ДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА И РИЗА
"Десет сребърника и риза" е препис на поучение от Парис Рийдхед, представено спонтанно от сърцето му в средата на 60-те години. Използва се с разрешение. Можете да възпроизвеждате това писание, ако желаете, стига да го копирате в неговата цялост (включително тази бележка) и да го разпространявате безплатно. Цитатите в оригиналното послание са били от KJV. Тези са от Библията, NEWINTERNATIONAL VERSION ®. © 1973, 1978, 1984 International библейско общество. Използва се с разрешение на Zondervan. Всички права запазени. 2
Днес бих искал да ви говоря по темата „Десет
сребърника и риза”, както я намираме в Съдии глава 17. Ще прочета главата, а
след това ще прочета също части от 18-та глава, така че да ни е ясен контекстът
в умовете ни. "И имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име
Михей." Имаше една ситуация, в която аморейците отказаха да позволят на
хората от племето на Дан всякакъв достъп до Ерусалим, и те изтикаха нагоре в
планината Ефрем. Тъжно е, когато Божият народ позволи на света да го избутва в
неудобно положение! И народът на Дан не можеха да ходят до Ерусалим. От това
идват проблемите, които ни предстои да видим.
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти
бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз, -
ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син
от Господа.
И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка
му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми,
за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.
Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе
двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян
кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.
И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи
ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му
се виждаше угодно.
И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите
семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.
Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да
пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в
Ефремовата хълмиста земя.
И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм
левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.
И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и
аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната
ти. И тъй, левитинът влезе у него.
И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък
му стана като един от синовете му.
И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и
остана в Михеевата къща.
Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро,
защото имам левитин за свещеник.
В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото
племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им
се паднало наследство между Израилевите племена.
И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си
число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я
изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата
къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,
защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха
гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що
правиш на това място? и какво ти се пада тук?
А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме,
та му станах свещеник
И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем
дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.
А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което
отивате, е пред Господа.
Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат
местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи
има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете,
какво трябва да направите.
И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия
левитин (ще каже, в Михеевата къща) и го поздравиха.
И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха,
препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.
Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат
земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и
леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже,
които бяха препасани с войнишки оръжия.
И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния
идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите
вие?
А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та
дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на
дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?
На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода,
домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.
И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си
децата и добитъка и по-скъпите си вещи.
(Съдии
17:1-13; 18:1-6, 14-21)
ЛЕВИТЪТ
Ами това е историята. Това не е част от реалната
история на съдиите, това са събрани заедно няколко разказа, които ни дават
възможност да видим състоянието на
обществото в този период – "всеки правеше каквото му се виждаше угодно
" и "там нямаше цар в Израил." Така ние разбираме, че Михей
нямаше възможност да ходи в Йерусалим. Той реши, че ще построи копие на храма в
неговия си имот. Той построи това, което мислеше, че ще бъде подходяща сграда,
и направи и инструментите на скинията, защото те бяха част от обзавеждането – и
ефодът, включен сред тях. Но след това той също събра някои неща от хората
около него: домашните идоли, образите, които Бог беше забранил.
Но виждате ли, все пак имаше желание да се справи,
доколкото може. Така той взе малко от света и малко от Израел, което беше разкрито от Бог, и някак ги смеси И си имаше нещо, с което Михей си мислеше, че ще
угоди на Господ. След това, разбира се, се зарадва извънредно, когато
странстващ млад проповедник дойде от Витлеем, Юдейски. Той беше един левит, а
майка му бе от племето на Юда. Въпреки, че той самият беше левит, Бог беше дал
разрешение чрез Мойсей, че левитите могат да се женят и да се присъединяват към
другите племена.
Този младеж не харесваше живота, предвиден за
левитите. Той имаше страст към пътешествия и го сърбяха петите, и така той
тръгна, за да види дали няма да се справи по-добре сам, от това, което беше
животът му досега. Той смяташе, че е добър левит, но трябваше да има
възможности, свързани с това и дойде в
къщата на Михей. Там Нихей чакаше и там левитът беше поканен и попитан дали иска да стане свещеник. И Михей направи
сделка с него. Той каза: "Ако ти ми бъдеш отец и свещеник, тогава аз ще ти
дам десет сребърника и риза." Той каза, "дрехи", но разбирате,
че хората тогава носеха това, което се нарича гелабия, нещо като дълга, голяма
нощница. Той му даде комплект дрехи, или замени дрехите му със свещенически,
храна и десет сребърника годишно. Това беше един доста добър стил на живот за
него, така че левитът реши, че ще остане там и ще влезе в смесицата от
идолопоклонството и така нататък, която беше в къщата на Михей.
Но дойдоха хората от племето Дан. Те трябваше да
са изгонили аморейците, но аморейците бяха прекалено трудни за изгонване и
искаха да си намерят някого, който е малко по-лесен за изгонване, за да могат
да се заселят там. Стигнаха до къщата на Михей, и левитът им каза да вървят
напред. След това разбираме, че те откриха, че имаше хора, според обичая на
сидонците в Лаис. Те бяха мирни и нямаше кой да ги защити, и така те помислиха,
че това би било много добро място да вземат малко земя за себе си. Когато
дойдоха с мъжете, които бяха изпратени да завладеят тази област, те си
помислиха, че след като са намерили земята, чрез младия левит, би било прекрасно
да се сдобият и с неговото служение.
