Когато четем Божието Слово от чиста жажда за Него, Бог намира начин да ни говори, да ни разкрива, да разбулва, да окуражава, да смъмря и да ОТГОВАРЯ! Тогава Божието Слово формира нашето съзнание, преобразявайки ума ни според Божията премъдрост.
Когато четем Божието Слово под натиск на обстоятелства и грижи, има тенденция да препускаме през Словото, търсейки конкретен отговор, или гледайки го през призмата на проблемите си. Това не е лошо, стига да отделяме достатъчно друго време, позволявайки съзнанието ни да утихне и да слуша спокойно, какво говори Бог чрез Словото Си.
Когато четем Словото, в светлината на забелязани от нас нередности, грешно разбиране, или грях у друг брат/сестра, ние сме склонни да направим грешката от притчата за гредата и съчицата – виждаме само пасажите, които осъждат съответния човек, или грях и сме готови да го атакуваме с тези стихове, вместо да се огледаме първо за нашите греди.
Но най-голямата опасност се крие в предразсъдъците. Когато имаме някакво наше закостеняло разбиране, философия, или предубеждение, четейки Словото, ние може да изпаднем в грях – да търсим и намираме отделни, отделени от контекста стихове, подкрепящи нашите разбирания и предубеждения. По този начин са се формирали повечето ереси. Теолозите наричат това Айсоджесис (Isogesis), за разлика от Ексоджесис (Exogesis), където убежденията ни се формират ОТ самото Слово.
Висшият пилотаж във възприемането на Словото е да обхванем, доколкото Бог ни дава способност, ДУХА на Писаното Слово – да започнем да познаваме ПЪТИЩАТА, НАЧИНИТЕ, НАРЕДБИТЕ, ЖЕЛАНИЯТА, КОПНЕЖИТЕ, АТРИБУТИТЕ, СЪЩНОСТТА НА БОГА. Това е възможно да започне да се случва, когато сме се пропили дотолкова със Словото, че То започва да излиза, като естествен говор от устата ни, извирайки от посветено, перманентно жадно и гладно за Бога сърце.
Ето за това се говори в Псалм 119, това е познаването на Бога, към което сме призовани...
Господи, молим Те за благодат да Те познаваме, чрез Словото Ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар