска  да вършИМ велики неща в СВОЯТА СИ сфера”

„Открийте величието в СЕБЕ СИ!”

„Ако искате да изпълните съдбата си, трябва да бъдете убиец на гиганти!”

[Цитатите, за които не е обозначена препратка към Библията са на Джойс Майер.]

Звучи много окуражително и по Словото, но слага каруцата пред коня. Бог работи по точно обратния принцип – намира точно хора, които се чувстват слаби и незначителни, нищи по дух и БОГ (а не ние) върши велики неща чрез тях. Дори в посочените примери, ако прочетем контекста на цитираните стихове, ще стигнем до същия извод, а не до извода на Джойс.

В случая с Гидеон – той действително се чувстваше слаб и незначителен, но не защото дяволът го беше излъгал, а защото това си беше факт – „Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.” Точно затова ангелът се обърна към него с известната реплика: „Мъжо силни и храбри!” После му каза „Иди с тази твоя сила...” Бог нямаше предвид силата на Гидеон: „Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.”(Съдии 6-та глава)

В случая с Мойсей, той имаше достатъчно количество самочувствие, власт и сила – беше принц в Египет. Имаше дори и някаква идея за призванието си от Господа – точно това го подтикна да убие египтянина, който угнетяваше сънародника му и да се намеси в свадата на двамата му събратя. Къде сбърка? Не изчака Бог да го екипира и обучи за служението, което му беше определил, не беше под водителството на Бога, нито беше във времето на Бога – просто взе решение да вземе нещата в свои ръце. Резултаът беше катастрофален за него – стана преследван от закона престъпник и вероятно много се усъмни в интуицията за призванието си. В тези случаи, БОГ, а не дяволът смирява избраните Си съдове, за да може да ги използва за извършване на Неговата Воля и за да не могат те да се похвалят със силата, куража и мъдростта си, а за да се прослави САМО БОГ!

Такъв беше случаят с Яков – той знаеше от майка си Ревека, че е възлюбеният на Бога и нямаше нужда да бъде убеждаван дълго да открадне първородството и да измами. Стана нещо подобно – наложи се да бяга от гнева на брат си, да живее в чужда земя, в чужд дом, да премине през много унижения и изпитания и накрая да се сбори с Бога, за да влезе в благословението и съдбата си, но вече смирен и знаещ, че завси изцяло от Бога.

Така се случи и с Йосиф – беше любимият син на баща си, беше дори арогантен в самочувствието си, но БОГ, не дяволът го смири, прекара го през едно строго и мъчително обучение, оставяйки му сънищата за котва на надеждата и Своето благоволение. После, когато братята му трепереха да не им отмъсти, той ги успокояваше, че не те, а Бог беше планирал всичко за добро не само на Йосиф, но и на цялото Израилево племе. „Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.  Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото, докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.” Псалм 105:17-19.

В живота на Авраам, Бог отсече абсолютно всяка естествена възможност за изпълнение на обещанието да го направи родоначалник на народ, за да може да се прослави единствено БОГ. Когато Авраам се опита да вземе нещата в свои ръце, сдобивайки се с Исмаил, после беше изпитан с жертвоприношението на Исаак.

Да се върнем на поучението на Джойс. Тя даде още един пример – с Давид и случката с Голиат. Там изводът беше правилен – „Давид знаеше кой е във взаимоотношенията си с Бог.” Но освен това, Давид действаше не само на основата на самочувствието си от отношенията си с Бога, но и под Неговото водителство и на Неговото време. Това беше причината да не обърне внимание на презрителните, обезкуражаващи думи на Елиав, а не просто РЕШЕНИЕТО му да не обръща внимание на омаловажаването му, както ни учи Джойс: „Това трябва да се научим да правим – да не обръщаме внимание на омаловажаването от дявола. Когато вярваМЕ, че имаМЕ задача, мечта, цел, план, видение, ако имаМЕ ЧУВСТВОТО, че...”