И така, те влязоха в къщата на Михей и взеха
всичко, което беше направил. И то струваше добри пари, тъй като най-малко
двеста сребърника са били дадени за една част от обзавеждането. И така, те
просто взеха всичко, присвоиха си го и взеха и левита. Беше му трудно заради
Михей, но вие ще забележите, че младият левит беше в състояние да се приспособи
към това. Беше невероятно колко гъвкав беше той и колко лесно можеше да се
настрои към такива промени, когато се намираха разумни причини за това. Той
започна да разбира, че е много по-важно да служи на едно племе, отколкото на
семейството на един човек. А можеше да служи на толкова много повече. Защо? Той можеше да види мъдростта в това, и можеше да оправдае решението си. Без
много да измъчва съвестта си той можа да
се пренастрои и сложи ръката на устата си, докато те отнасяха обзавеждането от
малкия параклис, който Михей беше построил. Той беше мъдър човек все пак.
Вместо да върви в предната, или в задната част на колоната, което би го поставило
в опасност, той вървеше точно в средата,
така че ако Михей изпрати някои от слугите си да го върнат, той да е в
безопасност, с войници от всички страни.
ПРАГМАТИЗЪМ
Как можем да наречем това и как можем да го
приложим, по отношение на нашето поколение днес? Би ли било старомодно,
ако ви
говоря малко за утилитарна
религия и целесъобразно християнството и полезен Бог? Бих искал да обърна
внимание на факта, че днес е ден, когато управляващата философия е прагматизъм.
Разбирате какво имам предвид под прагматизъм, нали? Прагматизмът означава, че
ако нещо работи, то е вярно. Ако успява, значи е добро. И проверката на всички
практики, всички принципи, всяка (така наречена) истина, на всяко учение, е – работи ли?
Сега най-големите провали на епохата – по
принципа на прагматизма – са някои от хората, които Бог е почел най-много.
Например, дори Ной да беше силен и добър корабостроител, основната му професия не беше корабостроенето, беше проповядването.
Той беше ужасен провал като проповедник. Неговата съпруга, трите му деца и
жените им бяха всичко, което спечели. Седем обърнати за 120 години – не бихте
нарекли това особено ефективно. Повечето мисионерски бордове биха поискали
мисионерът да се оттегли много по-рано. Казвам, като корабостроител беше
свършил доста добра работа, но като проповедник, той беше провал.
После отиваме години по-късно към друг мъж, на
име Еремия. Той беше силен, ефективен, проповедник, но неефективен, относно
резултатиte. Ако ви се налага да измерите статистически колко успешен беше
Еремия, сигурно щеше да се получи много лош резултат. Защото ние разбираме, че
той се провали с хората, провали се с царските особи, дори асоциацията на
духовенството гласуваха против него и не искаха да имат нищо общо с него. Той
се провали във всичко. Единственият, на когото той като че ли можеше да угоди беше Бог, но иначе беше открояващ
се провал.
И тогава стигаме до друг добре познат човек,
Господ Исус Христос, който е провал според всички стандарти. Той никога не успя
да организира църква или деноминация. Не беше в състояние да построи училище.
Той не успя да установи мисионерски борд. Никога не е имал отпечатана книга.
Той никога не е бил в състояние да задоволи всички различни критерии, или да използва всички инструменти, които разбираме, че са толкова полезни. Аз изобщо не съм
саркастичен, те са полезни. И нашият Господ проповядва три години, изцели
хиляди хора, нахрани хиляди хора, и все пак, когато всичко свърши имаше верни
120 от 500, на които Той можеше да се разкрие след Неговото възкресение. И в
деня, когато Го отведоха, един човек каза: "Ако всички останали да те напуснат,
аз съм готов да умра за Теб." Той погледна към него и каза: "Петре,
не познаваш собственото си сърце. Ще се отречеш три пъти, преди да пропее
петелът тази сутрин." Така всички мъже Го оставиха и се разбягаха. По
всеки стандарт на нашето поколение или кое да е поколение, нашият Господ беше изключителен
провал.
Въпросът идва след това, какъв е стандартът за
успех, както и по какво ще съдим нашия
живот и служение? И въпросът, който вие трябва да си зададете е: "Бог цел ли е, или
е средство?" Нашето поколение е подготвено да почита успешни решения.
Докато човек може да си свърши работата, тогава нашето поколение е научено да
казва "Браво!".
И така, ние трябва да се запитаме в самото начало
на нашето служение и пътешествие с Бога и на нашето ходене: "Дали ще бъдем
левити, които служат на Бога за десет сребърника и риза, или ще служим на
хората, може би, повече в името на Бог, отколкото на Бог?" Защото, ако и да беше левит и да извършваше религиозна дейност, той търсеше място, което
да му даде признание, място, което щеше да му даде приемане, място, което щеше
му даде сигурност, място, където той можеше да блесне по отношение на тези
ценности, които бяха важни за него. Целият му бизнес беше служба в религиозни
дейности, така че трябваше да е религиозна
работа. Той беше много щастлив,
когато разбра, че Михей, имаше вакантно място. Но беше решил, че заслужава десет сребърника и беше готов да се продаде на всеки, който би
му дал толкова. Ако някой дойдеше и дадеше повече, той би се продал на него. Но
той постави стойност за себе си и разбра, че религиозната му служба и неговите
дейности са само средство към целта. По същия начин, Бог беше средство към
целта.
ХУМАНИЗЪМ
Сега, за да разберем приложението от този факт
през двадесети век, ние трябва да се върнем 150 години назад, на един конфликт,
който атакува християнството. Точно след големите съживления в Америка с Фини,
когато Божият Дух беше чудно излян върху някои части от страната ни, дойде
открита атака срещу вярата ни в Европа под формата "висша критика."
