четвъртък, 12 септември 2013 г.

БОЛКАТА...






"Седнах и обвих коленете си с ръце. Исках да съм малка, много малка, като точица. Може би ако успея да се смаля, щях да успея и да смаля нечовешката болка. Сълзите мокреха коленете ми. Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала. Нелепо, нали? Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее -- моите празни и горчиви мечти и надежди." (неизвестен автор)

Милион въпроси, на които си отговаряш сама, защото знаеш отговорите...
Колко време продължи това...
Времето не е в състояние да излекува болката. Кой може? Заслужаваш да те боли -- казва вътрешното ми аз...
Знам...
Разбирам, защо понякога хората се нараняват физически -- за да могат поне за кратко да притъпят другата болка...

Господи, не може ли да стане чудо, нещо да се случи, да има начин?
"Това е твоята версия..." 

Всъщност болката е лекарството. Не мога да я избегна, иначе ще продължавам да живея в матрицата...
Ти даде, Ти отне, за да изпиташ верността ми...
Трябва да я изпитам докрай, трябва да изпия горчивата чаша до дъно...
Трябва кръстът да издълбае раната до здраво, за да не остане зараза...

Колко пъти се молих на Бог да премахне този трън в плътта...
"Достатъчна ти е моята благодат!"

Добре, Господи, само ми покажи пътя, моля Те, аз ще си нося кръста...

Господи, знам, че ме обичаш, но моля Те, покажи ми още веднъж...

"Положи ме като печат на сърцето си,като печат на мишцата си;защото любовта е силна като смъртта,ревността е остра като преизподнята,чието святкане е огнено, пламък най-буен."Песен на песните 8:6

Господи, покажи ми превъзходството си, моля Те, за да няма нищо друго по-желателно от Теб...

"Кой е премерил водите с шепата си,измерил небето с педя,побрал в мярка пръстта на земятаи претеглил планините с теглилка, а хълмовете - с везни?Кой е упътил Духа Господенили като съветник Негов Го е научил?С кого се е съветвал Тойи кой Го е вразумил и Го е научил на пътя на правосъдието,и Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?Ето, народите са като капка от ведрои изглеждат като ситен прашец на везните;ето, островите са като ситен прах, който се вдига.Ливан не е достатъчен за гориво,нито животните му стигат за всеизгаряне.Всички народи са нищо пред Него,смятат се пред Него за по-малко от нищо, да! За празнота.И така, на кого ще уподобите Бога?Или какво подобие ще сравните с Него?"Исая 40:12-18

Прости ми Господи, моля Те...
Нищо друго не ми остана, освен Ти...
Всичко друго може да липсва от живота ми, но не и Ти...
Без Тебе нищо няма смисъл...
Мразя живота си на тази земя...
Искам само Твоя живот...

"Утешавайте, утешавайте народа Ми,казва вашият Бог. Говорете по сърцето на Йерусалим и извикайте към него,че времето на воюването му се изпълни,че беззаконието му бе простено;защото взе от ръката Господнядвойно за всичките си грехове."Исая 40:1,2

Благодаря Ти Господи...


"Аз обричам те с Мен, завинаги.

Аз обричам те с Мен във правда, праведност, мир,

Във милост, благост, любов,
Аз обричам те с Мен във вярност
И ще познаеш Господа твой."





Твоя съм, Господи, завинаги...

Моля Те, използвай ме...

Няма коментари:

Публикуване на коментар