КЪДЕ Е ЗРЕЛОСТТА

А къде е зрелостта – ме попита наскоро един брат, наблюдавал църковния живот 15-тина години. Сетих се за обяснението на термина "съвършен" от един семинар на Стивън Хеджис. (Във Връзка с "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец") Едно от заченията на "съвършен" на еврейски е зрял, като завършил поне средно образование, завършил обучението си, на който може да се повери отговорност. 

Наставления за постоянство в Христовото учение

"Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви в слушане. Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой, кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили сетивата си да разпознават доброто и злото." (Евреи 5:11-14) 

Този пасаж е озаглавен Наставления за постоянство в Христовото учение. Ако погледнем каква беше Божията гледна точка за новозаветната църква, в Еремия 31 глава четем:

„Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде; И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече."."
Еремия 31:33,34

Каквото се беше случило с християните от 1-ви век, същото се е случило и с нас сега, в 21-ви век – много от нас с години останахме на ниво „Нали сме спасени, това ни е достатъчно!” Защо се случи това? Едната причина е субективна, не постоянствахме в Христовото учение. Въпреки, че имаме директен достъп до Отец и Неговата благодат, любовта на Господ Исус Христос и общението със Святия Дух, ние презряхме отговорността за душите си. Въпреки, че когато Исус извика „Свърши се!”, завесата в храма се раздра отгоре додолу и вече можехме да познаваме Отец ЛИЧНО! „Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях”, нямаме вече нужда от други посредници, освен Исус Христос. А дори за разлика от първите християни имаме Стария и Новия завет у дома си, даже по няколко броя, имаме десетки преводи, имаме конкорданси, църковна история, МОЖЕМ ДА ЧЕТЕМ!
Защо се случи това? 
Едната причина е субективна – мързел. 
Втората причина е от притчата за сеяча – падналото край пътя, сред тръните, на каменисто място семе. И ако за тези две причини ще си отговаряме лично пред Бога, то за третата, да му мислят тези, които са допринесли за заблудата...
Третата причина е, че презвитерите (стареите, надзорниците) в църквата, вместо да насърчават Божиите хора да преминат на „твърда храна” – да четат и изследват Словото самостоятелно, да ги насърчавт или създават обстановка и атмосфера за общение със Святия Дух, да обучават истински последователи на Исус Христос...вместо това, те предпочетоха да да станат „кърмачки” на „бебета” за постоянно. И ако само някой посмее да порасне!...Не искаха да позволят някой да застраши позицията им на кърмачка и заплатата им. Не само това, но и си измислиха доктрини – бебешки приспивни песни, за да заспиваме по-дълбоко и да се събуждаме само да ни нахранят с малко мляко, смесено с омайни треви – хуманизъм и светски учения. Приспивни песни, как няма нужда да се събуждаме, защото ако станем, та пораснем, ще вземем да вършим дела по Божията благодат, отнапред определени за за нас, а спасението не е чрез дела, а пък спасението ни е достатъчно! Я, колко стихове можем да извадим от контекста, за да го потвърдим.

...

Не обвинявам никого, това са видели, хората, това правят, само че е трябвало да гледат нагоре и в Словото, а не наоколо...
Пък и ние сами сме си виновни, че сме поверили отговорността за душите си на тях, вместо да пораснем и да си я поемем сами.
Не визирам никоя конкретна църква, а всички, по целия свят. Павел, или който и да авторът на Евреи продължава да ни укорява и предупреждава, но ние сме станали „лениви в слушане” и му е трудно да ни поясни...защото сме бебета! Лошото е, че вечността се е устремила стремглаво към нас и се страхувам, че не ще имаме време да пораснем достатъчно...
Само дано не чуем Павел да казва: „Аз от 2000 години ви повтарям, че Исус идва скоро, защо не ме чухте?”
Само дано не чуем хлопването на врата за сватбеното празненство и да си останем с лампите си във външната тъмнина.
Само дано не чуем Господ да казва: „Зли и лениви слуго...” или „Не ви познавам, махнете се от Мене...”

Ако сте усетили бодване в сърцето и се питате какво да сторим:
Нека оставим млякото и да станем, да се протегнем, да станем опитни в учението за ПРАВДАТА и да не бъдем вече невръстни, а да преминем на твърда храна за пълнолетни, като чрез УПРАЖНЕНИЕ обучаваме сетивата си да разпознаваме доброто и злото. Да спрем да се доверявате сляпо на лъжеучители, да потърсим ИСТИНСКИЯ ХЛЯБ, КОЙТО БЕШЕ РАЗЧУПЕН ЗА НАС; да се огледаме дали сме още на лозата, или смучем сок от някой плевел; дали тлъстината на маслината, на която сме присадени ни храни, или сме изсъхнала присадка...
Ако сте усетили бодване в сърцето, все още има надежда...

Господ Исус идва!
Но този път, като СЪДИЯ!
Време е да се уплашим, да се стреснем и да се събудим.
Ако не се събудим доброволно, Бог ще изпрати някого, който е по-лош от нас да ни събуди... както виждаме, че правеше многократно със Своя народ Израил.