Дарвин беше постулирал теорията си за еволюцията, някои философи я адаптираха
към техните философии, а теолозите я приложиха върху Писанието. 1850 година
може да се отбележи с откриването на фронтална атака срещу Божието Слово.
Сатана винаги Го е атакувал коварно, но сега беше открит сезонът за атака срещу
Книгата и беше открит сезонът за атака срещу Църквата. Волтер във Франция,
можеше да декларира, че ще доживее да види Библията да се превърне в реликва,
поставяна само в музеите, че ще бъде
напълно съсипана от доводите, които той толкова убедително, представяше срещу
нея.
Е, какъв беше ефектът от това? Философията на
деня стана хуманизмът. А хуманизмът може да се дефинира по този начин: хуманизмът е философия, която декларира, че
целта на всяко съществуване е щастието на човека. Причината за
съществуването е щастието на човека. Сега, според хуманизма, спасението е
просто въпрос на получаване на цялото щастие, което можеш да вземеш от живота.
Вие може да бъде повлияни от някой като Ницше, който казва, че единственото
истинско удовлетворение в живота е властта, и че властта оправдава сама себе
си, в крайна сметка, светът е джунгла.
Поради това, от човека зависи да бъде щастлив и да стане мощен с всякакви
средства, които може да използва. Защото само в това положение на надмощие,
или, както видяхме в поклонението на Молох, човек може да бъде щастлив. Това
щеше да доведе своевременно до появата на Хитлер, който щеше да приеме
философията на Ницше, като принцип на
работа и действие и посока и щеше да каже на своя народ, че те са били
предназначени да управляват света. Затова, всички средства, които биха могли да
използват, за постигне на това е в крайна сметка спасение.
Някой може да се
обърне и да каже: "Е, не, целта на съществуването ни е щастие, но щастието
не идва от власт над хората, щастието идва от чувствен опит." Така вие ще
имате вид екзистенциализъм, който характеризира Франция днес, който е дал
основание за възникване на битничеството в Америка, и за грубата сексуалност в
страната ни. Тъй като човекът е, по същество полово животно, чийто най-високи
моменти на екстаз идват от упражняване на неговите полови жлези, спасението е
просто да намерите най-желания начин да задоволите тази част на човека. И така,
това беше ефектът на хуманизма, че целта на всяко съществуване е щастието на
човека.
Джон Дюи, американски философ, който е повлиял на
образованието, беше успял да убеди педагозите, че няма абсолютни стандарти.
Децата не трябва да бъдат привеждани към определен стандарт, че целта на
образованието е просто да се даде възможност на детето да изразява себе си, да
се разпростре до това, което е и да намери щастието си в това, което иска да
бъде. Така, че ние имахме културно беззаконие, в което всеки човек може да
"прави, каквото изглежда право в неговите очи", и ние нямахме Бог да
ни управлява. Библията беше обезценена и забранена и опровергана. Бог беше
детрониран. Той не е съществувал и не е имал лични отношения с отделни хора.
Исус Христос е бил или мит или просто човек, така учеха те и затова целта на
цялото съществуване било щастието. Индивидът ще установи сам стандартите на
своето щастие и ще си го тълкува.
Либерал, фундаменталист
... или НИТО едното, нитО другото?
Сега – религия все пак трябваше да съществува.
Имаше толкова много хора, които си изкарваха прехраната в нея, те трябваше да
намерят някакъв начин да оправдаят своето съществуване. Така че тогава, за времето, през 1850 г., църквата се раздели
на две групи. В една група бяха либералите, които са приели философията на
хуманизма и се опитват да намерят някакъв смисъл, като казват нещо такова на
тяхното поколение:.. "Ние не знаем, дали има рай, ние не знаем, дали има
ад, но ние знаем, че имате 70 години живот. Ние знаем, че има голяма полза от
поезия, от височайши мисли и благородни стремежи. Поради това е важно за вас да
идвате на църква в неделя, за да можем да ви почетем малко поезия, така че да
можем да ви дадем някои пословици, поговорки, аксиоми и правила, по които да
живеете. Не можем да ви кажем нищо за това какво ще се случи, когато умрете, но
ще ви кажем това: Ако идвате всяка
седмица и си плащате и ни помагате и
останете с нас, ние ще сложим фонтанчета във вашия вагон и пътуването ви
ще бъде по-удобно. Не можем да гарантираме нищо за това какво ще се случи
когато умрете, но ние казваме, че ако дойдете с нас, ние "ще ви направим
по-щастливи, докато сте живи." И така, това е същността на либерализма.
Това не означава нищо повече от това, просто се опитаме да сложи малко захар в
горчиво кафе на пътуването ви и да го подсладим за известно време. Това е
всичко, което може да се каже.
Е, сега философията, в атмосферата на хуманизма;
главната цел на съществуването ни е щастието на човека. Има и друга група от
хора, които се обиждат на либералите. Тази група са моите хора, фундаменталистите. Те казват: "Ние
вярваме в Боговдъхновението на Библията. Ние вярваме в Божествеността на Исус
Христос. Ние вярваме в ада. Ние вярваме в Рая. Ние вярваме в смъртта,
погребението и възкресението на Христос. "Но не забравяйте, че атмосферата
е на хуманизма. И хуманизмът, казва, че главната цел на съществуването ни е
щастието на човека. Хуманизмът е като от миазмите на ямата, той просто навлезе
във всяко място. Хуманизмът е като инфекция, епидемия, той просто отива
навсякъде.
