Само за апостолските времена ли са били, или ги има и днес?
Господи, какво объркване цари по тези въпроси в
християнските среди.
Спомням си, наскоро бях получила от Святия Дух дарбата
говорене на езици и на вратата на жилището ми се позвъни. Човекът продаваше
книги, една от които имаше в заглавието си Святият Дух. Изобщо не се замислих,
понакупих няколко книги и седнах с интерес да чета за Святия Дух. Каква беше
изненадата ми, когато разбрах, че стотици страници са изписани да докажат, че
не съществува нещо, което аз вече имах, дадено ми по благодат – говорене на
езици – свръхестествено нещо и най-естесвено за Бога. После видях, че всички
книги, до една са на Елена Вайт. При една чистка у дома, всички тези книги
горяха в печката така, че тръбите станаха червени.
Та съм забелязала, че същите аргументи, които беше
използвала Вайт, се използват и от останалите противници на дарбата „Говорене
на езици” и общото между всички е, че те нямат тази дарба…
Дали има имитации – абсолютно. Аз самата, от желание да съм
като останалите и да спра укорите им, че са минали вече 7 месеца, а аз още не
съм била кръстена в Святия Дух, се опитвах някак да имитирам това, повтаряйки
срички, които съм чула. Беше смешено. О, изобщо не се получава по плът!
Добрите имитациите са пак от дух, но не от Святия Дух. Бях
свидетел и на случай, когато едно момиче, беше научило доста думи на арамейски
и представяше това за Говорене на езици. Но всяка имитация, в края на краищата
се изявява, или се вижда по плодовете в живота на човека, какъв е източникът.
Тук искам да изясня, че не отъждествявам получаването на
Святия Дух с дарбата Говорене на езици. И за това имах лично потвърждение от
Бог.
Но самият факт, че има имитации, е най-доброто доказателство
за съществуването на оригинала.
Едно от нещата, които ме убедиха да предам живота си на Исус
Христос, беше истинността на това, което пише в Библията. Чета, наблюдавам и
това, което пише като духовни принципи се потвърждава в реалния живот. За мен,
дори като съвсем нова във вярата, беше ясно – това с говоренето на разни езици
го има в Словото (Марк 16:17; 1 Коринтяни 12:10; 1 Коринтяни 12:28), получих го
така, както пише в Словото ( Деяния 2:3; Деяния 10:46) и въздейства така, както пише в Словото
(Деяния 10:46; Деяния 19:6). Има и указания за това, как да се ползва, пак в
Словото ( 1 Коринтяни 12, 13, 14). Всичко това се изпълни реално в живота ми!
Та съветът ми към противниците на дарбата Говорене на езици
е просто да помолят Бог искрено и откровено – дори да не са сигурни в това, но
с вярата, че ако поискат добро нещо от Бог, той ще им го даде, според Матей
7:7-11.
Може и да не чакате, като мен 7 месеца.
Чакането при мен имаше съвсем основателна причина – исках
повече дара от Дарителя. Беше ми станало идея-фикс, че ако не получа дарбата
езици, големият ми проблем няма да се разреши. Изобщо, суеверия! Освен това, се
притеснявах, какво ще си мислят за мен моите братя и сестри, които малко ми се
надсмиваха, че още го нямам. Но когато с благодатта на Бога осъзнах
неправилното си отношение, мирът ми се върна, радостта ми в поклонението – също
и на времето, което Бог реши, ми даде език, после още един, после и други.
Словото е живо и деятелно и днес, Святият Дух е същият и
днес, както и в апостолските времена.
Затова, същото се отнася и до освобождението и до
изцелението.
Ако новорождението е истинско – инициирано от Бога и
довеждащо до изобличение и покаяние за греховете ни и действителна промяна в
нас, то товари, проклятия, зависимости, болести би трябвало да се отмахнат от
новородения. Теоретично, това може да е така. Но на практика, не винаги е така.
Факт, наблюдаван вече почти 20 години!
Аз съм от щастливите – бях много болнава, преди да повярвам,
кекава, както казваше мъжа ми. Хващах всеки преминаващ вирус, дори по два пъти.
Толкова често страдах от гнойна ангина, че вече обикновени капсули антибиотик
не ми действаха – ходех да ми бият инжекции. После, поради слабия ми организъм,
се случваше да ми предозират лекарствата и страдах от страничните им ефекти…
Когато бях новородена, получих невероятен подарък от моя
Господ – божествено здраве, спрях да се разболявам. Като кажа, че грип не ме
лови, хората ме гледат с недоверие, но е факт. Освен това, имах един здравословен
проблем, открит още след първото раждане, потвърден и след второто раждане от
друг лекар, но не ми пречеше, не болеше и го игнорирах. Преди няколко години
разбрах, че може да е повод за туморно образувание. Отидох на преглед и се
оказа, че нямам този проблем – според лекарката, изглеждаше, че никога не съм
го имала! Имам много свидетелства за изцеление на децата ми, на майка ми и на
други хора чрез молитва. Та ако кажа, че Бог не изцелява и днес, ще бъда
неблагодарна лъжкиня пред моя Бог.
Освобождение – пак, съвсем наскоро повярвала, с детска вяра,
преди още някой да ми каже кое е възможно и кое не, кое е било за тогава и кое
не е за сега, прочетох, в Деяния 19:12 „дотолкоз щото, когато носеха
по болните кърпи или престилки от неговото тяло[на Павел],
болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.”
