ОТНОШЕНИЕ НА ГОРДОСТ, ИЛИ СМИРЕНИЕ

"Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство." Матей 5:3

Това е първото от петте блаженства, с които започва проповедта на планината.

Едно определение на нищ, или беден по дух, което съм чула е "да си безкрайно виновен и напълно безпомощен".

Да си беден по дух, не означава да имаш лошо самочувствие, или самомнение, не значи да мислиш лошо за себе си. Да съм бедна по дух, означава да разпознавам, да разбирам коя съм и защо съм такава. И това е самата истина – всеки човек е беден по дух, но не всеки го осъзнава. Откъде разбираме това? Достатъчно е само да прочетем Матей 5, 6 и 7 така, че да се отнасят за нас. Особено тези, стихове, които започват с "А пък аз ви казвам..."

Е, има ли някой който да достигне този стандарт? Честно! Има ли някой, който да не греши в думи, има ли някой, който да прави всичко по правилния начин – както Словото изисква и с правилния мотив – от чиста любов към Бог. Ето защо сме безкрайно виновни и напълно безпомощни.

"Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели [врагове], колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот! И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение." Римляни 5:6-11


Само ако можехме да си представим, да разберем, какво значи Божият Гняв, от който Христос ни избави!
"Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той."  Псалми 18:7

Гледайте някое видео за природни бедствия – ураган, наводнение, земетресение и се опитайте да си представите всичко това да се случва едновременно по цялото земно кълбо, в хиляди пъти по голям мащаб. Може и да придобием бегла представа какво се случи с допотопните хора, чиито мисли бяха постоянно само зло:

"И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло" Битие 6:5
"И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. Битие 6:7

Така се отнася Бог към враговете Си!
А какви са нашите мисли – постоянно само добро? ("А пък аз ви казвам...")
Да не говорим за ада...

Как си позволяваме да имаме претенции, да предявяваме права към Всемогъщия, Суверен БОГ? 

Не бързайте да ми посочвате всички обещания в Словото. Тук става въпрос за ОТНОШЕНИЕ. За нашето отношение към Бог. 

Благословенията и обещанията са в  Неговото отношение към нас:

"Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". Яков 4:6

На практика това означава следното: 

Моето отношение към Бог е като на роб към Господар, който го е откупил от робския пазар, от робуването на греха и на сатана. Осъзнавам тоталната си греховност и абсолютното си безсилие да достигна Божия стандарт. Осъзнавам, че единствено поради Божията милост и поради безценната жертва на Христос аз съм спасена от Гнева и яростта на Бога, предназначени за враговете на Бога. Осъзнавам, че само по Божията милост, без нищо, абсолютно нищо в мен, с което да съм заслужила това, аз вече не съм враг на Бога и Той няма да ми даде да пия от чашата на Неговия гняв, защото Исус Христос я изпи вместо мен на Кръста...

Има голяма разлика, обаче в отношението на един роб към различните господари. В това наше отношение, много е важно да осъзнаваме КОЙ е нашият ГОСПОДАР.  Кой е този Господар, който ще даде живота Си за нас?

"като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист" 1 Петрово 1:18-19  

Като знаем това, по-скоро ако го осъзнаем, нашето отношение на роби се превръща в отношение на изключително благодарни, безкрайно признателни, желаещи да сме верни докрай на Господаря си, желаещи да направим всичко, за да Го зарадваме и да Му угодим доброволни роби. А като знаем, по-скоро ако осъзнаваме, КОЙ е нашият ГОСПОДАР – Създателят и Владетелят на всички светове, ще знаем с каква изключителна привилегия сме били удостоени и то абсолютно незаслужено. Ето това отношение, на нищи по дух, смирени роби на Христос ни дава истинското блаженство.

"Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се." Исая 57:15

Това е разликата на светското разбиране за "роб" и на Божието разбиране за "роб". Трябва непрекъснато да си напомняме, че в Божието Царство, често правилата, законите и понятията са коренно противоположни на светските. Това би ни спестило много объркване и недоразумения.

Ето защо Яков, Петър, Юда, Павел, Тимотей, с гордост се представяха в посланията си, като Роби на Христос и на благовестието. Велика привилегия.