Така не мина много време, докато
фундаменталистите се разпознаваха по това, че
казваха, "Ние вярваме в тези неща!" Те са хора, по-голямата
част, от които са се срещали с Бог. Но виждате ли, не мина много време докато казаха: "Това
са неща, които ни утвърдиха като фундаменталисти", после второто поколение
каза: "Ето така се става фундаменталист: Вярвайте в Боговдъхновението на
Библията, вярвайте в Божествеността на Христос! Вярвайте в Неговата смърт,
погребение и възкресение! И по този начин ще станете фундаменталисти".
И така, не след дълго се стигна до нашето
поколение, когато целия план за спасение беше да се даде интелектуално съгласие
на няколко постулата на доктрината. И човек се счита за християнин, понеже може
да каже: "Ъ-хъ" на четири или пет места, когато той е бил запитван.
Ако той знаеше къде да се каже "Ъ-хъ," някой щеше да го потупа по
гърба, да се ръкува с него, да се усмихне широко, и каже: "Брат, ти си
спасен!" Така че това слезе до мястото, където спасението не е нищо повече
от одобрение на схема или формула, и целта на това спасение е щастието на
човека, защото хуманизмът беше проникнал. Ако трябва да анализирате
фундаментализма, в сравнение с либерализма от преди сто години, както се е
развил, защото аз не го заковавам в определено време, ще бъде нещо такова:
Либералите
казват, че целта на религията е да направи човека щастлив, докато той е жив, а
фундаменталистите казват, че целта на религията е да направи човека щастлив,
когато той умре.
Но отново! Целта на всяка религия както е
обявено, е щастието на човека. И където, като казва либералът: "Със
социална промяна и политически ред, ние ще се справим с гетата, ще се справим с алкохолизма и
пристрастяването към наркотици и бедността. И
ние ще направим рая на земята и ще ви направим щастливи, докато сте живи!
Ние не знаем нищо за след това, но искаме да бъдете щастливи, докато сте живи!
"Те тръгнаха и се опитаха да го направят, само за да бъдат доведени до
ужасяващия шок от Първата Световна Война и напълно се разколебани от Втората
Световна Война, защото изглеждаше, че не напредват достатъчно бързо.
И сега фундаменталистите, по течението, се
настройват на същата дължина на вълната, като хуманизма. Докато не намерим нещо
подобно: "Приеми Исус за да можеш да отидеш в Рая! Вие не искате да
отидете в този стар, мръсен, гаден, горящ ад, когато има красив Рай там горе!
Сега, елате при Исус, за да отидете на Небето! "
И призивът може да бъде пак толкова към егоизма,
както двама мъже, седнали в кафене, вземат
решение да ограбят банка, за да
получат нещо за нищо! Има начин, по който може да дадеш покана на грешниците,
която да звучи за целия свят като сценарий да вземеш оборота на бензиностанция
в събота вечер, без да си работил за него.
Хуманизмът е, според мен, най-смъртоносната и
катастрофална от всички философски зловония, които пропълзяха през решетката от
бездната на ада. Той е проникнал толкова много в нашата религия. И това е абсолютен и пълен контраст с
християнството! За съжаление това
рядко се вижда като такова. И тук отново виждаме Михей, който иска да
има малък параклис и иска да има свещеник, и иска да има молитва, и иска да има
отдаденост, защото: "Знам, че Господ
ще ми прави добро!" И това е
егоизъм! И това е грях! И
левитът идва и попада право в него,
защото той иска позицията. Той иска десет сребърника и риза и храната си. И
така, за да може той да има това, което иска, и Михей да може да има това,
което иска, те продават Бога за
десет сребърника и риза.
ТОВА Е предателството на
епохата! И това е предателство, в което
живеем.
Аз не виждам как
Бог може да го съживи, докато не се върнем към Християнството, в директен и пълен контраст с миризливия
ХУМАНИЗЪМ, който е извършил
престъпление в нашето поколение в името на Христос.
Страхувам се, че това е станало толкова фино,
че отива навсякъде. Какво е това? По
същество това е: Този философски постулат, който казва, че целта на всяко
съществуване е щастието на човека, някакси покрито с евангелски термини и
библейска доктрина, дотам, че Бог царува на небесата, заради щастието на човека,
Исус Христос се въплъти заради щастието на човека, всички ангели съществуват за
щастието на човека. Всичко е за щастието на човека! И аз свеждам до вашето знание, че това е нехристиянскО! Че
Бог не възнамеряваше ли да направи човека щастлив? Да. Но като страничен
продукт, а не като първичен продукт!
ПОЧИТ КЪМ ЖИВОТА
Алберт Швайцер, един добър човек силно почитан от
мъглявите мислители на нашето време, е живял в продължение на години в Конго,
Източна Африка. Той е бил брилянтен човек, философ, лекар, музикант и
композитор. Но той никога не е трябвало да се нарича християнин. Той не вижда
Христос да има някакво отношение към неговата философия или живот. Той е
хуманист.
Любимият спорт на белгийските държавни служители,
които са били експерти стрелци, бил стрелба по крокодили от палубата със
знаменца по река Конго. Те държали връв с низ от възли, навързани около цевта
на пушката, за да броят убитите крокодили. Швайцер с право бил ужасен от
отвратителния им спорт. Той го смятал за огромна загуба на живот. От тези
преживявания Швайцер извлякъл същността на своята философия, обобщена с думите:
почит към живота. Крокодилски живот ... човешки живот ... и всички други видове
живот. Д-р Швайцер бил толкова убеден в почитта към живота, че не обичал
стерилизирането при операция. Той имал най-мръсните операции в Африка.
