вторник, 29 октомври 2013 г.

ТАЙНАТА НА БОЖИЯТА ВОЛЯ ЗА МЕН



В Ефесяни 1-ва глава, Писанието ни разкрива Тайната на Божията Воля, като крайна цел – Да се събере всичкo небесно и всичко земно в Исус Христос.

„Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който … ни е открил тайната на волята Си … за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно”

Бог е благоволил да открие на Своите Тайната на волята Си, за да я приложи, благоволявайки да ни използва за това.

Човек би си помислил, четейки тези стихове – Каква тайна е това, щом Бог я изявява явно и я е поставил на възможно най-очевидното място, където може да се намери – в Библията. Но ако направим една анкета сред Божиите хора и ги питаме каква е върховната Божия Воля, ще получим многобройни отговори от рода на „Бог иска хората да се спасят, да се покаят, да ни даде вечен живот…” Изобщо, човеко-центрираното мислене обръща веднага всичко в „Какво има тук за МЕН?”
Много малко хора ще се сетят, че в Словото това е ясно и недвусмислено написано:
„тайната на волята Си… да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно.”
Ключът за разгадаване на Тайната е – в Христа!

Винаги, всичко е било за Исус Христос и за Неговата Слава!

Не за нас! Колкото и еретично да звучи това в себелюбивите ни уши.
Ние сме оправдани в Христа, спасени сме в Христа, осиновени чрез Христа, сънаследници сме в Христа! Бог гледа на нас в Христа. И най-после – Бог ни събира в Христа, за да ни възкреси в Христа:
„И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.”Йоан 6:39

И ето сега един законен въпрос – Може ли Христос да изгуби Християнин?
Отговор: НЕ! Невъзможно! Въпросът е дали сме Християни, които, които са предузнати  „да бъдат съобразни с образа на Сина Му”. Защото това е Волята на Отец и няма нищо и никой на земята, на Небето, под земята, който да се противопостави, или да осуети Божията Воля!

Логично е да си зададем въпроса – аз от кои съм, от тези, които са откликнали на Божия призив към Живот, или от другите, които ще бъдат погубени? От тези, които ще „бъдат съобразни с образа на Сина Му”, или от другите, които искат да се съобразяват с образа на този свят?

Ако изучаваме живота на Исус Христос, може това да ни даде насока – ако сме от тези, които ще се съобразяваме с Неговия образ, може би трябва да видим по какво приличаме и по какво се различаваме от Него. Е, ясно ми е, че уподобяването ни със съвършенството на Исус Христос изглежда непостижима цел, но поне можем да видим какъв пример ни остави Исус по отношение на Волята на Отец:

„защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.” Йоан 6:38,39

„Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.” Йоан 5:19

 „Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.” Йоан 5:30

„Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.” Йоан 12:49

Добре, добре, ясно! Ако сме от избраните, значи:
  • Вършим не нашата, а волята на Отец;
  • Не вършим от само себе си нищо, а само това, което виждаме да върши Отец;
  • Не вършим нищо от само себе си и съдим, както чуем, защото не искаме своята си воля, а волята на Отец;
  • Не говорим от само себе си, а това, което ни е заповядано да кажем и да говорим!

Има ли някой, който да се квалифицира при тези условия? Има, много велики мъже и жени в историята, които са успявали, ако не  през целия си живот, поне в определени периоди да се движат в това и плодът е бил масови съживления, покаяни, променени животи, променени области и дори нации, мощни знамения, чудеса! Има и сега по-знайни и по-незнайни Божии хора, които се движат в това Христоподобие.
Как се е случило това в живота им? Какво е общото между тях, как са го постигнали?



Може би са следвали инструкциите от самия Исус Христос:

„Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме следва.” Матей 16:24

„И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.” Марк 8:34

„Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.” Лука 9:23

Ако обобщим инструкциите, това са три неща:
  • Отричане от себе си;
  • Носене на кръста всеки ден;
  • Следване на Исус!


„Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” Матей 11:29-30

Това не е за всеки Християнин – нашепва един лъжлив, лукав глас – ти си имаш семейство, работа, задължения, как ще стане това?
Вярваме на лъжи, а не на ИСТИНАТА! Ето това е причината за духовната ни шизофрения.

Има ли някой, който се е доверил на Бог и да се е посрамил?
Има ли някой, който е уповал напълно на Него и да не е бил избавен и възнаграден?
Има ли някой, който е повярвал с цялото си сърце и не преминал победоносно през земния си път?

Приличаме на маймуната, в онзи начин за ловене на маймуни – ловците слагат в тясна хралупа портокал, маймуната бръква да го вземе, но с него, ръката и не минава през отвора. И тъй като не иска да пусне портокала, остава там, докато дойдат и я уловят и я затворят в клетка…

Виновни сме в греха, който Бог мрази най-много – бунт срещу Него.
Ето защо:
Искаме да имаме благословенията, без Благословителя.
Искаме да управляваме живота си като царе, пренебрегвайки волята на Този, който, всъщност управлява ВСИЧКО!
Искаме да притежаваме това, което, всъщност е собственост на БОГ.

И най-голямото ни престъпление е, че не осъзнаваме, че дори ние сме Негова собственост! Не говоря само за всички творения, говоря за нас, които сме изкупени с Кръвта на Господа.
Нашият Господар остави величието и славата Си на Небето, дойде в плът, в образа на човек на земята. Беше презрян, охулен, опечален, бит и убит, за да удовлетвори справедливостта на Отец, поемайки нашето наказание върху Себе Си! Спаси ни от гнева на Отец, освободи ни от робството на сатана, изцели ни в раните си, а ние хленчим за лука, чесъна и дините на Египет!?! Изпитваме Господа, както в юдеите в пустинята.. Роптаем срещу КОГО?

Ако сега, по някакъв начин можем да отидем при юдеите в пустинята, знаейки историята, какво щяхме да им кажем?
Може би това, което трябва да кажем и на себе си:

Бог ни води към Обещаната земя, поел е всички грижи и разноски за това пътуване, иска от нас само да Му се доверим и да ГО СЛЕДВАМЕ.

А семейството, работата, къщата – ако само знаехме, че вземайки контрола,  повече Му пречим да се грижи за всичко това…

То е като жертването на Исак. Ако оставим всичките си човешки решения на проблемите, всичките си Агари и Исмаиловци, Бог ще изпълни обещанията Си!
И ако поставим на олтаря дори нашия Исак, Бог ще промисли и ще ни го върне, един вид възкресен и изобилно благословен!
Човекът, който направи така, беше наречен „Приятел на Бога”.


Това е причината в живота ни да падат всички подпорки – да се съкрушим и да разберем, че единственото, което е необходимо е да се доверим само и единствено на БОГ. Докато капитулираме и се предадем напълно:

„Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.” Лука 9:24

„И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.” Лука 14:33

Това, обаче е и добрата новина – Бог прилага Волята Си – от всички, които са дадени на Исус Христос, да не се изгуби нито един:

„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.” Яков 1:2-4

Е, тогава – „До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него.”
„А людете не му отговориха ни дума.”


БОГ ЧАКА НАШАТА ДУМА…


Няма коментари:

Публикуване на коментар