На това наше отношение Бог отговаря с благодат – желание и сила да вършим Неговата Воля. Отговаря с любов, която понякога се изразява във възпитание, дисциплиниране изпитване, тестване; отговаря с осиновяване; отговаря с включване в Неговото наследство. Но и ни използва по Своята Си Воля, за Своите Си цели. 

Това може да звучи обидно за нечии горди уши, но който е успял дори за кратко да ходи в покорство и тотално предаване на Бога е изпитал неизразимото щастие, радостта и истинското блаженство – точно както Исус обеща – БЛАЖЕНИ нищите по дух, защото Е тяхно Божието Царство.

[Блажен – пълен с наслада, без тревога, безпокойство, загриженост и грижа]

"Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното." Псалми 4:7 

Но ако моето отношение към Бог, е като на разглезено дете, което смята, че е уловило Бог за дрехата и мога да Го накарам да направи всичко за моето добро и благоденствие тук, на тази вехнеща, изчезваща земя, в моя кратковременен суетен живот, то на това гордо, себелюбиво отношение Бог се противи. Често можем да се окажем в много трудни ситуации и да се оплакваме и да обвиняваме Бог, че не се грижи за нас, като за Негови деца, а всъщност Бог иска да промени отношението на сърцето ни, докато стане като на Йов: 

"И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име." "Йов 1:21 

Да стане като на Седрах, Месах и Авденаго пред огнената пещ:

"Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме." Данаил 3:17-18

Ето това е отношението, което Бог чака, за да ни изпълни в пълнота и да върши чудеса, знамения, да върши Волята Си, чрез нас, да утвърждава Царството Си. 

Толкова много се молим Бог да ни използва. Някои казват, че условието за това е да платим определена цена. Не, със сигурност ще ни струва...всичко. Това звучи страшно, но ако разсъдим какво губим и какво печелим насреща, като го предадем това "всичко" на Бога, като ги поставим на везните, ето какво се получава: 

Губим идентичност, свободната си воля, правото на собственост над всякакви материални неща,  над децата си, над съпрузите си, над времето си, над себичните си желания. Това означава на практика да ги имаш тези неща, все едно ги нямаш: 

"Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава." 1 Коринтяни 7:29-31

Печелим Любовта на Този, който е изворът на любовта, на този, който е наречен ЛЮБОВ – на самия БОГ, изляна в сърцата ни, чрез Святия Божи Дух, който ни е даден. Дори само това е толкова необхватно огромно и тежко, че би изхвърлило всички дрънкулки от другото блюдо на везната. Само чрез тази любов, можем да обичаме Бог. Само чрез тази любов, можем да обичаме истински близките си, защото знаем, че те, всъщност, са Негови. Само чрез тази любов можем да обичаме ближните си, защото разбираме, че са Негови творения. Само чрез тази любов можем да се молим за враговете си...

Печелим невероятната привилегия да гледаме в лицето Исус Христос... 

Господи, прости ми, че не ми достига разбирането, езика, речника, да предам това, което само смътно усещам, доколкото си имал милост и благодат да ми откриеш. Моля Те да ми дадеш още познаване на Твоя прекрасен Син и да благословиш всички, които четат това и мен с жажда, желание, копнеж да ни изявиш какво е да Те познаваме. Молим Те, дай ни поне да надникнем в бездната на неизследимостта на Твоята Свята Божествена Същност. 

Печелим Живота, печелим Вечността – печелим живот във вечността със самия Бог-Творец, нашия Създател.

Най-страшно е, когато Бог мълчи и изобщо не се занимава с нас. Това означава не сме Му законни деца:

"Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове." Евреи 12:8

Нашето отношение към Бог определя Неговото отношение към нас.

Нашето отношение към Бог е определя как ще живеем на тази земя.  

Нашето отношение към Бог определя как ще приемаме и как ще преминаваме през уроците, тестовете, изпитанията – с разбиране, благодарност, доверие и упование, или с невежество, объркване, раздрзнение, обвинение.

Нашето отношение към Бог определя нашата съдба.

Господи, молим Те, прости ни невежеството и неразбирането. Прости ни ленността и липсата на желание да Те познаваме такъв, какъвто СИ, а не според дребната ни представа за Теб. Молим Те, просветли очите на сърцата ни, дай ни Дух на мъдрост и откровение, покажи ни от Твоя поглед какви сме и какви искаш да бъдем. Молим Те, научи ни на пътищата на Твоите наредби.

Амин!