Новозаветното Евангелие започва с Бога и ни казва какво трябва да правим, за да Му угодим. Съвременното Евангелие започва с нас и ни казва какво Бог може да направи, за да ни зарадва.
Нищо чудно, че сме в такова духовно объркване и морално разложение.
Когато Павел пише до Римляните, той е искал да бъде сигурен, че те са разбрали Истинското Евангелие, и след обявяване на Евангелието като Божия сила за спасение на всекиго, който вярва (Рим. 1:16), първия основен предмет към който той се обръща е гневът на Бога.
Точно така. Божият гняв. Днес, ние дори не се осмеляваме да говорим за това.
Но Павел знаеше по-добре, като заявяви: "Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда." (ст. 18).
И той продължава да пише по същия този въпрос в продължение на 14 стиха.
Какво? Той не започна със посланието за Божията любов? Той не започва със сладка проповед за това, как Господ иска всеки от нас да бъде щастлив и задоволен? Той не се отклонява от посоката си, за да се увери, че с простата си реч не обижда своите слушатели или наранява чувствата им?
Вярно е, че Павел каза на римските вярващи, че са обичани от Бога (ст. 7) но и че със сигурност възвиси Исус от самото начало (ст. 3-4) .
Но Павел изобщо не им проповядва някакво глупаво, сантиментално, чувствайте-се-добре послание. Напротив, той обяви, че Божият гняв срещу грешниците е ясно разкрит, че човешките същества не са имали извинение и че всички ние, евреи и езичници, така сме виновни в очите Му, че сме в отчаяна нужда от Неговата милост. В действителност, това бяха основните теми на първите три глави на книгата.
Да не би да си мислим, че знаем по-добре от Павел? Че имаме по-голямо откровение за благодатта, отколкото той е имал? Че разбираме Евангелието повече отколкото Павел го е разбирал?
След поучението за оправданието чрез вяра (Рим. 4:5), Павел отива на темата за нашата победа над греха, правейки изявления като тези:
"като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха." (Рим. 6:6-7 ) .
"Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти." (ст. 11-12) .
"Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени и, освободени от греха, станахте слуги на правдата." (ст. 17-18 ) .
Да, ние откриваме истинската свобода, като сме "роби на правдата." (Имайте предвид също , че Павел описва себе си като "роб" на Исус Христос – използвайки идентичната гръцка дума, както в Римляни 1:1).
В същия дух, Павел пише: "И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете." (Рим. 8:12-13 ). Ние сме духовни длъжници!
Мога да цитирам подобни стихове от почти всички писма на Павел, да не говорим за тези на Петър, Яков, Йоан, Юда и Евреи – всички с едно и също послание: Тъй като ние сме били спасени от Господ Исус, ние вече не сме си собственици и нямаме право да живеем за себе си. Вместо това, ние имаме през целия си живот дълг към Него, и това е нашата радостна привилегия – да изпълним това задължение, тъй като да живеем за Него е единственият начин да преживеем реалния живот, който е вечният живот .
Разбира се, Павел е първият, който ни казва за славата на Божията благодат, за мира и радостта, които преживяваме в Неговото присъствие, за изключителното естество на Неговата любов, за силата на Светия Дух, който живее в нас и за свещената позиция, която имаме като Негови синове и дъщери. Да, да и да! (Прочетете думите на Павел в Римляни 8:14-39, или 5:1-11 и да вкусите двата прекрасни пасажа, които просто се намират в това писмо.)
Но Павел започва с Бога, а не с човека (в края на краищата, Той е Творецът, а ние сме творението) и не разводнява посланието, да го направи по-апетитно за бунтовните грешници. И не е кълца Словото, когато стане въпрос за подробна информация за характера на нашите грехове, описвайки изгубени хора, като "изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;" (Рим. 1:29-31).
Той не описва невярващите като морално предизвикани, нефункционални и дезориентирани, а по-скоро като непокорни.
И точно за това имаме нужда от Спасител, а не от някого, който ще погледне настрани и ще намигне на греховете ни (което не би ни сторило някакво реалнo добро), а от някого, който взема нашия грях върху собствените си рамене, умира за нас така, че ние да можем да живеем. Какъв Спасител!
Не е ли крайно време да се върнем към Новозаветното Евангелското послание – истинското Евангелие, а не съвременната версия, която не само се присмива на Бог, но също така прави лоша услуга на хората и в крайна сметка наранява тези, на които искаме да помогнем?
Не е ли време?
Майкъл Браун е автор на "Хипер благодат – Разкриване на опасностите на съвременното послание за благодатта и домакин на национално радио шоу "Огнева линия" на Радио мрежата Салем. Той е и президент на Училище на служение FIRE и директор на "Коалицията на съвестта". Следвайте го в AskDrBrown на Facebook или в @ drmichaellbrown на Twitter.
Линк към оригинала на английски: / Link to the original in English:
http://www.charismanews.com/opinion/in-the-line-of-fire/43235-why-i-reject-the-contemporary-it-s-all-about-me-gospel
За да бъда напълно коректна, ще напиша за тези, които не са сигурни кое е това евангелие "АЗ СЪМ ЦЕНТЪРЪТ НА ВСЕЛЕНАТА"
Това са поученията на всички проповедници от движението "Слово на вяра", на проповедниците от шоутата на телевизията TBN, на всички български проповедници, които проповядват просперитет (благополучие), преди всичко; на водачите на изцелителните служения на вяра. Изобщо, всички поучения, които поставят ЧОВЕКА и НЕГОВИТЕ НУЖДИ, НЕГОВОТО ЩАСТИЕ, ПРЕДИ БОГА И НЕГОВАТА СЛАВА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар