АСОЦИАЦИИ С ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА

Мислейки си за изминалите 50 години от живота ми и 19-те години от истинския ми живот, се опитвам да анализирам от практична гледна точка, какви са движещите сили, какво ме е мотивирало и какво ме е спирало по моя път. Като кратко обобщение, установих, че има цикличност в разбиранията, осъзнаванията и последващите ги действия. Нарекох я колелото на мъдростта и в момента, в който си го представих, го асоциирах с кръга на цветовете. Както при смесване на трите основни цвята се получават три производни, така и от трите основни осъзнавания, усещания за Бог произлизат три основни последствия, изразени в действия. Разбира се, в това колело има и много нюанси, както и в цветовия кръг. 

И така, ако тръгнем от синьото, по посока на часовниковата стрелка – 

синьо – Страх от Бога; 

зелено – действие покаяние; 

жълто – Благодарност за Неговата милост; 

оранжево – действие поклонение – 

червено – Любов към Бога; 

виолетово – действие покорство на Неговата воля и 

пак синьо – Страх от Бога и ...

За да се движи колелото, необходимо е да се придаде тежест на някой от основните цветове. Страхът от Бога е началото на всяка мъдрост, но в началото няма мнозина мъдри между нас, та много често в измъчените ни душички Божията любов „докосва” цвета, който Той знае, че ще натежи в нашите разбирания и колелото се задвижва. Къде бавно, къде бързо, къде спира, както нашите взаимоотношения с Бога. После идва изпитание, което не е нищо друго, освен поредно „докосване” на цвета, който Той знае, че ще натежи...

Спомняте ли си един опит в часовете по физика с кръга с цветовете на дъгата. Когато този кръг се завърти бързо, всички цветове започват да се сливат и при най-бързото въртене се получава БЯЛ цвят. Урокът е за разлагането на бялата светлина. 

Когато се научим да се покоряваме на Бог, все по-често ще имаме „БЕЛИ” периоди в живота си, периоди на святост. Може би ще попитате защо ни е необходимо покаянието отново и отново в цикъла на освещаването – защото, колкото повече познаваме Бога, колкото повече съзряваме, толкова, повече се повишават изискванията към нас, повишава се стандартът. Ако разбойникът на кръста мина с една молба към Господа, Павел трябваше да разбере колко много трябва да пострада за Божието име. Ако в началото дърводелецът използва грубо ренде, накрая шлайфа с най-фината шкурка, за да изглади и най-микроскопичната неравност. Виждали ли сте ситния прах от шкуренето – човек би си помислил: 

– Тези ли малки, микроскопични грешчици ще повлияят на взаимоотношенията ми с Бога?” 

– Бъдете съвършени и вие, както е съвършен и вашият Небесен Отец!  

– Това със съвършенството е мисията невъзможна!

– Има ли нещо твърде мъчно за Бога? Да не би да се е скъсила мишцата Господна? За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно! И Той е силен да завърши, това, което е започнал в нас. 

Нашата част? – ако сме мъдри, да не позволяваме да спре колелото на мъдростта, на нашите взаимоотношения с Бог. Да сме чувствителни към "докосването" на цветовете в нашето ежедневие, за да присъстват всички, защото ако липсват, при завъртането няма да се получи БЯЛО, а изцапано бяло...

А докато помъдреем, все ще има изпитания...