ДАРБАТА ЕЗИЦИ – ОТ ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО ДО МАХАЛОТО

ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО

Лисицата и гроздето

Една изгладняла лисица попадна под лозница с надвиснали червени узрели гроздове. - Харесва ми цвета на това грозде - промърмори си лисицата. Ще се опитам да го стигна с един скок. И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, гдето не е могла да го стигне, каза ядосана: Гроздето е много кисело... Не заслужава вниманието ми.

Лафонтен

Гроздето в тази публикация е дарбата говорене на езици, а в лисицата ще се разпознаят хората, които я нямат и вместо да послушат съвета на Павел и да копнеят за духовните дарби, една от които е тази, те решават, че тя или изобщо не съществува, или не съществува вече, или съществува само имитацията ѝ.

МАХАЛОТО

Имитацията – това е другата причина, поради която много хора отхвърлят по принцип дарбите на Святия Дух.

Сатана е имитатор, той не е създател. Стратегията му да имитира това, което прави Бог е изключително успешна в изпълнение на целта му да измами, ако може дори и избараните Божии хора. Когато прозрем измамите на дявола, първата ни реакция е да положим всички усилия да накараме другите измамени да прогледнат и да излязат от заблудата. В това няма нищо лошо, до момента, в който това "отваряне очите на слепите" не се превърне в идея-фикс, в пристрастеност.
В тази фаза, човек започва да не обръща внимание нито на средствата, нито на щетите, които причинява по пътя към целта си. Тогава този, който има претенции да отваря очите на слепите, сам бива заслепен и има нужда от също толкова помощ, колкото мисли, че дава на другите.
В крайната фаза, изобличителите на имитациите изхвърлят махалото в съвсем противоположната посока – отричат напълно всякакви свръхестествени проявления, включително и тези на дарбите на Святия Дух, включително и говоренето на непознати езици.

КАКВО НИ УЧИ ИСУС

Нека започнем думите на самия Исус Христос:

"И тия ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ [καιναίς] езици ще говорят; " Марк 16:17

Тези ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите (не някои, не единици, а повярвалиТЕ) – ще говорят нови езици (нови езици не означава чужди, нито познати, нито съществуващи. Точно защото са нещо съвсем ново и различно, несрещано до тогава, затова Исус ги нарича ЗНАМЕНИЯ.)

ПАВЕЛ ЗА ЕЗИЦИТЕ

И така, отиваме на 1 Коринтяни и на подробното поучение на Павел за духовните дарби, една от които е Говорене на езици.
Още в 1-ва глава ни става ясно, че Коринтяните са събрание, в което не липсва нито една духовна дарба от изброените в 12-14 глави и Павел прославя Бога за това.

В 12-та глава на 1 Коринтяни, апостолът обръща внимание на две неща:

1. Източник– духовните дарби се дават от Святия Дух, по Негово усмотрение; (Стихове 2-11, 13)

8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

и

2. Цел – Духовните дарби се дават, с цел да послужат за обща полза на Тялото Христово. (Стихове 12-31)

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

При следващото изброяване на служенията в Тялото и на духовните дарби, дадени му за обща полза, Павел отново не пропуска дарбата Говорене на езици:

Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; 25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. 26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

Още тук, в 12-та глава става ясно, че дарбата не се отнася само до говорене на познати, вече, съществуващи езици – иначе нямаше да има нужда от дарбата Тълкуване на езици, щяха да са достатъчни преводачи!
Да, една от разновидностите на дарбата е говорене на познати, чуждестранни езици и тя се проявява при евангелизации извън Тялото Христово (Деяния 2 и само и единствено там пише за тази разновидност на дарбата), но това е списък на служения и дарби, за изграждане и полза  ВЪТРЕ в Тялото Христово. Няма никаква полза от чуждестрани езици сред вярващите, които, обикновено са били хора една махала и от един град и всички са говорели официалния за това време гръцки език.

В 14-та глава Павел ни дава разяснения как, по какъв начин да ползваме духовните дарби и още в началото ни призовава да КОПНЕЕМ  за тях:

1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

Тук, апостолът ни казва, какво точно представляват дарбите Говорене, Тълкуване на езици и пророкуване:

2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни. 3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. 4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата. 5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

И така, като обобщение – какво представлява Говоренето на езици:

1. То е Духовна дарба от Святия Дух
2. Средство за общение между човешкия дух и Бога;
3. Чрез него се изговарят тайни;
4. Чрез него се изгражда духът на човека;
5. Чрез него се изгражда църквата, когато има и тълкуване на езици;
6. То е знамение, обещано на повярвалите в Исус;
7. То е средство за поклонение начовешкия дух пред Бога;
8. Чрез него се благовества на хора, чийто език, говорещият не знае.
9. То е дарба, за която вярващите трябва да копнеят;
10. То е дарба, която вярващите трябва да развиват и да се молят дарбите им да се преумножават, поне с дарбата тълкуване на езици.

После Павел, вече разяснил ни, че предназначението на духовните дарби е за назидание на Тялото, ни призовава да се стараем те да се преумножават в нас, за да участваме в изграждането на църквата:

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата. 13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува. 14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

Но разбира се, казва, че има нужда и от двете – изграждане на църквата и изграждане на нашия дух:

15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

Ето тук още една разновидност на дарбата – пеене, поклонение в Духа, на езици.

Не пропуска да сподели и личния си опит:

18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; 

19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. 20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

Апостолът ни казва: "Въпреки, че говоря езици повече от всички вас, не като брой различни езици, а като количество – например около 10 000 думи наведнъж, като време, което отделям за това – когато се моля в Духа с моя дух на Бога – пак в църква предпочитам да кажа 5 думи на разбираем за вас език, заради вас, за ваша полза, защото когато говоря насаме, е само в моя полза!"

После ни дава разяснения за кого дарбите са белези, знаци:

22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

Вярващите не се впечатляват от дарбата езици – тя е най-често срещаната, най-обикновената, най-раздаваната духовна дарба. Но ако невярващ разбере, че има такова свръхестествено явление, изключваме случая, когато безхаберен, или глупав невярващ влезе сред събранието и чуе изненадан непознати езици (стих 22), когато се поговори с него и му се разясни за какво става въпрос, това ще е белег, знак за него, че тези хора и дарбите им са от Бога.

Вярващите, обаче, се впечатляват, когато пророчеството "удари" целта и порази невярвящия, разкривайки тайните му – това е знак, белег за вярващите, че пророчеството е от Бога и те са в парвилния път. (Стих 25)

Следва обяснение на реда, по който да се упражняват духовните дарби и в частност Говорене и Тълкуване:

27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. 

28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

Забележете, че Павел НЕ казва, когато няма тълкувател, да не се говори на езици – той казва само, да не се говори в църква, а насаме с Бога.

И накрая още веднъж ни насърчава да КОПНЕЕМ  за дарбата пророкуване и да НЕ се забранява да се говорят езици!!!

39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

Ето какво казва Павел на Римлянте, относно молитвата в Духа:

Римляни 8:26
Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; 

Направо се чудя коя Библия четат някои хора! И как директно се противопоставят на Божието Слово с човешки мнения!

Ще отдели ли Павел толкова време да разяснява подробно за духовните дарби и за езиците  – какво представляват, каква е същността им, какъв е произходът им, какво е предназначението им, как да се прилагат и използват, в какъв ред и защо точно така, а не по друг начин – ако това е нещо излишно, или грешно, или непременно опасно, или сатанинско?


"О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!"