Повярвах и заедно с децата се молихме и положихме ръце на
чаршафите на леглото на мъжа ми, който тогава имаше сериозен проблем с
алкохола. Той си дойде, хвърли една чиния с ядене на пода, тръшна две врати и
си легна. Когато заспа, аз отново отидох и положих ръка на главата му и
започнах да се моля тихо на езици. Както спеше, той изведнъж се разрида. На
сутринта не помнеше нищо и това го разтревожи. След обяд съседът дойде с
бутилка ракия на гости, но мъжът ми отказа да пие – вече нямаше желание. Слава
на Бога!
И не само това, била съм свидетел на вярващи, новородени
християни, които са били угнетявани от противника, даже бяха вкарвани в
психиатрия. Аз самата съм усещала демонични атаки. Една възрастна жена от
църквата беше тормозена от демони нощно време дори с проявления в материалното.
Повика по-отдавна вярващи хора, изпълнени със Святия Дух, те се молиха,
помазаха нея, дома и и тормозът спря. Това са реални неща. Може да не е типично
изявен демоничен терор, понякога е обърканост, депресия, немощ, но източникът може да е пак такъв. Всичко това е
реално и Бог ни е дал сила и власт срещу тези атаки в Името на Исус Христос.
Това, което ме прави подозрителна, обаче е показността при
тези служения, изместването на центъра от Исус Христос към човека и към Божиите
дарове, подаръци и благословения, комерсионалността. Понякога имитациите и
действието на злите духове са дори очевидни.
Но е факт, че има вярващи хора, нуждаещи се от изцеление и
от освобождение. Защо е така – това е друга тема. Бог ме е използвал и в двете,
след като ме беше призовал за това. Не по този показен начин, разбира се. Молила
съм се за нуждаещи се в присъствието на малко хора – или в офис на църква, или
в дома им и те са получавали изцеление, или освобождение. Ключът в това е
водителството на Святия Дух. Както казва един мой брат – „Не можеш да се молиш
някой да получи пържола, ако Бог иска да му удари шамар, за да го смири.”
Абсолютно съм съгласна – най-доброто нещо, което на мен ми
се случи в живота беше, когато Бог ми удари един хубав, силен шамар, който ме
накара да Го търся и да се покая. Шамарът беше абсолютно заслужен – открито бях
заявила, че няма Бог и че всичко в живота ми зависи от мен…
О, Бог много обича такива предизвикателства. Постави ме в
ситуация, където нищо не зависеше от мен. Бог има и чувство за хумор, също. Веднага
си смених философията. Над мене висеше заплаха с нагласено обвинение за присъда
от 10 до 20 години затвор. Седем години живях на колене, в молитва, и абсолютно
упование в Единствения, който имаше власт да ме отърве – Исус Христос! Толкова
се бях отдала на изучаване на Словото, че първата ми Библия, не само беше само нашарена, изписана и подчертана, но и на два пъти се разпадна.
Какво ни е необходимо, за да можем да пребъдваме в Бога и
Святият Дух да обитава в нас – ОТЧАЯНИЕ.
Е, има някои, с не толкова корави глави, като мене, при тях
може да става и по по-лесен начин.
Един от пастирите в моя град обичаше да казва „Моля се Бог
да ни прати гонение, та да се приближим до Него!”
Но ако сме стигнали до това пълно отчаяние, безусловна
капитулация и пълно посвещение на Бога, тогава ще видим усмихнатото лице на
Исус и тогава Той ще може да ни употреби за прилагане на Волята Си! И това не е
за единици – това е за всички Негови слуги. Когато съм получавала Слово от Бога
с призив от Него, в първия момент съм се чувствала много специална, но после
Бог ми е насочвал вниманието към Словото Си и съм разбирала, че това е за
всички Негови слуги.
Само Исус е специален!
"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И
старците ви ще сънуват сънища; Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам
от Духа Си. В ония дни ще пророкуват..” Деяния 2:17, 18
Нали няма да се засегнете, ако ви кажа, че думите тук за
слуги и слугини, в оригинал са всъщност роби и робини – дулос. За Йоил 2:28, 29,
откъдето е цитатът не съм сигурна, но за Деяния
проверих – РОБИ.
Това е условието, за да се изпълни за нас Словото от Йоил 2 и Деяния 2 – да
станем роби на Христос. Не се стряскайте, това е добро нещо. Да си роб на
Всемогъщия Бог е възможно най-високата титла и позиция, която човешко същество
може да достигне. Цената е … да му предадем живота си, заедно с всичко, що
имаме.
Та така – езиците, изцеленията и освобожденията са И за сега
и думите на Исус са И за нас:
„Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове
изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.” Матей 10:8
„Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз,
и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.” Йоан
14:12
На всички пожелавам изобилна благодат при предаването в
доброволно робство на Исус Христос.
Имала съм кратки периоди от време, когато с Божията благодат
съм успявала да предам контрола на Бог.
УАУ! Преживяването е по-силно и вълнуващо от всички
невероятни приключения, за които съм чела по романите. Защо не живея постоянно
така – оххх, явно още много неща ми убягват…
Дано на вас да ви се получи! Само да предупредя, че има
процес на подготовка, свързан с изобличение, очистване, смиряване, екипиране,
тестване, придружен с болезнени операции. Не се отказвайте, струва си, дори
заради една усмивка на лицето на най-прекрасния – превъзходния Исус,
Помазаника.
По-подробно за предаването в робство – в статията „ОТНОШЕНИЕ НА ГОРДОСТ, ИЛИ СМИРЕНИЕ”:
http://philadelphiacitizen.blogspot.com/2013/10/blog-post_23.html
http://philadelphiacitizen.blogspot.com/2013/10/blog-post_23.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар