КРИТИЧНАТА ТОЧКА

Химичните елементи си имат точно определена температура на топене. При точката на топене елементът си сменя агрегатното състояние от твърдо в течно.

Нещо подобно става и с нашето сърце във взаимоотношенията ни с Бога.

Ние се новораждаме, когато за първи път кажем „Да” на Господ, посредством действието на Святия Дух, който е съживил нашия дух – тогава имаме способността да повярваме със сърце и изповядаме с уста, че Исус Христос е наш Господ и Спасител. От роби на греха, на дявола, на плътта, ние ставаме свободни – спасени, освободени и изцелени (созо). Получаваме независимост от предишните си господари и вече имаме пълната свобода да решаваме какво ще направим с нашата независимост.

Това е положението, в което мнозина от нас остават за дълъг период от време, пък и до края на живота си. То е, като робите в Америка. След обявяване края на робството, много от тях са били в неведение какво означава това за тях, пък и господарите им нямали интерес да им кажат или да им разяснят. Други просто не вярвали, че се е случило, дори когато научавали новината и продължавали да работят на плантациите.

Господ Исус Христос извърши трудната част – избави ни от робството. Но какво да правим със свободата си, Той ни е предоставил възможността, чрез осигуряването на свободата на волята ни да решим НИЕ. Естествено, Святият Дух никога никого не насилва, но с времето, ако не поддържаме това откровение живо в нас,  не само не се движим към Кръста, но все повече се отдалечаваме от Истината и от Причината за нашата свобода и се отклоняваме от  тесния път. Попадаме в клопките на нашите стари господари, които на драго сърце ни приемат отново на плантацията, Това може да се повтори многократно и прилича на въртене в кръг пред Кръста.

Имаме две възможности – или се примиряваме със статуса си, или нещо започва да гори вътре в нас. Нещо, запалено от Святия Дух. Все повече и повече намразваме този живот и плахо започваме да хвърляме погледи към Кръста. Изглежда ни страшно, но и обиколките пред Кръста вече са ни омръзнали до смърт...

Ако позволим на Огъня да продължи да се разгаря, състоянието ни достига до точката на топене...

Псалм 39:3, 4"Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:  Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен."

 

„Както свещта се разтапя когато гори от огъня на фитила, така човешкото сърце се разтапя от Божествения огън, светлина и благодат, когато Бог стане осезаем и зрим за човека.”

 Д-р Анна Маринова

Веднъж усетили Божествения огън, светлина и благодат, веднъж  видели Славата и Величието Му, веднъж зърнали Лицето Му, усетили топлината на любовта Му, разлели се пред незаслужената милост, връщането назад ни се струва немислимо, вече сме разтопени, преминали сме критичната точка.

Да се разтопим, означава да се откажем от своята си форма и да се доверим на Бог да ни оформи според Неговото виждане. Защо се противим? 

Нямаме доверие на Бог, че процесът на топене е поносим за нас?

Нямаме доверие на Бог, че Той ще завърши това, което е започнал?

Нямаме доверие на Бог, че формата, която е избрал за нас е съвършената?

Посланието на Кръста не се ограничава само до Христовата смърт на него. То е послание и за нашата смърт. То е призив да кажем пак „Да” на Бога, за да можем да се разпнем на Кръста, за да стигнем критичната точа на топене, за да можем после да кажем като Павел: „Сега вече не аз живея, а Христос живее в мен.”

Къде сме ние сега? Преди Кръста, на Кръста, или вече сме по пътя след Кръста?

Ще имаме ли смелостта да издържим горещината, теготата, агонията, страха докато достигнем до критичната точка?

А след това – ще издържим ли до край? Защото наградите са само за тези, които издържат до края.