Бактериите са живот и не трябвало да бъдат унищожавани.
Джордж Клайн, ветеран мисионер в
Южно-Африканската Главна Мисия, живеел на около 60 километра от станцията д-р
Швайцер. Джордж бил съвършен органист и техник на органи. Той бил помолен от
д-р Швайцер да отиде в неговата станция, за да провери повредения му орган,
дарен от един приятел от Германия. Джордж отишъл да види добрия лекар.
"Джордж,
мислиш ли, че можеш да оправиш органа ми?"
"Ще се опитам", отговорил той.
Джордж отстранил гърба на органа и за негово
удивление открил огромно гнездо на хлебарки. С характерния за американците
ентусиазъм и хъс, Джордж започнал да тъпче навсякъде хлебарките, така че не
нито една да не избяга.
И добрият
лекар излязъл и косата му стояла изправена за
дълго време. И поради гнева си,
казал, "Спрете веднага!"
Джордж казал: "Защо? Те съсипват вашия
орган."
Швайцер казал: "Всичко е наред, те са били
просто верни на своето естество. Не можете ги убивате."
Едно от момчетата дошло и казало: "Всичко е
наред, г-н Клайн".
И то се навело много нежно ги събрало и ги
сложило в малка чанта и я затворило. После занесло хлебарките в джунглата да ги пусне.
Сега тук е човек, който вярвал в своята философия
за почит към живота. Той бил напълно
посветен на нея, напълно последователен, дори когато става въпрос за
една хлебарка или микроби. Виждате ли? Това е хуманизъм, това е
последователността.
Сега ви питам, каквА е
философията на мисиите? КАКВа е философията на евангелизирането? КАКВа е
философията на християнина?
Ако ме попитате защо отидох в Африка, аз ще ви
кажа, че отидох предимно да подобря Божията справедливост. Аз не мислех, че е
правилно, за който и да е да отиде в ада, без шанс да се спаси. Така че аз
отидох, за да дам на бедните грешници шанс да отидат в рая. Сега не съм го
казал с толкова много думи, но ако
анализирате какво казах току-що, знаете ли какво е това? Хуманизъм. Аз
просто използвам това, което Исус Христос е предоставил като средство, за
подобряване на условията на страдания и мизерия на хората. И когато отидох в
Африка, аз открих, че те не са бедни, невежи, малки езичници, ходещи из гората
търсещи някого, който да им каже как да отидат в Рая. Но те бяха чудовища на беззаконието! Те живеят в пълно и тотално неподчинение, в
далеч по-голямо познание за Бога от това, което някога съм си представял, че
имат! Те заслужават ада, защото напълно отказват да ходят в светлината на
тяхната съвест, и в светлината на закона, написан на сърцата им, в свидетелството
на природата и истината, която те са знаели.
Когато разбрах,
уверявам ви, че бях толкова ядосан на Бог, че веднъж в молитва му казах,
че беше страшно, малко нещо, което е
направил да ме прати там да достигна до тези хора, които, мислех, чакаха да им
се каже как да отидат в рая, но когато отидох там разбрах, те са знаели за Небето
и не искат да отидат там и че обичат греха си и искат да останат в него.
Отидох там, мотивиран от хуманизма. Виждал съм
снимки на прокажени, виждал съм снимки на язви, виждал съм снимки на местни
погребения, и аз не исках моите близки човешки същества да страдат в ада вечно,
след такова жалко съществуване на земята. Но беше там, в Африка, където Бог
започна да раздира обвивката НА
ТОЗИ ХУМАНИЗЪМ! И това беше оня ден, в моята спалня, при заключена врата,
когато се борех с Бога. Защото тук дойдох до схващането на факта, че хората,
които смятах за невежи и искащи да знаят как да отидат на Небето казвайки:
"Някой да дойде да ни научи", всъщност не искат да отделят време да
говорят с мен или с някого другиго. Те нямат интерес към Библията, и не се
интересуват от Христос и те обичат греха си и искат да продължат в него. И аз
бях на това място и в това време, когато
чувствах, че цялата работа е била измама и подигравка, и аз съм бил
подведен! Исках да се върна у дома.
И там, сам
в спалнята ми, като се изправих пред Бога честно с това, което, сърцето ми
усещаше, ми се стори, го чух да казва: "Да, но няма ли Съдията на цялата
земя стори правда? Езичниците са изгубени. И те ще отидат в ада, но не защото
не са чули благата вест. Те ще отидат в ада, защото са грешници, които обичат греха си, и защото
заслужават ада. Но, аз не те изпратих там за тях. Не съм те изпратил там
заради тях." И чух толкова ясно, колкото някога съм чувал, макар че не беше с физически глас, но това беше ехото
на истината на вековете, пробиваща си път към едно отворено сърце. Чух Бог да
казва на сърцето ми онзи ден, нещо като това: "Не те изпратих в Африка
заради езичниците, изпратих те в Африка заради Мен. Те заслужават ада! Но аз ги обичам! и аз издържах агонията на ада
за тях! Не те изпратиХ там за тях! Пратих те там за мен! НЕ заслужавам ли
наградата за моето страдание? НЕ заслужавам ЛИ тези, за които съм умрял?"
Аз бях там не заради езичниците. Бях там за
Спасителя, който издържа агонията на ада за мен. Но заслужаваше езичниците,
защото Той умря за тях. Очите ми се отвориха. Бях вече не на работа за Михей и
десет сребърника и риза, а служех живия Бог.