Тук има невероятна смесица. Може да се мисли, че става въпрос за водителство от Бога, но акцентирането е на нашата активност да вярваме по принцип, да имаме чувството, че имаме задача, мечта, цел, план... По-скоро убеждението е, че дали целите, задачите, мечтите, плановете са наши, или на Бога, ако вярваме, че ги имаме, не трябва да обръщаме внимание на дявола, когато иска да ни омаловажи. „Отвърнете се от дявола!” съветва ни тя [Правилно].

Но както видяхме от примерите с великите мъже на Бога, омаловажаването, смиряването, не винаги е от дявола.

Нещо повече, при всички велики мъже и жени на Бога, които Той мощно е използвал през вековете, четейки и изучавайки живота им, произведенията им, това което научаваме е, че ключът за победоносен живот е СМИРЕНИЕТО, а не отказът да си омаловажен. Изпразването на съдържанието на тези съдове от егото, ПОКОРСТВОТО, това са условията да бъдат изпълнени със Святия Дух и Бог да ги използва според могъщата Си Воля. Затова и животът им е ПРОСЛАВА НА БОГА, а не на тяхната сила, кураж и мъдрост.

Другото, което ме смущава в поучението е, как тя ни съветва за начина на самоубеждение, какви сме в Исус. Много често употребява израза „вие трябва...” ; „Вземи решение, че си дете на Бога!”;  [Осъзнаването, че си дете на Бога, ако не е плод на откровение свише, ако е само вземане на решение да го вярваш, то никога не може да произведе каквато и да било трансформация в тебе!]   

„Ако искате да изпълните съдбата си, трябва да бъдете убиец на гиганти!”;

„Това трябва да се научим да правим – да не обръщаме внимание на омаловажаването от дявола.”;

„Иди и направи нещо велико!”;

„Бог ще направи, АКО не спирате, ако откажете да се предадете...” (Поставя се отговорността и инициативата на нас, за да можел Бог да направи нещо.)

„Колко досадно е за Господ да намери някого с достатъчно смелост и кураж да пристъпи в неизвестното и да бъде готов да сгреши и да открие дали е бил прав, или е грешал, просто пристъпете и открийте!” ... 

Това е последният, заключителен  съвет –  да следваме принципа на пробата и на грешката, а не на водителството от Духа и че трябва да си изработим, или самовнушим смелост и кураж, за да ни намери Бог...

Друг съвет: „Научете се да отвръщате на дявола: „Ако Бог е откъм мен, от кого ще се уплаша!”!” Но ако следваш принципа на пробата и грешката и ако си сгрешил и Бог не е откъм теб, тогава? Може ли вървежът ни да се основава на заучени лозунги?…

Няма да се спирам подробно на самохвалството и, когато разказва за първата си голяма изява пред голяма аудитория:

„Или Господ ме беше призовал да върша това и ме беше поставил на това място и щеше да Ми донесе успех, или щях да се изложа.”;

„На семинара МИ имаше толкова много хора, че не можаха да се настанят всички.”;

„Отидоха на масата МИ с материали и изкупиха всичко от нея. Мислех, че щяха да купят и покривката, ако Дейв им я беше продал.”

Джойс се е пробвала, без да е сигурна дали това е било Божията воля и критерият и за успех е масовото и приемане, одобрението на хората.

Исус имаше също многочислени множества, особено, след като направи чудото с хлябовете и рибите, но веднага след това, като започна да им говори за ядене на плътта, пиене на кръвта и че плътта нищо не ползва, повечето го изоставиха. По този критерий имаше ли Той успех? (Йоан 6-та глава)

И в това поучение не мина без използване на стихове да докаже НЕЙНАТА теза, а в контекста се има предвид нещо съвсем различно.