Виждате ли? Позволете ми да резюмирам, нека
обобщим. Християнството казва: "Целта на всяко съществуване е Божията слава." Хуманизмът казва: "Целта на всяко съществуване е
щастието на човека."
АМИ ТИ?
Ами ти? Защо се покая? Бих искал да видя някои
хора се покаят отново според библейските условия. Джордж Уайтфийлд го знаеше.
Той стоеше на площада в Бостън говорейки на двадесет хиляди души и им казваше:
"Слушайте грешници, вие сте чудовища, чудовища на беззакониеТО! Заслужавате ада! И
най-лошото от вашите престъпления е в това, че като престъпници, които все пак
сте били, вие не сте имали благодатта да го видите! Ако не ще плачете за греховете и за престъпленията си срещу
Святия Бог, Джордж Уайтфийлд ще плаче за вас!"
Този човек навежда главата си назад и ридае като
бебе. Защо? Защото те са в опасност от ада? Не! Но тъй като те са чудовища на
неправдата, които дори не виждат греха си нито ги е грижа за техните
престъпления. Виждате ли разликата? Разликата е тази, ето има някой треперещ,
че ще бъде наранен в ада. И той няма
никакво чувство за чудовищността на вината си и няма чувство за чудовищността
на престъплението И никакво чувство за обидата му срещу БОЖЕСТВОТО!
Той само трепери, защото кожата му е на
път да бъде опърлена. Той се страхува.
Едното е родено в ада:
обожествяването на човека. ДРУГОТО е родено в НЕБЕТО: прослава на Бога! Едното
от тях е левит обслужващ Михей, а другото е на сърцето, което е недостойно,
служещо на Бога, защото това е най-високата чест във Вселената.
Представям пред вас, че дори страхът да върши
добра работа в подготовката ни за благодатта, той не е място за спиране там. Святият
Дух не спира до там. Това е причината, поради която хората не могат да получат
Христос по спасителен начин, докато не се покаят. А човек може да се покае,
само ако е бил обвинен. И присъдата е дело на Светия Дух, който помага на грешника
да види, че той е престъпник пред Бога и
заслужава целия Божий гняв. И ако Бог го изпрати до най-долния ъгъл на
дяволския ад завинаги и десет вечности, значи той е заслужавал всичкото това! И
сто пъти повече. Защото той е видял престъпленията МУ!
ПРОПОВЕДНИЦИТЕ
Има разлика от времето на Джон Уесли през 18-ти
век в Англия. Уесли беше проповедникът на праведността, който възвисяваше
святостта на Бога в своите 3 до 4-часови проповеди на открито. Той пребъдваше в
Божия закон, в Божията справедливост и в мъдростта на Неговите изисквания. Той
изобразяваше пред грешниците
чудовищността на техните престъпления и техния открит бунт и измяна и анархия.
Силата на Бог така слизаше върху събранието, че хората биваха поразявани на
пода съвсем в безсъзнание. Те са имали
откровение за Божията святост и са виждали чудовищността на греховете си.
Божият Дух проникваше в техните умове и
сърца.
Това явление също се случи в Америка през 18-ти
век в Йейлския университет, по време на Джон Уесли и Уитфийлд. Открити евангелизационни
събрания бяха проведени в амфитеатъра в Йейлския университет. Полицаите,
контролиращи тълпата бяха предупредени
да правят разлика между обикновен пиян, чийто дъх на алкохол го издава и който
е трябвало да бъде затворен за пиянско поведение и онези, които биваха поразени
от Бога и са били диагностицирани като болни от "болест на Уитфийлд."
Те е трябвало да бъдат премествани на
тихо и спокойно място, докато се върнат в съзнание. Животите се трансформирали.
Ако хората са били пияници, те са спирали пиенето; жестоки хора са се
променяли; неморални хора са се отказвали от неморалност. Крадци се покайвали и
са връщали това, което е било откраднато. Мъжете и жените са виждали Божията
святост и чудовищността на греха си. Духът на Бог ги довеждал до безсъзнание,
поради тежестта на вината им. Някакси в разпростирането на Божията сила,
грешниците се покайвали за греховете си и са идвали към Христос за спасение.
РАЗЛИКАТА!
Но има разлика! Не е опит да се убеди добър човек, че той е в беда с ЛОШИЯ БОГ! А опит да се убедят
лошите хора, че те са заслужили
яростта и гнева на ДОБРИЯ БОГ! И последствията са били покаяние, което водело
до вяра и водело до живот. Скъпи приятели, има само една причина, една причина
за грешника да се покае. Това е, защото Исус Христос заслужава преклонението и
обожанието и любовта и покорството на сърцето му. Не защото той ще отиде на
небето.
Ако единствената причина да покаеш, скъпи
приятелю, е да се запазиш от ада, тогава всичко, което си ти е само един левит, който служи за десет сребърника
и риза! Това е всичко!
Опитваш се да служиш на Бога, защото Той ще ти прави добро! Но покаяното сърце
е сърцето, което е видяло нещо от чудовищността на престъплението да играе на
Бог и отказването от преклонението и покорството към справедливия и праведен
Бог, които Той заслужава! Защо трябва един грешник да се покае? Защото Бог заслужава покорството и любовта,
които грешникът е отказал да му даде! Не толкова, че той ще отиде в Рая.
Ако единствената причина да се покае е това, че той ще отиде в Рая, това не е
нищо друго, освен да се опитва да сключи сделка или да се спазари с Бог.
ЗАЩО грешникът да се
ОТКАЖЕ ОТ всичките си грехове? Защо да бъде предизвикан да го направи? Защо да
направи замяна, когато идва при Христос? Защото Бог заслужава послушанието,
което изисква!
Говорил съм с хора, които нямат увереност, че
греховете им са простени. Те искат да се чувстват в безопасност, преди да са
готови да се ангажират с Христос. Но аз вярвам, че единствените, в които Бог,
всъщност свидетелства чрез Духа Си, че са родени от Него са хората, които идват
при Исус Христос и казват нещо като това: "Господи Исусе, аз ще ти се
покорявам и ще Те обичам и ще Ти служа, и ще правя каквото искаш от мен да
правя, докато съм жив, дори ако отида в ада в края на пътя си, просто защото Си достоен да бъдеш обичан и да Ти се покорявам, и да Ти служа,
и аз не се опитвам да направя сделка с
Теб! "
Виждате ли разликата? Виждате ли разликата между
един левит, който служи за десет сребърника и риза или Михей, строящ параклис,
защото "Бог ще ми прави добро" и някой, който се покайва заради
славата на Бога?
Защо трябва човек да дойде на кръста? Защо трябва
човек да прегърне смъртта с Христос? Защо трябва човек да бъде готов да отиде в
идентифицирането си към кръста и в гроба и да възкръсне отново? Аз ще ви кажа
защо! Защото това е единственият начин,
по който Бог може да извлече прослава от едно човешко същество! Ако
кажете, че това е, защото ще получим радост или мир или благословения или успех
или слава, тогава това не е нищо друго, освен един левит служещ за десет
сребърника и риза. Има само една причина
да отидеш на кръста, УВАЖАЕМИ млади човече. И това е така, защото докато
стигнеш до мястото на единството с Христос в смъртта Му ти ощетяваш Божия Син от Славата, която Той може да
получи от живота ти. Защото никоя плът не ще се похвали пред Него. И докато не
си разбрал освещението на Бога чрез Светия Дух, водещ те до съединение с
Христос в смъртта и погребението и възкресението, на теб ти се налага да служиш
в това, което имаш. А всичко, което имаш е под смъртна присъда: човешката
личност, човешката природа, човешката сила и човешката енергия. И Бог няма да
получи никаква слава от това!
Така че причината, за да отидеш на кръста не е,
за да получиш победа. Ти ще получиш
победа. Не е, за да имаш радост. Ти
ще имаш радост. Но причината, за да прегърнеш кръста и да натискаш докато
не пробиеш е да можеш да свидетелстваш с Павел: "Съразпнах се с
Христос" (Галатяни 2:20). Сега вече
не става въпрос какво ще спечелиш ти, а какво Той ще спечели, за Слава на Бога.
По същата логика: Защо не сте били притиснати да познаете пълнотата на Святия Дух? Защо не сте
били притиснати, за да познаете пълнотата на Христос? Аз ще ви кажа защо! Защото единственият възможен начин, Исус
Христос да се прославИ от един живот, КОЙТО Той е изкупИЛ СЪС СКЪПОЦЕННТА СИ
КРЪВ Е, когато той може да ИЗпълни ТОЗИ живот с присъствието Си и да живеЕ ЧРЕЗ
него собствения Си живот.
Геният на нашата вяра не е да минем през
действията на левит, който е бил нает да служи на Бога. Не, не! Геният на
нашата вяра е ние да стигнем до мястото,
където ще знаем, че не можем да направим
нищо и всичко, което можем да направим е да представим съда си и да кажем:
"Господи Исусе, ще трябва да го напълниш. И всичко, което е направено,
трябва да бъде направено от Тебе и за Тебе." Но, о, познавам толкова много
хора, които се опитват да познаят пълнотата на Бог, за да могат да използват Бог.
СИЛАТА НА ДУХА
Един млад проповедник дойде при мен в Хънтингтън,
Западна Вирджиния. Той каза: "Брат Рейдхед, имам голяма църква. Имам
прекрасно неделно училище, програма, имам растящо радиослужение, но аз изпитвам
лична нужда и лична липса. Имам нужда да се кръстя със Святия Дух. трябва да
бъда изпълнен с Духа. И някой ми каза, че Бог е направил нещо за вас, и аз се
чудя дали можете да ми помогнете? "
Погледнах към човека, и вие знаете как изглежда
той, нали? Като MEН. Просто изглеждаше като мен. Току-що видях в него всичко,
което беше в мен. Мислите си, че щях да кажа мен преди. Не, слушай скъпо сърце,
ако някога си виждал себе си ще знаеш, че никога няма да бъдеш нищо друго,
освен това, което си. "Защото в мен и моята плът няма нищо добро"
(Рим. 7:18). Той изглеждаше като мен. Той беше като колега шофьор в голям
Кадилак, към някого, който стои на бензиностанцията, казвайки: "Напълни я
догоре, приятел, с най високото октаново число, което имаш!"
Ами това е начинът, по който изглеждаше. Той
искаше сила за своята програма. Но Бог
няма да бъде средство за целта на никого. Аз казах: "Ужасно съжалявам,
аз не мисля, че мога да Ви помогна."
Той каза: "Защо?"
Аз казах: "Не мисля, че сте готов.
Предполагам, че сте взел предвид,
идвайки насам, че карате Кадилак. Вие говорите за Вашата програма, за
Вашето радио, за Вашето неделно училище. Това е много добре. Вие сте се справил
чудесно и без силата на Святия Дух."
Това е, което китайски християнин казал, знаете
ли, когато се върнал в Китай. "Какво те впечатли най-много в
Америка?" Той казал: "Великите неща, които американците могат да
постигнат без Бог."