Например цитатът от Еремия 29:6. Джойс го използва, за да докаже тезата си, че Божието желание е, ние да се размножаваме и да не се намаляме. Да не се намаляме е ключово, основа в изграждането на посланието и, против намеренията на дявола да ни смали и омаловажи. Но в контекста става въпрос за отведените в плен юдеи, за които Бог има план да са във Вавилон за 70 години и ги съветва, чрез Еремия да се  размножават и да не намалят числеността си, за да не се загубят, като нация, докато стане време за завръщането им. Това теолозите наричат ЗЛОУПОТРЕБА  със Словото.

Друг пример –  Изход 3:22 „но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните, КОИТО ВИ СЕ ПОЛАГАТ” Текстът с големите букви го няма в стиха от Словото, тя го добавя непосредствено и звучи, сякаш е от цитата. Ако не сравниш с Библията, може да си помислиш, че това е Божието Слово...
Този похват съм го забелязала и в други нейни поучения. Изписва се цитат от Словото и непосредствено до него с курсив се добавя нейно допълнение. Показаното се задържа много кратко на екрана, защото тя говори доста бързо и не дава възможност човек да разбере измамата.

После коментарът към стиха е „Това показва убедителната сила на жената!” (?!?  Отново издигане на човешката сила.)

„Бог казва „Искам да вземете всички добри неща от врага, да си ги облечете и да им се радвате, защото Моите деца са тези, които трябва да ги притежават!” (!?!)

Тази свободна интерпретация служи доста добре да подкрепи тезата и, че голямата грижа на Бог е ние да притежаваме и да се радваме на притежанието си, но в действителност, истинската причина Бог да предаде ценностите на египтяните в ръцете на Израиляните беше, че Той имаше план и предназначение за златото, тъканите и скъпоценностите –  те щяха да бъдат използвани за скинията. А тези от Израиляните, които си мислеха, че скъпоценностите са за тяхно притежание и радост и да ги използват по тяхно желание, ги дадоха за златното теле, а после бяха наказани за глупостта си.

В заключение, посланието на Джойс за това КОИ СМЕ В ИСУС, няма за цел да ни осветли за истинската ни стойност и цена, която Исус плати за нас да ни изкупи от греха и смъртта, а за да бъдем щастливи и себе си: „...ако искате наистина да бъдете щастливи и да бъдете СЕБЕ СИ...тогава трябва да знаете кои сте в Христос. Много християни дори не осъзнават какво в действителност имат, какво е наследството им в Христос и какво ИМАТ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ, ЧРЕЗ ВЯРА...да тръгнете да вършите нови неща, да вършите неща, които никой не е изпробвал преди, без да се страхувате от провал. Просто да водите един дръзновен и смел живот!”  
(Хубави лозунги, но са използвани за издигане на човешкото усилие и за човешки, душевни цели.) 

„Затова, ако в живота ви има нещо, което ви се струва, че започва да се свива –  вашата енергия, силата ви, творческите ви способности, дръзновението ви, каквото и да е, искам днес да се отърсите от това и да вземете решение, че вие сте дете на Бог, наследник на Царството, сънаследник с Исус Христос и ВИЕ ИМАТЕ ПРАВО НА ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ Е ИЗКУПИЛ С КРЪВТА СИ!”

Нима скъпоценната жертва на Исус се свежда до изкупване на неща, като нашата енергия, нашата силата, нашите творчески способности, нашето дръзновение, на които ние да имаме ПРАВО? 

Ето кое е нашето право. Нашето истинско право е да осъзнаем безкрайната си греховност и абсолютното си безсилие и да се смирим пред нашия изкупител в съкрушеност, благодарност, любов и покорство. Всичко друго е Божия суверенна воля, избор, милост, търпение и благодат!!!

„Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?  Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си. Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?  Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".” Яков 4:1-6

И ТАКА, КОИ СМЕ НИЕ В ХРИСТОС – 

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;  както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си” Ефесяни 1:3-6

„като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -  в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,  тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа” Ефесяни 1:9-12