Младият проповедник беше постигнал много, разбира
се, без Бога. Сега той искаше нещо от силата, за да изпълни целите си, дори още
по-нататък.
Аз казах: "Не, не, Вие сте седнали зад
волана, и казвате на Бог," Дай ми сила да мога да карам по-бързо."
Това няма да проработи, трябва да се оставиш да паднеш в пропастта." Но аз
познавах, този негодник, защото познавах себе си. Аз казах: "Не, това
никога няма да се получи, ще трябва да седнете на задната седалка." Виждах
го как се навежда през облегалката и хваща кормилото. "Не," казах аз,
"това никога няма да се получи и от задната седалка." Аз казах:
"Преди Бог да направи каквото и да е за Вас, знаете ли какво трябва да
направите?"
Той попита: "Какво?"
Аз казах: "Трябва да се измъкнете от колата,
да вземе ключовете с Вас, да отворите капака на багажника, да дадете ключовете
на Господ Исус, и да влезете вътре в багажника, да затръшнете капака и да
прошепнете през ключалката "Господи, виж,
напълни я с каквото искаш, и Ти карай. Вече зависи от Теб от тук
нататък."
Ето защо толкова много хора, които познавате, не
влизат в пълнотата на Христос. Те искат да се превърнат в левит за десет
сребърника и риза. Те са били обслужващи Михей, но мислят, че ако са имали
силата на Светия Дух, биха могли да служат на племето на Дан.
Това никога няма да проработи. Никога не
работете. Има само една причина за Бог да се "нуждае" от вас, и това
е, за да ви отведе до мястото, където, в покаяние,
вие ще сте помилвани за Негова
слава. И в победата сте били
доведени до мястото на смъртта, така че
Той да може да царува. И в тази пълнота,
Исус Христос е в състояние да живее и ходи във вас. Вашето отношение трябва да
бъде отношението на самия Господ, който казва: "Аз не мога да правя нищо
от Себе Си" (Йоан 8:28).
Не мога да говоря за себе си. Аз не правя планове
за себе си. Единствената причина да
съществувам е за Божията слава в Исус
Христос. Ако аз ти кажех: "Ела, за да бъдеш спасен, за да можеш да отидеш
на небето, ела при кръста, така че да можеш да имаш радост и победа, ела за
пълнотата на Духа, така че да можеш да бъдеш удовлетворен," бих попаднал в
капана на хуманизма.
Искам да ти кажа, скъпи приятелю, ако си тук без
Христос, ела при Исус Христос и Му служи, докато живееш, независимо дали ще
отидеш в ада в края на пътя, а защото
той е достоен!
Аз ти казвам, християнски приятелю: ела при
кръста и се съедини с Него в смъртта и влез в целия смисъл на смъртта за себе
си, за да може Той да има слава. Аз ти казвам, скъпи християнино, ако не знаеш
пълнотата на Святия Дух, ела и представи тялото си в жертва жива, и нека Той да
те изпълни, така че да може да има смисъл за Него, Той да дойде и да те изпълни и
да получи Слава чрез живота ти. Не става
въпрос за това, какво можеш ти да вземеш от Бог, а за това, какво може Той да
вземе от тебе.
Нека да свършим, веднъж и завинаги, с
утилитарното християнството, което прави Бог средство, а не славната ЦЕЛ, която
Той е. Нека подадем оставка. Нека кажем, на Михей, че напускаме. Ние вече не ще
бъдем негови свещеници, служейки за десет сребърника и риза. Нека да кажем на племето
на Дан, че приключваме. И нека да дойдем и да се хвърлим в краката на
прободения с гвоздеи Божий Син и да Му кажем, че ще му се покоряваме, и че Го
обичаме и че ще Му служим, докато сме живи, защото
той е достоен!
Агнето, което беше заклано,
Двама млади Моравци, чули за един остров в
Западните Индии [Карибските
острови],
където атеист, британски собственик имал 2000 до 3000 роби. Собственикът бил
казал: "Нито един проповедник, нито един духовник, няма да остане на този
остров. Ако е претърпял корабокрушение, ще го държим в отделна къща, докато
бъде принуден да си тръгне, но той никога няма да говори с някого от нас за
Бога. Приключил съм с всичките тези глупости." Три хиляди роби от
джунглите на Африка, доведени на един остров в Атлантическия океан, там да
живеят и умрат, без да чуят за Христос.
Двама млади германци на възраст около двадесет и
няколко години от Моравската секта, чули за тежкото им положение. Те се продали
на британския плантатор за стандартната цена за роб от мъжки пол и използвали парите,
които получили от продажбата си за закупуване на билети към Западните Индии.
Стиснатият плантатор атеист дори не искал да ги транспортира.
Моравската общност от Хернхут дошла да изпрати двете
момчета, които никога не се върнали отново, след като доброволно се продали за
цял живот в робство. Като членове на робска общност те станали свидетели, като
християни за Божията любов.
Членовете на семействата емоционално плачели. Дали тази екстремна саможертва е
мъдъра? Беше ли необходимо? Докато корабът се плъзгал с отлива, разстоянието
между тях и брега се увеличавало, къщите се отдалечавали и се смалявали на кея.
Младежите видели увеличаващото се разстояние. Те се хванали за ръцете, вдигнали ги и извикали отдалеч,
"Нека Агнето, което е било заклано, да получи наградата за Неговото
страдание!"
Това станало
призив на моравските мисии. И това е единствената причина за нашето
съществуване ... за да може Агнето, което е било заклано да получи наградата за Своето
страдание!
Амин.
Предоставено безплатно от HeavenReigns.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар